Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (11)

11.

— Трябвало е да кажеш на Девлин за имейлите, които си получавала от името на Уидърспуун — каза Айрийн.

— Не виждах смисъл — отвърна Грейс. — Той не може да направи нищо. Освен това, те бяха само няколко.

Говореше, свела глава към чашата си с кафе, защото знаеше какво ще последва.

Страшно ме бива с предположенията — помисли си тя. Може би трябваше да се пробва като ясновидец.

— Получила си само няколко имейла от някакъв психар? — извика Айрийн. — Чуй се само. Някой те тормози и ти казваш, че те били само няколко имейла.

— Добре, добре, може би се оправдавам, защото всички ме подгониха за тези имейли тази сутрин. Не мисля, че някой ме преследва. Не точно. И може ли да говориш по-тихо? Стига ми, че приятелите ми, семейството и Джулиъс Аркрайт ме мислят за наивна идиотка. Ще ти бъда благодарна, ако не информираш за това и клиентите си.

Двете седяха на една маса в офиса на Айрийн. Грейс се беше отправила натам веднага след срещата си с Девлин в полицейското управление, което се намираше на две пресечки разстояние. Джулиъс беше настоял да я придружи на този тежък разговор. Когато приключиха, Грейс се чувстваше напълно изцедена и имаше нужда от приятелско рамо. Но се оказа, че получи от Айрийн само още упреци.

Вратата между офиса и магазина беше затворена, но имаше дълъг прозорец. През него се виждаше по-голямата част от магазина. Още не беше обяд, но магазинът беше пълен с клиенти, които разглеждаха колекцията от готварски книги, възхищаваха се на букетите от разноцветни силиконови шпатули и изучаваха лъскавите тенджери и тигани.

Служителите, облечени с тъмнозелени престилки с логото на магазина, изглеждаха заети, но това не означаваше, че не можеха да дочуят разговора им, ако Айрийн продължеше да вика.

Айрийн се прокашля и понижи глас.

— Не мога да не забележа, че постави Джулиъс в отделна категория.

Грейс се намръщи.

— Какво?

— Каза, че приятелите ти, семейството и Джулиъс Аркрайт те мислят за наивна идиотка — напомни й Айрийн. — Постави Джулиъс в отделна категория.

— Е, той не е от семейството и не ми е точно приятел.

— Тогава какъв е?

— Не съм сигурна как да го опиша — призна Грейс.

— Но си сигурна, че те мисли за наивна идиотка? — попита Айрийн видимо заинтригувана от ситуацията. — Той ли го каза?

Грейс се приведе на стола си.

— Не използва точно тези думи, но не е трудно да се отгатне какво мисли. Явно това е всеобщото мнение.

— Не е вярно. Приятелите ти и семейството, а сигурна съм и Джулиъс, просто се тревожат за теб, това е всичко.

— Да, знам. И дълбоко в себе си го оценявам, наистина. Но въпреки че изглежда така, не съм напълно неспособна да се грижа за себе си.

— Всички го знаем.

— Да, сигурна съм. — Грейс отпи от кафето си. — Кажи истината. Мислиш ме за наивна идиотка.

Айрийн я погледна с присвити очи, внезапно осъзнала истината.

— Ти знаеш кой ти изпраща онези имейли, нали?

— Не съм сигурна, но подозирам, че вероятно ги изпраща Нийла Уидърспуун. — Грейс остави чашата си на масата. — Обзалагам се, че е научила случайно паролата за имейла на Спраг. Надали той е пазел паролата си като особено важна тайна.

— А сега тя е ядосана и ти изпраща имейлите, защото смята, че ти си отмъкнала парите, които тя е трябвало да получи.

— Ако предположим, че Нийла стои зад имейлите, трябва да напомня на всички, че тя започна да ги изпраща, преди да разбере за липсващите пари. Тя ревнуваше от служителите на Спраг, защото всички ние бяхме толкова близки с баща й. Но си е наумила, че точно аз съм проблемът й.

— Защото ти си тази, която помогна за възхода на компанията му — каза Айрийн спокойно.

— Всички го повтарят, но това не е вярно.

— Няма никакво съмнение. Твоята готварска книга и блогът изстреляха Уидърспуун на върха.

— Постоянно опитвам да обясня, че самият Спраг Уидърспуун беше движещата сила на успеха си. Аз просто му помогнах да продава идеите си.

— Глупости — не отстъпи Айрийн. — Готварската книга и блогът с всички онези ежедневни утвърждения го направиха толкова известен в мотивационния бизнес. Ти си тази, която написа всичко.

