Бойд Морисън
Ноевият ковчег (18)

17

След като кацнаха на международното летище „Макларън“ в Лас Вегас, Локи, събрал сили след четиричасовия сън, взе ключовете на наетия джип, докаран до самолета на „Гордиън“, и седна зад волана. На таблото пред Грант беше монтирано джипиес навигационно устройство. След броени минути цялата група вече пътуваше по магистрала 93, която щеше да ги отведе право до мястото на катастрофата.

— На какво разстояние сме оттам? — попита Дилара от задната седалка.

— Джуди Ходж, главният инженер по разследването, каза, че е на около сто и петдесет километра — отговори Грант. — Едно мокро петно посред пустинята. За щастие е близо до шосето. Ако беше в каньон или в планина, прибирането на останките щеше да отнеме десет пъти повече време.

— А сега колко ще отнеме? Имам предвид колко ще отнеме да разберем какво се е случило?

— Обикновено са необходими месеци за първоначалните констатации и години, докато се изготви крайният доклад.

— Години? Сам каза, че имаме време до петък, а днес вече е понеделник сутринта!

— Понеже това не ми прилича на обикновена авария, ще убедя НБСТ да побързат с разследването — обясни Локи. — Грант, искам ти да поемеш нещата тук.

— Ама че си жесток! — възмути се на шега Грант. — Към Тифани най-малкото.

— Тя ще издържи без теб още няколко дни. Ще изпратим всичките останки в ЦИТ и ще ги сложим в трети хангар.

— Какво е ЦИТ? — попита Дилара.

— Центърът за инженерни тествания на „Гордиън“. Намира се във Финикс, така че няма да е необходимо много време да преместим останките там. ЦИТ е разположен на две хиляди декара площ и е построен навътре в пустинята още преди двайсет години. През това време Финикс се разрасна толкова много като град, че сега центърът е в покрайнините му. Разполагаме с дълга единайсет километра овална писта за тестване, полоса с препятствия и кал, хлъзгава писта, закрита и открита площадка за симулиране на катастрофи, много лаборатории и разнообразно оборудване. Има също и километър и половина самолетна писта и пет хангара за изпитателни полети.

Локи съзнаваше, че говори с необикновен патос за Центъра, като горд баща за рожбата си, но не можеше да се въздържи. Това беше перлата в короната на „Гордиън“.

— Значи извършвате изпитания по поръчка на автомобилни компании? — попита Дилара. — Мислех, че си имат собствени изпитателни писти и лаборатории.

— Имат, но много от тях искат провеждането на отделни, независими изпитания. Застрахователните компании, адвокатските фирми, производителите на гуми. Най-големият ни клиент е американското правителство. Можем да тестваме буквално всичко, което се движи на колела. Всичко — от велосипеди до тежки камиони. Всъщност вдругиден ще докарат един свръхтежък самосвал.

— Май тази работа наистина ти харесва. Ти участваш ли в изпитанията на колите?

— Понякога, ако ми се удаде възможност. Особено забавно ще е с този камион.

— С камион? Майтапиш ли се? Защо?

— „Либхер Т 282 Б“ е немски камион, висок е осем метра и празен тежи двеста тона.

— Това са двеста хиляди килограма. Не мога да си представя нещо толкова огромно.

— Най-големият камион в света. Прилича на триетажна сграда на колела. Когато е натоварен до пълния си капацитет, тежи колкото „Боинг 747“. Само гумите му са с диаметър три метра и половина и всяка тежи повече от която и да е лека кола. Една мина за добив на въглища в Уайоминг ни поръча да го тестваме, за да решат дали да го купят. Струва си да платят солиден консултантски хонорар на нас, при положение че планират да купят двайсет такива самосвала по четири милиона долара парчето.

— Звучи невероятно.

— За съжаление, тъй като ще се връщаме в Сиатъл, налага се да почакам до другия път, за да направя едно кръгче.

