Джон Лескроарт
Право на милосърдие (35)

Трийсет и четвърта глава

Два дни по-късно Харди приключи защитата си без да призовава нито Барбара Брандт, нито Греъм Русо. Прокурорите приближиха глави в кратко съвещание зад масата си. Бяха разочаровани, но не и изненадани от факта, че ги лишават от възможността да разпитат Греъм.

Единият от тези дни прекараха изцяло в кабинета на Солтър, впуснали се в разпален спор относно инструкциите на съдебните заседатели. Съдията беше раздразнен от факта, че го лишават от възможността да предложи алтернативата „убийство по непредпазливост“ и заседателите трябва да избират единствено между осъдителна присъда за предумишлено убийство и оправдаване. Но и двете страни не желаеха убийството по непредпазливост (нещо, на което имаха абсолютно право по закон), затова Солтър сви рамене и сухо им пожела успех.

Харди се извърна и хвърли поглед през рамо към претъпканата както в първия ден на процеса галерия, където ясно се очертаваха двата враждуващи лагера. Единият бе групиран около Прат, а другият — около главния прокурор Дийн Пауъл. Джеф Елиът от „Кроникъл“ също беше тук, в близост до него, сред групичка свои последователи, стърчеше Барбара Брандт, която очевидно бе преодоляла разочарованието си от факта, че защитата не бе пожелала да я изслуша. На първия ред, точно зад гърба на Харди, седеше Хелън Тейлър, до нея личеше огромния корем на Дебра, бременната сестра на Греъм.

Забрави за тях в секундата, в която Соума се надигна от мястото си. Залата притихна. Според правилника, прокуратурата имаше право на заключителна пледоария преди тази на защитата. После Соума ще получи последната дума, след което идва ред на Солтър за инструктаж на съдебните заседатели. И те щяха да се оттеглят за размисъл.

Харди се приведе към Греъм и тихо се осведоми за настроението му, а после го предупреди, че трябва да се стегне и да изслуша спокойно това, което предстои.

Младежът се усмихна и леко стисна ръката му.

— Не се страхувай, аз съм окей! — бодро рече той.

— Лесно ти е да го кажеш, нали?

След кратката обедна почивка, по време на която Харди така и не успя да хапне нито залък, тримата отново се събраха зад банката на защитата. Соума се бе върнал на спокойното си поведение от откриването на процеса и в продължение на около един час бе изложил вече познатата си версия — точно и убедително. Подчинявайки се на заповедта на Дийн Пауъл, той не спомена нито дума за асистирано самоубийство — нещо, което би дало основателна храна за размисъл на съдебните заседатели. Този факт донесе огромно облекчение на защитата.

Харди и Греъм започваха да вярват, че имат шанс, докато Дейвид Фрийман беше категорично убеден в оправдателната присъда. Лишен от предразсъдъци, прям и откровен, той непрекъснато повтаряше, че всичко ще бъде наред — факт, който подлуди другите двама.

— Хей, Дейвид! — не се сдържа Харди. — Случайно да си чувал, че не бива да предизвикваш съдбата по подобен начин?

— Защо не? — учудено го изгледа старецът.

— Няма значение — промърмори Харди, предупреди Греъм да не си хаби нервите и напусна килията.

Сега заобиколи банката и се изправи пред бокса на съдебните заседатели — много по-близо до тях, отколкото по време на свидетелските разпити. Изчака да се успокои, хвърли един ободряващ поглед към Греъм и Фрийман, после започна:

— Дами и господа съдебни заседатели. В началото на този процес ви казах, че Греъм Русо е обичал баща си, казвам ви го и сега…

Направи още една крачка към бокса и продължи:

— Сал Русо е живял в един враждебен свят, който е заплашвал да се сгромоляса върху него. Мрачен, запълнен от все по-силна болка свят… Дълго време е бил напълно откъснат от трите си деца, но преди около две години е възстановил контакт с Греъм, най-големия си син… По това време Греъм е имал свои собствени неприятности, свързани с уреждането на живота си. Неприятности, които — сигурен съм в това — са изпитали и повечето от вас…

Опитваше се да установи контакт с журито, особено с мъжката част на неговите членове. Те трябва да усетят, че Греъм не е по-различен от тях.

