Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (18)

18.

Някакво тихо шумолене я изтръгна от неспокойния сън и смътно застрашителните образи. Събуди се задъхана, с препускащ пулс. Отне й няколко секунди да се овладее.

Ти си в окото на бурята — спокойна си и владееш положението.

Беше оставила вратата на спалнята си полуотворена. Докато се взираше, една тъмна сянка мина по коридора. Помете я паника. Седна бързо и отметна завивките, инстинктът й подсказваше веднага да скочи на крака, за да има избор дали да се бие, или да побегне.

Разумът надделя. В коридора беше Джулиъс. Трябваше да е Джулиъс. Може би нещо го беше събудило.

Пулсът й се успокои, дишането също. Проблемът беше, че не беше свикнала да има мъж в къщата — не и по това време. Взе халата си, пъхна крака в чехлите и излезе в коридора.

Предната врата тънеше в неочаквано дълбоки сенки. Отне й известно време да осъзнае, че нощното осветление в стаята не светеше. Сигурно крушката е изгоряла, помисли си тя. Сутринта трябваше да я смени.

После видя Джулиъс. Стоеше до прозореца и гледаше навън през една пролука между завесите. Беше с черна тениска и спортния панталон, с който беше облечен по-рано вечерта. Краката му бяха боси.

— Какво има? — попита тихо тя. Пристъпи навътре в стаята. — Виждаш ли нещо?

— Не — отвърна Джулиъс. Отново се обърна към прозореца. — Просто ми се стори…

— Че някой наблюдава?

Джулиъс сви рамене.

— Нещо ме събуди. Сигурно по пътя е минала кола. Тук е адски тихо нощем.

— Ти си изгасил нощното осветление, нали?

— Не исках силуетът ми да се очертава на фона на завесите. Ще го включа отново, когато си лягам. — Той я погледна. — Става ли?

— Да, разбира се. — Грейс го прегърна. — Имам странното чувство, че някой ме наблюдава всяка нощ, откакто започнах да получавам онези проклети имейли. Все си казвам, че си въобразявам.

— Някой наистина те наблюдава — просто не знаем дали този човек е тук в Клауд Лейк или на някое друго място. Когато разберем защо го прави, ще знаем и кой е.

Джулиъс прекоси стаята и спря пред Грейс. Целуна я по челото.

— Иди да спиш. Тази нощ не си сама.

— Знам. Благодаря.

Атмосферата отново се наелектризира от искрите на очакването. Сякаш стоеше на висока скала над бушуващи морски вълни, помисли си тя. Копнееше да скочи в тъмните тайнствени води, но беше сигурна, че евентуална връзка с Джулиъс би била крайно рисково начинание.

Мълчанието помежду им се проточи. Сякаш и двамата чакаха нещо важно да се случи.

Точно тогава Грейс осъзна, че тя е тази, която трябва да направи първата стъпка. Джулиъс оставяше на нея да вземе решението. Той знаеше как да чака, за да получи това, което искаше. Притежаваше търпението на ловец.

Този човек е различен. Не е просто един от многото. Трябва да обмислиш това.

Тя се овладя.

— Ще се видим сутринта.

— Ще бъда тук.

Това беше обещание.

Грейс се принуди да се върне в спалнята си. Този път, когато се пъхна в леглото, изпадна в дълбок сън. Не сънува нищо. Джулиъс стоеше на пост да я пази от чудовищата тази вечер.