Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (5)

5.

— Благодаря — каза той. Пристъпи през прага и затвори вратата. — Не мисля, че някога съм пил билков чай. Звучи… интересно.

Няколко секунди тя остана като вкаменена, шокирана от това, което беше направила. Когато осъзна, че той я гледа в очакване да помръдне, се овладя. Не беше му предложила храна. Само чай.

— Чай — каза на глас. Обърна се на пети. — Кухнята.

Пусна чантата си на едното кресло и отиде в голямата старомодна кухня. През тънките пердета се виждаше огряната от луната водна повърхност. Тук-там светлините на някоя от къщите край езерото примигваха между дърветата. Дълга огърлица от ниски лампи маркираше пътеката, която обикаляше езерото.

Грейс осъзна, че трябва да се концентрира, за да си спомни как да кипне вода в чайника.

Включи газовия котлон и си напомни отново, че това е само чай. Фактът, че поради някаква причина изпитваше прилив на въодушевление, вероятно щеше да се окаже проблем по-късно. Но в момента това не я интересуваше.

Джулиъс се подпря на кухненския плот и скръсти ръце. Някак успяваше да изглежда като у дома си в нейната кухня — сякаш имаше навик да прекарва много време там. Наблюдаваше я как извади две пакетчета чай от стъкления буркан.

— Какъв е чаят? — попита той.

— Лайка. Помага за спокоен сън.

— Обикновено разчитам на малко уиски за тази цел.

Тя се усмихна.

— И аз понякога прибягвам до това лекарство.

— Проблеми със съня ли имаш напоследък?

Тя съсредоточено постави пакетчетата в две чаши.

— Доста — призна си. — Прав си. Отриването на трупа на шефа ми беше голям шок.

— Проследих някои от репортажите в медиите — каза той. — Историята привлече вниманието ми, защото „Уидърспуун Уей“ беше една от изгряващите звезди в бизнеса на региона.

Тя поклати глава.

— Сега всичко свърши. Всичко, което Спраг изгради, скоро ще изчезне.

— Това е проблемът с всеки бизнес, който се основава на дадена личност, а не на продукт. Знаменитости, спортисти, актьори — все тая. Може да направят милиони, докато работят, но ако нещо им се случи, цялата империя се срива.

Чайникът засвири. Грейс изключи котлона и наля горещата вода в чашите.

— При бизнеса с мотивационните семинари и лекции всичко се свежда до харизматичността на човека на върха — каза тя.

— Значи си безработна.

— Отново. — Тя постави едната чаша на плота до Джулиъс. — Все не успявам да реализирам потенциала си. Няма друг термин за това. Време е да се взема в ръце. Просто ми се ще да разбера какво наистина искам да направя в живота си. Всеки път, когато избера някаква кариера, се случва нещо, което ме отклонява в друга посока.

— Като прекратяването на дейността на „Уидърспуун Уей“?

— Ами да.

— Аз веднъж съм планирал бъдещето си.

— Каза, че си знаел накъде вървиш още на единайсет. — Тя издуха леко чая си. — Искал си да бъдеш богат. Как избра точно с какво да се занимаваш?

— Родителите ми се разделиха. Татко се ожени повторно и се премести на другия край на страната. След това почти не го видях, освен веднъж, много години по-късно, когато дойде да ми иска заем. Майка ми работеше много, за да запази покрива над главите ни. В онези години жертва всичко заради мен.

Грейс кимна.

— Тогава си осъзнал колко са важни парите. Че с тях би могъл да купиш властта, от която се нуждаеш, за да промениш живота на майка си.

Джулиъс се усмихна леко.

— Опитваш се да ме анализираш ли? Защото, ако е така, бих искал да сменим темата.

— Айрийн ми каза, че си много успешен финансист и че се занимаваш с рискови капитали. Спомена ми, че в бизнес средите те наричат Алхимика, защото, като става въпрос за инвестиции, ти превръщаш оловото в злато.

— Добър съм — потвърди Джулиъс. — Но не чак толкова добър.

— Достатъчно добър, за да станеш много богат, нали?

— Достатъчно богат.

— Предполагам, че сега майка ти е добре.

