Бойд Морисън
Ноевият ковчег (64)

63

Вестта, че е открита картата, водеща до Ноевия ковчег, се разпространи бързо в околността. За това заслуги имаше или отецът, или преводачът. Дешифрирането на картата би отнело по-дълго време на арменците, защото не разполагаха със специалист като Дилара. Но тревогата на Локи беше друга. По всяка вероятност Себастиан Улрик беше вече на път за Ковчега и Локи трябваше да побърза, за да стигнат там първи.

Той се върна в Ереван заедно с Грант и Дилара, където отново се качи на самолета на „Гордиън“ за кратък полет до летището във Ван, Турция. Същевременно информира по сателитния телефон Майлс Бенсън за последните събития.

Локи предпочете да не казва нищо на баща си, защото в противен случай военните щяха да се заемат с търсенето, за да сложат ръка върху приона. Не само това, но и ако турското правителство разбереше, че са открили Ноевия ковчег, тутакси щяха да откажат да ги пуснат в планината Арарат. Налагаше се да запазят в тайна експедицията си, ако искаха да спрат Улрик, без да създават международни скандали, и ако искаха прионът да не попадне в чужди ръце.

Когато пристигнаха във Ван, в града вече се беше мръкнало. Трябваше да почакат до сутринта, за да продължат с търсенето. Това даде време на Локи да събере провизии и екипировка за експедицията. Имаше познати сред местните представители на миннодобивната промишленост в Западна Турция, което му помогна да се сдобие с необходимите неща. В това време Дилара, която перфектно говореше турски, нае хеликоптер за сто и седемдесет километровия маршрут до връх Арарат.

Последната задача беше да подсилят групата си. Улрик разполагаше най-малко с няколко души — Светлана Петровна, Кътър и двама бодигардове. Петимата бяха избягали заедно от „Оазис“. На Локи не му харесваше такова съотношение на силите — пет към три в чужда полза. Грант, използвайки връзките си сред военните, намери трима наемници, които щяха да пристигнат от Истанбул преди изгрев-слънце. Локи беше екипирал самолета с достатъчно оръжие за него, Грант и Дилара. Наемниците щяха да носят собствените си „железа“.

Накрая им остана да чакат да се съмне. Локи каза на двамата пилоти да намерят хотел в града, но самият той, заедно с Грант и Дилара, остана в самолета. Тримата спаха в кабината. Въпреки че обзавеждането на борда на самолета не отстъпваше по удобство на това в хотел, никой от групата не спа спокойно в тази нощ.

Рано на следващата сутрин пристигна оборудването, поръчано от Локи. Скоро след това направо пред самолета се явиха и тримата наемници. Локи ги инструктира за предстоящата мисия, като пропусна да им спомене, че целта им е Ноевият ковчег. Каза им само, че заедно с него, Грант и Дилара ще трябва да изпълнят мисия във враждебна територия и че ще трябва да са нащрек да открият огън във всеки момент. Хеликоптерът щеше да ги стовари на източния склон на планината Арарат и да отлети на юг, където щеше да кацне и да бъде в готовност за спешна евакуация на групата. След края на мисията Локи щеше да се свърже с пилота по радиостанцията. Не искаше машината да кръжи наоколо, за да не издаде присъствието им на Улрик, ако последният вече е пристигнал на мястото.

Хеликоптерът беше изненадващо нов „Бел 222“, достатъчно голям да побере шестимата заедно с цялата им екипировка. По време на полета пилотът им каза, че добивът на минерални суровини и петрол през последните пет години рязко е скочил. В продължение на петнайсет години, като се започне още от средата на осемдесетте години на двайсети век, планината Арарат била забранена зона за цивилни, заради атаките на Кюрдската работническа партия, ПКК. Кюрдските бунтовници често вземали туристи за заложници и взривявали бомби в турските югоизточни градове. Но когато през 2000 година арестували техния водач Абдуллах Йоджалан, нападенията се разредили.

Планината отново беше отворена за туристи и интересът на бизнесмените и инвеститорите към този район бе нараснал.

Благодарение на тази откритост на пилота не се наложи да иска разрешение за полета, но военните щяха да ги наблюдават чрез подслушвателните си постове, с които беше осеяна планината, за да не допуснат проникване на арменски шпиони. Заради подслушвателните постове Локи не можеше да полети към планината направо от Ереван, което беше много по-близо. Между турците и арменците съществуваше дълга история на кръвопролитни конфликти и ако прекосяха въздушната граница, като нищо щяха да ги свалят.

