Жул Верн
Пет седмици в балон (4)

Четвърта глава

Въздушната линия, която доктор Фергюсън имаше намерение да следва, не беше избрана случайно. Изходната точка бе сериозно проучена и той не без причина реши да излети от остров Занзибар. Този остров, разположен край източния африкански бряг, се намира на шест градуса южна ширина, с други думи, на четиристотин и тридесет географски мили под екватора.

От този остров бе тръгнала последната експедиция, изпратена през Великите езера да открие изворите на Нил.

Добре е да посочим кои изследвания доктор Фергюсън се надяваше да свърже помежду им. Най-важните са две: изследването на доктор Барт в 1849 година и изследванията на лейтенантите Бъртон и Спик в 1858 година.

Доктор Барт от Хамбург издействува за себе си и за своя съотечественик Овервег разрешение да се присъедини към експедицията на англичанина Ричардсон, натоварен с мисия в Судан.

Дотогава тази област беше позната само от пътешествието на Денхам, на Клапертън и на Удней, от 1822 до 1824 година Ричардсон, Овервег и Барт в стремежа си да разширят своите проучвания пристигат в Тунис и в Триполи като своите предшественици и успяват да се доберат до Мурзук, столица на Фецан.

Те се отклоняват тогава от правата посока и свиват на запад, към Гхат, водени с известни затруднения от туарегите. След хиляди грабежи, терзания, въоръжени нападения, керванът им пристига през октомври в грамадния оазис Асбен. Доктор Барт се отделя от своите приятели, отива до град Агхадес и пак се присъединява към експедицията, която потегля отново на 12 декември. Тя пристига в областта Дамергху. Там тримата пътешественици се разделят и Барт тръгва към Кано, където стига благодарение на търпението си и като плаща големи откупи.

Макар че има силна треска, той напуска тоя град на 7 март, придружен само от един слуга. Главната цел на неговото пътешествие е да проучи езерото Чад, от което го делят още триста и петдесет мили. Той напредва към изток и достига град Цуриколо, в Борну, който е ядката на великата средноафриканска империя. Там научава за смъртта на Ричардсон, умрял от преумора и лишения. Пристига в Кука, столица на Борну, на бреговете на езерото. Най-после след три седмици, на 14 април, дванадесет месеца и половина след като напуска Триполи, той стига града Нгорну.

През месец август се връща в Кука, после обикаля едно след друго Мандара, Баргхими, Канем и достига като крайна точка на изток град Мазена, разположен на 17°20’ западна дължина^[1].

На 25 ноември 1852 година, след смъртта на Овервег, последния му другар, той навлиза на запад, посещава Сокото, преминава Нигер и пристига най-после в Тимбукту, където линее цели осем месеца, измъчван от шейха, сред лоши обноски и лишения. Но присъствието на един християнин в града не може да се търпи повече. Фуланите заплашват, че ще го обсадят. И докторът напуска Тимбукту на 17 март 1854 година, връща се в Кано през ноември, прибира се в Кука, откъдето тръгва отново по пътя на Денхам, след като чака четири месеца. Той вижда пак Триполи към края на август 1855 година и се прибира в Лондон на 6 септември, единствен от другарите си.

Ето какво беше смелото пътешествие на доктор Барт.

Доктор Фергюсън отбеляза грижливо, че той се беше спирал на 4° северна ширина и на 17° западна дължина.

Да видим сега какво направиха лейтенантите Бъртон и Спик в Източна Африка.

Различните експедиции срещу течението на Нил не стигнаха нито веднъж до тайнствените извори на тая река. Според германския лекар Фердинанд Верне предприетата в 1840 година експедиция под покровителството на Мехмед Али се спряла в Гондокоро, между четвъртия и петия северни паралели.

В 1855 година савоецът Брьон-Роле, назначен за консул на Сардиния в Източен Судан на мястото на починалия на поста си Водей, тръгнал от Хартум и под името Якуб, търговец на смола и слонова кост, стигнал в Белениа, отвъд четвъртия градус, и се завърнал болен в Хартум, където починал в 1857 година.

Нито доктор Пеней, началник на египетската медицинска служба, който стигна с малък параход на един градус под Гондокоро и се върна в Хартум, където умря от изтощение, нито венецианецът Миани, който заобиколи водопадите под Гондокоро и стигна втория паралел, нито малтийският търговец Андреа Дебоно, който стигна още по-далеч в пътуването си по Нил, не можаха да преминат непроходимата граница.

В 1859 година господин Гийом Льожан по поръчение на френското правителство отива в Хартум през Червено море и отплава по Нил с двадесет и един човека екипаж и двадесет войника. Но той не можа да отиде по-далеч от Гондокоро.

Пратениците на Нерон стигнали някога до деветия градус ширина — значи за осемнадесет века били спечелени само пет или шест градуса, с други думи, от триста до триста и шестдесет географски мили.

Няколко пътешественици се опитали да стигнат до изворите на Нил, като тръгнали от източното африканско крайбрежие.

От 1768 до 1772 година шотландецът Брус тръгнал от абисинското пристанище Масуа, минал през Тигре, разгледал развалините Аксум, видял изворите на Нил там, където не са били, и не постигнал никакъв сериозен резултат.

В 1844 година англиканският мисионер доктор Крапф основал мисия в Монбаса на брега на Зангебар и заедно с преподобния Ребман открил две планини на триста мили от брега. Това са планините Килиманджаро и Кения.

В 1845 година французинът Мезан слязъл сам в Багамайо, срещу Занзибар, и стигнал до Деже ла Мхора, където главатарят го погубил сред жестоки мъчения.

В 1859 година през месец август младият пътешественик Рошер от Хамбург тръгнал с керван арабски търговци, стигнал езерото Нйаса, където бил убит, когато спял.

Най-после в 1857 година лейтенантите Бъртон и Спик, и двамата офицери от бенгалската армия, били изпратени от Лондонското географско дружество да изследват Великите африкански езера. На 17 юни те напуснали Занзибар и се отправили направо на запад.

След четири месеца нечувани страдания — вещите им били разграбени, а носачите избити — стигнали в Казех, сборен пункт на търговците и керваните. После се отправили към първото от Великите езера — Танганайка, разположено между 3° и 8° южна ширина. Стигнали там на 14 февруари 1858 година и посетили различните племена по крайбрежието, повечето от които били людоеди.

Тръгнали си на 26 май и се прибрали в Казех на 20 юни. Там изтощеният Бъртон лежал няколко месеца болен. През това време Спик се спуснал над триста мили на север, до езерото Укереуе, което съзрял на 3 август. Но успял да види само началото му на 2° 30’ ширина.

Върнал се в Казех на 25 август и тръгнал с Бъртон към Занзибар, където пристигнали през месец март следващата година.

Доктор Фергюсън отбеляза грижливо, че те не бяха преминали нито втория градус южна ширина, нито двадесет и деветия градус източна дължина.

И тъй, трябваше да се съчетаят проучванията на Бъртон и Спик и проучванията на доктор Барт. Това означаваше да се наемеш да прекосиш едно пространство от повече от дванадесет градуса.