Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Trust No One, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дори Габровска, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джейн Ан Кренц
Заглавие: Не се доверявай на никого
Преводач: Дори Габровска
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс принт“
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-1470-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2136
История
- — Добавяне
8.
Телефонът иззвъня точно когато Грейс пъхна една филия пълнозърнест хляб в тостера. Погледна екрана, видя името на сестра си и прие обаждането.
— Обаждаш се да ми кажеш, че си пак бременна ли? — попита тя. — Ако е така, честито.
— Обаждам се — каза Алисън, — защото току-що видях новината за злоупотребата със средства в корпорация „Уидърспуун Уей“. Добре ли си?
Алисън говореше с прагматичния си делови тон на адвокат. Това не беше добър знак.
— Новините се разчуват бързо. Да, добре съм.
Стиснала телефона, Грейс отиде до прозореца. Това беше любимата й част от деня. Късното зимно слънце още не се беше показало, но имаше достатъчно светлина, за да се превърне повърхността на езерото в стоманено огледало. Забеляза мъжа, облечен в сив анцуг. Бягаше със спокойно, равномерно темпо, сякаш можеше да продължи да бяга вечно. Движеше се по обществената пътека, която следваше очертанието на езерото. Лампите в кухнята й светеха. Грейс знаеше, че ако мъжът погледне към къщата й, ще я види. Махна с ръка.
Джулиъс вдигна ръка в отговор. За няколко секунди й се стори, че той забави ритъма си, може би дори се поколеба дали да не спре, за да й каже добро утро. Но после продължи.
Тя живееше в къщата край езерото вече цяла седмица. Макар да се беше запознала с Джулиъс едва снощи, беше научила графика му за бягане отдавна. Той минаваше край нея всяка сутрин точно преди зазоряване. Това беше първата сутрин, в която тя му махна. До снощи той беше само интересен непознат. Днес беше мъжът, на когото беше доверила някои тайни.
— Тревожа се от това ново развитие — каза Алисън. — Злоупотребата със средства е опасна територия. Има голяма вероятност да се окаже, че това е причината за убийството на Уидърспуун.
Грейс гледа Джулиъс, докато той не изчезна в далечината. След това включи телефона на високоговорител и го остави на кухненския плот. Извади буркан с фъстъчено масло и един нож.
— По някакъв ужасен начин ми действа почти успокояващо да знам, че има логичен мотив за убийството — тези пари. Иначе съвсем не можех да проумея смъртта на Спраг.
Тя погледна часовника. Толкова ранно обаждане не беше типично за Алисън, която живееше в строгия график на добре организирания си живот, въртящ се около дома и работата. Дори раждането на първото й дете преди година не бе успяло да смути реда в домакинството й. Тя балансираше между кариерата и семейството с лекота, на която останалите жени се дивяха.
Грейс знаеше, че в момента сестра й довършваше приготвянето на закуската, след което щеше да облече един от деловите си костюми и да се отправи към офиса. Алисън изглеждаше страхотно в строгите си костюми. Всъщност изглеждаше чудесно, облечена в почти всичко, помисли си Грейс. По-голямата й сестра беше висока и слаба. Но като успешен адвокат в сферата на градското планиране, Алисън беше избрала по-консервативно излъчване. Носеше тъмната си коса, стегната на кок, който допълваше класическите пропорции на профила й. Елегантни строги очила подчертаваха очите й.
— Проблемът с присвояването на пари като мотив за убийството е, че това насочва подозренията към човек, който е работел пряко за Уидърспуун — отбеляза Алисън мрачно.
— И аз се сетих за това. — Грейс отвори капака на буркана с фъстъчено масло. — Тревожиш се, че ченгетата ще заподозрат мен за присвояването ли?
— Ти си тази, на която Уидърспуун дължеше огромния си успех.
— Това не е вярно. Защо трябва да обяснявам отново и отново, че Спраг Уидърспуун беше истинският талант — човек, който искрено желаеше да твори добро. И да, вярно, че финансовите резултати през последните осемнайсет месеца бяха особено добри. Но това не означава нищо. Защо, за бога, бих искала да го убия? Защо изобщо някой от хората в офиса би искал да го убие? Той се грижеше не само за собственото си богатство, а и за хората около себе си. Плащаше ни много добре. Освен това и двете знаем, че нямам никаква представа как може да се осъществи подобна схема на присвояване на средства.
— Това с присвояването е много по-лесно, отколкото си мислят хората — вметна Алисън. — Виж, от гледна точка на статистиката, вероятността човек, който не работи в правоохранителните органи и не е свързан с криминалния свят, да попадне на два пъти на сцена на убийство, е изключително малка.
— Статистиката никога не е била сред силните ми страни. Все си казвам, че се случват съвпадения. Затова са измислили думата съвпадение.
— Как вървят нещата в Клауд Лейк? — попита Алисън.
— Добре. Обаче нямам никакъв напредък с търсенето на работа.
— Дай си време. Достатъчно ти се струпа на главата напоследък — и убийството, и това, че остана без работа.
— На мен го обяснявай. — Препечената филийка изскочи от тостера. Грейс я сложи в една чиния и я намаза с фъстъчено масло. — Но колкото и да искам да виня липсата на късмет за случилото се, знам, че това не е истинският проблем.
— А какъв е истинският проблем?
Грейс се поколеба, чудейки се точно колко да каже на Алисън. Сестра й не можеше да направи нищо, само щеше да се разтревожи. Но те бяха семейство, в края на краищата. Никога не бяха имали тайни една от друга, поне не за дълго.
— Пак сънувам онзи кошмар, Алисън. Върнаха се и паник атаките.
