Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (43)

43.

Той ту се унасяше, ту се пробуждаше от унеса, предизвикан от обезболяващите. Смътно усещаше, че Грейс е някъде наблизо. Опита да се съсредоточи, защото трябваше да й каже някои неща, но все изпадаше обратно в мрачния свят на сънищата. Машините бръмчаха тихо и бипкаха в сенките. Появяваха се и изчезваха фигури на хора, които го стряскаха, защото се движеха толкова тихо. Най-после осъзна какво става и изгледа ядосано сестрата, която се канеше да му вкара поредната доза упойка в системата.

— Стига толкова — нареди той. Думите му бяха плътни и накъсани.

Сестрата, висок, доста набит мъж с червена коса, го огледа внимателно.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм.

Грейс се появи до леглото му.

— Не се дръж като идиот, Джулиъс. Не отказвай болкоуспокояващите.

— Стига толкова. Сега не искам. Трябва да помисля.

— Както решите — каза сестрата. — Извикайте ме, ако размислите.

Той излезе от стаята. Грейс се наведе над страничната преграда на леглото и докосна ръката на Джулиъс съвсем предпазливо, сякаш се страхуваше, че ще го счупи. Той хвана пръстите й и ги стисна.

— Марик? — попита дрезгаво.

— Оцеля, но последния път, като проверявах, още не беше дошъл в съзнание. Девлин е поставил един полицай пред стаята му. Неговата операция беше много по-продължителна от твоята. Докторът каза, че в твоя случай не е имало засегнати важни органи. Просто е трябвало да те зашият.

— Имам чувството, че са го правили с нагорещени игли.

— Чу сестрата — каза Грейс. — Може да ти даде лекарство за болката, ако искаш.

— Не, благодаря. Лекарствата не ми помагат за болката, само ме изпращат на друго място. Но всички останали са по-спокойни, като мислят, че не изпитваш болка.

Грейс се усмихна.

— Много философски разсъждения.

Той се надигна леко на възглавниците и изстена, когато болката го наказа за раздвижването.

— Джулиъс? — Грейс изглеждаше разтревожена.

Той си пое предпазливо дъх.

— Добре съм.

Той огледа стаята и видя голям кожен стол. На облегалката му беше метнато болнично одеяло. През прозореца нахлуваше размитата сутрешна светлина.

— По дяволите, вече е утре, нали?

Грейс се усмихна.

— Днес е. Снощи те простреляха.

— Прекарала си нощта тук?

— Как иначе. Изплаши ме до смърт. Когато на Девлин му се обадиха, че двама мъже са били простреляни на мястото на пожара в дома на Харли и че ти си единият от двамата… — Тя млъкна и си пое дъх. — Да, прекарах нощта тук.

— Не беше нужно — каза той неубедително. Беше развълнуван, че е останала с него. — Но благодаря.

— Ти ми каза, че не обичаш оръжията.

— Така е. Но не съм казвал, че не притежавам оръжие. Носех го, когато работех за Харли. Изрових го, след като ни нападнаха в гаража.

— Това е било много далновидно. — Тя му се усмихна. — Как се чувстваш?

— Най-добре не питай. Девлин има ли нова информация?

— Да. Той ще ти обясни подробностите, но аз мога да ти предам съкратената версия. Девлин е пуснал отпечатъците от пръсти на Бърк в базата данни на полицията. Оказало се, че принадлежат на мъж на име Рандъл Трейгър.

— Синът на Трейгър от първия му брак?

— Да. Отпечатъците на Рандъл са били в системата, защото той е лежал в затвора преди години. Четохме за това, когато проверявахме семейството на Трейгър.

— Помня. Това пасва.

— Става още по-добро. От сиатълската полиция са претърсили апартамента на Милисънт и са открили отпечатъците на Бърк в спалнята на Милисънт. Явно той е бил мъжът, когото е завела в дома си онази вечер. Рандъл или Бърк, или както там се казва, е бил съден само веднъж, но полицаите подозират, че се е занимавал с измами през целия си живот. Наследството на Нийла Уидърспуун е щяло да бъде най-големият му удар.

— Но само ако парите бяха отишли у нея.

— Девлин поддържа връзка с полицията в Сиатъл. Скоро Нийла ще открие, че Господин Перфектен е измамник. — Грейс поклати глава. — Това е толкова тъжно.

— Сега изпитваш съжаление към Нийла Уидърспуун? По дяволите, Грейс. Това се нарежда заедно с мъката ти по убития плъх в хладилника. — Джулиъс млъкна. — Което ми напомня…

— Нападението, да, знам. Девлин каза, че сиатълските полицаи са заловили другия мъж, който ни нападна. Очевидно и двамата имат дълги досиета за прояви на насилие. Основният им бизнес са наркотиците, но приемат и поръчки за побои. Казали на полицаите, че някакъв мъж им платил, за да „предадат едно съобщение“.

Джулиъс обмисли това.

— Проверили ли са за отпечатъци бутилката с водка от апартамента на Милисънт?

— Да. Няма отпечатъци по бутилката, но както ти казах, има отпечатъци на Бърк из спалнята й.

— Изтрил е бутилката, но не се е сетил за отпечатъците в стаята?

— Така изглежда — каза Грейс. — Ченгетата мислят, че Марик е бил сигурен, че смъртта на Милисънт ще бъде приета за неволна свръхдоза.

— Но ако все пак се бяха усъмнили, че може да е убийство, подозренията им трябвало да се насочат към теб.

