Кара Локуд
И да, и не (5)

Пета глава

Докато седях на стола и гледах как фризьорът разглежда косата ми и се чуди откъде да я подхване, си мислех, че трябваше да пия едно, преди да дойда. Казах го на Даян, а тя само се изсмя.

— Успокой се, всичко ще бъде наред.

Погледнах пак към фризьора. Беше млад двайсет и няколко годишен мъж, с тясна черна тениска и тъмна коса, която завършваше с изрусени кичури. Много силно ми се искаше да вярвам, че е гей. Иначе се опасявам, че прическата ми ще стане кошмарна. Мразя да си признавам, че имам сериозни предразсъдъци по отношение на хетеросексуалните мъже фризьори.

Боби, както го наричаха приятелите му, се опита да вкара гребен в косата ми и да го прокара през нея и аз изпищях. Най-важното нещо, което човек трябва да знае за къдравите коси, е, че не се решат по този начин. Размърдах се нервно на стола.

— Вие сте много привлекателна жена — намигна ми Боби. — Така е, не го казвам на всичките си клиенти.

За малко да скоча от стола и да побягна от салона. Той изобщо не беше гей.

Не че дискриминирам хетеросексуалните мъже фризьори, обаче съм забелязала, че те всячески се опитват да покажат на клиентите си, че не са хомосексуални, и това пречи на резултата от работата им.

А може да съм поредната сърдита разведена жена, но никога не съм виждала мъж, който да умее да прави две неща едновременно и фризьорите не са никакво изключение.

— Помощ! — прошепнах отчаяно на Даян, но тя поклати глава. Оттегли се в козметичния салон, за да си направи маникюр, и ме остави сама на милостта на Боби.

Той все още разглеждаше косата ми, пипаше с ръце тук-там и имаше вид, сякаш решава много сложна математическа задача. В този момент влезе руса, около четирийсетгодишна жена, която размахваше във въздуха току-що лакираните си нокти. Носеше широка черна роба от лен, а на ръцете си имаше сноп от златни гривни, които подрънкваха, докато махаше. Но най-странното нещо в нея беше косата й. Дълга около два-три сантиметра, тя стърчеше във всички посоки. Положих големи усилия да не се втренча в нея, но нямаше как да ми убегне фактът, че бретонът й образува триъгълник и свършва в средата на челото й.

— Бообии! — измяука тя. — Получих толкова много комплименти за новата си прическа!

Нима?! Бях изумена. Най-вероятно лъже, та тя приличаше на русата версия на анимационния граф Дракула.

— Знаех, че това е най-подходящата прическа за теб. — Боби се усмихна загадъчно. Русата дама с невъобразимата прическа нежно сложи ръка на рамото на Боби и измърка кокетно:

— Нали няма да ми откажеш още една прическа за днес следобед?

— Ама, разбира се, съкровище — намигна й Боби.

О, не. Той не само че не беше гей, ами беше един от онези мъже. От онези долнопробни типове, които биха се закачили на всяка.

— Той ще направи чудеса с теб, бъди сигурна! — обърна се към мен жената, като погледна косата ми.

Край. Достатъчно. По никакъв начин нямаше да позволя това да се случи. Боби тъкмо беше взел в ръцете си един кичур и се канеше да го отреже, когато не издържах и извиках:

— Спри!

Той за малко да подскочи.

— Какво!? — Мъжът се отдръпна от стола ми, сякаш се притесняваше, че ме е настъпил.

— Ами… — Опитах се да измисля оправдание. — Искам да отида до тоалетната. Имате тоалетна тук, нали?

Влязох в кабинката и започнах трескаво да мисля оправдание, което да ме извини, че ще побягна на секундата, за да не изглеждам като откачена. Спешна работа? Господ ми е свидетел, че имам прекалено много за вършене, така че това няма да е кой знае колко далече от истината. Ако черният плащ, който беше увит около врата ми, не беше толкова подозрителен, направо бих побягнала през задната врата.

Тъкмо обмислях тази възможност, когато някой влезе в тоалетната. Стъпките спряха точно пред моята врата и тя изведнъж се отвори.

— Какво правиш тук? — Беше Даян.

— Крия се.

— Не мислиш ли, че е голям сладур?