Грейс повдигна вежди.

— Глупавите дневни утвърждения?

— Извинявай — примигна Айрийн. — Като маркетингова техника онези утвърждения бяха абсолютно гениални. Но да се върнем на имейлите, кой друг би могъл да знае паролата за имейла на Уидърспуун?

— Доста хора, включително и аз — отвърна Грейс кисело.

— Обзалагам се, че Нийла или който стои зад имейлите, се надява ченгетата да предположат, че сама си ги изпращаш.

— Тази теория ми хрумна и на мен — каза Грейс. — Защо мислиш не ги споменах пред Девлин? Реших, че и той ще стигне до този извод.

— Не — заяви Айрийн твърдо.

— Който и да ми изпраща съобщенията от имейла на Спраг, внимава много съдържанието им да е само завоалирано заплашително. Мисля, че това означава, че изпращачът не иска ченгетата да ровят много усърдно в тази посока.

— Но имейлите със сигурност целят да разклатят нервите ти.

— Определено. — Грейс отпи от кафето и остави чашата. — Трябва да призная, че изпращачът постига известен успех в това отношение. Напоследък не мога да спя добре.

— При такива обстоятелства и аз нямаше да спя — каза Айрийн. Тя замълча за момент и после смекчи тона си. — Наистина ли вярваш, че Джулиъс те смята за наивна и не особено умна?

Грейс понечи да отговори с да, но се поколеба и сви рамене.

— Може би. Но той е труден за разгадаване. Трябва да приема факта, че има и друг вариант.

— Какъв?

— Може би още се чуди дали аз съм убила Спраг Уидърспуун.

Айрийн остави рязко чашата си на масата и тропването отекна в офиса.

— Сигурна съм, че не го вярва.

— Познаваш ли го достатъчно добре, за да знаеш какво мисли?

— Е, не. Както каза, той е труден за разгадаване. Но Джулиъс и Дев са приятели от години. Сигурна съм, че Дев никога не би се съгласил за вечерята снощи, ако не беше убеден, че двамата с Джулиъс си подхождате.

Грейс се усмихна мрачно.

— И всички мислят, че съм наивна.

Айрийн я изгледа ядосано.

— Моля?

— Стъпи на земята. Ти ме познаваш достатъчно добре, за да ми имаш доверие, но Девлин — не. Още повече той е полицай — който случайно има стар приятел в града, някой, на чиито инстинкти вероятно се доверява. Но той се съгласява с твоя сватовнически план, защото преценява, че това ще му даде идеалната възможност Джулиъс да ме види и после да му каже мнението си за мен.

Айрийн отвори уста да възрази, но след няколко секунди я затвори, без да каже нищо. Забарабани с пръсти по масата.

— Хммм…

— Не се тревожи. Не приемам недоверието на Девлин като лично отношение.

Айрийн повдигна вежди.

— Много великодушно от твоя страна.

— Говоря сериозно. Основният приоритет на Дев е да те защити. Виждам го в очите му всеки път, когато те погледне. Възможността най-добрата ти приятелка да е убийца — и/или измамничка, присвоила чужди пари — естествено го интересува много.

— Сигурна съм, че не смята, че си убила Уидърспуун или че си откраднала парите.

— Не съм казала, че го вярва. Просто е загрижен — отчасти защото сега живея в неговия град, но най-вече заради теб. Той е добро ченге. Но е и добър съпруг. Ще направи всичко необходимо, за да те защити.

— Да, но още не мога да повярвам, че би отишъл толкова далече, че да пита Джулиъс какво е мнението му за теб — настоя Айрийн.

— Звучи съвсем логично, като се замислиш.

Айрийн я изгледа втренчено.

— Нали знаеш, че някои хора биха се подразнили, ако открият, че това, което са мислели за среща с непозната, се окаже операция под прикритие.

— Оказва се, че имам по-голям проблем — каза Грейс. — Както бихме казали ние в „Уидърспуун Уей“: Днес ще се фокусирам върху приоритетите и ще пренебрегна всички маловажни глупости.

Айрийн я изгледа засегната.

— Току-що сътвори едно от утвържденията си, нали?

— Да. Добре звучи, не мислиш ли?

Двете пиха кафето си мълчаливо известно време. Тишината помежду им беше такава, каквато е възможна само между дългогодишни приятелки. След известно време Айрийн се размърда на стола си.

