Кара Локуд
И да, и не (22)

Двайсет и втора глава

Иска ми се да ви кажа, че успях да спася положението. Благодарение на моите умопомрачителни организаторски умения успях да спася сватбата и да превърна Дарла от егоистична зла кучка в мила и любяща кандидат-съпруга, която в крайна сметка е осъзнала стойността на своята любов към Джей и че сексуалните й забежки са всъщност вик за внимание и любов от страна на единствения човек, когото тя ужасно се страхува да не загуби (Джей).

Също така много ми се иска да ви кажа, че моята реч до такава степен трогна Ник, че той осъзна грешката си и ми предложи да се омъжа за него още там, на място. Аз естествено с радост приех и ние заедно с Дарла и Джей се отправихме към олтара. Планираната сватба стана двойно щастливо събитие, а после заедно заминахме на прекрасен меден месец.

Но не мога да ви го кажа. Защото нищо подобно не се случи. Всъщност вие много добре си го знаехте през цялото време.

В момента, в който Дарла затръшна вратата, родителите й започнаха да се обвиняват един друг, че са я разглезили. Кумата и младоженецът се втурнаха нагоре по стълбите и започнаха да убеждават Дарла да отвори. Нямаха успех, защото тя им отговаряше с хвърляне на предмети по вратата.

Родителите й се спуснаха да търсят Джи и нейното чудотворно шишенце с уиски.

И така се получи, че с Ник останахме сами. Тъкмо се развълнувах от тази мисъл и се опитвах да измисля какво да кажа, когато той се обърна и си тръгна. Чудесно, няма що!

За щастие не ми остана много време да страдам, защото в този момент Дарла ме повика. Отказвала да говори с когото и да било, освен с мен.

Не е необходимо да споменавам, че разговорът с нея беше последното нещо, което исках. Започнах да се изкачвам по стълбите, като си повтарях, че ако си тръгна, ще си докарам единствено уволнение и нищо друго. И изобщо няма да ми помогне да се почувствам по-добре. Все пак нещо в мен продължаваше да упорства, че непременно ще се почувствам поне малко по-добре. Но едва ли за дълго.

Почуках на вратата и Дарла попита кой е. След неколкоминутни увещания, че съм сама и че нямам намерение да пускам никой друг да влезе заедно с мен, тя отвори. Все още беше с късите си дънкови панталони и тениската, но косата й беше вързана на хубав кок. Личеше си, че е плакала, защото очите й бяха зачервени. За щастие обаче не си беше сложила грим. Явно преди всичко съм сватбен консултант и после каквото и да било друго, щом първо се притесних как ще излязат сватбените снимки, преди да си спомня, че мразя тази жена и тя не заслужава нито сватба, още по-малко снимки.

— Много си мислех за това, което ми каза — започна тя, като се разхождаше из стаята, но спря по средата, за да си издуха носа в една много употребявана носна кърпичка.

— За коя част по-конкретно?

— Това, което каза за мен. И за Джей. За това, че той не ме заслужава.

— Хм, не казах точно това. — В интерес на истината, казах го.

— Мислих много за това и смятам, че си напълно права. Той не ме заслужава.

— Така е, никой не заслужава такава като теб.

— Именно. — Дарла хвана ръцете ми. — Никой не ме заслужава. Аз съм прекалено добра за който и да е мъж. И да си призная, не очаквах да ме разбереш така добре.

Внимание: Имаме си работа със самовлюбена булка. Бавно преброих до десет. Няма да си позволя да загубя търпение. Няма да си позволя да си изпусна нервите.

— Така че сега имам намерение да им кажа на всички.

— Какво смяташ да им казваш?

— Че не могат да ме имат.

— Чакай. Чакай малко. Ами бебето?

— Какво за него?

— Няма ли да кажеш на Рик?

— Вече го направих.

— А на Джей?

— И на него.

— Той как реагира?

— Каза, че много иска да стане баща.

Усетих, че тук нещо не е наред.

— Какво точно каза на Джей?

— Че съм бременна, какво друго? — Дарла невинно примигна.

— А това, че Рик е бащата?

Тя се изсмя.

— Разбира се, че не!

