Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (44)

44.

След като се въртя и мята в леглото един час, Грейс се отказа от опитите да заспи. След безсънната нощ в болничната стая при Джулиъс се чувстваше изнервена. Обаче никога не можеше да спи през деня.

Вместо това си взе душ. Душът правеше чудеса.

Закуси с високопротеинова закуска от бъркани яйца и препечена пълнозърнеста филийка, после се зае да готви хармоничната зеленчукова супа.

Тъкмо режеше моркови, когато чу кола на алеята.

Остави ножа, откъсна си парче кухненска хартия, за да изсуши ръцете си, и отиде в предната стая. Дръпна завесата настрани и видя Нийла, която слезе от сивия седан.

Грейс потисна недоволното си възклицание. Последното нещо, което й трябваше сега, беше дълъг разговор с Нийла, но жената беше преживяла две травми в последните дни. Загубата на баща й, следвана от новината, че годеникът й вероятно е убиецът, би дошла твърде много за всекиго.

Ако Нийла искаше да говорят, щеше да бъде грубо да откаже да я изслуша, помисли си Грейс.

Тя отвори вратата и излезе на верандата.

— Нийла, много съжалявам.

Нийла се качи по стъпалата. Острото й лице беше напрегнато и мрачно. Стискаше чантичката си, сякаш тя беше спасителен пояс.

— Аз съм тази, която трябва да се извини. Затова съм тук. Обвиних те в убийство и кражба. Съжалявам, Грейс. Не мога да обясня защо бях толкова сигурна, че ти си убила татко и си отмъкнала парите. Мисля, че е имало нещо общо с факта, че ти беше човекът, допринесъл толкова много за успеха на „Уидърспуун Уей“. Татко все те хвалеше. Сигурно съм ревнувала и съм ти завиждала. Но това не е извинение.

— Няма проблем, разбирам. Заповядай, влез. Току-що направих кафе. Искаш ли да пийнеш една чаша?

Нийла примигна, очевидно изненадана от предложението. Част от напрежението се стопи от лицето й и на негово място се появиха фините елфически черти, които бяха останали скрити прекалено дълго. Съжаление и дълбока умора се четяха в очите й.

— Чаша кафе ще ми дойде добре, благодаря.

Предната врата на Агнес се отвори.

— Здрасти — провикна се Агнес и размаха градинарските си ножици. — Как са нещата при теб?

— Чудесно — отвърна Грейс. — Това е Нийла Уидърспуун, дъщерята на Спраг. Помниш, че ме посети онзи ден.

— Разбира се, че помня — отвърна Агнес. — Баща ти беше добър човек, скъпа. Искаше да излъчва само положителна енергия. Светът се нуждае повече от нея, нали?

Нийла се изчерви.

— Да, така е.

Тя се качи по стъпалата и пристъпи предпазливо в дневната. Вътре спря, несигурна какво да прави.

— Насам. — Грейс затвори вратата и я поведе към кухнята. Посочи й един стол. — Седни.

Отдавна беше разбрала, че хората се чувстваха много по-спокойни в кухните.

Нийла седна бавно и предпазливо на най-близкия стол.

— Джулиъс Аркрайт ще се оправи ли?

— Да, ще се оправи. Благодаря, че попита. — Грейс сложи чаша с кафе пред Нийла. — Преди малко си дойдох от болницата. Лекарите очакват, че ще се възстанови напълно.

Последва кратка пауза.

— Ами Бърк? Казаха ми, че състоянието му е сериозно.

— Знам само, че операцията му приключи. Останах с впечатлението, че ще оживее.

Нийла поклати глава.

— Не можах да повярвам, когато ми се обадиха от полицията тази сутрин. Или може би трябва да кажа, че не ми се искаше да повярвам. Но някъде дълбоко в себе си знаех, че с Бърк е прекалено хубаво, за да е истина. Перфектният мъж. Татко е бил прав за него през цялото време.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, аз бях също толкова шокирана да разбера, че Милисънт Чартуел е присвоявала пари от баща ти, макар че като обърна поглед назад, тя е била логичният заподозрян. Честно казано, след като научих за липсващите пари, си мислех, че Милисънт е прекалено очевидно подозрителна. Искам да кажа — счетоводителката да краде парите на компанията? Твърде банално, нали.

— Сигурно затова тя за малко не успя.

— Мисля, че си права. — Грейс погледна цветната купчина зеленчуци на кухненския плот. — Канех се да направя супа. Имаш ли нещо против да продължа?

— Не, разбира се, че не. — Нийла хвана чашата между дланите си и погледна през прозореца към езерото. — Предполагам, че баща ми е открил какво става и го е казал в очите й, а може би и на Бърк.

Грейс взе ножа и започна да реже червените чушки.

— Сигурно.

— Чудя се кой от тях го е убил.

— Никой не знае със сигурност, поне засега. Но ако приемем факта, че Бърк е използвал пистолет, за да опита да убие Джулиъс снощи, сигурно той е убил баща ти.

— Полицаите намекнаха, че Бърк е спял с Милисънт. — Челюстта на Нийла се напрегна. — Как може да съм била толкова сляпа?

— Един успешен социопат трябва да бъде гениален, когато мами хората — каза внимателно Грейс. Тя бутна чушките настрани, изми ръцете си и откъсна парче от кухненското руло. — Умението да очарова, да гледа някого в очите, докато го лъже и разбива сърцето му, е като естествен камуфлаж.

