Жул Верн
Пет седмици в балон (10)

Десета глава

— Господа, хората често са се опитвали да се издигат или слизат свободно, без да се губи газът или баластът на балона. Един френски въздухоплавател, господин Мьоние, искаше да постигне тая цел, като сгъсти въздух във вътрешността на балона. Един белгиец, господин доктор ван Хеке, развиваше с помощта на перки и криле една вертикална сила, която би се оказала недостатъчна в повечето случаи. Практическите резултати, постигнати от различните опити, бяха незначителни.

И аз се реших да пристъпя по-решително към въпроса. Първо, аз премахвам напълно баласта освен в изключителни случаи, като повреда на апарата, или пък ако бъда принуден да се издигна мигновено, за да избягна някоя непредвидена пречка.

Средствата ми за издигане и спускане се състоят единствено в разширяването или свиването чрез различна температура на газа във вътрешността на аеростата. Ето как постигам тоя резултат.

Вие видяхте, че заедно с коша бяха натоварени няколко сандъка, чието предназначение ви е неизвестно. Тия сандъци са пет на брой.

Първият съдържа около двадесет и пет галона вода, към която прибавям няколко капки сярна киселина, за да увелича нейната електропроводимост, и я разлагам с помощта на силна бунзенова батерия. Водата, както знаете, се състои от два обема водород и един обем кислород.

Кислородът под действието на батерията преминава през положителния й полюс в друг сандък. Трети сандък, поставен над втория и с двойна вместимост, приема водорода, който се отделя от отрицателния полюс.

Кранове, отворът на единия от които е два пъти по-широк от отвора на другия, свързват тия два сандъка с четвърти, който се нарича смесителен сандък. Там наистина се смесват двата газа, получени от разлагането на водата. Смесителният сандък има около четиридесет и една кубически стъпки вместимост^[1].

На горния край на тоя сандък има платинена тръба с кран.

Вие вече сте разбрали, господа: апаратът, който ви описвам, е чисто и просто кислородо-водородна горелка, чиято топлина е по-голяма от топлината в ковашките огнища.

Това е изяснено и преминавам към втората част на апарата.

От долната част на моя балон, която е херметически затворена, излизат две тръби, близко една до друга. Едната започва от горните пластове на водорода, другата — от долните.

Тия две тръби са подсилени на места със здрави каучукови стави, които им позволяват да издържат клатушканията на аеростата.

И двете се спускат до коша и влизат в един цилиндричен сандък, който се нарича топлинен сандък. Той е затворен от двата си края с два здрави диска от еднакъв метал.

Тръбата, която излиза от долния край на балона, отива в тая цилиндрична кутия през долния диск. Вътре тя придобива спиралната форма на серпантина, чиито наредени една върху друга витки заемат почти цялата височина на сандъка. Преди да излезе от сандъка, серпантината влиза в малък конус — вдлъбнатата му основа с формата на сферична шапчица е обърната надолу.

От върха на тоя конус излиза втората тръба и отива, както ви казах, в горните пластове на балона.

Сферичната шапчица на малкия конус е платинена, за да не се разтопи от топлината на горелката. Защото тя е поставена в дъното на железния сандък, сред спиралната тръба и върхът на пламъка й леко ще докосва шапчицата.

Вие знаете, господа, какво е отоплител за помещения. Знаете и как действува той. Въздухът от помещението се вкарва в тръби и излиза оттам по-топъл. И да си кажа право, това, което ви описах, е обикновен отоплител.

И наистина, какво би станало? Щом като запаля горелката, водородът в серпантината и във вдлъбнатия конус ще се затопли и бързо ще се качи по тръбата, която отива в горната част на аеростата. Долу ще се образува празно пространство и ще привлече газа от долната част на балона, който също ще се нагрее и ще бъде постоянно сменяван. Така ще се образува в тръбите и в серпантината извънредно бързо течение на газ, който ще излиза от балона и пак ще се връща, като се нагрява постоянно.

