Джон Лескроарт
Право на милосърдие (29)

Двайсет и осма глава

Напрежението от кухнята се отрази пряко върху следващия работен ден на Харди. Легна си някъде около един, стана в пет и половина. Пръсна бележките пред себе си и направи опит да отгатне хода на предстоящите събития в съдебната зала.

Франи не стана да му направи кафе.

Напусна дома си в седем и половина (Трябваше!), точно когато съпругата и децата му сядаха да закусват. Целуна малките за довиждане (още дълго време щеше да прави за тях единствено това), излезе без да погледне Франи, без да си разменят нито дума (заради децата). Нищо, довечера може би.

В Палатата чака дълго. Но партньорът му Дейвид Фрийман не се появи. Доведоха Греъм в транзитната килия, косата му бе гладко сресана назад. Малко след девет вече бе готов, облякъл костюма и стегнал възела на вратовръзката си.

— Къде е Йода? — попита той. Бе лепнал този прякор на Фрийман, по името на джуджето от „Междузвездни войни“. Доста находчиво, призна пред себе си Харди.

— Не знам — сви рамене той. — Нали го знаеш какъв е педант, вероятно доизпипва някой детайл… — На лицето си бе лепнал добре тренираното равнодушно изражение, но в действителност се чувстваше неспокоен от отсъствието на Фрийман — един фаталистичен знак, че късметът отлита от раменете му. Прибавен към снощните неприятности с Франи, този знак не можеше да не оказва влияние върху настроението му. Но сега не беше време за емоции, предстояха далеч по-важни неща.

Предпазливо завъртя глава във всички посоки, после тихо попита:

— Чухте ли се със Сара тази сутрин? Снощи беше у дома. Решила е да притисне брат ти…

— Знам, говорихме по този въпрос — кимна Греъм, а силните му пръсти механично мачкаха жълтите листове на адвокатския бележник върху банката. — Мисля, че идеята е добра.

— Тъй ли? — учуди се Харди. — Последният път беше на друго мнение. — Доста преди началото на процеса си беше направил труда да разпита Греъм относно евентуалните мотиви на Джордж. Тогава още търсеше подкрепа на теорията „някой друг го е извършил“, която възнамеряваше да развие в съда. Но Греъм му се изсмя и категорично отхвърли вероятността брат му да е замесен. Сега обаче пееше съвсем друга песен…

Клиентът му изглеждаше така, сякаш току-що е хапнал развалено сирене.

— Май започва да ми писва — промърмори той. — Доста мислих върху положението си, знаеш… — Ръката му описа широк кръг, обхващащ цялата съдебна зала: — Върху целия този цирк… И знаеш ли до какъв извод стигнах?

Очите сякаш отразяваха най-съкровените дълбини на душата му. Това не можеше да бъде игра. А ако случайно беше, Харди можеше да се закълне, че я вижда за пръв път, въпреки петмесечните си ежедневни контакти с този човек.

— До какъв? — попита той, след което предупредително добави: — Само по-тихо, ако обичаш… — Вече бе успял да долови нарастващия шум в залата, очите му най-сетне забелязаха бокса на съдебните заседатели, който бавно се запълваше.

— Сал наистина е бил убит, Диз — приведе се към него Греъм. — Това е най-важното, което пропускаме. Увлечени в усилията си да отърва пандиза, ние с теб просто натикахме тази истина под килима! Но след като отново обмислих всичко, аз стигнах до извода, че трябва да спипаме този мръсник, дори той да се окаже Джордж!

— А мислиш ли, че наистина е той?

— Да речем, че не бих искал да е той — отвърна след кратък размисъл Греъм. — Нали помниш какво ти казах преди време? След като Лелънд се натиска да ти плаща, той с положителност ще иска нещо в замяна…

— Помня — неохотно кимна Харди.

— Мисля, че вече знам какво е това нещо — въздъхна Греъм. — Да стоиш по-далеч от любимия му син!