Преди да успея да скоча и да я удуша, отвън се чуха женски писъци. Не знаех какво става, но те стигнаха до вратата и последва мощно думкане. Само след няколко секунди вратата се отвори и вътре връхлетя едра руса жена. Гласът й беше толкова мощен, че можеше да спре влак. Естествено, госпожа Корона, както се досетих.

— Каква е тази глупост, която чувам? Че нямало да се омъжваш за сина ми? — Гласът й беше с поне една октава по-висок, отколкото предполагах, че човешкото ухо е в състояние да понесе. Явно това беше риторичен въпрос, защото тя продължи: — Как дори за секунда успя да ти хрумне подобна глупост? Имаме роднини, които са дошли чак от Вирджиния и Тенеси и един господ знае още откъде. Просто няма начин да отмениш сватбата.

Госпожа Корона кръстосваше стаята, а роклята й от розов и сребрист шифон се развяваше. Дарла изглеждаше плаха и бледа, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— Дарла, мила, чуй ме. Ако ти не се омъжиш за Джей, кой ще го направи!? Той е отчаян! Господ ми е свидетел, че се опитах да говоря с него, но нямаше никакъв смисъл. Дарла, ти много добре знаеш, че аз те обожавам. Гледам на теб като на дъщерята, която никога не съм имала. Не разбивай сърцето ми. Аз… аз мисля, че… че няма да мога да го понеса… — И тя избухна в сълзи. Никога не съм виждала жена да плаче с толкова много сълзи. От очите й потекоха цели реки. Дарла вече беше започнала да възвръща цвета и самообладанието си, но госпожа Корона продължи: — Аз съм самотна жена, мила моя. Най-много от всичко на света искам да видя синовете си женени, преди да си отида… — Последва нов вопъл и сълзи. — Сега вече ми се струва, че краят ми не е далече. Семейството ни страда от сърдечна болест. Така си замина моят съпруг Херб, мир на праха му.

Отново избухна в неудържим плач. Тъкмо се чудех как ли ще реагира Дарла на всичко това, когато в стаята връхлетя Джен.

— Бият се… Джей и Рик… отпред, на поляната!

И трите скочихме и хукнахме навън. Там на поляната видяхме Рик и Джей, които се бяха вкопчили здраво един в друг и се търкаляха на тревата. Обхвана ме ужас при вида на това, в което се превръщаха хубавите им ризи. Но все пак явно бяха имали благоразумието да свалят саката си.

До тях стоеше Ник, който се опитваше да ги усмири, като им говореше. Изобщо не възнамеряваше да се намесва в схватката. Не отбелязваше особен напредък. Само че имаше и нещо друго — личеше си, че изобщо не иска да ги разтърве.

Джей тъкмо успя да се поизправи, но Рик го спъна и той отново падна на земята. В този момент Джей замахна и цапардоса Рик право в лицето. Той се тръшна по гръб и остана така за известно време.

Огледах се набързо. Къде, по дяволите, беше Джи, когато човек най-много се нуждае от нея? Тя би могла да ги разтърве само с един вик.

И тъй като никой от зяпачите не се опитваше да се намеси, дори собствената им майка, трябваше бързо да се направи нещо.

— Спрете веднага! — извиках аз, като се опитвах да имитирам Джи колкото се може по-добре. — Спрете веднага това безумие!

Рик се изправи и ме погледна смутено и тогава Джей се възползва от моментното му разсейване, за да го повали на земята отново. Тогава реших, че трябва да се намеся, и се приближих до тях. Опитах се да дръпна Джей, но той се оказа доста по-тежък, отколкото изглеждаше, и не отбелязах особен успех. Точно в този момент Джей се отдръпна, за да избегне ръката на Рик и лакътят му ме цапардоса право по носа. Силната болка направо ме заслепи, не можах да се задържа на краката си и паднах на поляната, а от носа ми шурна кръв.

Бях замаяна и не можех да видя какво се случи после, но явно Ник се е включил в битката, защото когато надигнах глава, ми се стори, че той побеждава. Джен дойде при мен и ми помогна да се отдалеча от това опасно място.

Явно малко след това пасторът и останалите гости на сватбата са успели да разтърват биещите се мъже, но не и преди те да се заврат в един голям храст отстрани на поляната.

Всеки момент щяха да започнат да пристигат гостите и първото нещо, което щяха да видят, беше тримата биещи се в храстите братя.