— Да, така е. След като не й се налага да се тревожи за пари, направи нещо, което винаги е искала — върна се в университета, за да завърши бакалавърската си степен. В крайна сметка се омъжи за един от професорите си. Живеят в Северна Калифорния. Дъг преподава в общински колеж. Мама работи в офиса за работа със студенти. Скоро ще се пенсионират. Аз управлявам инвестициите им.

Тя се усмихна.

— Предполагам, че и двамата имат достатъчно добри пенсионни фондове.

Той сви рамене, сякаш това нямаше особено значение.

— Естествено.

Тя повдигна вежди.

— Доволен ли си от сегашното си финансово състояние?

— Имам повече пари, отколкото някога ще ми трябват. Колко ризи може да носи човек? Колко коли може да кара? Колко къщи може да иска да поддържа? Да, Грейс, достатъчно богат съм.

Тя се вгледа изпитателно в него.

— Знаеш ли, не мисля, че някога съм чувала някой да казва, че има достатъчно пари. Вярно, че никога не съм срещала наистина богати хора. Но съм останала с впечатлението, че от един момент нататък хората използват парите като един вид състезание.

— Това върши работа. — Джулиъс отпи предпазливо от чая и остави чашата. — За известно време.

Тя повдигна вежди.

— Би ли предпочел да се върнеш към това да не си богат?

Той се усмихна бавно.

— Не.

— Но няма да е голяма трагедия, ако загубиш всичко утре. Всъщност се обзалагам, че ще приемеш ситуацията за интересна.

— Интересна?

— Като противоположна на скучна. Да започнеш наново, би било предизвикателство за теб.

— Може би. За мен. Но вече нещата не опират само до мен. Ако утре загубя всичко, няколко малки, обещаващи нови компании ще се сринат с мен. Много хора, които работят за тях, ще останат без работа, както и хората, които пряко или непряко работят за мен самия. Без да вземаме предвид хората, които са ми поверили парите си, като майка ми.

Тя се облегна на плота до него и отпи от чая си.

— Прав си, разбира се. Ти си яхнал тигъра. Нямаш избор, не можеш да скочиш от гърба му. Ако го направиш, ти ще се оправиш, но много други хора ще бъдат изядени.

— Не очакваше ли, че ще се сетя за този аспект на ситуацията?

— Напротив. Абсолютно бих очаквала да осъзнаваш отговорностите си като работодател. Айрийн е най-добрата ми приятелка от детската градина досега. Познавам я достатъчно, за да знам, че не би опитала да ме сватоса с теб, ако не беше сигурна, че си добър човек.

Устните на Джулиъс леко се подсмихнаха.

— Мога да ти дам дълъг списък на хора, които не са на това мнение.

— О, не се съмнявам, че си си създал и врагове по пътя.

— Създаването на врагове не ме ли прави лош човек?

— Зависи от враговете.

Приглушено изпиукване отекна в дневната. Тя замръзна на място. Джулиъс я погледна и после хвърли поглед към вратата.

Тя си пое дълбоко дъх. После още веднъж. Напрежението я отпусна леко.

— Телефонът ми — каза бързо тя. — Просто имейл. Ще го видя после.

Той кимна веднъж и отпи отново от чая си.

— Сега аз имам въпрос към теб.

— За несъществуващите ми професионални планове?

— Малко по-специфичен въпрос. Ти ли уби Спраг Уидърспуун?

Тя го изгледа напълно слисана. Мозъкът й отказа да работи. Думите й се губеха. Първо имейлът, а сега и това.

Чу трясъка, когато чашата, която държеше, се разби в пода, но не можа да разбере причината за шума още няколко секунди.

Джулиъс я гледаше така, както ентомолог би наблюдавал рядка пеперуда, уловена в буркан.

— Върви си — прошепна тя. Гласът й беше станал дрезгав от яростта, която я изпълни. — Веднага.

— Добре.

Той остави недопития си чай съвсем спокойно, сякаш беше направил някакво небрежно изказване за времето.

Прекоси кухнята и влезе в дневната. Тя се отблъсна от плота и го последва, буквално по петите до входната врата.

На прага той спря и я погледна през рамо.

