Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (14)

14.

Джулиъс огледа редиците лъскави хладилници в магазина. Беше малко като да попаднеш доброволно в ръцете на търговец на оръжие. Всички полирани твърди повърхности му приличаха на високотехнологични оръжия.

— Кой да предположи, че има толкова много видове хладилници?

За пръв път от откриването на мъртвия плъх и бутилката с водка Грейс леко се развесели. Той се изненада от вълната на облекчение, която го заля, когато тя се усмихна.

Да я гледа как стоически отговаря на въпросите на Девлин, беше едно от най-трудните неща в живота му.

Искаше да я отнесе на някое безопасно място, където никой да не й задава въпроси, място, където би могла да забрави миналото. Той самият още се опитваше да превъзмогне образа на Грейс като девойка, обляна от кръвта на мъжа, който беше опитал да я убие.

— Явно не си ходил по магазини за електроуреди? — попита Грейс.

— Не съм — призна той. — Интериорният дизайнер избра електроуредите за апартамента ми в Сиатъл. Къщата, която купих от Харли, си имаше всичко необходимо, включително и хладилник.

Купуването на хладилник може да оглави списъка на най-необичайните втори срещи, реши той.

— Не беше нужно да идваш с мен — каза Грейс. — Наистина не беше необходимо.

— Напротив, беше. — Той забеляза, че един продавач се отправя към тях. — Но признавам, че не разбирам нищо от електроуреди. Имаш ли някаква представа какво е важно, като се купува, за хладилник?

— Просто ще потърся най-новия вариант на модела, който мама е купила. — Грейс си пое дълбоко дъх. — Въпреки че това ще издълбае дълбока яма в банковата ми сметка.

Той се зачуди дали да предложи да купи хладилника вместо нея, но си замълча. Знаеше, че тя ще откаже.

Грейс го погледна косо.

— Благодаря.

— За какво?

— Че разбра защо трябваше да подменя хладилника.

— Ясно ми е.

С колкото и дезинфектант да го облееше, колкото и да го търкаше, Грейс все едно нямаше да може да изтрие спомена за мъртвия плъх.

— Знам, че ти е ясно. Оценявам го.

— Но това не означава, че не можеш да продадеш стария хладилник. Сигурно ще си върнеш поне няколкостотин долара.

Тя се усмихна отново.

— Добра идея. Ще помоля да го изкарат на задната веранда, докато успея да го продам.

— Съмнявам се от този магазин да успеят да ти доставят новия хладилник още днес — добави Джулиъс. — Вече е почти пет. Какво ще кажеш да излезем за вечеря?

Тя се поколеба.

— Благодаря, но не ми се излиза. Ще си взема някаква готова храна за вкъщи.

— Добра идея — каза той.

Тя го погледна.

— Да не би току-що да се самопокани на вечеря?

— Така и не получих обяд, забрави ли?

— А аз не получих консултацията си.

— Няма да искаш да стоиш сама тази вечер, не и след случилото се днес — настоя той. — Имаш ли нещо против да дойда и да хапнем заедно?

— Аз съм вегетарианка — предупреди го тя.

— Сигурен съм, че ще оцелея с вегетарианска вечеря.

Тя обмисли това още малко, после кимна.

— Добре, благодаря. Много мило, че предлагаш да ми правиш компания.

— Не съм известен като мил човек.

— А като какъв?

Джулиъс видя как продавачът започва да кръжи наоколо.

— Като човек, който умее да изкарва пари.

— Това е полезен талант. — Очите й отново блеснаха развеселено. — Повечето хора биха дали всичко, за да го притежават.

Продавачът ги доближи.

— Виж — каза Джулиъс. — Аз разбирам от инвестиции, но знанията ми за хладилници са почти нулеви.

— Не се тревожи — каза Грейс. Тя се обърна към продавача. — Знам какво да правя.