— Сладур? Сладур? Даян, казвам ти, идва ми да те убия! Ти не знаеше ли, че той не е гей?!

— Разбира се. Мислех си, че може би вие двамата ще си допаднете.

— Искала си да ме уредиш с него?!

— Разбира се, според мен сте точно един за друг.

— И по какво точно си приличаме? Че сме некадърници или че сме слабоумни?

— О, ти май не си го харесала.

— Даян, ти не знаеш ли основното правило за хетеросексуалните фризьори?

— Изглеждаш ми прекалено потисната за свалки. Мислех, че няма да имаш нищо против.

— Ако се измъкна жива от тук, ще те убия, да знаеш!

— Ами да идем да пийнем тогава.

— Ето това е нещо, с което не мога да не се съглася. Само че ти плащаш.

 

 

Исках да отида на място, където предлагат само силни питиета и да няма светлина, което изключваше всички заведения, които Даян харесваше. Най-накрая все пак остана едно, за което бяхме единодушни — клуб „Де Вил“. Това заведение се намираше в центъра и представляваше две помещения, пълни с изпочупени мебели. Точно каквото Даян нарича долнопробен шик. Поръчах си мартини с водка — това, което пия винаги, когато смятам да се напия. Настаних се в един ъгъл точно зад пианото и се опитах да не мисля за днешните неволи.

Даян ми беше помогнала да се измъкна от салона, като изигра някаква сцена, за да привлече вниманието, и през това време аз се стрелнах и грабнах чантата си. Боби не ме забеляза да се измъквам, защото се беше заприказвал с русата жена.

— Ще ми купуваш и второ — казах на Даян, въпреки че още не бях започнала първото.

— А пък ти си такава кралица на драмите! — въздъхна Даян. — Държиш се все едно съм се опитала да те убия.

— Ами не си много далеч от истината. Ако бях оставила Боби да ме подстриже, инфарктът ми е гарантиран. Така че теоретично ти точно това направи — за малко да ме убиеш.

— Невъзможна си! — Даян се смееше. — Каква по-хубава ситуация за свалка от фризьорския салон?

— Край на дебата! — заявих тъкмо когато един мъж (доста преувеличено казано, защото едва ли беше на повече от двайсет и две) се приближи до нас и ни поздрави с „Добър вечер, дами“, като гледаше право в Даян.

Това се случва винаги като излезем някъде. Ако някой мъж се приближи до нас, той винаги се върти около Даян. Така е още от колежа. Приятелката ми има някаква екзотична привлекателност. Тя е мургава, с къса, черна коса, има същата прическа като Холи Бери и излъчва дързост (освен ако Робърт не е наблизо — това е още една от причините, поради които смятам, че той е свиня).

Извиних се и ги оставих насаме. Даян много мразеше, когато правя така, но сега си мислех, че трябва да получа някакво възмездие. Така че я оставих на колежанина и се изнизах.

Тъкмо бях завила зад ъгъла и се блъснах в нещо. Отначало си помислих, че е стена. После стената отстъпи назад. Вдигнах поглед и забелязах поразително красивото лице на Ник Корона.

Усетих някаква течност по ръката си и разбрах, че е носел питие.

— О, толкова съжалявам! — започнах да се извинявам. — Аз просто… изобщо не те забелязах. — Наистина беше доста тъмничко в този бар.

— Няма нищо, вината е моя — каза той и ми даде една от неговите стоватови усмивки. Сърцето ми направо подскочи.

— Не те разпознах веднага… защото си без униформа — изфъфлих смутено. Той носеше сако и джинси. Изглеждаше още по-привлекателен, отколкото с униформата си. Нещо, което допреди малко смятах за невъзможно. Отчаяно се опитвах да кажа нещо смислено. Единственото, което ми хрумна, беше:

— Често ли идваш тук?

— Доста често. Пожарната е на две преки от тук.

— Аха, разбирам.

Настъпи неловко мълчание, през което можех да мисля единствено за ситуациите, в които си мечтаех да попадна, за да може той да ме спаси, и от тази мисъл силно се изчервих.

Имах чувството, че при всяка наша среща той изглежда все по-добре. Сега ми се струваше още по-висок и по-едър. А споменах ли за топлите му очи? (Добавете тук една изключително дълбока въздишка.) Усмихнах се неловко. Преди да успея да измисля какво да кажа, се появи русокоса красавица, която уви ръка около кръста на Ник и лукаво попита:

— Какво стана с питието ми?

