Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (25)

25.

Когато видя Грейс да идва към него през тълпата, Джулиъс разбра, че нещо се беше случило за краткото време, в което бяха разделени — нещо неприятно.

Грейс носеше семпла елегантна черна рокля със скромно деколте, дълги ръкави и тясна пола. Косата й беше прибрана на стегнат кок. Той подозираше, че тя беше избрала вид, подходящ за делова жена. Но за него изглеждаше още по-сексапилна и прелъстителна, докато напредваше в тълпата с котешка грация. Когато го доближи, той видя смесица от облекчение и тревога в очите й.

Хвана я за ръка и инстинктивно погледна дали някой я следва. Не видя нищо обезпокоително.

— Какво има? — попита той тихо.

Тя сбърчи нос.

— Опасявам се, че стана малка сцена в женската тоалетна преди малко.

Той се закова на място.

— По дяволите, каква сцена може да стане в тоалетната?

— Попаднах на бившата ти жена. По-скоро тя попадна на мен. Мисля, че ме е проследила до тоалетната.

— По дяволите.

Грейс стисна устни.

— Това не е всичко. Има и по-лошо. Имаше свидетели.

— Добре, да караме стъпка по стъпка. Първо, обясни ми точно каква сцена стана.

— Даяна Хейстингс ме пресрещна в тоалетната и отправи разни обвинения. Беше неловко. Тя е много разстроена, Джулиъс. Ядосана и изплашена. Това не е добра комбинация.

Той опита да измисли причина защо Даяна може да се сърди на Грейс, но не успя.

— Не може да ревнува от теб — каза той. Изрече го като неоспорим факт. — Тя е тази, която ме изостави, забрави ли? Защо е дошла да се кара с теб?

— Тя не се сърди на мен — обясни Грейс. Тонът й показваше, че тя прави всичко възможно да не губи търпение. — Аз съм само вестоносец.

— На какво?

Започваше да има чувството, че пада в заешка дупка. Всеки мъж знаеше, че случващото се в женската тоалетна не се коментира. Беше почти сигурен, че има някакво такова правило.

— Даяна таи страх и отчаяние заради теб — каза тихо Грейс. — Изкара си го на мен — сигурно защото се ужасява да го каже директно на теб. Мисли, че опитваш да отмъстиш на нея и Едуард Хейстингс, като унищожиш семейната им империя.

Парчето от пъзела най-после попадна на мястото си. Джулиъс си позволи да се отпусне леко.

— Разбирам. Бизнесът му.

— Да, неговият бизнес. — Грейс присви очи. — Искаше да ти предам съобщение. Каза, че разбира какво правиш и че мисли, че това не е… хубаво.

Той примигна.

— Това ли бяха думите й?

— Не точно — отвърна Грейс напрегнато. — Използва по-експресивен език. Но това няма значение.

— Не се тревожи. Нямам нищо общо със случващото се с Хейстингс. Той сам копае гроба си от осемнайсет месеца насам.

— Уверих Даяна, че ти не си отговорен за проблемите на компанията му.

Необяснимо много се зарадва да чуе това.

— Това ли й каза? Каза й, че не съм аз проблемът на Хейстингс?

— Естествено. Но не мисля, че това беше достатъчно, за да я разубеди.

Той обмисли думите й.

— Не се засягай, но ти какво знаеш за финансовите проблеми на Хейстингс?

— Нищо — призна Грейс. — Просто изтъкнах на Даяна очевидното.

— И какво точно е очевидното?

— Напомних й, че ти си много добър в работата си. Казах й, че ако се опитваше да унищожиш компанията на мъжа й, тя отдавна щеше да е рухнала и забравена.

— Хм…

Джулиъс не се сети какво да каже, така че поведе Грейс към залата на търга. Почти всички погледи ги проследиха, докато двамата заемат местата си. Усещаше напрежението, което пронизваше Грейс.

— Не им обръщай внимание — каза в ухото й, когато седна до нея.

— Лесно ти е да го кажеш.

— Трябва само да купим онова прекалено скъпо парче стъкло, което избра по-рано, и можем да си тръгваме.

— Добре. И искам да ти напомня, че ти беше този, който каза, че трябва да купим онова красиво стъклено произведение на изкуството.

— Казах, че трябва да купим нещо, не ми пука какво.

— То е много красиво — каза тя със сериозен тон. — Сигурна съм, че ще изглежда страхотно в апартамента ти.

Той понечи да й обясни, че купата ще бъде за нея. Беше забелязал възхищението в очите й, когато я видя по-рано. Но преди да отвори уста, осъзна, че тя е млъкнала. Разтревожен я огледа от глава до пети.

— Добре ли си — попита той.

— Да — отвърна тихо тя.

Тя гледаше към сцената. Спокойното й овладяно изражение пробуди подозренията му.

— Изпълняваш някакво специално дишане, нали? — попита той.

— Използвам едно от утвържденията на Уидърспуун като мантра, ако това имаш предвид, да.

— Кое утвърждение?

— Да кажем само, че съм в моето спокойно кътче, където негативната енергия не може да ме докосне.

— И получава ли се?

— Млъкни и се приготви да наддаваш.