Ако бе имал време да се наспи, ако Фрийман беше тук и Франи не му се сърдеше, Харди положително би реагирал по-сдържано. Но положението беше друго и той усети как лицето му потъмнява от приток на кръв, а ушите му писват.

— Надявам се да не чуя от теб, че Лелънд ме е купил! — изръмжа той, успял да се овладее с цената на огромни усилия.

— Спокойно, Диз — усети се Греъм. — Мисля, че не това е целта му…

— Но аз съм прекалено глупав, за да отгатна истинските му намерения, така ли?

Изведнъж си даде сметка, че нещата може би са се развили именно така. Поемайки разходите по защитата на Греъм, Лелънд Тейлър автоматически бе блокирал евентуалните опити на Харди да разшири следствието си и върху други членове на фамилията.

— Това е един камък, който все още не сме преобърнали — сви рамене Греъм.

— Няма начин да го преобърнем! — извика Харди и гласът му отекна между стените на транзитната килия. — Глицки дори няма да ни изслуша. А ако Сара се залови с тази работа, тя рискува да бъде… — Прекъсна изречението си по средата, овладя се и поклати глава: — Знаеш, че няма начин, Греъм…

Клиентът му остана спокоен. А от следващите му думи Харди най-сетне усети (май беше за пръв път) юридическия ум на този човек — качество, благодарение на което бе стигнал до сътрудник във Федералния съд.

— Наистина няма начин, без да се дистанцираме от Лелънд — кимна Греъм. — А той се е погрижил да ни постави в положение, което изключва такова дистанциране. Сторил го е по сложен и заобиколен начин, мрежата е оплетена здраво. Точно тъй обича да работи моят втори баща…

— Смяташ, че пази Джордж, така ли?

— От мама научих, че той няма представа къде е бил Джордж — сви рамене Греъм. — И това го кара да умира от страх. Но Лелънд не е от хората, които пропускат важното. В момента той разчита не само на финансовото ти обвързване, но и на още едно-две неща…

— Например?

— Първо, твоите шансове да ме отървеш са сравнително големи. А това означава, че реален риск почти няма, ако изключим още няколко месеца от и без това пропиления ми живот…

— А второ?

— Смъртта на Сал не е кой знае каква загуба. Той беше стар и слаб, но едновременно с това и доста неприятна болка в задника. Ако Джордж го е убил, това не би трябвало да се смята за истинско убийство, а за нещо друго — може би нещо като премахване на болно куче… Приживе Сал беше незначителен, беше никой за човек като Лелънд… А на всичкото отгоре беше и обречен, оставаха му месец-два живот. Кой ще мисли за такъв човек?

Харди се облегна в стола и замислено прекара пръсти през косата си — един жест, който несъзнателно бе копирал от Дийн Пауъл.

— Кажи му — внезапно подхвърли Греъм. — Виж как ще реагира…

— Кой?

— Лелънд. Кажи му, че възнамеряваш да провериш алибито на Джордж. И изчакай да видиш дали ще ти отреже мангизите, или — което е по-вероятно — ще ти предложи повече… Така поне ще разберем за какво става въпрос.

— Но не и по отношение на Джордж…

— Точно така — кимна Греъм. — Но ще знаем къде стои Лелънд и защо си предлага услугите. В крайна сметка тук става въпрос за пари, а за Лелънд парите винаги са били по-важни от кръвната връзка. Още повече че Джорджи е най-вероятният наследник на банката. Ако се окаже, че именно той е убил Сал — сбогом на наследството, сбогом на семейните традиции…

— Ще му кажа — съгласи се Харди и притисна с палци клепачите си, изведнъж усетил цялата тежест на натрупалата се умора. Дали пък да не поискам еднодневно прекъсване по лични причини?, запита се той. Солтър без съмнение би ги уважил, независимо от характера им — зъбобол, мигрена, болки в гърдите…

Но днес беше едва вторият ден на продължителния съдебен маратон. В края му положително ще се чувства далеч по-уморен, макар че в момента му беше трудно да си го представи. Ако стигне до молба за почивка, нека го стори по-нататък, когато наистина усети, че ще падне и ще умре от изтощение…

Прогони тези дяволски мисли, тръсна глава и рече:

— Може би трябва да му кажа, че ще държим под око и Дебра…

— Сестра ми?

