Кара Локуд
И да, и не (17)

Седемнайсета глава

Наречете ме безсърдечна. Наречете ме кучка. Но за пръв път в живота си казах на някого точно това, което мисля за него, и за това, което прави. Чувството след такова нещо е някаква опияняваща свобода.

Досега никога не съм казвала на клиент подобни думи. Да си призная, дори на Брад не съм говорила по такъв начин, въпреки че той си ги бе заслужил. Чувствах се като напълно нов човек. Сякаш мога да държа всичко под контрол и сякаш никога вече няма да допусна някой да ме тъпче.

След това обаче Дарла се опомни. Жените като нея се нуждаят от много малко време, за да се вземат в ръце.

— Ще съжаляваш за тези думи — заплаши ме тя, докато бършеше очите си, и както забелязах със задоволство, гримът й се беше размазал. — Много ще съжаляваш за това.

— Ако ме извиниш, имам друга работа за вършене в момента — заявих й студено и й обърнах гръб.

Чух как входната врата се затръшва и точно в този миг цялата самоувереност, която бях придобила, се изпари. Стана ми ясно, че щом Джи разбере за случилото се, ще бъда позорно уволнена. И не само уволнена, но и изхвърлена от бизнеса. Чувството на задоволство от смелостта, която бях проявила, беше заменено с лавинообразно нарастващата ми паника.

Щях да бъда уволнена. Направо заличена.

Можех спокойно да забравя за мечтата си един ден да отворя собствена агенция. Джи щеше да убеди всички цветари, ресторантьори и банкери в града, че не ставам за тази работа. Никой в този град (с изключение може би на Марк Стюарт) няма да работи с мен. Животът ми беше разбит.

Имах нужда от шоколад. В огромни количества.

Тъкмо обмислях какъв да бъде точно — течен, с какаов сладолед или сметана, или пък просто блокче, и телефонът иззвъня. Беше Даян.

Покани ме да отидем в любимия ми търговски център, където имаше страхотна разпродажба на обувки. Прекарахме там доста време и тя плати всичко, което бях решила да си взема, като подарък от булката за кумата.

Наистина успя да ме разсее и да се почувствам по-добре.

Петъкът дойде и си отиде, а аз продължавах да се занимавам с къщата. След като изчистих идеално всичко, започнах да подреждам. След подреждането дойде ред на преподреждането. В петък дойде Чък, тоест детектив Дъглас, за да разпита Лили, тоест да флиртува с нея. Остана четири часа и едва си тръгна в десет вечерта. Ако се съди по поведението на сестра ми, направо не знам как го пусна да си тръгне. След това говореше само за него, като всичко се изчерпваше с глупави въпроси от рода на „Не е ли сладък?“ и „Не мислиш ли, че е много смел?“.

Изобщо не бях в състояние да намирам положителни качества у представител на противоположния пол. Беше петък вечер, за бога, а върхът на забавлението ми се състоеше в слагане на нови вратички на шкафа за обувки… Лили се опитваше да говори с мен и ми пречеше, докато подреждах дрехите си.

Накрая явно й писна и реши да потърси компанията на някой свой приятел. Той най-малкото щеше да я слуша.

Дойде събота и къщата ми беше възможно най-чистата и подредена в целия свят. И тъй като се занимавах с това всеки път, когато се чувствах нещастна, забелязах, че сега съм подредила много по-старателно, отколкото след развода например. Досега не предполагах, че това изобщо е възможно.

Само едно нещо можеше да ме изкара от равновесие по такъв начин.

Ник.

Той се обади два пъти, нарушавайки медитацията ми по време на подреждането. Остави съобщение, което гласеше, че много съжалява, че не ме е заварил вкъщи, и иска да се видим още тази вечер, ако е възможно. Бях толкова разстроена, че ми идваше да съборя всички дрехи от гардероба и да започна подреждането отначало.

Бях сигурна, че нямам сили да разговарям с Ник, и затова телефонният секретар ми беше много удобен. Но се почувствах адски тъпо, че не съм в състояние веднъж завинаги да оправя нещата. Събрах всичката си смелост и вдигнах телефона.

„Хайде, кажи нещо, кажи нещо“ — повтарях си непрекъснато, но бях като замръзнала, не можех да издам никакъв звук. Оставих слушалката.

— Пъзла — каза ми Лили, която точно в този момент влезе в стаята.

— Млъкни! — извиках, защото знаех, че е права. Винаги съм била слабохарактерна и не съм можела да направя каквото и да е рисковано нещо. Винаги се вкопчвах в старите си навици като спасение.