Кара Локуд
И да, и не (14)

Четиринайсета глава

Тръгнах си от заведението и отидох да потърся Даян. Първо, трябваше много спешно да споделя с някого какво се беше случило и второ, не исках да давам възможност на Джи отново да ми опява. Ако на Джи не й харесва фактът, че съм излязла на обяд и се бавя два часа, да ме уволни. Вече ми бе почти все едно.

Даян си беше вкъщи. Тя е журналист на свободна практика и човек никога не знае къде може да я открие. Но тъй като денят на сватбата й наближаваше, все по-често можеше да я види човек да разглежда сватбени списания, отколкото да пише статии. Аз твърдо вярвах, че конгресът ще приеме закон, който да даде право на младоженките да не ходят на работа поне един месец преди сватбата, за да могат спокойно да организират всичко. Така или иначе е ясно, че всички кандидат-булки губят поне трийсет процента от работното си време в занимания, свързани със сватбата.

Като тук включвам и просто блянове или разговори с колежки.

— Лорън, слава богу, че си тук! — Тя ме дръпна навътре, преди да успея да кажа каквото и да е. — Какво ще ме посъветваш? Тази — показа ми малка бяла картичка — или тази? — Друга бяла картичка. Изглеждаха почти еднакви. — Това са картичките с имената на гостите за разпределението на местата за сядане. — Единствената разлика, която можех да забележа, беше положението на буквите — подравнени вдясно или центрирани.

— Тази — казах й и посочих първата.

— Мислиш ли? — Тя ме погледна неуверено.

— Не, по-скоро другата — поправих се веднага.

Даян въодушевено изрече:

— Да, и аз мисля така.

— Трябва да поговорим, важно е!

— Добре, добре. Само още нещо. — Докато подреждаше картичките, тя възкликна: — Ох, толкова са дебели пръстите ми, отвратително е! Мразя тези мои ръце!

— Даян, не си дебела! Сега вече може ли да ме изслушаш?

— Какво има?

— Ник не е сгоден за Дарла.

— Какво? Защо не си ми казала нищо досега?

 

 

— Как мога да му вярвам? — попитах, след като й разказах цялата история. — Та той спи с годеницата на собствения си брат!

— Защо си изненадана? Нали досега го подозираше, че те сваля, въпреки че ще се жени?

— Това е различно!

— Защо? Защото сега сваля Дарла, а не теб?

Хм, тя май беше права.

— Така или иначе, няма значение. Мисля, че трябва да се успокоиш. Най-малкото, ти изобщо не знаеш дали това е истина. Все пак не си ги виждала да го правят, нали?

— Не съм.

— Ето, виждаш ли? Сега е време да излизаме, защото ти все още нямаш обувки за моята сватба, която е след две седмици, ако не си забравила. Аз не искам да си купувам нови, защото краката са единственото нещо в мен, което не е с пет килограма над нормата.

— Даян, не си дебела! Колко пъти трябва да ти го повтарям!

— Добре, де, няма значение.

 

 

Изобщо не можех да се концентрирам над обувките, което трябва да ви покаже колко бях разсеяна. Даян се опитваше да ми привлече вниманието с умопомрачителни и елегантни сандали, отворени и затворени обувки, но аз изобщо не забелязвах какво се случва около мен.

— Трябва да преспиш с него, това е — каза ми тя, когато я изпращах до дома й. Направи го и всичко ще е наред.

От тази мисъл направо ми се зави свят.

Съвсем ясно беше, че нищо повече не мога да свърша до края на работния ден. Всеки път, когато телефонът звъннеше, си мислех, че сигурно е Ник. Все пак той ми беше казал, че ще се обади. И тъй като всеки път не беше той, веднага загубвах интерес към човека от другата страна на линията.

Към четири следобед Джи дойде при мен да ми каже нещо, но така и не си спомням какво, защото докато устните й се мърдаха, не преставах да си мисля: „Ник! Ник, защо не ми се обаждаш?!“ След като разбрах, че не е сгоден, всичко много се промени.

Мислех си, че само ако имах възможност да поговоря с него, ще оправя цялата тази работа. Колкото повече мислех, толкова по-ясно ми ставаше, че в думите на Даян има смисъл. Аз не бях сигурна, че той е спал с Дарла. А какво беше казал той снощи? Че няма нищо между тях. От друга страна, мисълта, че може би спи с нея, направо ме подлудяваше. Трябваше да знам какво става. Неизвестността направо ме убиваше.

— Лорън, слушаш ли ме изобщо? — това беше Джи, която стоеше срещу мен с една ръка на кръста, а с другата държеше очилата си.

— А-ха.

Тя отново започна да говори и аз веднага се разсеях.

— Лорън! — кресна ми тя след около минута.

— Ммм, да, разбира се. — Нямах никаква представа на какво се съгласявам.

— Чудесно, аз тръгвам.

Какво? Истина ли беше това? Джи си тръгваше? Погледнах часовника си, показваше четири и петнайсет.

Изчаках, докато чуя колата на Джи да потегля, и веднага станах да събера нещата си, и да изключа компютъра. Нима очаквахте, че ще продължавам да се мотая тук?

Бях толкова унесена, докато карах към вкъщи, че пропуснах пресечката си и трябваше да се повъртя из квартала в гъстата мъгла, за да стигна до дома си. Докато слизах от колата и отивах да отключа вратата на гаража, ме занимаваха най-различни мисли.

Така че съвсем ясно разбирате защо не го забелязах. Все пак не мога да очаквам, че някой ще ме чака пред вратата на къщата.

— Лорън!