— Да обърнем нещата — каза тя. — Ти какво мислиш за Джулиъс Аркрайт?

— Той е отегчен — отвърна Грейс.

— Какво? — изгледа я слисана Айрийн. — Двамата с Девлин се чудехме дали Джулиъс не изпада в някаква депресия. Почти не е ходил на срещи след развода си преди две-три години.

Грейс сви рамене.

— Просто се носи по течението. При някои хора отегчението може да изглежда като депресия.

— Кога взе дипломата си по психология?

— Добре, обори ме. Но ако си спомняш, мама ме караше да ходя при психотерапевт доста дълго след онази история за стария приют. Тогава научих много. Какво ви накара двамата с Девлин да смятате, че Джулиъс е депресиран?

— Дев ми каза, че Джулиъс обмисля сериозно да продаде бизнеса си или поне е имал такива идеи в определен момент — обясни Айрийн.

— Е, и? Много хора изграждат компании и после ги продават. Това е сбъдната мечта за повечето бизнесмени.

— Дев казва, че не вярва това да е случаят с Джулиъс.

— Защо не?

— Джулиъс е изградил „Аркрайт Венчърс“ от нулата. Вложил е сърцето и душата си в компанията и според Дев Джулиъс обожава бизнеса с рискови капитали или поне го е обожавал преди. Направил е огромно състояние, защото е много добър в това, с което се занимава. Но преди около две години жена му го напуснала заради друг мъж.

Грейс повдигна рамене.

— Пак казвам: е, и?

— Леле. Доста си твърдоглава напоследък.

Грейс стисна чашата си по-силно.

— Не ме гледай така. Постоянно се случват разводи.

— Да, но обикновено проявяваш повече съчувствие.

— Може би Джулиъс е вложил прекалено много от сърцето и душата си в бизнеса — обясни Грейс. — Може би е трябвало да запази част от тях за жена си.

Айрийн кимна бавно.

— Може и да си права. Наистина Дев каза, че Джулиъс е бил женен за компанията си. Напълно възможно е жена му да се е почувствала пренебрегната. Но наистина не е било нужно да избяга с вицепрезидента на компанията и един от най-доверените приятели на Джулиъс.

Грейс обмисли това.

— Добре, права си, това е жестоко.

— Дев казва, че оттогава Джулиъс изглежда като вцепенен, сякаш е на автопилот. Продължава да изкарва пари, но тръпката я няма.

— Има проблеми и проблеми — заяви Грейс с равен тон. — Честно казано, способността да изкарва пари дори и когато не се старае, не ми се струва като непосилен товар.

Айрийн се усмихна леко.

— Днес наистина не си склонна да проявиш съчувствие към Джулиъс Аркрайт, а?

— Той не се нуждае от съчувствие. Но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще ти кажа, че тази сутрин го наех да ме консултира.

Айрийн зяпна от изненада.

— Какво си направила?

— Снощи той ме изпрати до вкъщи и ми каза, че трябва да имам стратегия и бизнес план, за да си намеря нова работа. Тази сутрин го наех да ми покаже как да направя този план.

— Наела си го? — попита Айрийн неразбиращо.

— Ако трябва да бъдем точни, го подкупих.

— Все едно, явно се шегуваш. Не можеш да си позволиш услугите на Джулиъс Аркрайт.

— Вече му дадох подкупа. Той го прие. Имаме сделка.

Айрийн се ококори.

— Моля те, не ми казвай, че спиш с него. Поне не още. Харесвам Джулиъс, наистина. Мисля, че вие двамата може да станете интересна двойка. Но още е твърде рано — особено за теб. И двете знаем, че не е типично за теб да скочиш в леглото на мъж още на първата среща.

— Не, разбира се, че не спя с Джулиъс Аркрайт. — Грейс отхвърли това с широко махване с ръка. Изражението й показваше, че няма намерение да скача в леглото с Джулиъс. За нещастие не беше сигурна дали опитваше да убеди Айрийн или себе си. — Но мисля, че той е прав, като казва, че се нуждая от план за това как да си намеря работа — добави забързано.

— Така ли е?

— Със сигурност нямам никакъв напредък, като действам сама. Не мога да се съсредоточа. Той, изглежда, е експерт по планиране и стратегии. Така че, когато тичаше покрай дома ми тази сутрин, аз го пресрещнах с кошница за пикник, в която имаше закуска, и му я предложих като подкуп в замяна на услугите му като консултант. Той прие.

— Така ли? — Айрийн почука с химикалката си по бюрото. — Значи срещата снощи не е била пълен провал.

