Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (47)

47.

Дръж се, сякаш нещата са под контрол, особено когато знаеш, че не е така. Мозъкът ти ще се проясни и ще успееш да видиш възможностите, които хаосът скрива.

— Агнес трябва да седне — каза Грейс. — Не виждаш ли, че всеки момент ще й призлее. Тя има сериозни проблеми със здравето, нали, Агнес?

Тя погледна съсредоточено Агнес, внушавайки й да подеме играта.

Агнес опита да си поеме дъх и притисна длан към гърдите си. Задъха се.

— Сърцето ми — каза немощно. — Бие прекалено бързо. Мисля, че ще припадна.

Лицето на Кристи се изкриви от ярост. За момент изглеждаше объркана. Не беше оставила място за малки промени в плана си — ако изобщо имаше план.

Да вземе Агнес за заложник беше импулсивно решение от страна на Кристи, помисли си Грейс, решение, което тя беше взела в последната минута, когато й беше станало ясно, че големият план за отмъщение се е провалил.

Защото всичко се свеждаше точно до това, помисли си Грейс. Бутилката с водка, която Кристи беше оставила върху кухненската маса, правеше всичко пределно ясно. Това беше отмъщение.

— Седни! — Кристи посочи с дулото на пистолета към един от столовете и изгледа навъсено Агнес, сякаш тя беше някаква досадница, която вече беше изиграла ролята си. — Мърдай, глупачке — изсъска Кристи, когато Агнес не тръгна към стола достатъчно бързо.

Агнес запристъпва с драматично олюляване към най-близкия стол. Грейс остана на мястото си пред печката. Тя наблюдаваше пистолета в ръката на Кристи. Той трепереше, макар и съвсем слабо. Това не беше добър знак.

Кристи беше в маниакално състояние. Нямаше друго обяснение, което би накарало една умна жена да рискува с още две убийства, когато това няма да й донесе нищо, освен отмъщение. Бърк беше в болницата под полицейска охрана. Скоро щеше да започне да говори. Милисънт се възстановяваше и когато му дойдеше времето, щеше да даде на полицията отговорите на въпросите, които те задаваха. Всичко беше свършило.

Кристи трябваше вече да бяга, да се крие под нова самоличност. Вместо това тя беше тук, изправена пред мишената си. Отмъщението беше жесток господар.

— Наистина е за възхищение как се беше скрила пред очите на всички — каза Грейс. — Двамата с Бърк трябва да сте отделили много време на вашия бизнес план, така да се каже. Той се развиваше перфектно до един момент.

— Двамата с Бърк научихме истината за смъртта на баща ни едва преди година — обясни Кристи. В очите й гореше треската на яростта. — Мама напуснала татко още когато сме били малки. Не го помнехме. Променила имената и историята на живота ни, защото се страхувала от татко. Казваше ни, че умрял в автомобилна катастрофа. Никога не ни каза истината.

— Сигурно е опитвала да ви защити — каза Грейс внимателно.

Кристи се изсмя.

— Разбира се. Не е искала да знаем за лошите гени в семейството.

— Ако майка ви се е страхувала толкова силно от Трейгър, сигурно го е държала под око от разстояние — каза Грейс. — Би трябвало да е научила за смъртта му.

— Грешиш — отвърна самодоволно Кристи. — Тя така и не разбра какво се е случило с него, защото умря в катастрофа малко преди ти да убиеш татко. И това ако не е карма, а? На Уидърспуун тази история щеше да му хареса много. Мама ни лъже за смъртта на татко и после умира точно по начина, по който уж е умрял той. Но неговата смърт не е била нещастен случай, нали? Ти си го убила.

Пистолетът в ръката на Кристи потрепери по-силно. Грейс затаи дъх. Агнес седеше съвсем неподвижно.

Кристи хвана пистолета с две ръце. Изглежда, успя да се овладее до известна степен.

— Мама умря и отнесе тайните си в гроба. Изпратиха двама ни с Бърк у приемни семейства.

— Много ли беше зле? — попита Грейс, сякаш това беше нормален разговор — разумен разговор.

Кристи се усмихна.

— Да кажем, че така научихме много. Един от приемните ни родители научи Бърк да продава наркотици, а аз се научих как да печеля пари с… други начини.

— Карали са те да проституираш?

— Не за дълго. — Кристи сви рамене. — Двамата с Бърк издържахме няколко месеца и после решихме, че сами ще се справяме много по-добре. Бърк има истински талант за всичко, свързано с технологии, а аз бях родена да продавам. Справяхме се добре, предвид факта, че бяхме двама аматьори по онова време.