— В името на голямата си младежка мечта той напуска престижната служба, която получава след завършването на юридическия факултет. За съжаление тази мечта — мечтата му да играе бейзбол в Професионалната лига — не се осъществява. Просто не улучва топката по най-добрия начин… Сигурен съм, че това се е случвало на мнозина от нас. — Последната му реплика предизвика една-две съчувствени усмивки в бокса. — И така, той се връща в Сан Франциско, твърдо решен да започне работа по специалността си. Но бързо открива, че такава работа няма, че хората, които е смятал за свои приятели в затворения свят на юриспруденцията, отдавна са го изоставили… — Внимателно обмислени, тези думи имаха за цел да предизвикат съчувствието на заседателите, голяма част от които бяха работници.

— Такъв е моментът, в който Греъм възобновява отношенията си със Сал — продължи Харди. — А от показанията на членовете на семейството му — майка, брат и сестра, разбираме, че този момент съвпада със сериозните здравословни проблеми на Сал, който вече има пропуски в паметта. Тоест — намира се в началната фаза на болестта на Алцхаймер. От време на време забравя къде се намира, какво иска да направи. Греъм е единственият, който може да му помогне… Но той прави много повече от това. Той се превръща в приятел и компаньон на баща си. Двамата вечерят заедно, ходят по мачове. Обикалят града, разговарят, смеят се, възстановяват една забравена връзка. До момента, в който, според показанията на доктор Кътлър, Сал започва да получава все по-тежки пристъпи на главоболие…

Харди направи малка пауза, след която възнамеряваше да смени посоката и да нападне обвинението.

— Вие чухте твърденията на господата Соума и Драйсдейл, според които Греъм е презирал баща си и е поддържал контакт с него единствено заради парите. Чухте и предположението им, че парите за лечението на Сал са били негови собствени пари. Но нека ви напомня, че никой в хода на делото не успя да предостави доказателства в подкрепа на тези твърдения. И знаете ли защо? Защото те не отговарят на истината! Греъм не се е оплакал нито веднъж, че грижите за Сал му тежат. Съдията Джиоти ви каза, че той го е посещавал няколко пъти седмично, създавал му е удобства, поставял му е болкоуспокоителните инжекции. Вършил го е постоянно, чак до края на живота му… Блу — съседката на Сал, призована като свидетел на обвинението, потвърди разказът на Джиоти. Никой не може да се съмнява във всеотдайността на Греъм, който наистина е обичал баща си…

Нова пауза. Харди се приближи до банката за глътка вода. Очите му пробягаха по разтворения върху нея бележник, на който с едри букви бяха написани само три думи: ОБИЧ, ДОКАЗАТЕЛСТВА, БЛИЗОСТ. Все още не беше преминал на доказателствата и обичайните трудности, свързани с тях. Сега обаче бе длъжен да им отдели дължимото внимание. Откъсна една страница от списъка с доказателствата на Соума и отново се насочи към бокса. Спря непосредствено до парапета, думите му нямаха нищо общо с официалната защитна реч, а бяха по-скоро обикновен, човешки разговор.

— Може би забелязвате, че отделям малко време за опровержение на предоставените от обвинението доказателства. Правя това просто защото рационалните зрънца в тях са твърде малко. Никой никога не е видял, а дори и не е чул за враждебно отношение на Греъм спрямо баща му, напротив — всички са убедени, че между двамата е съществувало дълбоко приятелско чувство. Ами прословутите петдесет хиляди долара? Бейзболните картички? Нима господата Соума и Драйсдейл успяха да докажат нещо друго, освен че в даден момент те са били притежание на Сал, а в следващия — на Греъм? Нима не е по-разумно да допуснем, че Сал си е давал сметка за състоянието си и по тази причина е пожелал да предаде ценностите си на съхранение от Греъм, който, освен че му е първороден син, е негов компаньон и приятел? Нима не е логично да стигнем до заключението, че той е искал да помогне на сина си за покриването на немалките разходи по своето лечение? Нима след всичко, което научихте тук за характера на Греъм Русо, можете да допуснете, че той изведнъж ще се промъкне като крадец в жилището на баща си, за да му задигне парите? Това е смешно, дами и господа. Това е изключено. Това изобщо не е станало. Подобна тежест имат и доказателствата за наличие на борба в жилището на Сал. Позволете ми да спомена нещо, което със сигурност ще чуете и в инструктажа на съдията Солтър: прокуратурата е длъжна да докаже пред вас неоспоримата вина на Греъм, докато аз не съм длъжен да ви доказвам нищо. Тежестта на доказателствата никога не може да бъде преотстъпвана — тя неизменно лежи върху плещите на обвинителите. За вас остава да прецените валидността на тези доказателства. Която в случая, за огромно съжаление на господата от прокуратурата, просто не съществува…

Солтър прочисти гърлото си и вдигна глава:

— Господин Харди, оставете инструктажа на мен, ако обичате…

Забележката му е съвсем уместна, кимна Харди. Но той вече беше постигнал целта си: да покаже на заседателите непоколебимото си убеждение, че истината е на негова страна.