— Вие с Кристи ще се оправите ли? — попита Нийла. — Тоест ще можете ли да си намерите нова работа?

— И двете ще се справим. — Грейс пусна морковите и чушките в къкрещия бульон. — Кристи сигурно ще започне работа в „Рейнър Семинарс“. Ларсън Рейнър може да се възползва от опита й. Тя е много добра в организирането на програми и резервации, освен това има отлични отношения с клиентите. Очаквам, че повечето от тях ще се насочат към „Рейнър Семинарс“.

— Не знам колко пъти Кристи е казвала, че Спраг й е като баща — въздъхна Нийла. — Не мога дори да опиша колко се дразнех, като чувах това. Понякога оставах с впечатлението, че го повтаряше само за да ме разстрои.

Грейс продължи да реже следващите зеленчуци.

— Мисля, че се опитваше да те убеди, че искрено се грижи за интересите на баща ти. Не е имала представа, че думите й могат да ти прозвучат по този начин.

— Не беше само начинът, по който тя говореше за татко. Мислех, че опитва да ми отмъкне и Бърк.

Грейс спря за момент и обмисли този коментар. После поклати глава.

— Това ме изненадва. Никога не съм виждала нищо помежду им. Тя имаше същите подозрения към Бърк, каквито имахме и ние с Милисънт.

— Но вие не сте знаели, че Милисънт и Бърк са партньори в измамата, нали?

— Не — призна Грейс. — Защо ти хрумна, че Кристи преследва Бърк?

— Тревожех се, че ще го загубя. Както казах, дълбоко в себе си знаех, че е прекалено съвършен. Така че наех един частен детектив да го следи известно време. Научих, че Бърк се е срещал с друга жена поне веднъж наскоро в едно кафене в „Куин Ан“. Детективът беше направил снимка на двамата.

— Коя беше жената?

— Не разбрах със сигурност. На снимката беше с тъмни очила и суичър с качулка на главата. Но детективът я беше проследил до комплекса, където се намира апартаментът на Кристи. Бях сигурна, че е била тя.

Грейс взе ножа и продължи да реже.

— Всъщност Кристи ми спомена веднъж, че случайно срещнала Бърк в едно кафене. Не беше впечатлена. Всъщност след тази среща каза, че в него има нещо фалшиво. Каза, че останала с впечатлението, че той се опитва да изкопчи от нея информация за делата на баща ти.

— Сигурно се е случило точно това, но аз бях убедена, че тя има връзка с Бърк зад гърба ми. Попитах го направо. Той ми разказа, че се срещнали случайно. Убеди ме да му повярвам.

— Кристи беше бъбрива. Може Бърк да се е надявал да се възползва от този факт.

— Да, възможно е.

Грейс добави нарязаните зеленчуци в тенджерата и се обърна към Нийла.

— Трябва да те попитам отново дали ти ми изпращаше онези утвърждения от имейла на баща си. И този път ми кажи истината.

— Никога не съм отваряла имейла на баща си, кълна се. Дори не знам паролата му. — Нийла се намръщи над ръба на чашата си. — Защо да го правя?

— Нямам представа, но някой ми ги изпращаше няколко нощи подред след убийството на баща ти. Мисля, че целта е била да ме извадят от равновесие.

Нийла сбърчи вежди.

— Сигурно е бил Бърк.

Бърк е изпращал имейлите поради същата причина, поради която е оставял бутилките с водка — помисли си Грейс. Той гонеше парите, но не е устоял на изкушението да я преследва и тормози. Сигурно е знаел за четирийсет и осем часовия срок, който Нийла й беше поставила. Искал е истинско отмъщение заради смъртта на баща си.

— Да. В това има логика.

Нийла постави чашата си на масата.

— Ще те оставя да си вършиш работата. Сигурно искаш да се върнеш в болницата да видиш Аркрайт. Просто исках да ти благодаря, че ми съобщи за парите.

— Те са твои. Баща ти е искал да ги получиш.

— Странно е.

— Кое?

— Мислех, че ако получа наследството от татко, ще се почувствам по-добре. Сега мисля само за това, че него го няма и няма как да поправя катастрофата помежду ни. Винях го за самоубийството на майка ми. Но той не беше виновен. Никой не беше виновен. Съжалявам, че не го разбрах по-рано.

Грейс осъзна, че Нийла все още не знаеше за другия живот на баща си като осъден за измама. Истината сигурно щеше да излезе наяве в някой момент, но нямаше нужда да й я казва сега.

— Мога да се сетя за няколко утвърждения, които биха могли да те утешат — вметна Грейс.

Нийла я погледна боязливо.

— Какви?

— Първото е: Не можеш да се върнеш назад, за да промениш нещата, но можеш да продължиш напред по различна пътека. Баща ти те обичаше и съжаляваше за лошите отношения помежду ви. Като ти е оставил парите, е опитал да се сдобрите. Най-добрият начин да почетеш паметта му, е да приемеш наследството и опиташ да не повтаряш грешките от миналото, когато продължиш напред.

Изражението на Нийла беше едновременно тъжно и развеселено.

— Това е типично изказване в стил „Уидърспуун Уей“. Някое друго утвърждение?

Грейс се усмихна.

— На харизан кон зъбите не се гледат.