Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (13)

13.

— Поне не беше сготвен — каза Грейс и потрепери. — Въпреки че този, който го е сложил в хладилника ми, си беше направил труда да украси бедния плъх, сякаш беше готов за сервиране.

Девлин вдигна поглед от тефтера си.

— Бедният плъх?

— И аз като повечето хора не си падам особено по плъхове — каза Грейс. — Но е много лоша карма да убиеш невинно същество, само за да го използваш като елемент от някаква откачена фантазия за отмъщение.

— Нещо ми подсказва, че който е оставил онова нещо в хладилника ти, не се тревожи особено за кармата си — изтъкна Джулиъс.

Тримата бяха в кухнята. Джулиъс се беше обадил на Девлин веднага след като бяха открили мъртвия плъх. Девлин и един от местните полицаи, мила и много компетентна на вид жена на име Линда Браун, бяха извършили обичайния полицейски оглед и бяха направили снимки на плъха и бутилката с водка, но беше ясно, че никой не очакваше да намери следи.

Както беше изтъкнала полицай Браун, дори и престъпникът да не се е сетил за отпечатъците от пръсти, повечето хора не биха докоснали мъртъв плъх без ръкавици. Тя беше прибрала водката, плъха, платото и декорациите в пликове за веществени доказателства.

Докато наблюдаваше процеса от дъното на кухнята, Грейс реши, че може да изключи кариера в полицията от списъка си с възможности. А боравенето с мъртви плъхове вероятно дори не беше сред най-неприятните задачи, с които се сблъскваха полицаите.

Сега Грейс седеше на един стол до кухненската маса, стиснала ръце в скута си. Беше изплашена. Нямаше как по друг начин да опише състоянието си в момента — чувстваше се като на тръни и по гърба й току се спускаха ледени тръпки.

Дишай.

Хладилникът трябваше да бъде почистен и дезинфекциран от горе до долу, реши тя. Всичката храна вътре трябваше да бъде изхвърлена. Нямаше да понесе мисълта да яде нещо, стояло заедно с мъртвия плъх.

Не, заключи тя. Дезинфекцирането на хладилника нямаше да бъде достатъчно. Трябваше да го смени. Зачуди се колко струва нов хладилник.

Освен това трябваше да се погрижи и за счупения прозорец в спалнята за гости. Нападателят беше действал безцеремонно. Просто беше счупил стъклото и беше влязъл през отвора. Това обясняваше защо в къщата беше толкова хладно, когато тя и Джулиъс влязоха, осъзна Грейс.

Джулиъс й беше казал, че ще вземе шперплат от железарията и ще покрие отвора. Ралф Джонсън от стъкларската работилница я беше уверил, че ще може да смени стъклото на следващия ден.

Купуването на нов хладилник и ремонтът на прозореца щяха да причинят сериозна дупка в спестяванията й, но нямаше друг избор. Тя беше причината нападателят да се озове в къщата на майка й. Заради нея беше станала тази бъркотия. Тя трябваше да оправи нещата.

Девлин стоеше в средата на стаята леко разкрачен и продължаваше да си води записки.

— По-рано днес, когато обсъждахме имейлите, ти ми каза, че си започнала да ги получаваш от деня, в който си намерила Уидърспуун мъртъв, нали? — попита той.

— Първият имейл пристигна онази вечер, но до днес не вярвах, че си имам работа с преследвач. — Грейс обви ръце около тялото си. — Досега бяха само имейлите. Както обясних, те не са открито заплашителни. Мислех, че може би дъщерята на Спраг Уидърспуун ги изпраща. Но честно казано, не мога да си я представя да се занимава с мъртъв плъх.

Джулиъс, който стоеше облегнат на плота, скръстил ръце на гърдите си, поклати глава. Не каза нищо, но и не се налагаше. Грейс беше сигурна какво си мисли той. Може би той беше прав. Може би тя бе проявила наивност.

— Джулиъс е прав, този инцидент потвърждава, че имаме случай на преследване и тормоз — заяви с равен професионален тон Девлин. — Разкажи ми за отношенията си с дъщерята на Уидърспуун.

Грейс отново обясни цялата история, въпреки че вече му я беше разказала сутринта.

