Джон Лескроарт
Право на милосърдие (9)

Осма глава

Големите реки сигурно се образуват от малки поточета, но механизмът на лавините е друг. При тях една снежинка се залепва за друга, образува се снежна маса, която постепенно нараства. Бавно, незабележимо, необратимо. В крайна сметка снежната маса се раздвижва и тръгва на път, неспособна да издържи собствената си тежест. Да, лавините не се образуват, те се случват. Съпротивата на планинския склон изведнъж рухва, снежната маса се понася по него, помитайки всичко по пътя си, променяйки коренно релефа на планината, подчинявайки я на волята си…

Лавината се откъсна в четвъртък, в два часа сутринта — по-малко от осем часа след освобождаването на Греъм Русо. Мощна и неудържима, тя погреба под себе си всички други проблеми от политическата карта на Сан Франциско. В споменатия час слезе от машините сутрешния брой на „Сан Франциско Кроникъл“, чиято водеща новина, изписана с тлъсти букви, гласеше: ГРАДЪТ В ПЛЕН НА ДЕБАТИ ОТНОСНО УБИЙСТВОТО ОТ СЪСТРАДАНИЕ, ЩАТСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ПОДЛОЖЕНА НА СИЛЕН НАТИСК. В дългата уводна статия само се маркираха множеството фронтове, на които едновременно бяха избухнали тежки сражения.

Кметът се обяви в подкрепа на областния прокурор. Сан Франциско винаги е бил в челните редици на борците за граждански права, град на обществената съвест. Шарън Прат е постъпила правилно. Хората не бива да бъдат принуждавани да живеят, разкъсвани от непоносима болка. Какъв живот е това? Всеки трябва да има правото да избере смъртта пред непоносимите страдания. А онзи, който му помага, не бива да бъде квалифициран като убиец, а по-скоро като герой.

Шефът на градската полиция Дан Ригби беше бесен. За него всичко това беше поредното предателство на главната прокурорка по отношение на полицията, която имаше тежката задача да осигурява сигурността в огромния град. Арестувайки заподозрян в убийство индивид, неговите подчинени бяха действали абсолютно в рамките на закона. Всички улики сочеха, че смъртта на Сал Русо е настъпила в резултат на убийство с цел грабеж.

Но дори да става въпрос за асистирано самоубийство, „областният прокурор е избран на поста си не за да създава нови закони, а да прилага съществуващите. Изтръпвам като си помисля колко още убийства могат да бъдат декриминализирани от госпожица Прат!“

Главният прокурор на щата Дийн Пауъл се намираше в процес на запознаване с делото и отказваше да изрази мнение. Сътрудникът му Арт Драйсдейл (бивш служител в областната прокуратура, уволнен от Прат) даде кратко изявление за печата, според което „главната прокуратура недвусмислено подчертава своята отговорност за строгото прилагане на законите и няма никакво намерение да оставя убийците ненаказани“.

На спешното заседание на Надзорния съвет в сряда вечерта бе решено, с девет гласа „за“ и два „против“, че Сан Франциско трябва да се превърне в рай за хората, доброволно избрали смъртта. Според членовете на Съвета тази страна се нуждае от един действително хуманен град, който да предложи изход на всички безнадеждно болни и страдащи нейни граждани.

Католиците и протестантите побързаха да стегнат редиците си за решителен бой. Архиепископ Джеймс Флеърти категорично подчерта общоизвестната позиция на католическата църква срещу всички форми на евтаназия. Бог прибира чадата си, когато им дойде времето. Самият Исус се е подложил на неописуеми страдания, подчерта Флеърти. И го е сторил, за да даде пример на цялото човечество, да напомни на хората, че страданието е част от живота. Страданието има смисъл, защото укрепва духа. Особено когато е в името на Бога…

В края на изявлението си архиепископът не пропусна да подложи на критика и думите на кмета за „качеството на живота“. Сам по себе си животът е нещо свято — обяви той. — А неговото качество е високо, когато го принасяме в служба на Бога, а не в търсене на земни благини.

Достопочтеният Сесил Дънсмур побърза да подкрепи становището на Флеърти. Това стана на разсъмване, от амвона на катедралата „Грейс“, под надвисналите транспаранти за борба срещу СПИН, над огромната мозайка на пода, изписана с призиви на същата тематика.

— Всеки, който отказва да признае добродетелността на страданията, трябва да отдели част от времето си на нашата организация за борба срещу СПИН. Тук той ще открие топли грижи, истинска любов и саможертва, истинско благородство пред лицето на смъртта. Но краят на страданията е в Божиите ръце, а тяхното облекчение — истинският смисъл на християнската религия.