— Но после Бърк е бил арестуван и осъден заради финансовата пирамида.

Кристи повдигна вежди.

— Знаеш и за това, така ли?

— Ченгетата вече знаят всичко.

— Няма значение. Всичко скоро ще свърши и аз ще изчезна. Да, Бърк лежа в затвора. Вътре научи много. Първото, което направи, след като излезе, беше да ни уреди нови самоличности. Имали сме няколко през годините. Двамата с Бърк редовно умираме и се раждаме отново. И това ако не е позитивно мислене.

— Бърк е погребал миналото ви, като е направил да изглежда, че ти си умряла още като момиче в катастрофата заедно с майка си. А след като е излязъл от затвора, е фалшифицирал и собствената си смърт.

— Впечатлена съм — каза Кристи. — Доста си се постарала с проучването.

— Какво ви накара да дойдете да ме търсите? — попита Грейс.

— Бърк откри истината, когато подготвяше самоличностите, които използваме в момента. Хрумна му идеята да разучи семейното дърво на мама. В интернет вече има толкова много информация кой на кого е роднина и наследник. Направо удивително. Както и да е, точно тогава той откри, че тя ни е излъгала за миналото ни. Като започна да дълбае пласт след пласт, лесно откри връзката между Клауд Лейк и истинския ни баща.

— А колко време му трябваше, за да ме открие?

— Шегуваш ли се? — Кристи се усмихна. Треската в очите й се засили още малко. — Момичето чудо на Клауд Лейк. Младата героиня, която спасила малкото момче от злия убиец. Смелата, изобретателна тийнейджърка, която убила човек с бутилка от алкохол. О, да, името ти изскочи веднага щом започнахме да търсим на правилното място.

— Започнали сте да правите планове. Добро хрумване да станеш секретарка в „Уидърспуун Уей“.

— Фактът, че Спраг си търсеше секретарка точно в онзи момент беше чист късмет — обясни Кристи. — Но дори и да нямаше свободно място във фирмата, щях да намеря начин да се сближа с теб, Грейс.

— Как?

— Просто. Двамата с Бърк щяхме да наемем офис в същата сграда и да се представим за частни детективи. Лесно е. По един или друг начин щях да ти стана приятелка. Исках да опозная жената, убила баща ми. Трябваше ми време да реша точно как да те накарам да платиш за това, което си сторила на семейството ми. Исках да те унищожа бавно, но сигурно.

— Планирали сте да започнете да убивате хора, свързани с мен, и да оставяте бутилка водка край всеки труп?

— Знаех, че на полицаите ще им трябва известно време да разберат значението на водката. Но за мен това не беше проблем. Бях сигурна, че ти ще разбереш веднага, че това е свързано с миналото. Исках да те видя как страдаш, как рухваш. Исках да те унищожа.

— Значи Бърк е бил съгласен с плана за отмъщение?

— Бърк се интересува само от парите. Не се ентусиазира, докато не разбра какви печалби прави Спраг Уидърспуун от мотивационния си бизнес. Чак тогава наостри уши и започна да слуша.

— Измислил е да се ожени за Нийла.

Кристи се усмихна студено.

— Аз бях търпелива. Дадох му нужното време да организира измамата си, но когато му казах, че съм готова да пуснем плана си в действие, той се ядоса. Искаше да дои Уидърспуун още поне година. Реши, че за това време ще удвои или дори утрои парите, благодарение на твоя принос за фирмата.

— Значи не е искал да пристъпвате към действие, докато той не реши, че е изцедил докрай възможната печалба.

— Скарахме се.

— Аха. В деня, когато сте се срещнали в кафенето в „Куин Ан“?

— По дяволите. Знаеш твърде много. — Кристи се намръщи. — Бърк не искаше да се срещаме, но аз настоях. Вече бях чакала достатъчно. Дадох му шанс да омае Нийла. Очакваше се тя да получи милиони. Но той ставаше все по-алчен. Знаеше, че Спраг трябва да умре, за да може Нийла да получи наследството. Въпросът беше кога. Най-после се съгласи.

— Ти ли уби Спраг?

— Да. — Кристи се усмихна доволна. — Знаех кода за алармената инсталация в къщата му, защото бях предложила да поливам цветята му, когато той отсъства от града. Спраг ме беше упълномощил да правя покупки с неговата кредитна карта.

— Ето как си направила да изглежда, сякаш той е купил водката, която си оставила в спалнята му.

— Точно. — Кристи грееше. — Влязох в къщата малко след полунощ и го застрелях. Той спеше. Изобщо не се събуди.