— Това е всичко, което мога да кажа — завърши тя. — Тя се появи тук, пред къщата днес, настояваше да й върна парите, които мисли, че съм отмъкнала от „Уидърспуун Уей“. Обвини ме, че съм измамила баща й и съм го убила. Предложи ми да си мълчи, ако й върна парите. Тръгна си, когато Джулиъс се появи. А след това открих мъртвия плъх в хладилника.

— И бутилката с водка — напомни Джулиъс.

Устните й се напрегнаха.

— Да, да. И преди да попиташ, Девлин, това е същата марка водка като онази, която намерих в спалнята на Спраг.

Девлин я изгледа продължително.

— Каква е тази история с водката?

— Не знам — отвърна Грейс. — Но имаше бутилка алкохол в мазето на стария приют в деня, когато открих тялото на госпожа Трейгър. Помня, че беше бутилка водка. Не забелязах марката, но мисля, че етикетът беше със зелено и златно, също като етикета на бутилката в спалнята на Спраг и този на шишето в хладилника ми. В онзи ден, когато намерих госпожа Трейгър и Марк, използвах бутилката, за да…

Тя млъкна. Никой не опита да довърши изречението й.

Девлин се намръщи.

— Казваш, че си намерила бутилката в мазето на странноприемницата, така ли?

— Двете с Айрийн и всички останали по онова време наричахме мястото приюта. Там се беше помещавала болница за душевноболни.

— Според Айрийн си попаднала на онзи труп, когато си била ученичка в гимназията — каза Девлин.

— Бях на шестнайсет.

Чака ме поредната тежка нощ — помисли си тя. Нямаше спасение. Можеше изобщо да не си ляга. Гадост.

— Според досието, Трейгър се прибрал вкъщи за обяд онзи ден. — Девлин погледна записките си. — Очевидно избухнал спор. Трейгър убил съпругата си по някое време около обяд. Момчето било свидетел. Детето разказало на полицията, че Трейгър увил тялото и го натоварил в камиона си. Трябвало да го скрие, докато намери как да се отърве от него. А оставал и проблемът с момчето. Трейгър закарал трупа и Марк до странноприемницата — до приюта — и оставил момчето в мазето. Не смеел да се отърве от телата, преди да мръкне.

— И междувременно трябвало да се върне на работа — добави Грейс.

— Трябвала му лодка, за да изхвърли труповете в езерото — обади се Джулиъс.

Девлин отново вдигна поглед от записките си.

— Трейгър имал малка моторна лодка, с която ходел за риба. Тя обаче била прибрана в гаража му за зимата. Сигурно е планирал да я извади оттам след мръкване и да я закара до езерото. Можел да я пусне на вода от приюта. Там има стар кей.

— Но се изнервил, докато чакал да се стъмни — продължи Грейс.

— Често срещан проблем за убийците — обясни Девлин. — Има истина в старата поговорка, че престъпниците се връщат на местопрестъплението. Не могат да се сдържат.

Джулиъс кимна.

— Връщат се, за да проверят да не са допуснали някоя грешка.

— В този случай Трейгър се върнал в приюта следобед и открил Грейс и момчето.

— Марк Рамшоу — поясни Грейс. Тя стисна още по-силно дланите си една в друга. — Госпожа Трейгър понякога го гледала, докато майка му била на работа. Господин Трейгър не позволявал на жена си да излиза от къщата, докато него го нямало, но й давал да изкарва малко пари, като гледа момчето на Рамшоу. Марк беше само на шест по онова време.

— Защо Трейгър оставил момчето живо в мазето? — попита Джулиъс.

— Предполага се, че не убил Марк веднага, защото искал смъртта на момчето да изглежда като нещастен случай — обясни Девлин. — Ако го беше удушил или разбил черепа му, аутопсията щяла да покаже, че смъртта не била настъпила от удавяне.

— А как смятал да обясни смъртта на госпожа Трейгър? — попита Джулиъс.

— Разследващите заключили, че предвид водката и лекарствата, намерени там, Трейгър смятал да нагласи нещата, все едно жена му се самоубила. Нагълтала се с хапчета и водка и после излязла с лодката в езерото и скочила във водата. Случва се.

— Ами следите от побоя, който й нанесъл в онзи ден? — попита Джулиъс.

Девлин сви рамене.

— Мога само да гадая, но съм чувал не един негодник да твърди, че жена му се насинила при падане по стълбите.

Грейс го погледна.

— Проучил си доста подробно случая „Трейгър“, а?