— Лека нощ. Беше интересна вечер. Напоследък не ми се случват често такива.

— Нима? Май се сещам защо.

— Вече знам отговора. — Той отвори вратата и излезе на верандата. — Много съм скучен, когато човек ме опознае. По дяволите, понякога отегчавам дори себе си. Не забравяй да заключиш вратата.

Той тръгна надолу по стъпалата.

Вбесена тя прекоси верандата и стисна парапета с две ръце.

— Не съм убила Уидърспуун.

— Вярвам ти. — Той отвори вратата на джипа. — Имаш ли идея кой го е направил?

— Не. За бога, ако имах, щях да кажа на полицията.

— Според информацията на Дев, сиатълската полиция има излишък от заподозрени, включително озлобената му дъщеря, годеника й, както и недоволни клиенти на семинарите, които смятали, че не са получили това, за което са платили. Следват и служителите на Уидърспуун.

— Защо някой от нас би убил работодателя си? Всички печелехме добре, докато работехме във фирмата.

— Дев казва, че има основания да се смята, че някой, свързан с „Уидърспуун Уей“, е източил солидна сума пари от печалбите и е използвал фалшиви документи за инвестиции, за да прикрие липсите.

— Какво? Сериозно ли говориш?

— Питай Дев. Каза, че чул новината от ченгетата в Сиатъл тази сутрин. Липсват много пари. В моя свят това се брои за мотив за убийство.

Тя го изгледа възмутена.

— Да не намекваш, че съм присвоила пари от „Уидърспуун Уей“?

— Не. Имах някои колебания по-рано вечерта, но се съмнявам, че си способна на подобна злоупотреба.

— Защо не? Защото не съм финансов гений като теб?

Той се усмихна.

— Може да се изненадаш, но не е нужно човек да е финансов гений, за да измисли как да присвои голяма сума пари от успешен бизнес като „Уидърспуун Уей“. Всъщност е адски просто — особено ако никой не внимава особено.

— Това е обидно на няколко нива.

— Нямах предвид това. Просто ти излагах фактите.

— Ето ти един факт, на който можеш да повярваш — тази среща приключи официално. — С ъгълчето на окото си Грейс забеляза, че завесата в дневната на Агнес Гилрой помръдна леко. — Гадост.

Тя се обърна на пети, влезе наперено в къщата и затръшна вратата. Обърна се и дръпна резето. После сложи и веригата.

Когато чу, че Джулиъс потегли, издиша бавно. После отиде в кухнята, откъсна няколко парчета от кухненското руло и седна на плота до печката.

Избърса разлетия чай и се замисли за възможността някой да е източвал печалбите на „Уидърспуун Уей“. Дори и това да се окажеше вярно — а като се имаше предвид, че Девлин беше полицай, нямаше причина да не е вярна информацията му — каква беше връзката с убийството на Спраг?

Освен ако Спраг не е разкрил злоупотребата и не се конфронтирал с измамника?

Доизчисти следите от чая и събра парчетата от чашата. Скочи на крака и изхвърли всичко в кофата за боклук.

По-рано през деня беше правила медитация за дишане. Сега беше ред на един от другите три ритуала, които й помагаха да се справя с кошмарите през годините.

Методично обходи къщата, провери всички нови ключалки и резета, които беше инсталирала на вратите и прозорците. После провери всички шкафове и гардероби, в които би могъл да се скрие човек. Дразнеше се на себе си, както обикновено, особено когато коленичи, за да огледа под леглата в трите малки спални. Нямаше идея какво щеше да прави, ако наистина откриеше някого скрит в килера или под леглото, но знаеше, че няма да може да заспи, докато не се увери, че няма никой, освен нея в къщата.

Когато приключи с проверката, си наля чаша вино, седна на едно от креслата и извади телефона от чантата си. Отвори имейла си със същата неохота, с каквато би протегнала ръка да докосне змия.

Имейлът я чакаше. Поредна вечер, поредно съобщение от един мъртвец. Първият ред беше познат.

Положителното отношение е като фенер в тъмна стая.

Но който беше изпратил имейла, беше променил второто изречение.

Можеш да го използваш, за да видиш кой те чака в сенките.