Кара Локуд
И да, и не (15)

Петнайсета глава

Не съм много сигурна как се случи. В един момент се канехме да се целунем и в следващия главите ни се сблъскаха.

— Ох — казах аз, като разтърквах челото си, — мисля, че съм опасна.

— Може би е по-добре да забавим темпото — усмихна се Ник.

Разкопчаваше копчетата на ризата ми много бавно. След всяко копче той обсипваше врата ми с целувки, а после слизаше по деколтето ми. Стигна до сутиена ми и аз си помислих ужасено, че ще вземе да го разкопчае със зъби, а аз ще трябва да побягна от спалнята с писъци. Кой изобщо прави такива тъпотии?

После обаче се опитах да се успокоя и да престана да си фантазирам. Все пак какво ме накара да си помисля, че ще го направи?

Докато си мислех това, той вече беше свалил сутиена ми по най-нормалния начин, с ръце. Бях почти гола. Но той не спря дотук. Докато успея да си спомня с какво бельо съм, то вече беше някъде около глезените ми.

Това обикновено е моментът, в който се паникьосвам. По принцип не ми е приятно да съм гола, още повече в присъствието на мъж, красив като Ник. Особено на светло, както беше в момента. Предпочитах да правя секс облечена с пижама, няколко номера по-голяма. Бих се чувствала идеално. Нямаше да се налага да се притеснявам за целулита си, за гърдите ми, които увисват, за корема ми, който се нагъва по твърде непривлекателен начин. Докато бях с Брад, бях забравила за някои от тези си притеснения, но сега отново си ги припомних. Внезапно ми се прииска да се покрия.

Все пак Ник не побягна с писъци от леглото, нито ми се присмя. В интерес на истината той покриваше корема ми с целувки, което аз приех за добър знак. Между целувките прокарваше език по кожата ми и тялото ми изтръпна от приятната сладост.

Сега целуваше устните ми, а аз отново посегнах към колана му. Разкопчах го и когато се опитах да дръпна ципа, той се изплъзна от ръцете ми така, че да не мога да го достигна. Започна да целува отново корема ми, като слизаше все по-надолу. Преди да разбера какво се кани да направи, той вече целуваше бедрата ми от вътрешната им страна, като нежно ги раздалечаваше.

— Какво правиш? — попитах шокирана, защото когато Брад правеше това, което, изглежда, Ник се канеше да направи, очакваше да получи медал или поне да има парад в негова чест. Той всъщност го правеше много рядко и си мислеше, че е голям празник, когато се трогне, направо една сексуална Коледа. А всъщност той не беше кой знае колко добър. Даже се справяше ужасно, ако трябва да съм честна. Изобщо не си струваше дори да го искам. Не желаех Ник да попада в тази категория, не желаех да го виждам в ролята на неудачник.

— Успокой се — каза нежно. — Аз искам.

Затворих очи и се приготвих за най-лошото, но то не се случи. Ник изобщо не беше като Брад. Той много добре знаеше какво прави.

След още няколко мига напълно загубих контрол над себе си и над тялото си. Имах чувството, че съм много близо, почти на ръба. Не е чудно, че стигнах дотук толкова бързо, като се има предвид колко време ми е липсвал секс. При нормални обстоятелства оргазмът е нещо неуловимо. Трябва да се съсредоточа над него, да го преследвам. Сега беше напълно различно. Имаше си свой ритъм и скорост, беше като вълна, която ме заля. Започваше едно голямо пътешествие.

Измъкнах се от ръцете на Ник. Сега исках нещо различно. Исках него. В мен. Веднага.

Направихме малка пауза, през която опаковката на презерватива се озова в кошчето зад леглото. След това Ник отново беше над мен, в мен, целуваше ме непрекъснато. Нетърпението ни се сля с топлината на телата ни и след това всичките ми сетива бяха залети от една огромна, разтърсваща вълна.

След това лежахме задъхани, аз бях отпуснала глава на гърдите му и гърбът ми настръхна от хладния въздух, който влизаше в спалнята. Изобщо не мислех, когато възкликнах:

— Уха! — И въздъхнах доволно. После Ник ме придърпа към себе си, целуна ме и аз останах така, с глава на гърдите му, сякаш завинаги. — Много те бива — изплъзна се от устата ми, след което съжалих, защото ми се струва, че прозвуча адски глупаво.

