Наводнения
Десет пъти наводнявахме госпожа Кеселбах, нашата съкооператорка от долния етаж, когато живеехме до Пантеона. Тя беше улегнала елзаска, закръглена, приветлива, майсторка на сладкишите — около нея вечно се носеше миризма на ябълкова торта. Вярно, че плочките бяха развалени; истинска цедка. И водата се просмукваше, просмукваше. Един ден Полин изливаше леген, на другия ден Катрин, докато свиреше на флейта, забравяше умивалника: Госпожа Кеселбах се качваше у нас:
— Госпожо, не ми се иска да бъда неприятна, но пак има мокри петна. Какво говоря, мокри петна! Би трябвало да кажа наводнение! Все пак не мога да живея под чадър. Вземете мерки!
Тя говореше с тона на барон дьо Нюсенжан от „Величие и падение на куртизанките“… Ние навеждахме глава и вземахме мерки. Тоест държахме назидателни речи на Кати и Полин, по време на които — поради това, че двете веднага притичваха при нас и ние бяхме много красноречиви — умивалникът отново преливаше.
Даниел, когато беше малък, опита една подводница във ваната. Той отвъртя докрай топлата вода, а приятелят му Шо-Мюзо — студената. После, неспособни да я спрат, те се измъкнаха на пръсти, за да играят на топчета на улицата. За кратко време нивото на водата върху плочките се изкачи до тридесет сантиметра. Влязох в банята.
— Боже мой! Госпожа Кеселбах!
Тя вече звънеше; невъзмутима, пъхнала ръце в големия джоб на престилката си, с добре навити около главата сиви плитки, сдържана, с почти обезоръжаваща усмивка.
— Не бих искала да ви преследвам, но някои мокри петна.
Добра жена беше госпожа Кеселбах! Наложи се да й сменим един таван.
Една вечер, на 14 юли, отидохме да танцуваме, бойлерът гръмнал и четиридесет литра вряла вода се изляла в леглото на госпожа Кеселбах, която за щастие не била в него. Но точно този път, когато не бяхме виновни, тя не ни прости. Разрошена, с очи, още изпълнени: с ужас, в син сатенен пеньоар, тя разказваше на съседите с глух глас, като сомнамбул.
— Излизам от тоалетната, госпожо, и какво да видя? Моето легло пушеше, госпожо! Легло, което пуши.
Тя не можеше да прости и да приеме не толкова щетите и сполетялата я опасност, колкото безумното видение, мига на лудост, произвол, нелогичност, невероятност, преминали през нейния елзаски и сладкарски живот. „Легло, което пуши!“ Тя се премести.
Понеже в новата къща живеем на два етажа, когато умивалникът прелее, водата тече право върху пианото на Алберт. Никакви усложнения.
