Жул Верн
Пет седмици в балон (2)

Втора глава

На следния ден, в броя си от 15 януари, Дейли телеграф отпечата следната статия:

„Африка ще разкрие най-после тайната на своите безкрайни пустини. Един съвременен Едип ще ни даде ключа на загадката, която учените от шестдесет века не са могли да разгадаят. Някога да се търсят изворите на Нил (fontes Nili quoerere) се смяташе за безумен опит, за неосъществима мечта.

Доктор Барт, като следва до Судан начертания от Денхам и Клапертън път, доктор Ливингстон със своите смели изследвания от нос Добра надежда до басейна на Замбези и капитаните Бъртон и Спик чрез откриването на Великите вътрешни езера отвориха три пътя за съвременната цивилизация. Пресечната им точка, до която още никой пътешественик не е успял да стигне, е самото сърце на Африка. Там трябва да бъдат насочени всички усилия.

Делото на тези храбри пионери на науката ще бъде подето чрез смелия опит на доктор Самуел Фергюсън, чиито сполучливи проучвания нашите читатели често са преценявали.

Този неустрашим откривател (discoverer) има намерение да прекоси с балон цяла Африка, от изток до запад. Доколкото сме осведомени, изходната точка на това необикновено пътешествие ще бъде остров Занзибар, на източното крайбрежие. А мястото, където ще пристигне балонът, може да бъде известно само на провидението.

Предложението за това научно изследване бе официално направено вчера на Кралското географско дружество. За да се покрият разноските по това начинание, е гласувана сумата две хиляди и петстотин лири.“

Шеговит отговор се появи в Женева, във февруарския брой на „Известия на Географското дружество“. Той осмиваше остроумно Лондонското кралско дружество и Клуба на пътешествениците.

Но господин Петерман в своите „Известия“, издавани в Гота, накара женевския вестник да замлъкне напълно. Господин Петерман познаваше лично доктор Фергюсън и отговаряше за безстрашието на своя смел приятел.

Но скоро не можеше да има вече никакво съмнение. Приготовленията за пътешествието се правеха в Лондон. Лионските фабрики бяха получили голяма поръчка за тафта за построяването на аеростата. Най-после британското правителство постави на разположение на доктора транспортния параход „Решителний“ с комендант капитан Пенет.

Веднага се явиха хиляди насърчения, екнаха хиляди приветствия. Подробностите по пътуването излязоха в „Известия на Парижкото географско дружество“. Забележителна статия от господин В. А. Малт-Брьон бе отпечатана в „Нови летописи за пътешествия, география, история и археология“. Един подробен труд от доктор В. Конер, издаден в „Географско списание“, доказа решително възможно ли е това пътешествие, вероятностите за успех, естеството на пречките, грамадните предимства на придвижването по въздуха.

„Североамерикански преглед“ погледна с неудоволствие на тая слава, която беше отредена на Англия. Той взе предложението на доктора на присмех, като го канеше да отиде до Америка, щом се впуска в такова пътешествие.

С една дума, като изключим вестниците от цял свят, нямаше научен сборник, от „Вестник на евангелистките мисии“ до „Алжирски и колониален преглед“, от „Летописи за разпространение на вярата“ до „Черковно-мисионерски вести“ който да не разгледа изцяло случая.

Станаха големи обзалагания в Лондон и в цяла Англия: първо — върху това, действително ли съществува доктор Фергюсън, или е измислено лице; второ — върху самото пътешествие, което според едни нямаше, а според други щеше да се състои; трето — върху въпроса, щеше ли да успее то, или не, четвърто — върху вероятностите ще се върне ли доктор Фергюсън, или няма да се върне. Грамадни суми бяха вписани в книгата за облози, сякаш ставаше дума за конните състезания в Епсом.

И така, вярващи и невярващи, невежи и учени — всички бяха устремили поглед в доктора.

Не един смел авантюрист, който искаше да сподели славата и опасностите на неговия опит, се яви пред него. Но той отказа, без да даде обяснения за своя отказ.

Много изобретатели на механизми за управляване на балони му предлагаха своята система. Той не прие нито една. Попиташе ли го някой открил ли е нещо в това отношение, той винаги отказваше да даде обяснения и се зае още по-усърдно с приготовленията за своето пътешествие.