— Веднага след убийството на Уидърспуун — потвърди Девлин. Не звучеше, сякаш се извиняваше. — Съжалявам, Грейс. Ти си най-добрата приятелка на Айрийн. Трябваше да проверя миналото ти.

Грейс въздъхна.

— Разбирам.

Джулиъс отиде и застана зад стола на Грейс. Постави длан върху рамото й. Докосването му й подейства успокояващо.

Девлин отново зачете записките си.

— Трейгър опитал да те спре, когато си тръгнала да бягаш заедно с момчето. Последвало боричкане. Трейгър паднал по стъпалата на мазето и си счупил врата. Вие с малкия Марк сте избягали навън и сте повикали помощ. Майка ти и сестра ти не били вкъщи в онзи ден, така че си отишла при Агнес Гилрой за помощ. Тя те прибрала в дома си и се обадила на полицията. Според показанията й по дрехите ти имало много кръв. Отначало помислила, че кръвта е от теб.

— Беше от Трейгър. — Грейс впери поглед в сплетените си длани. — Използвах бутилката с водка. Когато тръгнах след Марк нагоре по стълбите на мазето, Трейгър се втурна след мен. Сграбчи края на якето ми. Аз разбих шишето в парапета, обърнах се и замахнах към него с острите нащърбени парчета стъкло. После имаше… много кръв.

Джулиъс стисна рамото й. Тя замълча. Известно време всички мълчаха.

Определено я чакаше тежка нощ.

Джулиъс погледна Девлин.

— Искам да говоря с теб, преди да се свържеш с полицията в Сиатъл. „Аркрайт Венчърс“ предлага помощта си за разследването на финансовата злоупотреба.

Девлин обмисли това за момент и кимна.

— Кажи ми какво точно искаш да направиш. Аз ще го уредя със Сиатъл. — Той се обърна отново към Грейс. За пръв път изражението му загуби професионалната си строгост. — По дяволите, Грейс. Съжалявам, че те карам отново да изживееш всичко това. Но трябва да разберем какво става. Шефът ти беше убит. Някой те преследва. Липсва голяма сума пари. Това е сложен пъзел и никое от парчетата не си пасва едно с друго.

Тя кимна уморено.

— Знам. Няма проблем. Нуждаете се от информация.

И тримата замълчаха.

— Имаш ли някакви идеи? — попита Девлин накрая. — Всякакви насоки ще са ми от полза.

Грейс погледна хладилника. Усети как започна да й се гади неудържимо. Отмести поглед.

— Що се отнася до плъха, предполагам, че Нийла е очевидният заподозрян — каза тя. — Но както ти казах, не мога да си я представя да пипа каквото и да е мъртво животно, камо ли плъх. Но пък ми е трудно да си представя, че изобщо някой нарочно подрежда мъртъв плъх върху плато за сервиране и после го пъха в хладилника. — Тя се поколеба. — Освен може би в някоя лаборатория. Доста плъхове се използват за лабораторни експерименти.

— Това не е лабораторен плъх — обади се Джулиъс. — Този е дошъл направо от някое мазе.

Грейс вдигна поглед към него.

— Явно това означава, че можем да изключим всички учени или лаборанти от списъка на заподозрените. За нещастие все едно нямаше такива.

— Пак остават доста заподозрени — вметна Джулиъс тихо.

— Прекалено много. — Девлин затвори бележника си. — Ще се обадя на колегите в Сиатъл и ще говоря с водещия разследването. Може би, ако сравним записките си, ще успеем да набележим евентуалните извършители.

— Благодаря. — Грейс се постара да прояви някакво позитивно отношение, но като съдеше по израженията на двамата мъже, явно не й се удаваше.

— Човек никога не знае. — Девлин напъха бележника в джоба на сакото си. — Какво ще правиш сега?

Тя погледна тъжно осквернения хладилник.

— Ще изхвърля всичката храна от хладилника и после ще отида да купя нов.

Девлин огледа хладилника.

— Този изглежда почти нов.

— Мама го купи преди по-малко от година — обясни Грейс. — Сигурно още е в гаранция. Но не бих могла да хапна нещо, което е било вътре в него.

— Разбирам, че ще искаш да го изчистиш — каза Девлин. — Но на хладилника му няма нищо.

Джулиъс стисна рамото на Грейс.

— Аз ще ти помогна с разчистването на храната. После ще отидем да купим нов.