Извърна се към бокса, на лицето му се появи извинителна усмивка:

— Тук, в тази зала, вие изслушахте дълга поредица от показания, свързани с характера на Греъм, с отношенията между него и Сал… И вероятно вече сте си изградили представа за него. Но дори и да не беше така, дори и да не сте повярвали на нито една дума от тези показания и Греъм е изправен пред вас самотен и изоставен от всички, вие пак не получихте абсолютно нещо, което да докаже теорията на обвинението. И тя си остана именно теория — погрешна, неподкрепена от факти и доказателства теория… Но вие вероятно ще си зададете въпроса: добре, след като това е само една погрешна теория, защо тогава се е стигнало до съд? Не мога да ви обвиня, че си задавате подобен въпрос, но ще ви дам отговора… Причината, поради която всички ние сме тук, е само една.

На практика бяха две и Харди се надяваше, че членовете на журито са чели вестници, или пък от други източници са научили за обтегнатите лични отношения между Гил Соума и Греъм Русо. По време на съдебните процедури Фрийман на няколко пъти намекна за тях, а Харди от своя страна ги подхвърли на Джеф Елиът — приятелят му от „Кроникъл“, който правеше рубриката „Слуховете на града“. Естествено, никой съд не би допуснал обсъждането на подобни слухове, но те по един или друг начин оказваха влияние върху съдебните заседатели…

Сега обаче трябваше да се спре и на лъжите. Тук стъпваше върху тънък лед и трябваше да внимава. Направил задълбочен анализ на обстоятелствата, Харди стигна до заключението, че колкото и да му е неприятно, той просто не може да подмине този въпрос.

— При появата на полицията Греъм изпада в паника — започна той. — На тази паника не е предизвикана от чувство за вина, от страх, че е извършил нещо нередно… — Тук трябваше да бъде безкрайно прецизен и да подбира всяка дума: — Тя се ражда от един неприятен факт — че човек, когото е ценил и обичал, е посегнал на живота си. Той самият му е показал как се използва спринцовката, той самият нееднократно му е правил и инжекциите. Той е успокоявал и съветвал баща си, той и никой друг. И е знаел, че може да бъде обвинен. Давал си е сметка, че проявените от него обич и състрадание могат да бъдат изтълкувани превратно от хората, които загърбват правосъдието за сметка на политиката, от хората, които са готови да го разкъсат жив, вместо да търсят истината… Греъм Русо прекрасно знае, че светът е пълен с бюрократи и дребни душички, които живеят с единствената цел да контролират живота на другите. Мъже и жени, които повече от всичко на света обичат да се бъркат в работата на лекари като доктор Кътлър, а на нас — всички останали — да препоръчват какви лекарства да използваме срещу болките, които ни мъчат… Греъм Русо знае, че тези дребни душички не се задоволяват с контрола върху живота ни. Знае, че те искат да контролират дори и нашата смърт. Сал Русо вече е извън техния контрол, но Греъм не. Оттам идва страхът му, по тази причина той лъже…

Нова пауза.

— Лицензиран адвокат в щата Калифорния, Греъм е изправен пред реалната опасност от забрана да практикува професията си, въпреки че е невинен. Той знае, че ще му отнемат лиценза и никога повече няма да упражнява професията, за която се е готвил в продължение на три тежки години в юридическия факултет и която му е струвала десетки хиляди долари. А това той не може и не иска да допусне… И тъй, казва една лъжа пред полицията, после идват другите, в подкрепа на първата. В момента съм сигурен, че би желал нещата да се развият по друг начин, но за съжаление е късно. Той вече е тук, изправен пред съда. Но нека напомня, че дори сержант Евънс, която първа чува тази поредица от лъжи, заяви пред вас, че този човек не е лъжец, че може да му се има доверие…

Харди замълча за момент, после пусна една скрита въздишка на облекчение. Очакваше възраженията на противниците си във всеки един момент от своята пледоария, но такива нямаше. Може би защото това все пак не беше нищо повече от една заключителна реч, при която той стриктно се придържаше в границите на позволеното. Само след минута тези граници щяха да бъдат прекосени, но за момента все още беше на твърда земя.