— Лорън! — извика Джи, щом ме видя. Тя притича през поляната и дойде при мен. Изобщо не изчака да получи каквито и да било обяснения, а започна да раздава заповеди на всички присъстващи (кетъринг фирмата, булката, шаферките, кумата и мен), като ни разпрати в различни посоки. На никого дори и не му мина през ума да отказва сватбата, особено с вида, който имаше Джи, докато крещеше заповедите си.

Е, определено имах нужда да се науча да го правя и аз.

Когато останахме насаме, тя се обърна към мен:

— Лорън, колко време ти трябва да се научиш? Никога не се намесвай в юмручна схватка!

— Но аз…

— Без „но“! Върви да се пооправиш. Аз ще се заема оттук нататък.

— Но, Джи. Няма нужда…

— Ти не можеш да посрещаш гостите с разкървен нос. — Тя ме погледна с отвращение. — И не искам да се мяркаш около фотографа. Само да съм те видяла на някоя снимка!

Нещо в цялата тази работа ми изглеждаше ужасно смешно. Помислих си, че непременно трябва да ме снимат и да използваме тази снимка в следващата ни рекламна кампания. „Ние поемаме всички удари вместо вас!“ — какво чудесно рекламно мото. Изведнъж започнах да се смея истерично. Джи ме хвана за раменете и ме разтърси силно.

— Ела на себе си, Лорън!

Изобщо не разбирах защо е толкова сериозна. В края на краищата отдавна беше ясно, че от тази сватба нищо няма да излезе.

— Изпий това — каза ми тя и ми подаде малко шишенце.

— Какво е? — попитах с подозрение.

— Водка.

Хм, нямах представа, че водката може да бъде и червена.

— Хайде, изпий го и върви да се измиеш и да се приведеш в приличен вид. И гледай да не се мяркаш много-много пред гостите.

Изгълтах съдържанието на шишенцето на три-четири големи глътки и ми се стори, че е прекалено сладко, за да се усети какъвто и да е алкохол. След това се отправих към стаите за преобличане. Намерих една и се заключих в нея. Вътре имаше голямо огледало. Погледнах се.

Изглеждах потресаващо зле.

Психически и физически.

Изглеждах така, сякаш току-що съм попаднала в схватка с цял футболен отбор. Носът ми се беше подул ужасно и започваше да придобива лилав оттенък. Косата ми пък беше в най-ужасното си състояние, което някога е имала, и изобщо не подлежеше на описание.

Измих си лицето и си сложих фон дьо тен и пудра, с което поприкрих лилавия цвят на носа си, но не и големината, която внезапно беше придобил. В този момент музиката засвири и аз чух гласове.

Гостите пристигаха.

 

 

Седнах на една от последните пейки от страната на булката, като се опитвах да бъда колкото се може по-незабележима. Само няколко души ми отправиха леко учудени погледи, което значеше, че донякъде се справям със задачата си и съумявам да изглеждам почти нормално.

Участниците в сватбената церемония започнаха да заемат местата си. Първо минаха родителите на младоженците и се отправиха към олтара. След това Джей заедно с кума и шаферите изминаха пътеката. Тя беше великолепно украсена с бледорозови гардении, но бях убедена, че никой от участниците в церемонията не забелязва цветята.

Носът на Джей също беше подут, веждата на Рик беше цепната и кървеше, а Ник имаше драскотина на бузата. Изглеждаха като бандити. Или като футболисти. Или и двете едновременно.

Много отдавна бях престанала да се притеснявам за сватбените снимки и цялата ситуация беше започнала да ми се струва невероятно смешна. Сега очаквахме Дарла да се спъне и да падне на вратата и фотоалбумът щеше да е уникален! Започнах да се кискам неудържимо и някаква възрастна жена до мен ме погледна укорително. Това направи нещата още по-ужасни, защото колкото повече се опитвах да бъда сериозна, толкова по-смешно ми ставаше.

По едно време започнах да си задавам въпроси. Какво точно беше сложила Джи в онова шишенце? Явно не беше само водка. Ако изобщо е имало водка. Беше нещо много по-силно. Чувствах се така, сякаш съм обърнала поне три-четири питиета.

