Бойд Морисън
Ноевият ковчег (68)

67

— Светиш ми в очите — каза Улрик. — Изключи лампата. И без резки движения. Аз не съм единственият тук.

Някой зад Локи включи фенерче. Един от бодигардовете на Улрик беше застанал в цепнатината. Локи изключи лампата на каската му. Фенерчето на бодигарда остана единственият източник на светлина. Останалите, включително и тези на Грант и Дилара, бяха твърде далеч и поради това твърде слаби.

— Какво направихте с хората ни отвън? — попита Локи, макар и да се досещаше за отговора.

— Те бяха добри. Не бяха майстори, но все пак добри. Дори улучиха един от хората ми, преди Кътър да ги очисти. А сега извади оръжието си и го пусни на земята. Бавно. Радиостанцията също.

Локи бавно остави на земята картечния пистолет, пистолета и радиостанцията.

— Обърни се и ги изритай към Брет.

Локи се обърна и видя строен мъж с автомат, със закачени на тактическото му елече гранати и очила за нощно виждане на челото му. Локи също искаше да се сдобият с гранати във Ван, но успяха да намерят само експлозиви за мини, които сега бяха в чантата с фокусите, на рамото на бодигарда. Другите раници бяха някъде в тъмното.

— Да — продължи Улрик. — Знам, че се увличаш по експлозивите, затова се погрижих за чантата ти.

— Къде са твоите верни блюдолизци? Отвън? — Локи искаше да ядоса Улрик и да изкопчи от него някаква информация.

— Не, тук, с нас са. Дан Кътър и Светлана Петровна са с очила за нощно виждане и в момента претърсват мястото за Дилара Кенър и Грант Уестфийлд.

— Улрик е тук! — извика високо Локи.

— Грубо, но ефикасно. Вече няма значение. Явно не сте екипирани с уреди за нощно виждане. Иначе щеше да ме видиш, когато дойде от вътрешността. Освен това искам да ти направя предложение.

— Няма да ти кажа къде е амулетът.

— Вече знам къде е. Виждам, че е в джоба ти. Но не ми харесва, че Кенър и Грант ровят наоколо. Може да намерят друг изход след като аз си тръгна оттук. Подобен вариант не ме устройва, ерго оттук и предложението ми.

Типичният Улрик. Толкова двуличен, че да употреби думата „ерго“, следователно, докато отправя заплаха.

— Така или иначе ще ни убиеш.

— Да, достатъчно си умен, за да се досетиш, че не мога да оставя никой от вас жив. Рано или късно ще открия и трима ви. Просто не ми се чака. — Той махна към Брет. — Дай ми радиостанцията.

Брет метна радиостанцията на Улрик, който я улови и включи.

— Дилара Кенър и Грант Уестфийлд, знам, че ме чувате. Ако излезете и се предадете до две минути, ви обещавам бърза и безболезнена смърт. Ако ли не, ще започна да стрелям по Тайлър Локи. Първо в стъпалата. После в китките, коленете и така нататък. Все места, които не са жизненоважни и от раните на които няма да умре. Но така ще страда и агонизира до самата си смърт. Имате две минути и броенето започва сега.

— Няма да излязат — каза Локи.

— По-добре се моли да излязат.

— През цялото време ни беше чакал, нали?

— Доста си досетлив. Щом ви видях на път за „Хор Вирап“, разбрах, че сте открили пътя към Ковчега.

— А ти винаги си бил добър в обмислянето на всички възможни варианти, Себастиан. Затова и бързо намери вратички през законовите процедури, за да построиш по-бързо лабораторията си, а после ме уволни.

Улрик се усмихна.

— Отново победих. С нападението на „Оазис“ вие само забавихте плановете ми, но крайният резултат ще е същият. — Той заговори в радиостанцията: — Остават ви шейсет секунди.

Грант се беше унесъл и изпуснал Дилара от поглед.