— Теб също. — Той ме придърпа още по-близо, целуваше ме по челото, по носа и после по устните. — Искаш ли още веднъж? — усмихна се дяволито.

— И питаш — отвърнах аз и се покатерих върху него.

 

 

Никога не съм се озовавала в леглото с мъж, когото едва познавам. Особено пък някой толкова красив като Ник. Даже честно бих могла да кажа, че никога не съм била с толкова възхитителен (и надарен) мъж като Ник. След като приключихме, едва се сдържах да не се обадя на Даян и Вероника. Кой би повярвал, че съм устояла? Всъщност след втория рунд изобщо не бях на себе си. Нямаше да мога да си завържа дори обувките, да не говорим да използвам нещо толкова сложно като телефон. Мозъкът ми се беше превърнал в безформена и безполезна субстанция. Даян? Вероника? Кои пък бяха тези?

След като полежах още известно време в силните (и много добре оформени) ръце на Ник, изведнъж забелязах, че неусетно сме превърнали спалнята ми в пълен хаос. Възглавниците бяха разхвърлени на всички страни. Долният чаршаф на леглото ми едва се крепеше да не се озове на пода. Там пък беше осеяно с дрехи. Те се бяха озовали и по масата, а на лампата висеше сутиенът ми.

О, Боже!

За пръв път нямах нищо против бъркотията. Тайничко си мечтаех да снимам всичко това за спомен. На човек рядко (а в моя случай — никога) му се случва спалнята му да изглежда като декор на любовна сцена от „розов“ роман.

Свечеряваше се и вече беше доста по-тъмно, отколкото когато влязохме в стаята. Колко време ли бе минало, не можех да преценя. Погледнах към часовника си, но върху него бяха захвърлени някакви чорапи и ми пречеха да видя.

Ник се притисна към мен и аз потръпнах от наслада.

Стомахът ми избра точно този момент, за да издаде силен къркорещ звук. Той всъщност беше единствената незадоволена част от анатомията ми.

Ник се засмя:

— Гладна ли си?

— Ами… май ще трябва да се облека и да…

— Не, в никакъв случай.

— Какво?

— Да се обличаш. Забранявам ти.

— Нима?

— Отне ми толкова време да измъкна тази прекрасна фигура от тези дрехи. Що се отнася до мен, дрехите са врагове. — Той се усмихна по момчешки искрено. Грабна дрехата, която беше най-близо (сутиена ми) до него, и я захвърли към другия край на стаята.

Засмях се. Досега не ми се бе случвало мъж да ми заповяда да остана гола. А и винаги съм смятала, че като се обличам, правя добро на всички. Това беше нов за мен и много възбуждащ жест.

— А с храната какво ще правим? — попитах аз.

— Аз ще се погрижа. Да не си помръднала нито едно красиво мускулче! — Целуна ме по рамото и стана от леглото.

Докато излизаше от спалнята, се загледах в тялото му. Толкова красиво, съвършено тяло. После си го представих как отива в кухнята и ме обзе чувство на наслада. Имаше нещо много приятно в мисълта за Ник, който се разхожда гол из къщата ми.

В следващата минута той се върна, като носеше табличка, на която имаше сирене, бисквити, нарязана на парчета ябълка, отворена бутилка мерло и два чаши. Трябва да призная, че не табличката беше това, което привлече вниманието ми, ако разбирате какво искам да кажа.

— За втори път ми приготвяш храната. Да не вземе да ти стане навик?

— Надявам се. — Усмихна се и ми подаде парче сирене. За известно време двамата се хранехме мълчаливо, но после той каза: — Трябва да направя едно самопризнание.

О, не! Дали сега не беше моментът, в който щях да разбера, че той има жена и деца в Аризона.

— Мислех, че нямам никакъв шанс с теб.

— Какво?! — Изобщо не допусках, че говори сериозно.

— Ами първо, щом се срещнехме, около теб непрекъснато имаше някакви мъже.

— Моля!?