— Това е теорията. Милисънт е будна, между другото, но още е дезориентирана. Казала е на полицията, че не помни нищо от нощта, когато уж е взела свръхдозата. Всички ми обясняват, че това не е необичайно в такива случаи. Но тя се кълне, че не е опитвала да се самоубие и не взема наркотици. Не е казала нищо друго.

— Умна жена. Внимава да не се инкриминира.

— Полицаите са проследили имейла за яденето на шоколад и онлайн поръчката за доставката на шоколадовите бонбони. Както предположи ти, Милисънт е програмирала и двете да се изпратят автоматично, ако лично тя не ги отмени преди осем часа сутринта.

— Имейлът и поръчката за бонбоните са се изпратили съвсем навреме в деня, когато я намерихме изпаднала в кома.

— Да.

Поради някаква причина тази мисъл го развесели.

— Чудя се дали тя помни, че ти е изпратила имейла и бонбоните и че ти вече имаш номера на сметката в офшорната банка.

— Не знам. Според Девлин имала частична амнезия.

— Или се преструва много добре на пациент, който е загубил паметта си.

Грейс примигна.

— Това просто е пример, че човек никога не може да познава истински някого. Аз харесвах Милисънт.

— Не се упреквай. По своя си начин тя също те е харесвала. Затова е оставила парите на теб.

— Да, може би е така — съгласи се Грейс. Тя сякаш се ободри от тази мисъл. — Но се чудя защо Милисънт се е забъркала е Бърк. Винаги съм смятала, че го мисли за измамник.

— Сигурно точно затова се е свързала с него. — Джулиъс опитваше да свърже точките в остатъчната мъгла от медикаментите. — Знаела е с кого си има работа — или поне е мислела, че знае. Изглежда, че те са били партньори в измамата. Убили са Уидърспуун и са опитали да хвърлят вината върху теб.

— С бутилката водка на местопрестъплението?

— Знаели са, че полицаите ще търсят някого, който е близо до Уидърспуун. Ако собственото им алиби не е било достатъчно, са искали подозренията да сочат към теб. Бърк Марик е знаел марката на водката, която е била в мазето в онзи ден, защото е проучил всичко, свързано със смъртта на баща му.

— Като се замисля колко пъти съм излизала да пийнем по нещо с Милисънт след работа…

Джулиъс не обърна внимание на думите й, защото проследяваше яркочервената линия, която свързваше точките.

— Явно Милисънт и Бърк са се скарали. Може би Бърк е смятал, че тя ще го предаде и ще задържи парите за себе си. Каквото и да е станало, той е опитал да я убие, но се провали. Взел е компютъра й с идеята, че ще успее да научи офшорната сметка. Но не е успял.

— Милисънт се справяше страхотно с криптирането на данни — обясни Грейс. — Направо беше вманиачена на тази тема. Марик може и да е добър, но се обзалагам, че в криенето на разни неща онлайн Милисънт е била много по-добра от него.

— Марик явно е имал готовност да сложи край на цялата операция. Но изведнъж Нийла го е информирала, че е възвърнала наследството си, и той е осъзнал, че получава втори шанс.

— Но той е знаел, че ти няма да се откажеш да ровиш. Страхувал се е, че рано или късно ще зададеш прекалено много въпроси и ще го разобличиш.

Девлин се появи на вратата.

— Ще получим повече отговори, когато Марик се събуди. Как си ти, господин инвестиционен капиталист с пистолет?

— Да кажем, че не съм настроен за позитивно мислене в момента — отвърна Джулиъс. — Но има някои негативни неща, които искам да обсъдя с теб.

Грейс се усмихна.

— Вие двамата си прекарайте добре заедно. Аз ще отида до вкъщи, за да си взема душ и да хапна нещо. Не успях да спя, а храната в кафенето на болницата е буквално опасна за здравето. Само пържени неща.

— Добре. — Джулиъс усети, че звучи недоволен, но не се сдържа. Не искаше тя да тръгва. Искаше да й каже още неща. Не че можеше да й ги каже пред Девлин.

Тя се наведе над леглото и го целуна по челото. После се отдръпна, преди той да измисли как да я задържи.

— Ще се върнеш ли? — попита Джулиъс, преди да успее да се спре. Веднага съжали. Тя беше прекарала нощта на стол до леглото му. Заслужаваше да си вземе душ и поне да дремне. Не че той имаше право да изисква тя да стои при него. Всъщност нямаше никакви права по отношение на Грейс. Но не искаше тя да си тръгва.

Грейс спря на вратата.

— Не се тревожи. Ще направя една тенджера от хармоничната зеленчукова супа на Уидърспуун и ще ти я донеса за обяд.

— Гадост — каза той. Но нещо в него се отпусна и успокои. — Супата с утвърждение ли ще върви?

— Със сигурност. Ще ти донеса и чисти дрехи. Казаха, че вероятно ще можеш да се прибереш вкъщи по-късно днес.

— Това е добре.

Грейс изчезна в коридора.

Девлин изчака тя да си тръгне. После се усмихна широко.

— Знаех, че вие двамата сте идеални един за друг. Е, роден ли съм за сватовник, какво ще кажеш?

— Глупости. — Джулиъс се надигна малко по-високо на възглавниците. Пое си дълбоко дъх и изчака болката да отшуми. — Ти подозираше, че тя е убила шефа си.

— Никога не съм го вярвал. Просто исках да бъда сигурен. Сега искаш ли да чуеш подробностите за моя голям случай или не?

— Искам, разбира се. Всичките.