Изглеждаше ми странно позната. Тя направи крачка встрани, където беше малко по-светло, и тогава я разпознах. Дарла Тендаски.

— Дарла! — възкликнах, едновременно изненадана и ужасена. Тя явно бе сгодена за Ник. Естествено, че той би се оженил само за някоя с красотата на Дарла. Само погледнете косата й. Беше съвършена, както винаги. Неволно посегнах да пригладя моята. Наистина спешно се нуждаех от подстригване.

Тя погледна изненадано към мен, явно не ме позна в началото.

— О, Лора.

— Мм, Лорън — поправих я.

— Да, вярно. Както и да е. Радвам се да те видя. Познаваш ли Ник?

— Срещали сме се — каза той бързо.

— О? — Дарла хвърли един много подозрителен поглед първо на Ник, после на мен.

Страхотно! Сега вече се насадих. Клиентка да ме хване да флиртувам с бъдещия й съпруг.

— Радвам се, че ви видях — побързах да се измъкна. — Трябва да тръгвам… — канех се да кажа „имам среща с приятели“ точно когато две ръце ме сграбчиха и разрешиха косата ми.

— Здравей, хубавице. Сега ще ми кажеш ли защо избяга така? — Чудех се как да нападна непознатия и да се измъкна, когато осъзнах, че това е Боби.

— Радвам се, че се видяхме, Лорън. — Дарла беше хванала Ник за едната ръка и го поведе към бара. — Ще се видим пак скоро, нали?

— Разбира се, до скоро — казах й, преди да насоча вниманието си изцяло към Боби. — Какво правиш?

— Търсех те навсякъде. Мислех си, че можем… че можем да… нали знаеш… да се позабавляваме.

Той ме награби така, сякаш се канеше да ме целуне. Опитах се да го избутам. Той изобщо не помръдна и тогава ми остана единствено да го настъпя с всичка сила. Той изохка и отстъпи.

— Иди да се забавляваш сам — просъсках след него. Не беше трудно да се измъкна в тълпата и отидох право при Даян. Тя все още разговаряше с колежанина. Наместих се между тях.

— Даян, тръгваме си.

— Какво?

— Веднага!

 

 

— Трябва да му признаеш, че има кураж — каза Даян в бар „Ватерло“, където се озовахме след клуб „Де Вил“.

— Кой? Ник ли? — объркано попитах аз.

— Не, мистър Скапана прическа.

— Единственото постижение, което му признавам, е, че е пълен задник.

— Опитал се е да те сваля — продължи тя, — доста е сладък. Не като пожарникар, но почти.

— Какво говориш, те дори не са един и същи животински вид. Нямат нищо общо!

— Вярно, единият е на разположение, а другият — не.

 

 

Не си спомням много от вечерта, нито последното мартини с водка, което изпих, нито депресията, която ме налегна, след като осъзнах, че Ник Корона е годеник на Дарла. Спомням си, че се проснах на леглото с дрехите и си мислех, че ще е добра идея да взема един-два аспирина като превантивна мярка срещу махмурлук. Поздравих се, че не съм чак толкова пияна, колкото би се очаквало, като се имаше предвид положението ми. За съжаление се събудих със страхотно главоболие и неприятен кисел вкус в устата.

„За последен път излизам да пия през работната седмица“ — помислих си го точно когато се изтърколих от леглото и тупнах на пода. Останах така около минута и се чувствах прекалено изморена, за да направя каквото и да е. Беше ми трудно дори да дишам.

Няма да близна алкохол до края на живота си! Опитах се да се надигна от пода и забелязах, че главата ми кърви, а всичко наоколо се въртеше. Някак си се добрах до банята, за да се погледна в огледалото.

Махмурлукът ми личеше отдалече. А косата ми изглеждаше така, сякаш искаше да ми отмъсти, задето съм правила опити да я подстрижа.

Когато си взех душ, нещата като че ли започнаха да идват под контрол. Откъслечни случки от предната нощ взеха да нахлуват в главата ми, но аз запазих самообладание дори на най-неприятните моменти.

А. Боби беше малоумник с много лоши маниери, но ме ласкаеше мисълта, че ме смята за привлекателна.