Беше се загледал в една изкусно гравирана фигурка от слонова кост, а Дилара още фотографираше съкровищата, когато чу вика на Тайлър. Секунди по-късно Себастиан Улрик им отправи ултиматум по радиостанцията. Заплаши да измъчва Локи до смърт.

Ако искаше да спаси Тайлър, Грант трябваше да действа бързо, а Дилара само щеше да го забави. Каза й да се качи на третото ниво и да се скрие. Тя протестира и отвърна, че може и сама да се грижи за себе си. Грант се хвана за думите й и заръча да се пази и да не се излага на показ. Инструктира я също така да използва за навигация само триизмерната картографска система, тъй като последната не зависеше от външни източници на светлина. За нищо на света не биваше да включва фенерчето или лампата на каската.

Двамата се разделиха. Грант изгаси собственото си фенерче и активира инфрачервения уред. Инфрачервените лъчи улавяха температурните разлики, не видимата светлина, поради което всеки източник на топлина — особено човешко тяло — щеше да блесне пред него като лагерен огън в безлунна нощ. Кътър беше някъде наоколо, а той нямаше да се стърпи да чака две минути. Беше дошъл за Грант.

Грант бързо изтича приведен в посока към изхода от пещерата, но когато стигна до първата рампа, си каза, че височината може да му бъде предимство. Затова се качи на втория етаж, стремейки се да вдига колкото се може по-малко шум.

Тогава осъзна, че раздялата с Дилара беше грешка.

Докато тичаше, погледна назад и нагоре към площадката на третия етаж и видя как Дилара влезе в една от стаите. За негова изненада на третия етаж се появи втора фигура с оръжие. Видя друга непозната фигура на първия етаж. Никой от двамата противници не гледаше към него и той се шмугна в една от стаите. Двамата непознати очевидно претърсваха тихо и методично стаите една по една. Грант свали инфрачервения окуляр, пропълзя към площадката и надникна нагоре към третия и надолу към първия етаж. Не се забелязваха никакви светлини, което означаваше, че и те са с уреди за нощно виждане.

Сложи си отново окуляра. Изображенията бяха достатъчно отчетливи да ги идентифицира като противници, но този над него беше по-дребен. Жена. Светлана Петровна. Приятелката на Улрик. Другият със сигурност беше Кътър.

Имаше три варианта за действие, като и трите минаха през ума му за броени секунди. Първо, можеше да продължи напред и да премахне хората, държащи Тайлър, като в този случай Дилара минаваше на втори план. Вариантът не беше добър. Тайлър никога нямаше да му прости, че е жертвал Дилара заради него.

Второ, можеше да открие огън по противника, но с тези инфрачервени очила с цивилно предназначение шансовете му да улучи някой на такава дистанция не бяха големи. Да не говорим, че по този начин щеше да издаде и позицията си.

Тъй като първите два варианта определено не ги биваше, оставаше третият. Петровна беше идеална за заложник. Можеше да я размени за Тайлър. Или поне да спечели достатъчно време, докато измисли какво да предприеме. И така да опази в цялост тялото на приятеля си. Ако Грант се промъкнеше иззад Петровна, щеше да я изненада и лесно да я обезоръжи.

Грант запълзя нагоре по рампата към третото ниво. В слушалката си чу Улрик да казва:

— Остават шейсет секунди.

Времето му изтичаше.

Надникна над нивото на коридора на третия етаж. Ето, там стоеше Петровна, само на десетина метра от него. Тъкмо се канеше да влезе в стаята, в която се намираше Дилара. Ако Петровна я видеше първа, с Дилара беше свършено. Тези хора не бяха дошли за заложници.

Той се изправи и се запромъква към Петровна, готов да я сграбчи за врата.

— За всичко си помислил — каза Локи. — Дори и очилата за нощно виждане. Какво поколение са? Трето?

— Най-модерните — отвърна Улрик. — Удивителни устройства. Достатъчна е светлината, проникваща през тази цепнатина, за да може да видим цялата пещера като посред бял ден.