Полицията бе принудена да се намеси, за да прекрати ръкопашната схватка между участниците в един протестен митинг, организиран пред залата „Елкс“ в Потреро Хайтс от Лигата за забрана на абортите. Разделени на две възбудени до крайност групи, хората се сбиха по въпроса за морала на милосърдното убийство.

Барбара Бранд беше привлекателна жена, наближаваща четирийсетте. Изкарваше си хляба от лобиране в района на Сакраменто. Беше председателка на дружеството „Хемлок“, което пропагандираше идеята за легализиране правото на доброволна смърт. Зърнала снимката на Греъм Русо на първа страница на „Сакраменто Бий“ — млад и красив като кинозвезда, тя веднага разбра, че точно този човек трябва да бъде изобразен на плаката за набиране на нови фондове.

Откри номера му в указателя и остана доста изненадана, когато насреща вдигнаха още при второто позвъняване.

— Нямам интерес да говоря за това — каза Русо, след като учтиво я изслуша. — Аз съм адвокат и не искам да изгубя лиценза си. Вече имах достатъчно неприятности със закона.

— Но вие сте сторил точно това, което трябва — настоя Барбара.

— Изобщо не знаете какво съм сторил.

— Знам — рече тя. — Знам го съвсем точно и съм на ваша страна.

Но и това не помогна. Греъм Русо не пожела да отстъпи. Барбара остави слушалката и се замисли. Разполагаше с достатъчно информация. Признае ли, че е помогнал на баща си да умре, кариерата му на адвокат щеше да приключи още преди да е започнала.

Но той беше сторил каквото трябва. Беше проявил гражданско неподчинение. Сега някой трябва да му вдъхне кураж, за да го признае публично. Барбара беше убедена, че този някой е именно тя…

Местната обществена телевизия взе решението да промени сутрешната си програма след доста колебания. Програмният директор отмени шоуто „Четвъртък сутрин“ и на негово място пусна материалът със заглавие „Просто ме оставете да умра“, който по-късно спечели Хуманитарната награда за телевизионен репортаж, плюс „Еми“ за най-добър документален филм, излъчен по локален канал. Монтажът бе напрегнат, в материала трябваше да влязат кадри от стотици видеозаписи, правени в различни болници и санаториуми, документирали страданията на болни от СПИН, жертви на рака и други неизлечими болести — мъже и жени, млади и стари, с различен цвят на кожата и от различни вероизповедания. Всички достатъчно с ума си, за да пожелаят смъртта…

— Аз съм Ханк Трейвърс от новините на телевизионен канал „Бей Ериа“. Намирам се пред сградата на Главната прокуратура в Сан Франциско и разговарям със заместник главния прокурор Гил Соума. Господин Соума, можете ли да кажете дали щатската прокуратура ще повдигне обвинения срещу Греъм Русо?

Соума се оказа от словоохотливите.

— Разбира се, ние трябва да разгледаме обстоятелствата по делото с изключително внимание — започна с готовност той. — Но по принцип искам да изтъкна, че както законът, така и главна прокуратура, третират отнемането на човешки живот като престъпление.

От предизвикателния блясък в очите на заместник главния прокурор беше ясно, че той иска главата на Русо.

Ханк Трейвърс моментално усети това.

— Вярно ли е, че сте били колеги с господин Русо? — попита той.

Камерата се дръпна назад, ъгълът се разшири. Соума беше типичен представител на войнстващ млад адвокат. Лекият ветрец развяваше вратовръзката и рошеше косата му. Но той не обръщаше внимание на това, погълнат изцяло от въпроса на Ханк.

— Преди време аз и Греъм Русо бяхме съдебни писари в офиса на федералния съдия Харолд Дрейпър. Повече от това не мога да ви кажа…

Камерата се приближи за едър план, гласът на Ханк прозвуча някъде отстрани:

— Но вие сте познавали Греъм Русо в по-различна светлина, нали? Имал сте представа какво се крие зад благопристойната фасада, вероятно по тази причина допускате, че човек като него би убил баща си за петдесет хиляди долара…

— Без коментар.

Тревис опита за последен път:

— Как мислите, що за човек е той? Способен ли е на подобно престъпление?

Соума запази самообладание.

— Анализираме доказателствата и това е всичко, което мога да кажа засега.

Но начинът, по който кимаше и гледаше в камерата, недвусмислено показваше отношението му: заместник главният прокурор Соума ненавижда Греъм Русо и с удоволствие би го тикнал зад решетките, стига да може…