Останалата част от пътуването премина в мълчание. Минаха по моста над язовирната стена на „Хувър“ и влязоха в щата Аризона. Суровият пустинен терен беше осеян тук-там с дребни дървета. Въздухът трептеше от горещината, температурата вече беше над трийсет градуса по Целзий.

На четирийсет километра северно от Кингман джипиесът показа, че наближават отклонение и Локи зави по един неасфалтиран път. След още минута стигнаха до множество скупчени коли. Трийсет микробуса със сателитни чинии на покривите. Репортери стояха пред камерите и предаваха това, което бяха научили за катастрофата, отнела живота на една от най-големите световни знаменитости.

Подминаха микробусите и стигнаха до пропускателен пост на щатската полиция на Аризона. Единият от щатските полицаи им махна да спрат.

— За журналисти дотук! — каза той.

— Ние не сме журналисти — отвърна Локи и показа пропуска си. — Работим в „Гордиън Инженеринг“.

Полицаят провери набързо документа за самоличност и го върна.

— Очакват ви, доктор Локи. Ще ги откриете на около километър по-нататък.

— Благодаря.

Локи продължи напред, докато стигна друго скупчване на коли. Този път преобладаваха полицейски и пожарни коли, линейки и коли на „Съдебна медицина“. Имаше и три армейски джипа „Хамър“, както и верижен транспортьор за пренасяне на опасни ядрени, химични и биологични материали. До него се виждаха двама души в херметични костюми, наведени над редица от черни чували, които най-вероятно съдържаха събраните досега останки. Локи не знаеше обаче за какво са необходими костюмите за работа в заразена среда. В самолета не би трябвало да има опасни химикали, а горивото отдавна беше изгоряло до последната капка.

Един от микробусите беше паркиран на известно разстояние от другите коли. На него беше изобразено логото на „Гордиън“ — зъбчато колело, обкръжено от четири знака, символизиращи сферата на дейност на фирмата: пламък, електрическа светкавица, самолет, надвиснал над кола, и стилизирана човешка фигура.

До микробуса стоеше елегантно облечена жена на трийсет и няколко години и говореше по портативна радиостанция. Когато чу приближаващия се джип, Джуди Ходж вдигна глава към тях. Носеше бейзболна шапка с логото на „Гордиън“, горнище без ръкави, джинси и гумени ръкавици. Щом видя, че е Локи, закачи радиостанцията на колана си и се приближи до джипа.

Локи скочи от колата и се здрависа с нея. Джуди кимна на Грант за поздрав, след което Локи я запозна с Дилара.

— Радвам се да те видя, Джуди — каза Локи. — Оттатък се е събрал цял цирк.

— Полицията вече залови двама репортери, които се бяха промъкнали през барикадата — отвърна Джуди. — А трябва да дебнем и за ловци на сувенири. Добре че имаме „Джи-Таг“. Трябва да откараме парчетата оттук възможно най-скоро. Не знаех, че феновете на „Хейдън“ са били толкова откачени.

„Джи-Таг“ беше метод за обработка на останки от катастрофирали самолети, разработен в „Гордиън“. Всяко парче се фотографираше с цифров фотоапарат, след което се записваха точните му координати според навигационната система джипиес. После се отпечатваше баркод с уникален идентификационен номер и се прикрепваше към конкретното парче. Данните автоматично се изпращаха към централните компютри на „Гордиън“ и се изработваше детайлна карта на всяка една останка и нейното местоположение. Системата „Джи-Таг“ ускоряваше десетократно документирането на останките за разлика от ръчната обработка преди това и даваше възможност те да бъдат преместени от мястото на катастрофата само след броени часове. По този начин излагането на останките на вредното въздействие на природата се свеждаше до минимум.

— Започнахте ли да товарите останките? — попита Локи.

— Първият верижен транспортьор ще пристигне след около час. Ще задействаме двайсетина такива, които ще се движат оттук до ЦИТ и обратно. Главната концентрация на парчета е ето там. — Тя посочи мястото, където се бяха струпали работници. Локи видя само няколко големи отломки, включително и нещо подобно на двигател.