— Не забравяй, че си тук главно благодарение на нея.

— Не мисля така — поклати глава Греъм.

— По-добре ми повярвай — рече Харди. — Сутринта изчетох рапортите на Сара, тъй като очаквам да я призоват. Дебра е била първият човек на когото е позвънила след като са я натоварили с разследването…

— И какво е казала Дебра?

— Казала, че най-вероятно лъжеш, че не може да ти се има доверие. Тя е повдигнала въпроса за бейзболните картички, още преди някой изобщо да е подозирал за парите. Нейните показания са насочили Сара по дирите ти, Греъм. Оттам започва всичко…

— Глупачка! — кратко отсече Греъм.

— Но тази глупачка работи във ветеринарна клиника, нали? И умее да поставя инжекции, макар и на животни… Дълбоко съм убеден, че убийство с инжекция е женска работа, а не мъжка… Освен това Дебра изпитва най-големи финансови затруднения от всички вас…

— Не! — изпъшка Греъм и стисна глава между дланите си. — Не е така! Не може да бъде така!

— Добре, кажи ми тогава как може да бъде…

Греъм кръстоса ръце пред гърдите си и леко се приведе напред:

— Двамата с Деб бяхме много близки, поне докато следвах. За разлика от мама и Джордж, тя не се поддаде на очарованието на Тейлър и си остана в моя отбор… А после се омъжи за Брендън… Две години след сватбата се озовах в някакъв нощен бар и хоп — гледам Брендън, пуснал език чак до сливиците на някакво маце, което не беше Дебра. Приближих се по-близо, исках да съм сигурен, че е той. Той беше. Копелето мамеше сестра ми! И какво направих аз, доброто братче? Сритах копелето в задника, а после отидох при Дебра и й разказах всичко… — От устата му се откърти тежка въздишка: — Пред нея имаше две възможности — или ми вярва и се конфронтира с Брендън, или си измисля съвсем различна история — например че брат й я лъже, а съпругът й е чиста вода ненапита…

— Но защо би я излъгал?

— Никога не съм харесвал Брендън. И до днес съм убеден, че не е подходящ за нея. Погледнат отстрани, вероятно приличам на човек, който е твърдо решен да й съсипе брака… — Ръцете му безпомощно се разтвориха: — Но както и да е… Брендън ме изпревари. Прибира се у дома и пробутва на Дебра собствената си версия — бил съм пиян като свиня и съм се нахвърлил върху него без никакви причини… Тя скочи отгоре ми като тигрица, обвини ме, че съм пребил горкото й копеле, нарече ме лъжец и ме изхвърли от къщата си… Бил съм неудачник, който не можел да търпи щастието на другите…

— И край на отношенията, така ли?

— Точно така. Аз съм лъжец, а Брендън е примерен съпруг, който искрено я обича. Точка по въпроса.

 

 

Точно в девет и половина Солтър вдигна глава от книжата пред себе си и направи знак на Соума.

— Народът призовава сержант Филип Парини — обяви младият прокурор.

Дейвид Фрийман все още го нямаше.

Харди беше запознат с рапорта на специалиста по местопрестъпленията, който бе разследвал смъртта на Сал, но за пръв път го виждаше на живо. Беше слаб и строен мъж с точни и добре премерени движения. Тъмносиният му костюм очевидно беше шит от много добър шивач, гъстата му черна коса беше сресана на път, точно по средата. Зае мястото на свидетелите, изпъна рамене и сложи ръцете си върху дървения парапет.

Изправен в центъра на съдебната зала, Соума поднови опитите си да представи случая като предумишлено убийство.