— Ник! — Отскочих назад, все едно съм видяла огромно насекомо. Много странно, че не го бях забелязала, та той е толкова едър. И висок. И мускулест… Ммм! По-добре ще е да се концентрирам. Все пак трябва да ми даде обяснения, нали така?

— Мм, исках да поговорим. — Изглеждаше притеснен.

— От колко време чакаш?

— Ами не много. — Подритваше с върха на обувката си изтривалката пред вратата ми. — Около час.

— Час!? Цял час, не мога да повярвам!

— Не исках да те изпусна. Не исках да ти давам възможност да ме отпратиш.

— О… — поех си дъх и се опитах да осмисля тази нова информация. — Ами може би трябва да те поканя да влезеш. — Не можех да повярвам колко нахакано говорех. Не съм предполагала, че този глас е бил някъде в мен досега.

Отключих вратата и влязох, като позволих Ник да ме последва. Той влезе и затвори вратата след себе си. Окачих чантата и сакото си на закачалката, след това седнах на канапето в хола и кръстосах крака. Ник остана прав.

— Какво беше това, което искаше да ми кажеш? — Само чуйте невъзмутимия ми глас. Не можех да повярвам, че говоря толкова самоуверено и хладнокръвно.

Ник закрачи из стаята.

— Лорън, аз много те харесвам — каза, като не смееше да ме погледне. — Ти си толкова оправна, толкова уверена в себе си. Толкова компетентна. Толкова забавна и красива. Изобщо не си като жените, с които съм се срещал досега.

Примигнах. Наистина ли каза „забавна“ и „красива“!? Примигнах още веднъж. Наистина ли ме слагаше в категорията на жените, с които е излизал?

— Аз наистина те харесвам и наистина се надявах, че ние можем да… да имаме връзка.

Сигурно ми се причуваше. Той престана да се разхожда, обърна се и ме погледна.

— Знам, че след това, което видя снощи, си мислиш, че между мен и Дарла има нещо. — След споменаването на името й стиснах здраво юмруците си. Не съм сигурна, че горях от желание да чуя какво следва сега. — Но искам да те уверя, че между нас няма нищо. Излизали сме общо на две срещи, и то много преди двамата с брат ми да се съберат. Това е всичко. Опитвам се да я накарам да ме остави на мира, но тя превръща живота ми в кошмар.

Две срещи. И това е всичко?

Как можех да не му вярвам? Като се вгледам в тези невинни като не дете очи… Въздъхнах.

— Най-неприятното е, че тя може би ме е лишила от това, което искам най-силно. — Той ме погледна отчаяно. — Теб.

Отново извърна поглед, а аз направо не бях на себе си.

— Дарла ме преследва навсякъде. Обажда ми се по пет пъти на ден, идва в службата и не иска да си тръгне. Прегръща ме на публични места, без да се интересува дали ще я видят или не.

Не исках да слушам повече.

Прекосих стаята, доближих се до него и обгърнах лицето му с длани. Дори не помня да съм решавала да го направя, просто поисках и вече усещах как го правя.

Целунах го.

Но не беше обикновена, а страстна и продължителна целувка. И преди да си помислите, че това е нещо типично за мен, нека да ви обясня, че изобщо не е така. Аз съм отчайващо зле, когато става дума да поема инициативата за физически отношения. Никога досега не съм била инициатор за първата целувка. Никога. Дори с Брад. Това просто е нещо, което аз не правя. Обикновено се чувствам толкова отчайващо срамежлива, когато се стигне до тези неща, че непрекъснато се притеснявам за неща от рода на какво ще си каже той, как ли изглеждам и дали дъхът ми е достатъчно свеж. По-скоро бих умряла, отколкото да направя първата стъпка. Даже ако Киану Рийвс стои в дневната ми и ме моли да го целуна, пак не мисля, че бих могла. Но сега Ник беше в стаята ми, изглеждаше десет пъти по-добре от Киану Рийвс и аз го целувах като порнозвезда.

Междувременно Ник, който в началото изглеждаше малко слисан от целувката, започна да ми отвръща и аз почувствах ентусиазма му с цялото си тяло — от главата до токчетата на обувките си.

— Престани — издишах, когато устните ни се разделиха за миг — да говориш… — и отново — … за… — отново — Дарла.

— Добре.

След това той покри устните ми със своите в поредната дълбока целувка. Всичко, което мога да кажа, е, че езиците ни взеха активно участие в нея.

Ръцете ми се плъзгаха по гърба и по косата му. Неговите слизаха по гърба ми, по хълбоците ми. Той ме придърпа плътно към себе си, така че бяхме съвсем притиснати един в друг. Усещах мускулите му през тънката тениска, с която беше облечен. Усетих и още нещо, ако разбирате какво имам предвид.

Не съм била толкова възбудена от… всъщност никога. Исках Ник, и то веднага. И ако това, което усещах, беше това, което си мислех, той също ме желаеше.

Реших, че тениската му пречи, и бързо я свалих. Тогава Ник ме грабна на ръце, като продължаваше да ме целува, и ме понесе към канапето. „Само това не!“ — помислих си.

— Спалнята — прошепнах и му посочих вратата.

Той се завъртя и ме понесе натам, като мина през тесния ми хол с мен на ръце, без да се спъне и да удари главата ми. Ритна леко вратата на спалнята и тя се отвори, като се удари в стената. От този звук цялата настръхнах. Пренесе ме през прага (така и не разбрах как виждаше пътя си) и ме постави на идеално оправеното ми легло. Сред многото начини, по които си мечтаех Ник да ме носи, а те бяха доста, повярвайте ми, нямаше нито един чак толкова прекрасен.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — попита ме той.

Фактът, че поиска разрешението ми, направо ме подлуди.

— Аха — казах, докато разкопчавах колана му.