— Например в клуб „Де Вил“. — Момент да помисля. Клуб „Де Вил“. Мъж, който да се мотае около мен… О, да. Боби. Откаченият фризьор. — След това брат ми направи много добър опит да те ядоса и реших, че няма да искаш да ме видиш повече. Освен това си мислех, че много съм те изплашил с онова ходене до спешното отделение заради глезена ти, а и след като прекарах нощта тук… Предполагах, че ме мислиш за някакъв противен тип. — Бях толкова сащисана, че не можех да отроня нито дума. Освен това устата ми беше пълна със сирене и бисквити, което щеше да затрудни говоренето. — А и онази сутрин ти изглеждаше така, сякаш очакваше да завариш приятеля си в кухнята. А когато ме видя с Дарла в клуба, реших, че това е краят.

Беше мой ред да направя признание и му разказах, че съм го мислела за годеник на Дарла. Това беше оправданието за голяма част от глупостите, които извърших. Е, за известна част от тях пък нямах никакво оправдание.

— Мислела си, че съм сгоден за Дарла!? Но тя изобщо не е мой тип. — Реших, че Джей сериозно се заблуждава.

— А кой тогава е твоят тип? — попитах аз и си взех още една бисквитка.

— Ти.

Ник остави табличката на земята и ме притисна в обятията си.

 

 

Тази нощ почти не спахме. Между разговорите и чисто физическите занимания сънят просто нямаше как да се вмести. Някъде към четири и половина вече си спомням как заспах с глава на гърдите на Ник и спах непробудно, докато първите слънчеви лъчи не ме събудиха. Огледах се, бях сама в леглото. В първия момент си помислих, че всичко това е било само сън. После чух на входната врата гласа на сестра ми.

— Кой си ти? — питаше тя.

— Ник Корона.

Веднага скочих от леглото (или поне се опитах, защото глезенът ми все още не беше като нов) и започнах да търся какво да облека. Ник се справяше добре с приумицата си да ме държи гола. Видях един халат, захвърлен на пода, и веднага се наметнах с него. Излязох от спалнята и заварих Лили на входната врата, а пред нея стоеше Ник само по джинси. Изглеждаше великолепно. Пристигнах точно навреме, за да чуя сестра си да казва:

— Изглеждаш много по-добре от смотаняците, които сестра ми обикновено влачи вкъщи.

О, просто ще я убия! Прокашлях се и тя невинно ми се усмихна.

— Здрасти! Отдавна не сме се виждали, а?

— Какво правиш тук?! — просъсках, когато тя се доближи до мен.

— Много по-интересният въпрос е ти какво правиш тук? — усмихна се Лили, която определено се забавляваше за моя сметка. О, понякога да имаш сестра е ужасно.

Тя остави чантичката си в коридора и се настани на канапето.

— Изгониха ме. Имаш ли нещо за хапване? — попита най-спокойно.

— Изгонили са те? — Не вярвах на ушите си.

— Да. Взеха ми мебелите, за да се изплати наемът, за който нямах пари.

— Имаш предвид мебелите на мама?

— Какво значение има?

— А мама знае ли?

— Естествено, че не. — Лили отпиваше от портокаловия ми сок и поклати глава. — За такава идиотка ли ме смяташ?

— Смятам те за бездомна идиотка, щом питаш.

Тя не ми обърна никакво внимание.

— Така че смятам да остана тук няколко дни.

— О, не! — Последния път, когато остана тук за няколко дни, домъкна и шестима от приятелите си. Доста време намирах цигари с трева из къщата, които свидетелстваха за пребиваването им тук.

 

 

Ник, който до този момент спазваше прилична дистанция, леко се покашля. Понижих гласа си:

— Можеш да останеш, но ако ще си сама — казах го с ясното съзнание, че тя ще направи точно каквото си е наумила. — И нямаш право да ползваш моята тоалетна.

— Добре.

— И никакви наркотици.

— Добре, добре. — Тя остави портокаловия сок. — Наистина ли си намерила трева? — попита ме с надежда.

— Изхвърлих я!

— Да му се не види!

 

 

Днес Ник имаше свободен ден. Започвах да разбирам как работят пожарникарите. Дежурят по двайсет и четири или по четирийсет и осем часа, след което толкова време почиват. Зачудих се дали да не се обадя на Джи и да й кажа, че съм болна и че ще си остана вкъщи, но когато това се случваше, тя ме подлудяваше с обаждания на всеки пет минути, за да ме пита къде е тази или онази папка. Освен това този следобед имах няколко срещи, които нямаше да е честно да отменя.