— На следващата сутрин, когато всички започнахме да се чудим защо Спраг не се появява в офиса, ти беше тази, която предложи някой да отиде до дома му да провери дали всичко е наред — каза Грейс. — Беше логично да го направя аз, защото живеех най-близо до офиса. Колата ми беше само на няколко пресечки.

— Беше толкова лесно — потвърди Кристи доволно. — Нещата се развиха точно както бях планирала. Бърк се ядоса, защото смяташе, че е можел да измъкне още няколко милиона, но от брака с Нийла все едно щеше да получи достатъчно и го знаеше.

— Докато не е открил, че наследството на Нийла липсва.

Кристи изсумтя.

— Казах му — каквото дошло, такова отишло. На него това не му хареса, но нямаше какво да направи по въпроса. Но той ми се обади точно след като си беше тръгнал от апартамента на Милисънт. Каза ми, че играта продължава. Обясни, че на Милисънт й трябвал човек, който да изпере парите й. Тя разказала на Бърк, че могат да повторят схемата с отклоняване на средства и в „Рейнър Семинарс“.

— Затова ти си опитала да я убиеш.

— Тя беше следващата в списъка ми, все едно.

— Какво стана?

— Негодниците, от които купих наркотиците, са ме измамили. — Пистолетът пак потрепери в ръцете на Кристи. Тя замълча за момент, за да се овладее. — Бързах. Знаех, че трябва да действам веднага. Отидох у Милисънт час след като Бърк си беше тръгнал. Бях обляна в сълзи. Казах й, че трябва да говоря с някого, защото съм попаднала на информация, че Ларсън Рейнър е измамник. Исках да го обсъдя с нея, преди да се съгласим да работим за него.

— Излъгала си я.

— Разбира се. Това е един от многото ми таланти. Но Милисънт искаше да й дам точната информация, която смяташе, че съм открила. Пийнахме по едно-две питиета. Аз пуснах наркотика в чашата й. Когато тя започна да се унася, я завлякох в спалнята и й инжектирах още наркотик. До сутринта трябваше да е умряла.

В кухнята се разнесе лек мирис на изгоряло. Супата започваше да загаря.

— Ти си ми изпращала онези имейли всяка вечер — каза Грейс.

Кристи се усмихна.

— Мислех, че ще те изнервят. Знаеше, че някой те наблюдава от сенките, но нямаше представа кой е. Това ми харесваше особено много.

— А кой изпрати онези биячи при Джулиъс?

Кристи стана сериозна.

— Това беше идея на Бърк. Знаехме, че Аркрайт се сближава твърде много с теб. Бърк си помисли, че един добър бой ще го подплаши. В края на краищата Аркрайт е бизнесмен. Би трябвало да е лесна мишена.

— Погрешна преценка на Бърк в този случай. А и не беше наел кой знае какви професионалисти да предадат посланието.

Кристи се намръщи.

— Същите негодници, които ми продадоха дрогата, с която трябваше да премахна Милисънт. Двамата с Бърк не сме местни. Не знаехме къде да си търсим надеждни хора в Сиатъл. Малко след като пристигнахме, Бърк поразпита тук-там. Някой му препоръча онези двама идиоти.

— Те ли сложиха мъртвия плъх и бутилката водка в хладилника ми? — попита Грейс.

— Не. — Кристи грейна доволна. — Аз го направих. Готино, а? Много се забавлявах с това. Съжалявах само че не мога да видя лицето ти, когато отвориш хладилника в онзи ден.

— Нещата наистина излязоха от релси след неуспешния опит за убийство на Милисънт — каза Грейс. — Бърк сигурно се е шокирал, че Милисънт ми е изпратила кода на офшорната сметка, където е криела парите, и че аз съм го дала на Нийла.

— Каза, че все още има шанс да спаси плана си, защото Нийла още му има доверие. Но трябваше да се отървем от Аркрайт веднъж и завинаги, защото той беше на крачка от това да разкрие истината.

— Но снощи Бърк се е провалил и сега всичко се разпада, нали?

Мирисът на загоряло ставаше все по-силен.

— Може ли да изгася котлона? — попита Грейс. — Супата загаря. Скоро ще се задейства пожарната аларма.

Кристи се поколеба, но очевидно не беше готова да натисне спусъка. Трябваше й още време да обясни точно защо си е направила целия този труд.

— Премести проклетата тенджера — каза тя и махна с пистолета.

Грейс се обърна към котлона и внимателно хвана дръжката. Вдигна тежката тенджера от газовия котлон и я премести в другия край на печката. Не изгаси котлона, на който беше готвила супата.

