Бойд Морисън
Ноевият ковчег (37)

36

Локи и Перес слязоха със стъкления асансьор две нива над централния атриум. Докато слизаха, Локи видя, че персоналът е започнал да почиства след края на тържеството, но пътниците продължаваха да се разхождат из атриума или висяха в няколкото бара от двете страни.

Двамата излязоха от асансьора и тръгнаха по посока към кърмата. Локи нямаше никаква представа какво толкова важно иска да му покаже Перес, но така и не можа да склони агента от ФБР да му разкрие причината.

— Какво ще правим с Улрик? — попита той Перес. — Имаме само няколко часа до отплаването на кораба.

— Какво искате да направим?

— Да нахлуем в стаята му. Мисля, че е поставил някакво устройство във вентилационната система на кораба. Съмнявам се, че ще го активира, преди да слезе от борда, но ако успеем да го спипаме с устройството, ще можем да докажем, че той стои зад мистерията.

— Вижте, доктор Локи, след като дойдохте тук, без да ме предупредите, изгубихте голяма част от доверието ми към вас. Защо не ми съобщихте за подозренията си срещу Себастиан Улрик вчера?

— Тогава още не знаех. Дори след като научих, че може би е замесен в изграждането на бункера, за който ви казах, все още не разполагах с конкретни доказателства. Исках сам да разговарям с него и си рекох, че ако ви кажа, че ще дойда, вие ще се намесите и ще ми попречите.

— И дяволски сте прав, че ще се намеся! Макар че Себастиан Улрик стои зад Светата църква на хидронастията — която ФБР разследва от известно време, без да ги е уличила в нито едно престъпление — да обвиниш един от най-богатите хора в участие в проект „Вихър“ си е сериозно нещо.

В съзнанието на Локи просветна тревожна червена лампичка, но още не знаеше защо. Нещо в думите на Перес намирисваше, беше фалш.

— Агент Перес, целия ли багаж проверихте?

— Целия. Разкрихме контрабанда, но нищо, което да наподобява биооръжие.

— А куфарите на Улрик?

— Казвам ви, всичко претърсихме.

Стигнаха до една каюта в края на коридора. Локи не беше доволен от отговора на Перес. Улрик трябваше да прекара устройството на борда по някакъв начин. Да го скрие в багажа си беше най-лесното решение, но как би избегнал претърсването?

Нещо не беше както трябва. Локи доближи ръка до колана си и погали с пръсти своя „Ледърман“.

— Говорихте ли с Ейдън Макена или Грант Уестфийлд? — попита той.

— Не ги познавам. — Перес прекара картата ключ в устройството на вратата. Отстъпи и остави Локи да влезе първи. Щом направи крачка напред, Локи разбра защо му е просветнала червената лампичка. Проект „Вихър“. Това беше името на проекта, по който Локи беше работил за кратко. Но името беше променено на „Оазис“, когато прехвърлиха проекта на Коулман. И в разговора си с Перес от предния ден той го беше споменал като „Оазис“.

Само той, Дилара, Грант и Ейдън знаеха за връзката между „Вихър“ и „Оазис“. Щом Перес изобщо не беше говорил с тях, тогава имаше само една причина да знае за „Вихър“.

Перес също беше замесен.

Каютата представляваше двустаен апартамент като този, който Локи и Дилара бяха наели. Ако беше някакъв вид импровизиран команден пункт на ФБР, би трябвало да има агенти, насядали около модерната си наблюдателна и проследяваща техника. Но стаята беше напълно празна.

Всичките тези мисли минаха през ума му само за миг. Само с една-единствена крачка Локи беше прекрачил от абсолютна безопасност към смъртна опасност. Въпреки това не промени походката си и продължи навътре. Не можеше обаче да бръкне за глока, който беше в кобур под лявата му мишница. Перес щеше да го забележи и да реагира още преди да е извадил оръжието.

Вместо това леко извади „Ледърман“-а от калъфа и разтвори острието на ножа.

— Та, за какво дойдохме тук? — попита той и в същото време светкавично се наведе и замахна в полукръг. Перес вече беше извадил пистолета си, но вместо да се прицели и стреля, той понечи да фрасне с него Локи.

Тайлър се отдръпна настрани. Пистолетът се стовари върху бицепса му и ръката му се разтърси от болка. Ножът в другата му ръка проблесна и проряза китката на Перес. Перес извика и пистолетът падна на мокета на пода. Локи вдигна лакътя си и удари Перес в лицето.

Перес полетя към вратата и се фрасна в рамката. От удара от рамката се отцепиха трески, но той запази равновесие. Видя пистолета в краката си и се наведе да го вземе. Локи хвърли „Ледърман“-а и бръкна за глока си. Насочи го към агента, преди онзи да е достигнал неговото оръжие.

— Не мърдай! — извика Локи.

Перес замръзна на място, с длан на сантиметри от оръжието.

— Хвана ме по „Вихър“, нали? — попита Перес. — Така се е наричал проектът, когато си работил върху него. Несъзнателно споменах това кодово име. Разбрах, че съм сгрешил, още щом произнесох думата. Странно е как една малка грешка на езика може да те прецака.

— Къде е партньорът ти? — със застрашителен тон попита Локи.

— В другата стая. Жива е. Все още.

Локи надникна в спалнята. Тина Харис лежеше неподвижно на леглото.

— За оня откачалник ли работиш?

— Себастиан Улрик е велик човек. Историята ще го покаже.

Този тип беше също толкова смахнат, колкото и Улрик.

— Изправи се — нареди му Локи.

Перес не помръдна.

— Скоро светът ще е напълно различен.

— Ако се опиташ да вземеш пистолета, ще те застрелям.

— Човечеството е слабо. Ние ще го направим отново силно.

— Казах да станеш!

— Не можеш да го спреш.

— Какво да спра?

— Новия свят.

Бърз като кобра, Перес се стрелна и грабна пистолета. Изправи се и понечи да стреля. Локи нямаше избор. Трите куршума се забиха в гърдите на агента. Перес падна върху вратата на каютата, която се разби от тежестта му. Пистолетът падна от ръката му и оттам през перилата. Тялото му се свлече на пода.

Локи се втурна към агент Харис. Тя беше със завързани ръце и запушена уста. Тихо стенеше и имаше голяма подутина отстрани на главата.

Той махна кърпата от устата й и се зае да я развързва. Когато я обърна, за да разхлаби въжето, блузата й се беше измъкнала и отдолу се показа сива материя. Локи я докосна — беше от кевлар. Бронирана жилетка.

По дяволите!

Изтича обратно при външната врата и опасенията му се потвърдиха.

Перес беше изчезнал.