Започнах да се обличам за работа, а Ник се опитваше да ме убеди да се престоря на болна. Забелязах, че той може да ми влияе много лошо. Все пак се радвах на факта, че вече е сутрин, а той все още има желание да прекара времето си с мен. Когато застанах на входната врата, Ник не искаше да ме пусне да изляза, преди да му дам една гореща целувка за довиждане. Според мен това беше поредният му опит да ме убеди да остана и да ви кажа, почти успя. Беше ми доста трудно да стигна до колата, защото коленете ми се бяха подкосили.

Докато чаках на светофара, си оправих червилото. По-голямата част от него сега беше по устните на Ник. Като се погледнах в огледалото, забелязах, че устните ми изглеждат много меки и сочни, страните ми са придобили някаква приятна руменина, а очите ми изглеждат по-блестящи от всякога. Дори косата ми изглеждаше сресана. Сексът с необичайно красиви мъже ми се отразяваше много добре. Трябва да го практикувам по-често. Много по-често.

Закъснях за работа с около час и изобщо не се притеснявах какво ще каже Джи. Просто не ми пукаше. Единственото, за което можех да мисля, беше това, че бях прекарала нощта с Ник. И беше превъзходно. Не прекъснато си припомнях моменти от изминалата нощ, дори и когато се занимавах с някои от най-досадните си задължения. Нищо не беше в състояние да ангажира вниманието ми. Разбрах, че няма истина в твърдението, че сексът помагал на жените да се концентрират и да повишат работоспособността си. През повечето време слагах документи в други папки или пък се взирах в екрана на компютъра си, без да знам какво да предприема.

Въпреки това нищо не можеше да провали деня ми. Дори и Уискърс, която мяукаше жално от кухнята. Като се изключеше това, цареше почти гробна тишина.

Отидох до кабинета на Джи, но нея я нямаше, а компютърът й беше изключен. Не че това значи нещо, защото тя и без това рядко го включва. Но дамската й чанта не се виждаше и от това заключих, че още не е дошла.

Времето минаваше, изнизаха се два часа, а всичко, което успях да свърша през тях, беше да драскам малки фигурки и да объркам папките на няколко документа. Едва се сдържах да не се обадя вкъщи, за да видя дали Ник е все още там. Последното нещо, което исках, беше да му се сторя нетърпелива. Не защото не бях точно такава. Всъщност имах непоклатимо достойнство.

Изниза се още един час, а от Джи нямаше и следа. Случвало се е и друг път да отсъства цял ден, но винаги ме е предупреждавала. Уискърс надаваше все по-жални вопли, така че дори ми стана трудно да се концентрирам над базираните на действителен случай блянове, свързани с Ник. Накрая отидох в кухнята, за да видя дали котката не е пострадала. Заварих я застанала на средата на стаята с лапи върху паничката си. Реших, че най-вероятно е гладна, и отворих пакета с котешка храна, за да й сипя. В този момент иззвъня телефонът.

— Здравей — само като чух гласа на Ник, се разтреперих.

— Здравей — отвърнах.

— Искаш ли да те взема за обяд?

— Да — едва преглътнах. — Ъъ… искам да кажа… би било прекрасно.

 

 

Решихме да се срещнем в едно заведение близо до офиса ми. Както винаги ми отне доста време да паркирам, а когато влязох, Ник вече ме очакваше. Щом го видях, сърцето ми подскочи. Обзе ме някаква странна еуфория. А като се замисля, само преди шест часа той беше в леглото ми гол. Гол! В моето легло!

Ако се съди по погледа, който ми отправи, той мислеше за същото. От тази мисъл се изчервих цялата.

— Здравей. — Той сложи ръка на кръста ми.

— Здравей — отвърнах и се облегнах на него. Седнахме и поръчахме.

— Успя ли да издържиш Лили?