— Когато свърша тук, се връщам в Сиатъл заедно с доктор Кенър. Налага се да побързаме с това разследване. Джуди, ти остани тук, докато разчистите мястото. Грант ще се погрижи за обработването на останките в ЦИТ. Сега ми разкажи за катастрофата.

Те последваха Джуди сред пустинята. Локи видя десетки парчета метал, багаж и различни неидентифицирани останки, които вече бяха етикетирани и готови за товарене. Докато вървяха, Джуди им разказа за странния обратен курс на самолета. Получила беше електронно копие от рапорта на пилотите на изтребителите и изложи съдържанието му.

Локи се спря пред един квадратен отломък с размери около метър на метър. Беше част от фюзелажа и по средата му имаше отвор на илюминатор с разбито стъкло. Той коленичи и погледна отблизо, докато продължаваха да разговарят.

— Някакви следи от декомпресия в резултат на взрив?

— Не. Самолетът е бил напълно невредим, преди да се разбие в земята.

През рамката на илюминатора Локи забеляза нещо бяло под фюзелажа, което проблесна на слънцето.

— Имаш ли още един чифт ръкавици в теб? — попита я той. Като че бяха пропуснали едно парче под тази част от фюзелажа, която вече беше етикетирана и фотографирана.

— Да, разбира се. — Джуди му подаде ръкавици.

— Значи може би трябва да търсим бавно изтичане на кислорода? — попита Локи, докато си слагаше ръкавиците.

Джуди го изгледа озадачено.

— Не. Почакай малко, мислех, че знаеш…

— Какво да знам? — Локи се надвеси над парчето от фюзелажа. Изведнъж се изправи рязко, когато видя какво лежи отдолу. Белееща се човешка бедрена кост, вероятно на мъж.

Да откриеш части от човешки тела, пръснати сред останките, не беше необичайно, но не и оголена кост. Особено тази, която беше толкова гладка и сякаш оглозгана от хищници, а беше изключено койотите да са открили крайника под това парче от фюзелажа.

Джуди се обади по радиостанцията:

— Имаме още едно тук.

Някой й отговори, че тръгва насам.

— Това не е първата кост, която сте открили, така ли? — попита Локи и се доближи до находката.

Джуди поклати глава:

— Ние…

Преди да е довършила мисълта си, някой зад Локи извика:

— Не го докосвайте!

Когато се обърна, срещу него стоеше мъж, облечен в херметичен костюм за работа с опасни химични и биологични вещества. Той направи снимка на костта, после внимателно я вдигна и я постави в найлонов плик. След като я означи, я остави, без да каже нито дума повече.

— Извинявай — каза Джуди. — Мислех, че са те уведомили.

— Разбрах само най-основното от Ейдън Макена, преди да тръгнем към Вегас. Какво, по дяволите, става тук, Джуди?

— Екипът за работа с опасни субстанции е тук именно заради тези кости. Заради състоянието на останките от ФБР изразиха тревога за наличието на биологични или химични вещества. Най-близкият подобен екип беше разположен в една армейска част в Дъгуей Прувинг Граундс в Юта. Те не откриха нищо. Дадоха ни зелена светлина да започнем с обработването на останките вчера следобед.

— Колко тела бяха извадени досега?

— Нито едно.

— Какво? Но досега би трябвало да сте открили нещо. Според полетния лист, който прочетох, на борда е имало двайсет и седем души.

— Намерихме останки от поне двайсет души, но не и тела.

— Под останки имаш предвид ръце, торсове и прочие, така ли?

— Не, в онези черни чували, които видя ето там, има само кости.

Локи онемя. Грант също беше шокиран от чутото.

— Но как е възможно? — изрече накрая Локи.

— Нямаме никаква представа. Знаем само, че преди да се разбие самолетът, нещо е превърнало всичките пътници на борда в скелети.