А газовете увеличават с една четиристотин и осемдесета част своя обем при всеки градус топлина. И така, ако увелича температурата с осемнадесет градуса^[2], водородът в балона ще се разшири с осемнадесет четиристотин осемдесети или с хиляда шестстотин седемдесет и четири кубически стъпки^[3], с други думи, ще измести хиляда шестстотин и седемдесет и четири кубически стъпки повече въздух, а това ще увеличи подемната му сила със сто и шестдесет ливри. И тъй, това е равносилно да се изхвърли същото тегло баласт. Ако увелича температурата със сто и осемдесет градуса^[4], газът ще се разшири със сто и осемдесет четиристотин осемдесети, ще измести шестнадесет хиляди седемстотин и четиридесет кубически стъпки повече и подемната му сила ще се увеличи с хиляда и шестстотин ливри.

Разбирате, господа, че лесно мога да получа значителни промени в равновесието. Обемът на аеростата е изчислен така, че когато е напълнен до половина, той измества въздух, равен точно на теглото на ризата с водорода и на коша, натоварен с пътниците и всичките принадлежности. Така надут, той е в пълно равновесие във въздуха — не се издига, нито пък се спуска.

За да се издигна, ще нагрея с горелката си газа на температура по-висока от околната. При това повишаване на топлината той ще се разшири повече и ще издуе още балона, който ще се издига толкова по-високо, колкото по-силно нагрявам водорода.

Спущането, разбира се, става, като се намали топлината в горелката и като се остави температурата да спадне. И тъй, издигането ще бъде обикновено много по-бързо от спущането. Но това е едно щастливо обстоятелство. Никога няма да имам полза от бързото слизане, а напротив, чрез много бързото издигане ще избягвам пречките. Опасностите са долу, а не горе.

Освен това, както ви казах, имам известно количество баласт, който ще ми позволи да се издигам с още по-голяма бързина, ако се наложи. Клапата на върха на балона в случая е само предпазна клапа. В балона ще има винаги едно и също количество водород. Само промените в температурата, които ще правя в тая среда от затворен газ, ще бъдат напълно достатъчни за всички издигания и спущания.

Сега, господа, ще добавя като практическа подробност следното.

Горенето на водорода и на кислорода на върха на горелката дава само водна пара. Затова аз снабдих цилиндричния железен сандък с отдушна тръба с клапа, която работи при налягане по-малко от две атмосфери и парата сама си излита.

Ето ви сега и точните цифри.

Двадесет и пет галона вода, разложена на съставните си части, дава двеста ливри кислород и двадесет и пет ливра водород. При атмосферното налягане това представлява хиляда осемстотин и деветдесет кубически стъпки кислород и три хиляди седемстотин и осемдесет кубически стъпки водород, общо пет хиляди шестстотин и седемдесет кубически стъпки смес.

А кранът на моята горелка, отворен целият, изразходва двадесет и седем кубически стъпки на час с пламък, най-малко шест пъти по-силен от пламъка на големите осветителни фенери. И тъй, средно и за да се завържа на малка височина, аз няма да изгарям повече от девет кубически стъпки на час. Следователно моите двадесет и пет галона вода ще ми дадат възможност да плавам шестстотин и тридесет часа или малко повече от двадесет и шест дни във въздуха.

А понеже аз ще мога да слизам, когато пожелая, и да подновявам запаса си от вода по пътя, пътешествието ми може да трае неопределено време.

Ето моята тайна, господа! Тя е обикновена и като всички обикновени неща положително ще успее. Разширяването и свиването на газа в аеростата, това е моето средство, което не изисква нито неудобни криле, нито механичен двигател. Един отоплител, за да мога да променям температурата, една горелка, за да го нагрявам, не е нито тежко, нито пък неудобно. Смятам прочее, че съм обединил всички важни за успеха условия.

Така завърши доктор Фергюсън своята реч, за която му ръкопляскаха от все сърце. Не му направиха никакви възражения. Всичко бе предвидено и разрешено.

— Все пак — забеляза капитанът — това може да бъде опасно.

— Какво от това — отвърна простичко докторът, — нали е изпълнимо?