— Не и ако ми помогне да не свърша като уличен мим пред „Нордстрьомс“.

Айрийн я погледна.

— Е, поне ще работиш пред „Нордстрьомс“. Няма да си просто уличен мим.

— Разбираш какво искам да кажа. Трябва да открия какво е призванието в живота ми, Айрийн. Моето призвание. Моята страст. Онлайн въпросниците, които обещават да ме ориентират коя професия е подходяща за мен, не са ме довели доникъде. Така че нямам какво да губя, като получа съвети от експерт.

— С други думи — харесваш Джулиъс — каза Айрийн доволно. — Поне дотолкова, че да потърсиш съветите му.

Грейс се усмихна лукаво.

— Някои хора биха казали, че го използвам.

Очите на Айрийн грейнаха развеселено.

— Много се съмнявам, че Джулиъс би позволил на някого да го използва. Обаче знам, че от време на време прави услуги.

— Наистина ли?

— Кой мислиш ми уреди финансирането, когато започвах с магазина? Кой ми помогна да си намеря уебдизайнер, за да си направя електронен магазин? Кой ми помогна с данъчните и счетоводни въпроси и ме научи как да си правя счетоводния баланс?

— Аха — кимна Грейс. — Разбирам.

Изражението на Айрийн стана сериозно.

— Както казах, много съм привързана към Джулиъс и съм му благодарна. Нещо повече, знам, че Дев би му поверил живота си. Всъщност това се е случило, когато двамата са служили в армията преди години. Дев е поверил на Джулиъс и нашите пенсионни фондове. Но ако се каниш да се обвържеш с Джулиъс Аркрайт, мисля, че има нещо, което трябва да знаеш за него.

— Слушам те.

— Вицепрезидентът на компанията му, този, който се ожени за бившата на Джулиъс, е Едуард Хейстингс. Той е от имотната империя Хейстингс. Четвърто поколение предприемачи. Семейството му притежава огромна част от имотите в центъра на Сиатъл, включително и няколко офис кули.

Грейс обмисли информацията за момент и повдигна небрежно рамене.

— Какво значение има? — попита тя.

— Малко след като напусна „Аркрайт Венчърс“, Едуард Хейстингс не само се ожени за бившата жена на Джулиъс, но и стана президент и изпълнителен директор на семейната империя на Хейстингс.

— Все още не разбирам накъде биеш, Айрийн.

— Има слухове, че под ръководството на Едуард Хейстингс фирмата е претърпяла няколко сътресения през последните осемнайсет месеца. Техни конкуренти са им отмъкнали доста важни сделки.

Грейс наблюдаваше Айрийн над ръба на чашата си.

— Какво общо има това с Джулиъс?

— Аз съм дребна риба в бизнеса и плувам в съвсем малкото езеро тук в Клауд Лейк. Признавам, че не знам много за морето, където е пълно с акули и където се вихри Джулиъс. Но следя новините от Сиатъл и покрай приятелството на Дев с Джулиъс от време на време дочувам по някоя клюка.

— Какво си чула, което те тревожи? — попита Грейс.

Айрийн се наведе напред и скръсти ръце върху бюрото си.

— Хейстингс има сериозни неприятности. Някои хора предричат, че под ръководството на Едуард Хейстингс ще се стигне до краха на семейната империя, която е на почти сто години. Светът на бизнеса е като един малък град, щом плъзнат слуховете, лесно се оказва, че предсказанията се сбъдват.

Грейс обмисли чутото.

— Какво общо има това с Джулиъс?

— Според клюките зад неуспехите на империята на Хейстингс стои един човек — Джулиъс Аркрайт.

— Мислиш, че той се е заел да отмъщава? Че по някакъв начин саботира Хейстингс?

— Да.

Грейс обмисли и това.

— И откога продължава това?

— Почти две години. Времето е от съществено значение.

— Защото съвпада по време с развода на Джулиъс?

— Хората приказват, че Джулиъс възнамерява да унищожи Хейстингс. Дев ми е казвал, че когато Джулиъс си постави някоя цел, не се отказва, докато не я постигне. Като торпедо е, просто не спира, докато не достигне мишената си.

— Не мога да повярвам, че ми уреди среща с мъж, когото си склонна да описваш с военни термини.

— Това беше описанието на Дев. Просто исках да знаеш за слуховете, преди да се сближиш повече с Джулиъс. Ако е вярно, че е тръгнал да отмъщава, може да има двустранни щети.