— Сержант Парини, вие ли пристигнахте първи на местопрестъплението? — попита той. — Имам предвид апартамента на Сал Русо в Лайънс Армс…

— О, не. Когато пристигнахме, съдията Джиоти вече беше там. Освен него в апартамента присъстваха двама патрулни полицаи, екип на бърза помощ и инспекторите Лание и Евънс.

— Бихте ли разказали пред съда какво заварихте там?

Парини прочисти гърлото си, но това не беше някакъв признак на притеснение, а просто желание да бъде чут и разбран от всички.

— Първата ми работа беше да се уверя, че никой нищо не е пипал — започна той. — Екипът на бърза помощ бе пристигнал няколко минути след униформените полицаи и вече бе запознат с HP-стикера. Жертвата не даваше признаци на живот. Лекарят ме уведоми, че в момента на пристигането им тялото вече е било изстинало…

Това бяха недоказани слухове, но Харди не виждаше повод за намеса.

— Бихте ли описали състоянието, в което заварихте тялото?

Парини се подчини, после потвърди, че снимката, записана като веществено доказателство номер 1, отговаря напълно на устното му описание.

В този момент се появи Фрийман. Бутна вратичката на оградния парапет, потупа Харди по рамото и се настани зад банката, от другата страна на Греъм. Харди му хвърли един въпросителен поглед, но старецът му направи знак да бъде търпелив.

Изправен в центъра на залата, Соума дори не забеляза лекото раздвижване.

— Сержант Парини — продължи разпита той. — Изхождайки от професионалния си опит при огледи в подобни ситуации, бихте ли определили положението на трупа като резултат от успешен опит за самоубийство?

— Възражение — обади се Харди, но останал седнал. — Въпросът е насочващ.

Солтър също стърчеше като кол на мястото си, подобно на Парини.

— Става въпрос за професионално мнение, господин Харди — рече той. — Възражението ви се отхвърля. Сержант Парини, можете да отговорите на въпроса…

Парини кимна. Явно беше отлично запознат с процедурите, които съпътстваха разпитите на свидетели. Изчака съдебната служителка да повтори на глас въпроса на прокурора и едва тогава отговори:

— Бих казал, че първото ми впечатление беше за неестественото положение на трупа, извън факта, че лежеше на пода…

— Неестествено в какъв смисъл?

— Сякаш някой го бе захвърлил там…

Соума си позволи нещо като пантомима, вероятно за да подчертае значението на чутото пред съдебните заседатели.

— А открихте ли нещо друго, което да ви наведе на мисълта, че става въпрос за убийство?

— Да — кимна Парини. — Една бутилка уиски „Олд Кроу“, която лежеше под масата. Капачката й не беше затворена добре и част от уискито се беше разляло на пода.

— Защо обърнахте внимание именно на бутилката?

Харди прецени, че има повод за възражение, но то вероятно отново ще бъде отхвърлено. Съдиите по наказателни дела приемаха свидетелските показания на инспекторите по местопрестъпления като особено важни, смятаха ги почти за експерти. По тази причина инспекторите имаха доста голяма свобода в показанията си, дори когато правеха очевидни предположения.

По тази причина остана безмълвен и се заслуша в обясненията на свидетеля. Те бяха абсолютно правдоподобни и напълно се покриваха с личното му убеждение, че става въпрос за убийство.

Проблемът е там, че това убийство не е извършено от Греъм, рече си с въздишка той.

Парини говореше с увереността на човек, който добре е обмислил своите показания.

— Стигнах до заключението, че или бутилката е била съборена по време на някаква борба, или извършителят просто я е изритал настрана, бързайки час по-скоро да напусне апартамента. Когато пристигнах там, от нея все още капеше уиски…

— Открихте ли някаква спринцовка, сержант?

— Да. Лежеше на масичката за кафе, предпазното капаче на иглата беше на мястото си. Редом с нея имаше и една празна ампула.

— Това ще рече, че иглата не е била забита във вената на жертвата, така ли?

— Точно така.