Небрежно се пресегна за парче кухненска хартия, за да избърше ръцете си. Дръпна края на рулото към печката и го остави върху плота. Подпря се с една ръка на плота, сякаш се беше олюляла.

Обърна се наполовина към Кристи и я погледна.

— И днес дойде, за да довършиш започнатото, нали?

— Да — отвърна Кристи. Горещи сълзи замрежваха очите й. — Исках да те накажа за това, което си причинила на мен и на брат ми.

— Какво съм ви причинила?

— Ако не беше убила баща ни — истинския ни баща — всичко щеше да бъде различно за нас двамата с Бърк.

— Мислиш, че родният ви баща е щял да ви вземе при себе си? Да се грижи за вас? Човекът, който е пребил втората си жена до смърт и се канеше да убие едно малко момче само за да прикрие престъплението си? Помисли трезво, Кристи. Що за баща щеше да бъде той, ако беше останал жив?

— Щяхме да бъдем семейство.

— Съвършеното семейство — каза тихо Грейс.

— Да, дяволите да те вземат.

Грейс плъзна леко ръка по плота, за да бутне края на рулото върху горящия котлон.

Кухненската хартия избухна в пламъци, които плъзнаха по плота и унищожиха развитата част от рулото с удивителна скорост. Дебелото руло също пламна. Разнесе се дим. Алармата за пушек засвири.

Кристи се взираше в дима и бушуващите пламъци.

— Какво направи? Изгаси го! Изгаси го!

Агнес скочи на крака. Държеше тежката мелничка за черен пипер в една ръка.

— Чакай, аз ще се погрижа — каза Грейс.

Тя гледаше към Агнес, докато произнасяше тези думи. Агнес разбра намека и остана на мястото си.

Грейс се обърна към плота, сякаш се канеше да потуши огъня. Но вместо това грабна дръжката на тенджерата, завъртя се рязко и запрати горещата супа право към Кристи.

Разсеяна от дима и огъня, Кристи забеляза летящата към нея супа твърде късно. Изпищя от ярост и паника толкова силно, че надвика острия вой на пожарната аларма. Дръпна се назад, бършейки трескаво супата от лицето и гърдите си.

Пистолетът изтрещя. Куршумът излетя към тавана. Грейс хвърли тежката тенджера към Кристи. Уцели я в рамото и тя залитна настрана. Движенията й бяха машинални. В отчаянието да изтрие лицето си от супата, пусна пистолета.

Агнес бързо пристъпи и го грабна. Насочи го към Кристи със спокойната увереност на жена, която е свикнала да борави с опасни инструменти.

— Най-добре се погрижи за огъня, скъпа — каза Агнес на Грейс. Тя почти крещеше, за да надвика алармата. — Или ще загубиш къщата, а това би било срамота.

— Веднага — извика Грейс.

Тя се втурна към плота, грабна една лъжица с дълга дръжка и с нея избута горящата хартия в мивката. Чу шум от кола отпред точно когато пускаше водата.

По задната веранда отекнаха стъпки. Грейс погледна през прозореца с разтуптяно сърце и видя Харли Монтоя. Той беше с пистолет в ръка. Изрита вратата, преди тя да стигне до нея, и нахлу в кухнята.

В същия момент Джулиъс и Девлин нахлуха през предната врата с устрема на атакуваща армия. Очевидно беше атака, която тримата мъже бяха координирали.

Джулиъс, Девлин и Харли се заковаха на място, когато осъзнаха каква е ситуацията в кухнята. Отпуснаха пистолетите си.

И последните пламъци загаснаха в мивката. Течението, предизвикано от отворените врати, разсея пушека. Острият вой на алармата внезапно стихна.

Девлин пристъпи, за да се погрижи за оръжието, което Агнес държеше насочено към хлипащата Кристи.

— Благодаря, Агнес. Аз ще поема оттук.

— Тя е изцяло ваша — отвърна Агнес. Седна рязко на най-близкия стол. Харли застана зад нея. Пръстите му стиснаха рамото й. Агнес постави дланта си върху тях.

Джулиъс погледна Грейс. Погледът му гореше. Дясната страна на болничната му нощница беше изцапана с прясна кръв.

— Може би ще искаш да чуеш, че доста се упражнявах в позитивно мислене, докато пътувахме от болницата дотук — каза той.

Тя отиде право в обятията му. Той я прегърна със свободната си ръка.

— Казах ти, че има полза от него — прошепна тя, заровила лице в гърдите му.

— Добре ли си? — попита той дрезгаво.

— Да. Мисля, че да. Сигурно ще имам паник атака, когато всичко това свърши, но засега ще я отложа.

— Грейс.

Той не каза нищо повече. На нея това й беше достатъчно.