Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (51)

51.

Тя чакаше Джулиъс в кафенето долу. Голямата чаша с органично безкофеиново кафе, което си беше поръчала, беше почти пълна. След като си го поръча, Грейс заключи, че опънатите й нерви не могат да понесат допълнителна доза кафе, дори и безкофеиново.

Като повечето клиенти на кафенето наоколо и тя беше отворила лаптопа си. Трябваше да работи върху мисията на новата фондация, но осъзна, че не е готова да се съсредоточи върху целевата си аудитория и маркетинговите стратегии. Срещата на Джулиъс и Едуард сякаш траеше цяла вечност. Това е добър знак, каза си тя. А може би не беше добър знак.

Отказваше да мисли негативно.

В мига, щом видя Джулиъс да влиза в кафенето, разбра, че тревогите й са били напразни. Лицето му беше непроницаемо както обикновено, но когато той се приближи, очите му й подсказаха, че може да се успокои.

— Гладен съм — каза той. — Готов съм да получа първото си заплащане. Къде ще ме водиш на обяд?

— Знам едно приятно място с вегетарианска храна на Първо авеню близо до пазара.

— О, каква радост.

— Но първо ми кажи как мина срещата. Искам подробен отчет.

Джулиъс сви рамене.

— Съмнявам се, че ще празнува Деня на благодарността с роднините си. Двамата с Ед стигнахме до едно и също мнение. Той знае, че не опитвам да проваля бизнеса му и че трябва да спаси компанията на баща си. Докато двамата с теб довършим обяда си, слуховете, че двамата е Ед отново правим бизнес заедно, ще са обиколили половината Сиатъл. Другата половина ще научи клюката, като седнат на вечеря тази вечер.

— Отлично. — Грейс се усмихна доволна. — Дори само тези слухове ще променят бизнес ситуацията за империята „Хейстингс“.

— Така е, но слушай какво. Не искам повече да говоря за бизнес днес — каза Джулиъс. — Искам да говорим за нас.

Тя спря точно когато затваряше лаптопа си. Искрица надежда се пробуди и я накара да застине неподвижно. Никакво негативно мислене, каза си тя. Ставаше дума за бъдещето й и тя го знаеше.

— Добре — каза тя. — Искаш ли да проведем този разговор по време на обяда?

— Не. Искам да го проведем тук. Сега.

— Чакай, какво точно ще обсъждаме? — Грейс имаше чувството, че пристъпва върху подвижни пясъци. Една погрешна стъпка и…

Той протегна ръка през малката маса и хвана ръката й.

— Обичам те, Грейс Елънд. Не мисля, че някога съм знаел какво е любов, преди да те срещна. Любовта промени всичко.

Това не беше първият път, когато й казваше, че я обича, но тя знаеше, че никога няма да й омръзне да чува тези думи. Емоциите й бяха толкова силни, че се страхуваше да не избухне в сълзи пред всички клиенти и бармана. Атмосферата в малкото кафене изведнъж стана кристално ясна, чиста и съвършена.

— Срещата с теб промени нещата и за мен — каза тя тихо, за да не ги слушат хората от околните маси. — Обичам те, Джулиъс.

— Знам, че това е ново и за двама ни и че трябва да си дадем повече време. Но не искам да губя никакво време. — Той стисна ръката й. — Ще се омъжиш ли за мен? Ще изградиш ли дом с мен? Ще създадем ли наше семейство?

— Да. Да. Да.

Джулиъс се изправи и я издърпа да стане. Погледна бармана и клиентите.

— Тя каза да — съобщи той.

Избухнаха аплодисменти.

Грейс се изчерви. Знаеше, че е станала червена като домат, но освен това осъзнаваше, че никога не е била толкова щастлива през живота си.

Джулиъс я целуна, точно там, пред бармана, който правеше страхотно кафе, и всички клиенти, които пиеха кафето си и работеха на компютрите и телефоните си.

Аплодисментите станаха по-силни.

Джулиъс я пусна колкото да вземе лаптопа й. Тя грабна якето и чантата си. Възгласите ги изпратиха навън в яркия, измит от дъжда следобед. Тротоарите бяха претъпкани както винаги, когато в Сиатъл изгряваше слънце. Всички носеха слънчеви очила, сякаш появили се като с магия.

— Имаш ли някое утвърждение за този момент? — попита Джулиъс.

— Това, което ти измисли, ми се струва идеално — отвърна Грейс. — Любовта променя всичко.

— Това не е утвърждение каза Джулиъс. — Това е обещание.