— Греъм е разбирал, че нещата приличат на самоубийство. Междувременно съдебният лекар доктор Страут не успя да установи дали наистина е така. Греъм може би е по-осведомен от него. Може би той знае защо е бил залепен HP-стикера, който открива екипът на бърза помощ. Вероятно знае и друго — болките на баща му стават непрекъснати и все по-ужасни и той е готов да умре. А когато пристигне, смъртта ще бъде спасителката, блаженото избавление…

Огледа лицата на част от съдебните заседатели. В погледа му нямаше предизвикателство, нямаше настоятелност. Просто споделяше това, в което вярва. С надеждата, че и те са на неговото мнение…

Когато отново проговори, гласът му беше тих, почти шепот:

— Греъм е опитен в оказването на първа помощ. През фаталния ден получава две послания от баща си, и двете направени сутринта. Веднага се отправя към апартамента и го заварва обезумял от болка. Сал седи на пода, може би там е ударил чашка-две, за кураж… Доктор Кътлър вече ви обясни, че венозно администрирана, дозата морфин действа бързо и безболезнено. Не е имало никаква борба. Сал Русо е доволен, че няма да изпитва повече болки, че няма да се измъчва от разбърканите спомени, които смесват настоящето с миналото, че вече няма да губи това, което е останало от достойнството му. Най-сетне ще настъпи покой…

Бавно огледа лицата на съдебните заседатели, задържайки погледа си в очите на всеки от тях поотделно.

— Заявявам пред вас, че Греъм Русо не е извършил престъпление. Не е извършил нито убийство, нито други действия, които изискват порицание и наказание от страна на обществеността. Пред вас стои един невинен човек. Невинен в юридически смисъл, невинен във фактологически смисъл и най-вече — невинен в моралния смисъл на думата. Затова настоявам за оправдателна присъда и нека Бог да ви пази…

СЛУХОВЕТЕ НА ГРАДА

ОТ ДЖЕФ ЕЛИЪТ

Най-интересното място в града в четвъртък беше 27-ма зала на Съдебната палата, председателствана от съдията Джордан Солтър. В нея се беше събрал цвета на щатската юридическа общност, начело с главния прокурор на Калифорния Дийн Пауъл и областния прокурор на Сан Франциско Шарън Прат. Присъстваха още привърженици на идеята за евтаназия, различни граждански организации и много представители на печата. Първият етап от делото за предумишлено убийство, заведено срещу адвоката спортист Греъм Русо приключи сред водопади блестяща реторика и от двете страни.

По мое скромно мнение, въпросният процес тече не толкова заради убийството на Сал „Сьомгата“ Русо, колкото поради личната вражда между Гил Соума и Греъм Русо, които за известно време са били колеги във Федералния съд като помощници на съдията Дрейпър. Соума мрази Русо, чието внезапно напускане го е затрупало с извънредна работа. В процеса той вижда шанс да му отмъсти.

Нима е възможно това? Нима заради подобни дребни дрязги може да се възбуди цял наказателен процес?

Можете да се обзаложите, че е точно така…

Представителят на защитата Дизмъс Харди смело се изправи срещу многобройните улики, предоставени в съда от господата Соума и Драйсдейл. Отхвърляйки валидността им със завидно самочувствие, той нарисува една друга картина и съдебното жури ясно разбра за какво всъщност става въпрос… За дилемата на един грижовен и всеотдаен син, изправен пред тежките страдания на обречения си баща.

И заседателите му повярваха. След обсъждане, което им отне едва час и половина, те обявиха Греъм Русо за невинен. Това стана вчера, в три и трийсет следобед и страната вече знае за решението им. В мотивите се посочва, че Греъм Русо не е помогнал на баща си да умре. И тези мотиви са написани правилно, тъй като законът не позволява други становища.

По тази причина съдебните заседатели заявяват, че Греъм Русо не е извършил нищо осъдително.

И според мен са прави…