— Какво направихте със спринцовката и ампулата?

— Поставих ги в съответните пликове и ги изпратих за анализ. Отпечатъци и други такива неща…

— А можете ли да кажете какви бяха резултатите от лабораторните анализи, сержант?

— Ампулата е съдържала морфин, върху нея и върху спринцовката имаше пръстови отпечатъци.

— Идентифицирахте ли ги?

— Да — кимна Парини. — Отпечатъците принадлежат на обвиняемия Греъм Русо.

Сержант Парини остана на банката на свидетелите почти два часа. Той описа прекатурения стол в кухнята, драскотините по мебелите, наличието на сейф под леглото, отпечатъците на Греъм навсякъде, включително и върху HP-стикера. Соума от своя страна включи в официалния списък на уликите всичко, за което стана въпрос — ампулата, спринцовката, бутилката „Олд Кроу“ и стикера. Всичко това отне време и Солтър обяви обедна почивка преди да прехвърли свидетеля на разположение на Харди.

 

 

Събра хартиите пред себе си на купчина и попита Греъм какво да поръча за обяд. Фрийман беше необичайно тих и замислен. Краката му механично закрачиха към килията зад съдебната зала, Греъм и Харди го последваха. Той ги пропусна да влязат преди него, после предупреди Харди, че може би трябва да седне.

Греъм свали сакото и направи няколко навеждания напред и встрани, Харди също се поразкърши.

— Цяла сутрин седя, Дейвид — рече той. — Казвай какво става…

Фрийман сви рамене. След като иска да виси прав, нека виси…

— Обадиха ми се по телефона в кантората — започна той. — Една от сътрудничките ми е получила криза… Мишел…

Харди направи гримаса. Рано или късно нещо около „Триптек“ трябваше да изгърми, той прекрасно знаеше това. Твърде дълго бяха прилагали тактиката на протакане, на някой съдия вероятно му е писнало и е насрочил делото за някоя дата в рамките на следващите две седмици. После изведнъж се сети и вдигна глава:

— А тя защо не ми се обади?

— Ами, вероятно защото се чувства малко особено — изпусна въздуха от гърдите си Фрийман. Забелязал необичайния му тон, Греъм прекъсна гимнастиката си и го погледна.

— Чувал ли си за „Овънгивейл Нетуъркс“?

Все едно да го пита чувал ли е за Дисниленд. Харди прекрасно знаеше, че „Овънгивейл“ започва от нулата, но само за пет години оплита целия град със своите Интернет услуги. Нова и жизнена компания, лидер в бранша си.

— Отмъкнаха ли я, мамка им? — изруга той.

— Не съвсем.

— Много обичам да гледам Йода, когато се прави на тайнствен — обади се Греъм. — Дейвид, защо не идеш да купиш по един сандвич, докато ние двамата с Диз тънем в догадки?

— Казвай! — изръмжа заплашително Харди.

— Купуват „Триптек“ — извъртя очи Фрийман.

— Не може да бъде! — зяпна Харди. — Това е невъзможно, особено пък с това дело, дето им виси на…

— Адвокатите им свършили каквото трябва и постигнали споразумение с пристанище Оукланд. Цифрата е дванайсет и половина.

— Дванайсет и половина! — викна Харди и гласът му отекна между бетонните стени на килията. — Имахме всички шансове да пипнем поне трийсет, ако…

— Те бързат, Диз — вдигна ръка Фрийман. — Пет пари не дават за краткосрочните загуби, просто искат да махнат от пътя си шибания иск и да развиват новия бизнес.

— От колко време в „Триптек“ са знаели това? — попита Харди и килията изведнъж му се стори тясна. — Трябва да се обадя на Мишел! Господи, защо не ме е потърсила?

— Това вече е друг въпрос — въздъхна Фрийман, после изплю камъчето: — Началната тръжна цена е петнайсет долара за акция. Както сигурно знаеш, тя вече четвърти месец получава възнаграждението си в акции с намалена цена…

— Знам — кимна Харди и усети как му се завива свят. Бе отказал същата оферта, но Мишел нямаше семейство, което се нуждае от издръжка и можеше да си позволи този риск. Най-сетне се озова седнал на бетонния нар.