Полетът до планината трая само половин час. Назъбените планински склонове бяха набраздени от скалисти долини и плата, в които можеше да има стотици скрити пещери. Хеликоптерът летеше над върховете на дърветата, но някои растения бяха оцелели, тъй като този район не беше вечно заснежен. Когато се озоваха над приблизителното място, посочено в картата от „Хор Вирап“, започнаха да търсят характерните издадени скали, описани в текста.

На картата беше нарисувано като нос на кораб, издаден от скалната страна, с мачта върху него. Така трябваше да изглежда, гледан от юг. Входът към Ковчега трябваше да се намира на сто крачки на юг, а така нареченият прозорец щеше да е на още сто крачки по-надолу. Най-голям проблем би възникнал, ако издатината се беше срутила много отдавна и вече не съществуваше. Планината Арарат представляваше заспал вулкан и през последните шест хиляди години дори и най-незначителните изригвания и трусове биха могли да унищожат тази издатина. Локи си припомни знаменития „Старец“ — скална формация с причудлива форма в Ню Хампшир, която наподобява брадат мъж, надничащ иззад склона на планината Топ. Тази скала беше толкова известна и обичана, че беше избрана да украсява и монетата от двайсет и пет цента в щата. По жестока ирония на съдбата скалата се срути скоро след като монетата беше изсечена, показвайки колко бързо може да се промени една планина. Шансовете издатината да е невредима също не бяха големи.

Направиха шест захода откъм юг и в един момент Дилара извика и посочи към нещо през левия илюминатор. Определено там долу от скалната стена стърчеше подобие на корабен нос. Намираха се точно над Ноевия ковчег. Дилара се усмихна на Локи, очевидно обзета от силно вълнение. Необходимостта да остане нащрек не позволи на ентусиазма й да вземе връх и над него.

Направиха кръг, за да видят дали долу няма други хора. Планинският склон беше пуст и никъде не се виждаха следи от човешко присъствие, но теренът беше толкова скалист, че като нищо там можеше да се крие и цяла рота войници, но те нямаше как да ги видят. Локи нареди на пилота да се насочи към най-близкото равно място, което обаче се оказа на почти три километра от Ноевия ковчег.

Локи, Грант, Дилара и тримата наемници скочиха от машината и бързо събраха оръжието и екипировката си. Наемниците бяха въоръжени с автомати, докато останалите носеха пистолети и картечни пистолети. Тъй като я беше видял как добре борави с МП-5 по коридорите на „Оазис“, Локи я беше снабдил със същия модел и сега, а тя охотно беше приела.

Хеликоптерът се вдигна обратно във въздуха и групата започна изкачването към входа на Ноевия ковчег.

— На каква височина се намираме? — попита Грант.

— Само на около две хиляди и седемстотин метра. — Локи погледна към върха, който стърчеше на около три километра над тях. Предишните търсачи си бяха представяли Ковчега по-нависоко в планината, но във факта, че реликвата се намираше на по-ниска височина, имаше логика. За да пренесеш строителни материали до Ковчега и да прекараш до него животни, той трябваше да е леснодостъпен. Катеренето не беше никак лесно, но наклонът позволяваше да се изкачат товарни животни.

Лятото не беше напуснало напълно планината. Макар и да беше октомври, небето беше ясно, а температурата стигаше до плюс десет градуса. Докато вървяха, единият от наемниците прокара ръка по листата на някакво растение с пурпурни цветове — несъзнателно движение на отегчен от монотонността планински катерач.

— Аз не бих го пипала — каза Дилара.

Мъжът я погледна в стил „Я стига“ и продължи.

— Защо да не го прави? — попита я Локи.

— Защото това е самакитка. Листата и цветовете й съдържат смъртоносна отрова, която може да проникне в човешкия организъм през кожата. От векове различни народи са мажели върховете на стрелите си с тази отрова.

Наемникът рязко отдръпна ръката си като опарен и избърса дланта в панталона си.

— Ако китката ти изтръпне за малко, не се тревожи — продължи Дилара. — Ще отшуми. Само не облизвай пръстите си след ядене.

След трийсет минути те стигнаха до скалното образувание и Локи започна да брои крачките. Тъй като имаше дълги крака, ако направеше сто крачки и не видеше пещерата, това щеше да означава, че са я подминали. Но притесненията му бяха напразни. На деветдесет и третата крачка той видя тъмен отвор в планинския склон. Пещера.

Входът на пещерата представляваше полукръг с диаметър шест метра. Дъното на пещерата не се виждаше. Ако Улрик вече беше там, разполагаше с прекрасната възможност да им устрои засада. С помощта на жестове Локи нареди на наемниците да заобиколят отдолу входа на пещерата и да подходят от срещуположната страна. Когато заеха позиции, Локи извади светеща пръчка и я хвърли във вътрешността на пещерата.