— По дяволите. Страхувах се, че травмата от смъртта на Уидърспуун може да довлече нещо такова. Може би трябва да си запишеш час при доктор Питърсън.
— Вече знам какво ще ми каже тя. Ще ми напомни да се упражнявам да променям сценария на съня, преди да си легна, и редовно да правя упражненията за дишане, медитацията и ако се наложи, да пия лекарствата. Правя всичко това. Просто…
Малко от фъстъченото масло падна от ножа и се приземи на плота.
— Чакай — каза Грейс и се пресегна за парче от кухненското руло.
— Това ли е всичко? — настоя да знае Алисън.
Грейс избърса фъстъченото масло.
— Просто не мога да се отърся от странното чувство, че има връзка между смъртта на Уидърспуун и убийството на Трейгър.
Алисън замълча.
— Заради бутилката с водка, нали? — каза тя накрая.
— Да.
— Съвсем разбираемо, предвид на случилото се в миналото. Но ти каза, че полицаите са открили плащането за нея в разпечатките на една от кредитните карти на Уидърспуун. Спраг Уидърспуун си е купил водката няколко дни преди да бъде убит.
— Той не пиеше водка, Алисън.
— Може би, но често канеше гости, нали?
— Вярно е. Полицаите казаха, че имало най-различни видове алкохол в кухнята. Но ти казах, това шише с водка беше на нощното шкафче точно до трупа му.
Последва ново дълго мълчание от другата страна на линията. Грейс отхапа от филията, която беше намазала щедро с фъстъчено масло.
— Грейс, искаш ли да дойдеш да постоиш при нас с Итън и Хари за известно време? — попита Алисън след малко. — Можеш да работиш по резюмето си и тук, в Портланд.
— Благодаря, но наистина трябва да се съсредоточа върху търсенето на работа в района на Сиатъл. Не мога да правя това, ако съм в Портланд.
— Имаш ли представа каква ще бъде следващата ти стъпка?
— Да. — Грейс отхапа отново от филията си. — Казаха ми, че трябва да си направя бизнес план за това как ще си търся работа.
— Бизнес план за търсенето на работа? Предполагам, че в това има известна логика. Кой ти даде този съвет?
— Един непознат, с когото бях на среща, която Айрийн ми уреди снощи.
— И двамата стигнахте до разговори за бизнес планове? — засмя се Алисън. — Звучи като типичната катастрофална среща.
— Казва се Джулиъс и е много по-интересен от всички останали, с които съм излизала в последно време.
— Което не е много, не мислиш ли? Социалният ти живот беше близо до точката на замръзване напоследък.
— Да приемем фактите. Социалният ми живот рядко се отдалечава от точката на замръзване.
— За което си си виновна сама — не отстъпи Алисън. — Трябва да спреш да изпращаш вибрации към мъже, които си търсят сестра или най-добра приятелка.
— Ще се заема с това веднага щом си намеря работа.
— Мама пак се тревожи за теб — каза Алисън. — Мисли, че си прекалено стара, за да скачаш от една работа на друга в търсене на себе си. Права е.
— Аз съм намерила себе си отдавна. Проблемът е да намеря с какво искам да се занимавам. Трябва да ти кажа, че работата в „Уидърспуун Уей“ беше най-добрата, която някога съм имала. Бих била щастлива да остана там.
— Е, този вариант отпадна, нали така?
— Внимавай, започваш да звучиш като мама.
— Просто си върша работата на по-голяма сестра — заяви Алисън. — Знаеш, че и двете с мама смятахме, че Спраг Уидърспуун се възползва от теб.
— Това не е вярно. Той ми даде възможност за изява.
— Ти написа готварската книга и блога, които го изведоха на върха, а там пишеше само неговото име.
— Обясних ви, че не е необичайно успелите хора да плащат на други, за да им пишат книгите и блоговете.
Не за пръв път Алисън изтъкваше този конкретен аргумент. Грейс реши, че няма нерви да спори за това тази сутрин. Работеше по един план, който й беше хрумнал преди няколко минути, когато Джулиъс мина, бягайки покрай къщата. Времето беше от съществено значение.
— Съжалявам, трябва да затварям.
— Къде отиваш толкова рано сутринта?
— Ще се съсредоточа върху първия етап от плана за новата ми кариера. Тъкмо ме осени вдъхновение.
— Звучиш сериозно — каза Алисън. — Впечатлена съм. Не може ли да кажа, че е време да се спреш на някой реалистичен вариант за кариера. Започвам да се тревожа, че накрая ще станеш уличен мим пред „Нордстрьомс“.
— Благодаря, сестричке. Знаеш как да мотивираш човек. Сега наистина трябва да затварям и да се залавям за работа.
— И какво точно ще правиш?
— Казах ти, мъжът, с когото бях на среща снощи, ми предложи да си съставя бизнес план за това как да си намеря работа. Той току-що мина покрай къщата, прави сутрешния си крос.
— И?
— Като стигне до южния край на езерото, където пътеката свършва при пристанището, ще обърне и ще поеме назад.
— Не разбрах.
— Обяснявам ти, че след няколко минути ще се върне. Ще го спра.
— Защо? — попита Алисън.
— Ще го попитам дали иска да ме консултира.
— За какво?
Алисън звучеше озадачена.
— За бизнес плана — обясни Грейс. — Очевидно той е експерт по бизнес стратегии и така нататък. Ще се чуем по-късно.
— Чакай, не затваряй. Какво знаеш за този мъж, когото се каниш да пресрещнеш?
— Далеч не достатъчно — отвърна Грейс.