— Разбира се, тя е много приятно дете. — Малко се притесних, че я нарече дете. Не че съм особено ревнива, но сестра ми беше твърде привлекателна и около нея винаги се въртяха тълпи от мъже. — За какво си приказвахте? — Моля те, нека да не е за бившия ми съпруг…

— За най-различни неща. Тя ми разказа много интересни неща за теб. — О, Боже, знаех си, че е голяма грешка да ги оставям сами. Кой знае какви ги е изприказвала.

— Какво например?

Ник се усмихна, но нищо не каза. В това време дойде сервитьорът и ни донесе обяда.

— Хайде, моля те. Кажи ми.

— Не. Заклех се да пазя тайна.

Щях да я убия. Само да ми паднеше!

— О, нима? Е, няма значение тогава. — Опитвах се да не мисля за това, което може да му е наприказвала…

— Майка ти се отби.

Хапката заседна в гърлото ми и се закашлях. Наложи се Ник да стане и да ме удари няколко пъти по гърба, преди да си поема дъх.

— Какво каза? Майка ми? — Не, това вече беше прекалено. Надявам се поне да е бил по-облечен, когато тя е пристигнала.

— Донесе ти супа. Заради глезена. Казах й, че вече почти си се оправила.

А какво ли още си й казал? Или още по-страшно, какво ли тя ти е казала!?

— Съжалявам много. Не се виждам много често с майка си. Най-много веднъж на месец, че и по-рядко. Тя умее да плаши приятелите ми.

— О, не е така. На мен ми се видя много симпатична.

— Наистина ли? — Не, той сто на сто лъжеше.

— Тя много ви обича с Лили.

— Така е, само дето понякога малко се престарава с обичта си.

— Всички майки са такива.

— А баща ми не намина ли? Или може би учителката ми от началното училище? Или някой съученик от гимназията?

— Не. — Ник се засмя.

— А, добре тогава.

 

 

След като Ник се беше срещнал с майка ми и сестра ми в един и същи ден, бях убедена, че няма да иска да се виждаме поне до края на седмицата. Колкото и да е странно, той ме покани да излезем още тази вечер. Естествено веднага приех. По-късно Вероника ми каза, че не се правело така. Трябвало да откажа, за да го накарам да ме желае по-силно. Но тъй като не разбирах много добре тези тънкости, приех, без да се замисля. А и ми се струваше, че не ме бива да се правя на готина пред Ник и ако започна да се опитвам, само ще влоша нещата.

Когато се върнах от обяд, все още нямаше следа от Джи. Нещо повече, двете ми клиентки за следобед се обадиха да отменят срещите си. Когато най-сетне стана два и трийсет и нямаше абсолютно нищо, което да върша, реших да си тръгна. Така и така Джи отсъстваше и едва ли щеше да разбере.

Обадих се на Даян. Имах да й разказвам толкова неща за снощи, а и тя спомена, че трябвало да говори с мен, така че се уговорихме да се видим. Явно бе започнала да ми влияе зле, след като бях готова да изръся триста долара за нова рокля. Добре, че в този магазин имаше много хубави обувки и можех да се съсредоточа върху тях. Все пак ми трябваха такива, които да не ме пратят отново в спешното отделение.

— О, боже мой! — подвикна Даян, след като ме видя. — Ама ти изглеждаш превъзходно. Все едно току-що си станала от леглото с него. Наистина ли беше толкова добре?

— Много по-добре.

Тя ми се подиграваше за десетте рокли, които изпробвах в магазина. Накрая се спрях на тъмнозелена права рокля. Аз не нося този цвят, но според Даян много отивал на косата ми. Малко се притеснявах, че моделът е доста различен от тези, които обикновено нося, но Даян ме увери, че Ник ще хареса много роклята.

Дойде ред на обувките и този път бях решила да си избера такива, с които ще мога да се разхождам спокойно. Избрах си леки сандали с фина каишка.

Тогава ме обхвана нова паника. Палците ми. Изглеждаха ужасно, лакът по тях почти беше започнал да се лющи по краищата. Надявах се Ник да не е забелязал това снощи. В интерес на истината той беше много по-зает с други части от анатомията ми. Наложи се да прогоня спомена…

— И двете трябва да отидем на педикюр.

