Кара Локуд
И да, и не (23)

Двайсет и трета глава

Знаех, че нещо такова ще се случи. Даже бих казала, че го очаквах от доста време. И въпреки това новината ми дойде като гръм от ясно небе. Сигурна съм, че ако бях трезва, щях да съм отчаяна. Но предвид обстоятелствата не намерих нищо особено трагично в тази новина.

И ако трябва да съм честна, вината изобщо не беше моя. Джи направи грешката да ни даде (на мен, на Джей и на госпожа Тендаски) някакво много силно питие. Както разбрах впоследствие, било е водка, смесена с редбул. Доколкото съм чувала, когато някоя подобна енергийна напитка се смеси с алкохол, човек се чувства доста по-пиян, отколкото е, а като се има предвид и уискито, което другите двама изпиха преди това, не е никак чудно какво се случи с нас.

И така, до мен стоеше Джи, която хладнокръвно ми заяви, че вече нямам работа. Каза го така, сякаш правеше обикновен коментар за времето навън.

Не си спомням много от това, което съм направила после, но Марк Стюарт, който в този момент се намираше близо до нас, после ми разказа, че съм се хванала за главата и съм започнала да се смея. Джи казала, че не се шегува и че говори напълно сериозно. Аз пък от своя страна съм отвърнала, че това прави положението още по-смешно. Тогава Джи просто загубила търпение и тръгнала да види как е Дарла.

Затова пък аз съм се добрала до ресторанта. Не е било много трудно, тъй като се намираше на отсрещната страна на улицата. Там съм изпила пет чаши шампанско. Е, това вече не мога да го повярвам. Разбирам да са били две или най-много три, но пет ми се струва силно преувеличено. След това съм се нахвърлила върху сандвичите, зелената салата и хапките, като добре съм си похапнала. Но какво толкова, така или иначе повечето от гостите бяха прекалено ядосани или разстроени, че да мислят за ядене. Защо да изхвърляме храната?

След това съм заговаряла гостите, повечето от които абсолютно непознати за мен, и съм се представяла като безработен сватбен агент.

— Познавате ли някого, който смята да се жени? Ако искат церемония точно като тази, можете спокойно да им кажете да се обърнат към мен.

Такива съм ги била приказвала на гостите и с лудешки смях съм се отдалечавала от събеседника си, като съм го оставяла в пълно недоумение.

Не мога да не кажа в своя защита, че изобщо не помня да съм правила това, но тъй като не мога да го докажа, нямам избор. Смътно си спомням някакъв разговор, който проведох с госпожа Корона. Тя ми каза, че има намерение да ме съди за нарушаване на договора и за измама. При което аз изсумтях и й заявих, че явно нещо смущава функциите на мозъка й, ако предположим, че има такъв.

И всичко това беше едва началото.

Намерих Рик, който се съвземаше от припадъка си, и му казах, че първо трябва да порасне и да научи какво значи да бъдеш истински мъж, баща и брат, и че трябва ужасно да се срамува от себе си и от неприятностите, които натвори. В този момент вече бях започнала да гъгна нечленоразделно, но независимо че думите ми не бяха произнесени много ясно, посланието ми беше кристално ясно. Казах на семейство Тендаски, че е трябвало хубаво да напердашат Дарла още когато е била на петнайсет, и споменах на госпожа Девънпорт, че сега съвсем ясно разбирам с какво основание смята семейството на сестра си за кръгли идиоти.

Казах го силно и в присъствието на всички споменати роднини.

Когато не съм била заета с това да отправям предложения към хората, съм съумяла да загубя едната си обувка, да задигна още малко храна и да съборя сватбената торта. По едно време Ник ме намерил, докато съм се опитвала да се кача на една маса, и бързо ме извел навън.

— Уволнена съм — съобщих му. — У-В-О-Л-Н-Е-Н-А! — казах го достатъчно високо, за да няма никакво съмнение. След това събух и другата си обувка и направих опит да се преметна. За съжаление не мога да отрека точно тази част, защото имам спомени за нея.

— Достатъчно! — Ник ме поведе към колата.

Опитах се да се изскубна от него, но той ме държеше здраво. Поляната беше толкова голяма, струваше ми се, че вървим цяла вечност. По едно време се изморих и седнах на тревата.

— Уволнена съм — казах на Ник отново.

— Хайде, Лорън! Трябва да се прибереш вкъщи.

— Не, спи ми се. — Опитах се да се излегна на тревата.

— Точно затова трябва да се прибереш.

Той се беше навел толкова близо над мен, че усетих одеколона му. Протегнах ръка към него.

— Ник, аз… — Въпреки алкохолното си умопомрачение имаше толкова много неща, които исках да му кажа, че не знаех откъде да започна. Той се загледа към мен в очакване. Но не можех да събера мислите си, когато гледах в красивите му кафяви очи. — Ник, аз искам да ти кажа, че… о, не… ще повърна.

И го направих. Върху него. Върху черния му смокинг и лъснатите му обувки.

Не може да се каже, че се сгромолясах драматично. И аз не знам как да го нарека, но при всички положения беше много по-лошо. Дори се ужасявам само като си помисля за случилото се. Няма никакъв начин, по който човек да запази чувството си за достойнство, след като направи такова нещо. Имам предвид, че какво бих могла да кажа? „Опа, извинявай много!“ Да се опитвам да се пошегувам със ситуацията би било още по-зле. „Не мога да повярвам, че съм изяла това“ е сред най-тъпите опити. Даже и да е най-красивият, умен, гениален, самоуверен и прекрасен човек на света, той не би могъл да продължи да бъде „готин“ след такава сцена. Никой не би могъл.

За щастие точно в този момент бях пияна и това ми помогна да не потъна в земята от срам. Така че вместо да се тревожа за случилото се, аз отворих уста и изрекох:

— Не точно това смятах да казвам.

Естествено, предполагах, че Ник е отвратен. В края на краищата какво би могло да бъде по-отвратително? Но той гледаше напълно хладнокръвно и като видя паниката в очите ми, реши да ме успокои.

— Не се притеснявай, костюмът е под наем. — След това поизтърси повръщаното от себе си върху тревата и отново ме подкани да тръгваме, като ме хвана и ме издърпа да стана. Изобщо не бях в положение да протестирам.

Ник ме закара до нас въпреки опасността да повърна в джипа му. В крайна сметка мина без произшествия. Помогна ми да вляза в къщата си и въпреки всичко много ми се прииска да остане. Той обаче не го направи, защото имаше други неща, за които трябваше да се погрижи.

За съжаление не си спомням нищо повече, защото заспах в мига, в който се строполих на леглото си.

Блаженият ми сън обаче не продължи особено дълго, защото към два през нощта се събудих и забелязах, че съм изповръщала всичките си чаршафи и възглавница. Отидох в банята и там продължих със заниманията в същия дух. Вече ми беше толкова зле, че отправих молба към Създателя да ме спаси, като се заклех, че никога повече няма да близна алкохол и освен това ще започна да се занимавам с благотворителност. В замяна исках целият този ужас да престане, да мога спокойно да се върна в леглото си и да се наспя.

По някое време почувствах достатъчно сили, за да мога да се върна до леглото и да сменя чаршафите. Когато си легнах, вече беше около шест сутринта, но сънят ме обгърна мигновено.