Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (29)

29.

Джулиъс се вгледа в лицето й, после я повдигна от плота и я пусна да стъпи на пода. Краката й бяха отмалели. Тя се хвана за мивката, за да не залитне.

— Добре ли си? — попита той.

Тя успя да се усмихне леко.

— Като изключим факта, че изглеждам като прегазена от камион? Напълно.

— Нямаш ли някое утвърждение за случая?

— Какво ще кажеш за: Камионът, който не те убива, само те прави по-силна?

Той кимна сериозно.

— Много вдъхновяваща мисъл. — Той провери собственото си отражение, намръщи се и започна да съблича измачканата и изцапана риза.

— Може и да те е блъснал камион — каза той, — но аз изглеждам, сякаш съм стоял на релсите, когато влакът е минал.

Лудо желание да се разсмее отново се надигна в нея. Тя успя да го овладее, но все пак се усмихна на отражението на Джулиъс.

— Не изглеждаш толкова зле за човек, който залови един престъпник днес.

— Чак след като ти го повали с онзи ритник в топките. И то с токчето си. — За пръв път Джулиъс се усмихна доволен. — Не ми се ще да го казвам, защото не искам да насърчавам подобни упражнения, но ние двамата бяхме дяволски добър екип тази вечер.

Тя се усмихна.

— Така беше.

Усмивката на Джулиъс се стопи. Той я погледна сериозно.

— Къде си учила тези техники за самозащита?

— Беше част от терапията, на която мама ме прати след случая с Трейгър. Имах проблеми със съня. Постоянно сънувах кошмари.

— Естествено — каза той, сякаш сънищата, изпълнени с кървави образи и паника, бяха нещо типично и подразбиращо се.

— Известно време ходех на психотерапевт, но мама реши, че курсът за самозащита ще ми вдъхне усещане за контрол. Продължих да тренирам.

— Личи си — кимна Джулиъс. — Движиш се като човек, който е тренирал танци, гимнастика или някакво бойно изкуство.

— Не само аз съм тренирала — каза тя. — И теб те бива. Много добре се справи. От обучението в морската пехота ли?

— Първо там. После тренирах бойни изкуства, за да се поддържам във форма. Също като теб — продължавам с тренировките. — Джулиъс замълча. — В онези дни, когато бях момчето за всичко на Харли…

— Искаш да кажеш неговия административен асистент — напомни му тя.

Това уточнение разсмя Джулиъс, който и сам се изненада на реакцията си.

— Точно. Канех се да кажа, че когато вършех всевъзможни неща за Харли Монтоя, от време на време положението се усложняваше. Някои от строителните му проекти бяха в разни части на света, където не можеш да разчиташ напълно на подкрепата на местните правоохранителни органи. Освен това Харли пътуваше до страни, където беше заплашен от отвличане. На някои места по света отвличането на шефове на чуждестранни компании и искането на откуп за тях е много печеливш бизнес.

Тя кимна.

— Ти си бил и бодигард на Харли. Това обяснява доста.

— Обаче за пръв път ми се налага да се бия тук, в Сиатъл. — Джулиъс погледна смачканата си риза. — Не помня кога за последно съм имал неприятности на паркинг.

Тя се подсмихна.

— Казват, че паркингите са опасни места.

— Да, и аз съм го чувал. — Той я погледна изпитателно. — Сигурна ли си, че си добре?

Тя се обърна с лице към огледалото.

— Трябва да си взема душ.

— Аз също. — Той погледна голямата, елегантно облицована душкабина с множество лъскави кранове, пръскалки и дюзи. — Мисля, че има място за двама.

— Мислиш, че има място за двама?

— Никога не съм проверявал на практика.

Тя се усмихна доволна.

— Значи сега е идеалният момент за това.