Отидохме и на педикюр, и на маникюр. Като свършихме, погледнах часовника и той показваше пет и трийсет. Бях прекарала целия следобед извън офиса. Отделих една минутка да се притеснявам за това. Нямаше как да отделя повече. Бях толкова обсебена от наближаващата вечер. Нима ще ме упрекнете?

Когато се прибрах вкъщи, заварих Лили да седи на дивана ми, да яде чипс и да го ръси навсякъде. Няколко празни кутийки от кола се търкаляха на различни места из хола, като най-много бяха върху масичката ми за кафе.

— Лили!

Тя не ми обърна никакво внимание.

— ЛИЛИ! — изкрещях. Тя бавно се обърна и учудено ме погледна.

— Какво?

— Какво си казала на Ник за мен?

— Нищо.

— Сериозно питам, какво си му казала?

— Само, че е минало известно време, преди да си намериш някого.

И аз не знам как се сдържах да не я удуша.

— Не си му казала за Брад, нали?

— Как според теб стигнахме до темата, че дълго време си била сама?

Хванах се за главата. Не знаех какво да направя…

— Говори ли с мама?

— Не, скрих се в банята.

— Оставила си Ник да се оправя с нея сам?

— Ами… да — каза го така, сякаш това беше единственото възможно решение.

— Лили! Как можа да направиш такова нещо!

— Е, какво толкова съм направила?!

— Ох… — Реших да се откажа от този разговор. Трябваше да се подготвя за срещата и последното, от което се нуждаех, беше странната логика на Лили.

 

 

— Охо! — каза тя, когато час по-късно влезе в спалнята ми, като пак нагъваше от храната ми, този път моркови.

— Охо — добре или охо — зле?

— Определено охо — добре — отговори тя с пълна уста. Преглътна. — А къщата ще остане ли за мен свободна тази вечер?

— Ти луда ли си!? — Направо побеснях. Трябваше да предотвратя това.

— Ами точно това си помислих, като те видях.

 

 

Тъкмо се гримирах, когато Ник позвъни на вратата. Лили му отвори вратата, като го осведоми, че в момента се „контя“ в банята. Тя никога не слагаше грим, защото кожата й беше идеална, а миглите й бяха естествено дълги и гъсти. Така че не спираше да ми се подиграва.

Когато най-сетне приключих и влязох в хола, където Ник и Лили си говореха, той млъкна по средата на изречението и се втренчи в мен, а очите му се разшириха.

— Изглеждаш… — направи пауза — невероятно!

Примигнах, защото не точно това очаквах да чуя, но и това ставаше. Лили ме погледна, а погледът й говореше: „Казах ти, но ти не ми вярваше.“ Аз я изгледах сурово.

— Никакви партита, никакви мръсотии!

— Да, мамо.

— Не съм като мама!

— Да, бе… — Тя затвори вратата след нас.

 

 

Не се наложи да чакам дълго. Още щом се озовахме навън, Ник ме притисна към себе си и ме целуна. Направо ликувах. Изобщо не ми остана време да се притеснявам дали Лили ни шпионира.

— Започвам да си мисля, че е добре да пропуснем вечерята — каза Ник. Аз си мислех за същото. Само че стомахът ми се оказа предател и изкъркори издайнически. — Явно ти все пак си гладна. Значи по-добре първо да хапнем.

Избрахме си един хубав рибен ресторант, който се оказа твърде пренаселен. Имах чувството, че по това време в Остин никой не се храни вкъщи. Седнахме на бара, докато се освободи някоя маса. След петнайсет минути чакане решихме да поръчаме за вкъщи. Тъй като сестра ми беше у нас, Ник ме покани у тях.

Останах възхитена от жилището му, беше изключително добре подредено и поддържано. Още преди да съм оставила чантичката си, той ме хвана за кръста и ме привлече към себе си. Ясно ви е какво последва…

Малко по-късно Ник ми сервира храната от ресторанта в леглото.

— Имам чувството, че няма да ме оставиш да хапна, ако не съм гола.

— Хм, това е добра идея — засмя се той.

След това си тръгнах, защото Ник каза, че трябва да става рано за работа на другата сутрин. Разбрахме се да ми се обади до един-два дни, защото няма как да се освободи преди събота вечер. Предупреди ме в никакъв случай да не си правя планове, освен ако не включа и него в тях. Засмях се и така се разделихме.