— Долар и половина — рече Фрийман.

— Какво долар и половина?

— Преференциалната цена на акциите. Предложението им беше за два долара на парче, но в крайна сметка се споразумяха за долар и половина. А Мишел има малко повече от четирийсет хиляди акции.

Харди все още се опитваше да открие смисъла на чутото. Мозъкът му с нежелание започна да обработва чутите цифри, но нулите го объркваха. Греъм го изпревари с цяла секунда.

— Шестстотин хиляди долара — обяви той.

Фрийман вече не изглеждаше като Йода, беше безкрайно мил и безкрайно тъжен, когато спря поглед върху лицето на Харди:

— Тя се чувства наистина зле, Диз… Затова помоли мен да ти съобщя новината…

 

 

Следобедът беше белязан със знака на нереалността. Разбира се, с част от съзнанието си Харди усещаше, че е изправен в средата на 27-ма съдебна зала и задава въпросите си на Парини. Но другата част плуваше някъде из озоновия слой на атмосферата, безтегловна и безформена… Невидимата нишка, която го свързваше с предсказанията на Зодиака, беше окончателно прекъсната.

Шестстотин хиляди долара за четири месеца работа!

— Сержант Парини, убеден ли сте, че многобройните отпечатъци на Греъм Русо на местопрестъплението означават, че той е бил там в деня на смъртта?

— Не — отговори Парини с готовността на словоохотлив робот. Независимо от факта, че полицейските инспектори обикновено стават свидетели на обвинението, той отговаряше на въпросите на защитата с добронамерена готовност. — Пръстовите отпечатъци са на маслена основа, а това означава, че не носят информация за времето, по което са били оставени. Отпечатък върху дадена повърхност означава само едно — пръстът е бил в контакт с тази повърхност, но никой не знае кога…

— Значи допускате, че Греъм може би не е присъствал в апартамента на баща си през въпросния ден?

— Да. Няма начин да се докаже обратното.

— Много добре.

Да бе, много добре! Би могъл да разполага с тези пари, би могъл да е свободен като птица!

— Разрешете да ви задам един въпрос относно бутилката уиски. Доктор Страут вече установи, че по време на инжекцията Сал Русо е бил в нетрезво състояние. Би ли могъл да достигне тази бутилка от положението си на пода?

— Да, това е напълно възможно.

— Значи можем да допуснем, че от легналото си положение на пода Сал Русо би могъл да бутне и събори бутилката?

— Да, можем.

— Но въпреки това вие не уточнихте пред господин Соума, че бутилката може би е била съборена, или изритана под масата, в резултат на някаква борба?

— Това би било догадка — отвърна Парини.

— Значи допускате, че може би не е имало борба?

— Не изключвам подобна възможност, съдейки от положението на бутилката — кимна свидетелят.

Харди пусна една усмивка и се постара да я покаже на съдебните заседатели. Господи, нима някой в това положение може да се усмихва?!

— Много добре. Един последен въпрос за тази бутилка. Открихте ли нещо около нея, което да сочи, че е била използвана като оръжие? Че цицината зад ухото на Сал е била причинена именно от нея?

— Не, такова нещо не сме открили.

— Никакви косми от косата му, никаква кръв?

— Не.

— Никакви отпечатъци, различни от тези на Сал?

— Не.

— Но открихте отпечатъци на Греъм върху ампулата и спринцовката, нали?

— Да, точно така.

Реши, че внушението му е достатъчно ясно. Абсурдно бе да се допусне, че Греъм ще отиде в апартамента на Сал с ръкавици, ще го удари с бутилката по главата, а после ще свали ръкавиците, за да му направи инжекция.

Време е да премине на следващия пункт.