Б. Ник никога не би излязъл с мен, а и след като разбрах, че е сгоден, ми стана по-лесно да се откажа от мисълта за него веднъж завинаги. Киану Рийвс и Брад Пит се нареждаха по-напред в списъка на мъжете, които биха излезли с мен.

Най-сетне се наложи да се облека. Много опасно занимание, особено когато имам махмурлук. Мисля, че трябва да съм много доволна, защото все пак успях да си сложа пола и блуза в един и същи цвят (син), и не трябва да се ядосвам, че вместо елегантните сандали, които обикновено нося с поли, сега обух груби мокасини. Смятам за голямо постижение състоянието, в което бях, че изобщо си спомних да си сложа обувки.

За щастие носех слънчеви очила в чантичката си, иначе никога нямаше да успея да се добера до работа. Слънцето блестеше особено силно тази сутрин и въобще не можех да гледам. Трябваше по няколко пъти да пипам дали наистина съм си сложила очилата, защото и с тях беше доста светло.

Напълно бях забравила, че ги нося, защото седнах на работното си място с тях.

— Ако имаш насинено око, искам да си тръгнеш на секундата. — Джи тъкмо се появи в стаята ми. — Говоря съвсем сериозно.

Бях на косъм да излъжа и да се измъкна. Какво по-хубаво шефът ти да ти предложи извинение. Но аз се познавах много добре, ясно ми беше, че няма да мога да понеса чувството на вина.

Като се има предвид колко бях скапана, можете да си представите колко работа свърших тази сутрин. Беше ми много трудно да се концентрирам и единственото, което нямах проблем да върша, беше да се взирам продължително в празното пространство. Папката на Дарла беше отворена пред мен. Всеки път, когато се зачитах в нещо, се отнасях. След петнайсет минути осъзнах, че се взирам в едно и също изречение и нямам никакъв напредък.

Отворих секцията с поканите и намерих как изглеждаше тяхната. „Официално потвърждаване на съюза между Дарла Емили Тендаски и Джеймс Никълъс Корона“. Веднага разбрах защо Ник предпочита да се представя с второто си име. Изобщо не мога да си представя да наричаш някого Джеймс. Джеймс за мен е име на книжен плъх с дебели очила. Изключение прави, разбира се, Джеймс Бонд, само че дори той се представя най-напред с второто си име (Бонд, Джеймс Бонд).

Обадих се на ресторантите, които бяха в списъка на Дарла, и само един от тях беше свободен, и то, защото са отменили резервацията в последния момент. Набързо се договорих и после се заех с кетъринга. Не бях стигнала много далече със списъка, когато се обади Даян. Искаше да се срещнем пред търговския център за обувки по обяд. Не за да обядваме, разбира се, а за да пазаруваме. Почти скочих и побягнах от офиса, нямах търпение да се спася от работата по сватбата на Дарла. Освен това нищо не се отразява на махмурлука по-добре от пазаруването (освен може би закуска от бекон с яйца и сирене, придружена с много салса). Мммм! Мммм!

Да ви кажа, няма друго нещо като трийсет реда с обувки в промоция, което да може да накара едно момиче да се почувства добре в ден, който е започнал кошмарно и се е очертавало да продължи още по-зле. Само усетих миризмата на кожа и спестени пари и не ми трябваше повече. А и е ясно, че най-приятната част от купуването на обувки е пробването им. Особено на обувки, които никога няма да носиш, но изглеждат превъзходно.

Извадих един чифт от змийска кожа и веднага се отправих към огледалото с тях. Ако другите хора ме погледнеха, нямаше как да не забележат, че ми стоят много секси. Ходилата ми бяха сравнително малки и когато пробвах обувки, никога не се притеснявах така, както когато мерех панталони например.

— Купи си тези веднага! — заповяда ми Даян, когато ги видя.

— Къде ще ги нося?

— На кого му пука?

— А какво ще облека към тях?

— Лъскава нощница от черна боа. — Даян направи драматична пауза. — Шегувам се. Можеш да ги носиш с джинси.

— Или с къси панталони.

— Разбира се.

— Пошегувах се.

— А аз не.

— Сякаш ти някога би обула къси панталони.

— Погледни бедрата ми!