— Ти си тази, която ми устрои среща с него. А сега ме предупреждаваш да внимавам с Джулиъс?

— Наистина смятам, че двамата с Джулиъс бихте се чувствали добре заедно. Но ще призная, че с Дев се надявахме вие да си допаднете и Джулиъс да се… разсее от плановете си по отношение на Хейстингс.

— Престани с опитите да ме накараш да съжаля Джулиъс Аркрайт.

Айрийн примигна.

— Не това се опитвам да направя.

— Напротив. Опитваш се да ми внушиш, че е депресиран и обсебен от идеята за отмъщение и че има нужда от помощ. Но доколкото мога да определя, Джулиъс е напълно способен да се грижи за себе си. Казах ти, имам други приоритети в момента. Опитвам се да оправя собствения си живот, забрави ли?

— Точно така. Животът ти. — Айрийн се облегна на стола си. — И си наела Джулиъс Аркрайт да ти помогне в измислянето на план как да стане това.

— Точно — потвърди Грейс. — Просто делови отношения. Няма какво да ровиш повече. Няма да откриеш нищо.

— Не ме занасяй. Какво се случи, когато Джулиъс те изпрати до дома ти снощи?

Грейс се нацупи.

— Освен всичко останало, ме попита направо дали аз съм убила Уидърспуун.

— О, боже — изстена Айрийн. — Надали се е получил добър разговор.

— Никак. По-скоро набързо приключихме с разговора. В известен смисъл. Изгоних го от къщата. Докато вървеше към вратата, той ме увери, че ми вярва.

— Но ти все пак го изрита.

— Разбира се. — Грейс отново отпи от кафето си. — Но после той ми се обади по телефона.

— Аха!

— В крайна сметка му разказах за странните имейли и в следващия момент той ми нареждаше да кажа на Девлин за имейлите, затова ходих в управлението при Девлин тази сутрин и т.н. и т.н. Това е всичко. Пълната картина на срещата с непознат, която се оказала категоричен провал, но евентуално с обещаващи признаци за бъдещата ми кариера.

Айрийн почука с химикалка по бюрото си, дълбоко замислена.

— Дали онова обаждане снощи може да се определи като телефонен секс?

— В никакъв случай.

Разговорът с Джулиъс по телефона всъщност бе странно интимно преживяване, помисли си Грейс. Но не би го определила като телефонен секс. Не че някога беше правила такъв. Просто след получаването на поредния имейл беше изпитала нужда да сподели историята с някого. Джулиъс случайно се беше оказал човекът, който й се обади в онзи момент. Съвпадение. Игра на съдбата. Или теория на хаоса. Нещо такова вероятно обясняваше всичко.

— Не съм сигурна какво да кажа — поклати глава Айрийн. — Също като Дев и Джулиъс си има своите скрити страни.

— Каква изненада!

Айрийн не обърна внимание на сарказма й.

— Предполагам, че всичко се свежда до факта, че според мен можеш да му имаш доверие. И както вече казах, той е такъв човек, който е готов да прави услуги на приятелите си. Рискува с мен, когато всички останали отказваха.

— Всяка инвестиция е риск, но ти и магазинът ти сте възможно най-далече от риска.

— Да, магазинът работи. — Гордостта и задоволството на Айрийн озариха лицето й. — Всъщност тази година ще постигна солидна печалба. Но никога няма да печеля парите, които Джулиъс е свикнал да изкарва с големите си инвестиции. Сумата за този проект беше като джобни пари за него.

— В интерес на истината, Джулиъс ми каза, че има достатъчно пари.

Очите на Айрийн светнаха изненадано. После тя се усмихна.

— Така ли каза?

— Да.

— Не помня да съм чувала някого да казва подобно нещо.

— Казах ти, напоследък Джулиъс Аркрайт си търси начин да избяга от скуката.

— Въпреки факта, че се запозна с него преди по-малко от двайсет и четири часа, изглежда знаеш доста за него.

— Той е труден за разгадаване, но не невъзможен. — Грейс допи кафето си и остави чашата. — Знам, че ми мислиш доброто, но ми обещай да не ми уреждаш повече срещи с непознати, поне докато не си намеря работа и не си стъпя на краката. — Тя се изправи. — Най-добре да тръгвам. Трябва да напазарувам някои продукти и после имам среща с консултанта си за обяд. Предполага се да започнем работа по моя бизнес план.

— Какво ще направиш, ако не измислите стратегия как да откриеш призванието си?

— Ще уволня консултанта.