Погледнах към Джей, който едва стоеше на краката си и на няколко пъти за малко да падне. Ник го държеше здраво, като от време на време му хвърляше яростен поглед. По едно време му прошепна нещо, което явно беше много забавно, защото Джей започна да се смее толкова силно, че гласът му се извиси над музиката, която ехтеше в църквата. Спомних си, че Джи беше дала и на него някакво питие, и се зачудих какво ли е било. Явно му е дошло множко, като се има предвид и уискито, което Джи му беше дала преди това.

Отнякъде се дочу писклив женски кикот, приблизително от предните редове. Веднага познах госпожа Тендаски. Тя също беше пила от питието на Джи. Започваше да става много забавно.

Даже не толкова забавно, колкото неудържимо смешно. Започнах да се кикотя така силно, че гърбът ме заболя. Жената пред мен се обърна и отново ме изгледа възмутено, но вече ми беше ясно, че нищо не мога да направя, за да се спра.

— Съжалявам — казах на жената и продължих да се кикотя.

Малката шаферка тръгна към олтара, като носеше кошницата цветя и я люшкаше неконтролируемо във всички посоки. Добре, че беше полупразна, защото иначе пътеката щеше да се посипе с розови листенца. Сложих веднага ръка на устата си, за да задуша кикота.

По пътеката минаха шаферките, последвани от Джен. Тя дори не се усмихна, вървеше съвсем съсредоточено по пътеката, но нейната поява се видя прекалено смешна на Джей, който вече бършеше сълзите си от смях. Ник го смушка в ребрата, но това изобщо не помогна. Дори пасторът се приближи и каза няколко думи на Джей, но от това той само се разсмя още по-силно, като пляскаше с ръце по бедрата си.

Изобщо не ми трябваше много, за да започна отново да се кикотя. В края на краищата колко пъти в живота си човек може да стане свидетел на такава сцена. Точно в момента, когато музиката спря и всички очакваха на вратата на църквата да се появи булката, на мен вече ми течаха сълзи от смях и не можех да спра да хълцам.

— Шшшшт! — каза ми жената пред мен и ме погледна много раздразнено. Аз й се изплезих, а тя ме изгледа така шокирано, че самата идея за това ме насълзи от едва сдържан смях.

Бях една от последните, които се изправиха, и забелязах, че ми е малко трудно да стоя на крака. Коленете ми сякаш не ме слушаха. А междувременно в залата беше настанала нетърпима жега. Какво ги правят тези климатици не мога да разбера.

Когато видях Дарла, веднага се поохладих с няколко градуса. Тя беше перфектна с бялата си рокля, носеше се грациозно като един облак от коприна. Дългият й воал се спускаше по раменете, гърба и чак до земята. На главата си имаше сребриста гравирана диадема, която придържаше косата й в идеален кок. Дори един-единствен кичур не се беше изплъзнал. Гледах я и не можех да повярвам, че толкова зъл и подъл човек може да изглежда така перфектно.

Е, мен вече не можеше да ме заблуди. Знаех, че всяко нещо си има цена. Например, за да имаш толкова прекрасна коса, няма как да не си продал душата си на дявола.

Дарла стигна до олтара, без да отклони поглед нито за секунда. Ник от своя страна изобщо не гледаше към нея. Затова пък Рик не можеше да откъсне поглед.

— Скъпи влюбени — започна пасторът, — събрали сме се тук, за да присъстваме на съюза на този мъж с тази жена…

Пасторът беше прекъснат, защото Джей отново се разкикоти.

— Бракът е свещена институция, създадена от Бог като символ за силния съюз между мъжа и жената. Съюз, който се основава на любов, уважение…

В този момент Джей отново започна да създава проблеми и Ник го стисна здраво за рамото. Пасторът продължаваше:

— … И тяхната готовност да следват Божия закон. За да създадем този свят съюз, имаме нужда от три неща — мъж, жена и…

Джей за пореден път изхриптя нечленоразделно.

— И техния Господ Бог.

Доколкото виждах, Дарла стискаше ръката на Джей от другата страна, а изражението й беше каменно.

— Ако някой възразява срещу този съюз, нека да говори сега или да замлъкне завинаги.

Настана тежка тишина, в която очаквах някой да се изправи и да каже нещо. Дарла, Рик или някой друг. Дори Джей се оглеждаше, като че ли с очакване някой да заговори. Тогава някой изхълца. Силно.