— А сега бих искал да ви задам няколко въпроса за кухнята и преобърнатия стол в нея. Колко широко е това помещение?

— Съвсем не е широко. По-малко от три метра.

— Къде се намират печката и хладилника?

— До стената вдясно.

— Умивалник, плот?

— Умивалникът е в дъното, на отсрещната стена, вграден в кухненския плот.

— С други думи, между плота с умивалника и печката с хладилника има нещо като коридор, така ли?

— Да, кухненското обзавеждане е наредено по този начин. В дъното, точно над умивалника, има прозорец…

— Така очертаното коридорче е доста тясно, нали?

Парини разбираше, че определението тясно е доста относително, по тази причина предпочете да използва цифри.

— Метър и половина, може би и по-малко — каза той.

— Но в кухнята има и маса, нали?

— Да, има.

— Нещо необикновено около мястото й?

Парини се замисли за миг, вероятно защото не бе обърнал внимание на положението на масата.

— Мисля, че беше сложена там, където й е мястото — отвърна той.

— Значи не ви направи впечатление, че е била изместена при предполагаемата борба в помещението, по време на която е бил прекатурен един стол и са били нанесени драскотини по шкафовете?

— Не. Тя си стоеше в средата.

— Забелязахте ли други следи от борба в кухнята, освен вече споменатите драскотини и преобърнат стол?

— Не.

— Само един преобърнат стол?

— Да, това беше всичко.

— В умивалника имаше ли мръсна посуда? Чаши, чинии?

— Да, имаше.

— Някои от тях бяха ли пострадали от предполагаемата борба между двама едри мъже в сравнително тясното помещение?

Соума скочи на крака:

— Въпросът е насочващ, Ваша Светлост!

Но точно това е работата на защитата при кръстосан разпит. Съдията Солтър знаеше това и правилно отхвърли възражението.

— Сержант Парини, забелязахте ли в кухнята нещо, което да изключва вероятността пийналият Сал Русо да бутне по невнимание стола и да го зареже там?

Усетил ключовото значение на този въпрос, Соума отново направи възражение, а Харди зачака решението на съдията със зле прикрито напрежение.

Вече започваше да идва на себе си, но сърцето продължаваше да го боли. Прецени, че въпросът му е формулиран точно и ясно — нещо абсолютно задължително за подвижните пясъци, в които беше навлязъл. Целта му беше да предизвика съмнение относно наличието на борба в жилището на Сал. Съдебните заседатели трябваше да бъдат убедени, че дори там да е имало друг човек, дори този човек да му е помогнал да умре, това е станало спокойно, без никакви битки…

— Въпросът е валиден — най-сетне се обади Солтър. — Възражението се отхвърля. Можете да отговорите, сержант.

Съдебният служител прочете въпроса за втори път, а Парини се замисли.

— Не — отвърна най-сетне той. — Не мога да изключа възможността домакинът просто да се е спънал в този стол…

Недоволството на Харди от пропуснатия шанс да направи цяло състояние от „Триптек“ бързо отстъпи място на въодушевлението. Възбуден от успешния разпит на Парини, той не усети как допусна една сериозна грешка. Забравил основното правило на кръстосания разпит, което гласи, че никога не трябва да задаваш въпрос, на който не знаеш отговора, той забързано попита:

— Сержант Парини, след всичко това не бихме ли могли да твърдим, че нищо в апартамента не доказва наличието на борба между Сал Русо и неизвестният му нападател?

— Не, господин Харди. Положението на тялото ясно сочи за наличието на такава борба.

Осъзнал се навреме, Харди се обърна, пристъпи към банката си и изпи чаша вода.

— Точно така, сержант — кимна той. — Положението на тялото… Преди малко казахте, че Сал Русо изглеждал някак особено, нали така? Сякаш някой е захвърлил тялото му на пода…

— Точно така.

Доброволно скочил в този капан, Харди се придвижи към масата с веществените доказателства. Китайците ненапразно използват една и съща дума за „нещастие“ и „късмет“, рече си той, докато търсеше веществено доказателство номер 1.