— Всичко си обмислил с едно изключение. Ами ако амулетът не е в джоба ми? Ако съм го скрил някъде в Ковчега?

— Не си имал време. И ако е у някой от колегите ти, те трябва да знаят, че моята оферта включва и донасянето на амулета.

— Но ако те не са го скрили, ще ти трябва много време да го откриеш. Ноевият ковчег е доста голям.

— Блъфираш.

— Само се опитвам да те накарам да огледаш всички възможности.

Улрик, без да сваля пистолета от Локи, погледна часовника си.

— Имаме още трийсет секунди. Добре, ще проверим тогава. — Улрик се обърна към Брет: — Претърси го. Започни от предния ляв джоб.

Както се надяваше Локи, Улрик се хвана на въдицата, а и нямаше да свърши сам мръсната работа. Щеше да го остави на подчинения си.

Брет се приближи до Локи. Бодигардът държеше фенерчето в лявата си ръка, пистолета — в дясната. За да претърси джоба на Локи, първо трябваше да прибере пистолета в кобура.

Брет извади Амулета на Схем и когато го метна на Улрик, Локи се възползва от шанса си. Щом Улрик улови амулета, Локи рязко свали двете си ръце и сграбчи Брет за елечето. Чак тогава Улрик осъзна, че Брет беше единственият с източник на светлина. Твърде късно. Улрик прибра амулета в джоба си и посегна към своето фенерче.

Бодигардът очакваше удар, саблен или юмручен, но не предполагаше, че Локи просто ще го сграбчи за елечето и ще го бутне назад. Фенерчето на Брет падна на пода и изгасна. Брет стовари серия от удари по него, но Локи не го пускаше и продължаваше да го изтласква назад.

В този момент Улрик се окопити и откри стрелба. В тъмното Локи почувства как куршумите минаха на сантиметри от главата му. Един го улучи в бедрото и той се олюля, но приливът на адреналин заглуши болката и той не можеше да прецени сериозно ли е ранен. Едно беше сигурно — единственият му шанс да се измъкне беше да продължи да бута Брет, докато не го изкара към цепнатината.

Локи напрегна мускулите на краката си, продължавайки да изтласква Брет. Последният беше изгубил равновесие и щеше да падне, ако не го държеше Локи. Но да го пусне беше равносилно на смърт. Целта му беше цепнатината-вход. Само още няколко метра.

Куршумите продължиха да летят в негова посока и един удари Брет в рамото. Локи беше изпръскан с кръв. Раната не беше смъртоносна, но достатъчна, че да отслаби съпротивата на бодигарда. Още две крачки… Локи се напрегна за финален тласък, Брет се олюля и падна през цепнатината, заедно с чантата с фокусите.

Локи бързо се отдалечи от отвора. Разполагаше само с две секунди, понеже, когато бутна Брет, в същия миг издърпа халката на една от гранатите, закачени на елечето на бодигарда.

Локи се претърколи още три метра встрани и покри с ръце главата си. Ударната вълна от експлозията разтърси пещерата. Гранатата избухна, преди Брет да се е изправил, а взривът детонира и експлозивите в чантата. Отекна силен тътен. Когато тътенът утихна, Локи чу как стените на цепнатината започнаха да се рушат. Сега входът беше напълно запушен.

Точно това беше целял. Не само че затвори пещерата, но и отвън вече не проникваше никаква светлина. Без светлинен източник в пещерите е не просто тъмно, а е тъмно като в рог. Все едно че си заобиколен отвсякъде от гъсто черно мастило. Моделът очила за нощно виждане, които носеше Улрик, работеше добре на нощно небе, дори и без луна, защото колкото и да е тъмно, звездите все пак са източник на светлина. В пещерата, без какъвто и да било външен източник на светлина, уредът ставаше безполезен. Улрик, Кътър и Петровна бяха лишени от главното си предимство и щяха да се принудят да включат фенерчетата.

Шансовете бяха изравнени.