Погледнах кльощавите крака на Даян. Нямаше начин да има дори милиметър целулит по тях.

— И какво за тях?

— Три думи: отпуснати, дебели, грозни.

— Моля?!

— Дори глезените ми са дебели.

— Даян, ти не си дебела.

Тя естествено изобщо не ми повярва. Понякога е толкова дразнещо неуверена. Не съм сигурна, но ми се струва, че цялата работа е заради Робърт. В края на обедната ми почивка тя вече си беше приготвила за купуване три чифта обувки. Беше срамота да не си купя нищо, затова си взех тези от змийската кожа. Все пак бяха на разпродажба за трийсет долара, като си обещах още утре да ги върна, но само след като прекарам с тях една нощ вкъщи. Имах сериозни съмнения, че ще ми направят много мазоли и ще ми убиват на палците. Но все пак те изглеждат превъзходно, а аз имам мания за обувки. Въобще всеки чифт обувки, които изглеждат ужасно неудобни на пръв поглед, могат да се превърнат в прекрасни и меки обувчици, ако изглеждам особено секси с тях. Тези мисли са ме накарали да си купя толкова обувки, че бих могла да запълня някое рафтче тук, в търговския център. Но това занимание наистина много ме отпуска, особено като съм прекарала няколко часа на сватбена церемония.

— Тези ще са перфектни за петък вечер.

— Какво ще има в петък вечер?

— Не ми казвай, че си забравила.

— Какво да съм забравила?

— Балът на пожарникарите.

— О, не. Не, не и не.

Сега вече наистина няма начин да отида.

— И какво като е сгоден? Ако той е типичен пожарникар, значи там ще има и други като него. — Даян се усмихна срамежливо.

— Казах, че няма да ходя! — Тъкмо подавах кредитната си карта на продавачката.

— Виж сега, ти може да си казваш „не“ колкото си искаш, но ние ще дойдем да те вземем в седем. Точка по въпроса.

— Ами не знам…

— Виж какво. Колко време мина от развода ти? Година?

— Шест месеца. Година е откакто се разделихме.

— И с колко мъже си била след това?

— С един.

— Лорън, бившите гаджета от колежа, които си срещнала на някоя сватба, която си уреждала, не се броят.

— Не се ли?

— Разбира се, че не. Най-малкото, защото си спала с тях и преди. Освен това се събуждаш на другата сутрин, мразиш се и проклинаш шампанското.

Не можех да възразя кой знае колко на това, защото беше вярно.

— Това, което се опитвам да ти кажа, е, че е крайно време да забравиш Брад. Главното предимство на това да си неомъжена е, че можеш да се срещаш с други мъже. И извинявай, че го казвам, но ти имаш много сериозна нужда от свалка.

Върнах се в офиса и до края на деня се размотавах. Джи си тръгна рано, защото трябваше да води Уискърс на ветеринар, и аз бях оставена да се оправям сама. Не знаех какво да си мисля за предложението на Даян. Не можех да си го избия от главата, защото, от една страна, си мислех същото, а, от друга, изобщо не се чувствах готова. С Брад ходихме три години, после още три бяхме женени и всъщност много отдавна не бях имала връзка с друг мъж. Струваше ми се, че изобщо не си спомням какво е да си свободен и да завързваш познанства. Естествено, че принципно ми е ясно, но някак си мисълта, да се озова в леглото с някого, когото почти не познавам, ми се струва чужда. Дори не можех да си го представя. Самата мисъл да се съблека пред друг човек ми се струваше странна. Все пак, когато имаш връзка с някого, ти свикваш с него и той свиква с теб. Има някаква специфична хармония в една продължителна връзка. Всеки разбира какво има предвид другият дори с най-дребния намек. Ти знаеш, че ще бъдеш разбран и знаеш кога какво да направиш. Мисля, че това е моментът, когато сексът става скучен на някои хора. И може би наистина е скучен, но като си помислиш какво е да се окажеш извън тази позната фамилиарност, направо те побиват тръпки. Не че не искам нова връзка, просто някак си не мога да си се представя в една такава. Освен, разбира се, ако не говорим за Ник Корона, но и тогава ми се струва, че съм се спряла на него само защото съм осъзнавала невъзможността на отношенията ни (даже и да беше свободен).

Това си беше една детинска и старомодна страст.