— Нима искате да кажете, че тялото е било в различна поза от тази, която е запечатана на снимката? — попита той.

Парини хвърли бегъл поглед към фотографията и поклати глава:

— Не. Тялото беше точно в тази поза.

— И вие си представихте, че някой го е захвърлил там, така ли?

— Да.

— А може би, че е паднало след силен удар?

— Да. Трупът беше доста сгърчен…

Харди вече знаеше накъде върви и ускори темпото:

— Сержант, моля да разгледате внимателно доказателство номер 1. На него, според вашите твърдения, тялото е доста сгърчено… Включвате ли в определението си и положението на краката? Какво беше то? Подгънати под тялото, а не изпънати, така ли?

— Да.

— А не допускате ли, че краката биха били в тази поза и ако жертвата просто е седяла на пода, а после е паднала на една страна?

Парини не отговори, очите му неволно се насочиха към банката на обвинението. Харди не му даде време да се окопити и продължи:

— Сержант Парини, искам да чуя от вас дали положението на трупа отговаря на евентуално странично падане от седнало положение!

— Ами, би могло да…

— Отговорете с да или не, сержант!

— Да. Предполагам, че да…

— Много добре. Но след като тялото пада в тази поза с неестествено подвити крака, възможно ли е в процеса на падането да е бутнало и въпросната бутилка уиски, която намирате под масата?

— Би могло, но…

— Това положителен отговор ли е, сержант? Да или не?

— Да — неохотно кимна Парини.

Харди въздъхна с облекчени и кимна.

— Много добре. Един последен въпрос. Според вашите показания, ампулата и спринцовката са лежали на масичката за кафе. Бихте ли обяснили на съдебните заседатели какво у тях ви е навело на мисълта, че в стаята се е водила борба?

Парини сведе очи към сключените си длани, помълча малко, после вдигна глава:

— Нищо.

— Спомнете си за лампиона, сержант — настоя Харди. — Той беше ли съборен?

— Не.

— А чашата от масата?

— Не.

— Самата маса беше ли преобърната?

— Не.

Хорди кимна, пристъпи към масата с доказателствата и взе пачка моментални снимки.

— Сержант Парини, всички знаем, че тук са запечатани всички предмети в стаята, около дванайсет на брой. Можете ли да твърдите, че някой от тях е бил счупен, преместен или увреден по някакъв друг начин?

— Не — намръщи се Парини.

— Следователно бихме могли да кажем, че твърденията ви за наличието на борба се базират единствено върху положението на трупа и бутилката уиски под масата, нали така?

Парини се поколеба, но не успя да открие начин за измъкване и неохотно кимна:

— Да. Предполагам, че е така…

— Предполагате, значи… Но вие вече заявихте, че както положението на трупа, така и на бутилката, могат да бъдат обяснени и без да включваме наличието на борба, нали така?

Парини се облегна назад и скръсти ръце. Живо превъплъщение на твърдоглавието, моментално му сложи диагноза Харди. Или, казано с други думи — на глупавия инат…

— По мое мнение борба все пак е имало, господин адвокат — отсече свидетелят.

— Точно така — кимна Харди. — По ваше мнение…

До този момент не беше казал нито дума за пръстовите отпечатъци, за сейфа и за всичко останало, което доказваше присъствието на Греъм в жилището на Сал. Би могъл да се задълбочи поне върху дузина въпроси в тази посока, но само един от тях можеше да донесе полза на клиента му. И именно затова упорито се опитваше да докаже, че борбата между двама едри мъже в едно толкова тясно жилище не може да не остави много и далеч по-ясни следи…

Това обаче съвсем не изключваше възможността Сал да е получил удар с бутилката в тила, след което се е свлякъл на пода. Възможност, която Харди приемаше за съвсем вероятна, но която не беше подкрепена от никакви твърди доказателства. В крайна сметка реши, че нещата трябва да бъдат оставени такива, каквито са…