Не последваха изстрели, но той и не очакваше. Кътър и хората му бяха достатъчно дисциплинирани войници, за да се хванат на такава проста уловка. Локи извади от раницата си количка с дистанционно управление с големи гуми с дебели грайфери. Беше с размер на комат хляб и имаше на покрива си монтирана камера.

Постави количката на земята и извади дистанционното управление, което приличаше на пистолетна ръкохватка, с чийто спусък се увеличаваше скоростта. Едно малко колело му позволяваше да управлява и да прави завои с другата ръка. Той леко натисна спусъка и количката почти безшумно се стрелна напред и изчезна в търбуха на пещерата. Над колелото-кормило беше монтиран цветен екран, по който се предаваше картината от камерата.

Осветена от стробоскопската пръчка, пещерата беше със симетрична форма на тунел, който продължаваше на петнайсет метра навътре и оттатък. Локи различи няколко предмета, но никой от тях не беше достатъчно голям, че зад него да се скрие човек.

Локи даде знак, че е чисто, след което прибра количката и дистанционното обратно в раницата. Взе светещата пръчка и с нея навлезе навътре в пещерата, следван от Грант и Дилара. Наемниците останаха на пост отвън.

Няколко метра навътре Локи забеляза купчина сандъци, някои от които счупени, други непокътнати, подпрени на стената на пещерата. Наведе се и ги погледна отблизо. Очевидно не бяха връстници на Ной, но не бяха и нови. Бяха се разлагали в пещерата поне двайсет години. Върху най-близкия до него сандък имаше някакъв груб надпис. Като че беше на турски език.

— Какво пише тук? — попита Локи Дилара. Забеляза друг сандък, отчасти отворен, и доближи стробоскопската пръчка, за да огледа.

— Не мога да го разчета — отвърна Дилара. — Не е на турски, на кюрдски е.

Изкуствената светлина освети съдържанието на сандъка. Щом видя какво имаше вътре, Локи отскочи назад, преди искра от пръчката да е паднала в сандъка.

— Какво има? — попита го Грант.

— Помниш ли ПКК? Кюрдските сепаратисти, за които ни разказа пилотът. Това трябва да е било едно от скривалищата им. Ако Дилара владееше кюрдски, щеше да прочете думата „динамит“ отстрани.

Щом чу това, Дилара изтръпна.

— Стани бавно и се отдалечи колкото можеш повече от експлозивите — продължи Локи. — Внимавай да не докосваш сандъците.

— Изпоти ли се? — попита я Грант, когато тя се отдръпна назад.

— Като дебелак в сауна.

Ако динамитът се остави на открито, нитроглицеринът изтича от пръчките, от което върху тях се образуват кристали. Един поглед беше достатъчен на Локи да забележи блясъците на хиляди кристали динамит в сандъка. Бяха от евтините експлозиви, не от модерните, които са устойчиви на топене. Сандъците сигурно бяха преседели тук години и бяха подложени на суровия тукашен климат.

— Ще гръмнат ли? — тихо попита Дилара.

— Не, ако не ги пипаме. Но нитроглицеринът е капризно вещество. На дъното на сандъка е пълно с него. Достатъчно е едно малко по-силно побутване, за да го задейства. Експлозията ще срине целия скален покрив.

— Да вървим от другата страна тогава — предложи Грант.

Внимателно промъквайки се откъм другата страна на пещерата, те се придвижиха до дъното й, където свършваше с покрита с цепнатини стена. Локи огледа стената и забеляза, че една от цепнатините образуваше груб квадрат със страни по два метра и половина. Коленичи и прокара длани по пода. Пръстите му се натъкнаха на пясък, който беше използван, за да прикрие някакъв жлеб. Той го разрови и откри, че жлебът образува овална арка.

— Това е врата — каза Локи. — Този жлеб се използва като направляваща. Много бих искал да разбера как точно са я конструирали.

— А аз бих искала да знам как да я отворим — отвърна Дилара.

— Не можем. Не и оттук.

— А откъде? Няма ли някой таен бутон?

— Не. Предполагам, че се отваря само отвътре. Това е имал предвид баща ти, като е писал, че Улрик не може да влезе вътре. Разкрил му е само този вход, но е знаел, че вратата се отваря само отвътре. Щом изграждането е било завършено и животните са били вкарани вътре, са затворили вратата отвътре и са влезли през прозореца. Прозорецът по всяка вероятност е по-малък и по-лесно се отбранява от нападатели. За да отвориш нещо толкова голямо, трябва да натиснеш отвътре. — Локи не можеше да скрие възхищението си от това техническо постижение. — Ной трябва да е бил голям инженер.

— Значи Ковчегът се намира зад скалата?

Локи посочи вратата към Ноевия ковчег.

— Дано Улрик да не ни чака от другата страна.