Почти всички се обърнаха към мен и тогава осъзнах, че съм го направила аз.

— Мисля, че можем да преминем към халките — обади се пасторът отново.

Той взе от Ник двете халки и ги показа на гостите.

— Тези халки символизират обричането и верността…

Джей избухна в нов пристъп на кикот и се наложи Дарла да го настъпи силно, за да замълчи.

— Джеймс — каза пасторът, като се опитваше да привлече вниманието му към това, което предстоеше да го попита. — Джеймс, взимаш ли Дарла Тендаски за своя законна съпруга, да я обичаш и почиташ в богатство и бедност, в радост и мъка, докато смъртта ви раздели?

След този въпрос настъпи гробно мълчание. Изведнъж Джей започна да се смее, сякаш думите на пастора бяха най-смешното нещо, което е чувал. Дарла, която до този момент се взираше в празното пространство пред себе си, погледна объркано към Джей.

— О, боже! — продължаваше да се кикоти неудържимо той. Госпожа Тендаски хлъцна развълнувано и това като че ли преля чашата за него. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се просне на пода и ще започне да рита с крака във въздуха. — Не, не мога повече, наистина не мога…

След известно време се успокои и дойде на себе си.

— Извинявайте много за това — каза той на пастора. — Извинявайте.

— Момко, искаш ли чаша вода? — предложи му той.

— Не, благодаря, всичко е наред.

— Искате ли да повторя въпроса?

— Не, няма нужда. Веднага мога да ви отговоря, отче. Не.

— Извинявай, синко, какво имаш предвид?

— Не, казах, че не искам да се женя за Дарла, да я почитам в радост и мъка и каквото беше там. Промених решението си.

В залата настъпи объркване.

— Какво?! — Дарла и госпожа Корона извикаха в един глас.

— Не можеш да ме зарежеш! — заяви Дарла и отметна воала от лицето си, за да вижда по-ясно. — Не можеш, защото аз те зарязвам, аз не те искам повече, разбра ли?

— Все тая — отвърна й той и вдигна рамене.

— Чакай, чакай малко! Ти провали речта, която бях подготвила за този момент.

Джей просто гледаше разсеяно и се почесваше по носа. Дарла се прокашля и започна:

— Исках да кажа, че се разделям с теб… — Настъпи тишина. — И че никога нямаше да имам куража да изкажа така публично истинските си чувства, ако не беше един човек. Става дума за Лорън Крендъл. — И тя посочи към мен. — Лорън ме посъветва да се доверя на чувствата си…

Никога не съм казвала такова нещо.

Всички се обърнаха към мен и ми трябваше известно време, за да осъзная, че съм изрекла последното на глас.

— Дарла — започнах аз по същество. — Никога не съм казвала такова нещо. Казах ти да престанеш да бъдеш такава егоистка и зла нимфома…

— Въпросът е, че аз смятам да изоставя Джей. Защото съм влюбена в брат му.

Веднага започнаха коментари.

— Ник? — изказа предположение някой.

— Не, Рик.

— Извинявайте, аз съм малко объркан. Кой точно е Рик? — намеси се пасторът.

Изведнъж настъпи тишина.

— Дарла, приключи ли вече? — Джей се възползва от затишието, за да вземе думата.

— Ами аз…

— Добре, защото сега аз искам да ти кажа няколко думи. Аз също ти изневерявах. Не че се гордея с това, но ти си толкова себична, подла, дребнава и противна личност… Аз също съм такъв, но разликата между нас е, че аз го осъзнавам и не искам повече да бъда такъв. Искам да обърна нова страница. Нямам намерение да прекарам живота си с теб. Дори не искам и минута повече да прекарам с теб. Нека Рик да се вреди и дано и той да успее да се спаси.

С тези думи Джей напусна олтара, мина по пътеката и излезе от църквата. Дарла хвърли букета си на земята и започна да го тъпче в яда си. В този момент Рик забели очи и се свлече на пода в безсъзнание.

Тогава усетих, че някой ме стиска силно за рамото, и като се обърнах, забелязах, че до мен стои Джи.

— Лорън — каза ми тя с най-хладния глас, който можеше да съществува, без да показва каква го и да е емоция. Нито яд, нито раздразнение, просто хладно спокойствие. — Уволнена си.