Бойд Морисън
Ноевият ковчег (59)

58

Себастиан Улрик се качи в заредения с гориво „Лиър Джет“ на летище „Хийтроу“ в Лондон. Сега вече гледаше по друг начин на настойчивостта на Кътър да разполагат с резервни планове. В първоначалния проект на „Оазис“ нямаше и дума за пристан за подводници, но на Кътър не му се нравеше мисълта да се озове в бетонния капан на бункера, без да имат път за бягство. Когато смениха изпълнителя по договора с Коулман, Кътър убеди Улрик да добави това ново изискване към проекта. И Улрик му беше благодарен за предложението. Ако не беше подводницата, водачът на култа сега вече щеше да е арестуван от американската армия.

Улрик беше доплувал с подводницата до яхтения залив „Диър Харбър“ на острова. Оттам откраднаха една яхта и потопиха подводницата, за да не я открият. После спокойно отплаваха за Ванкувър, Канада, където с помощта на парите от банковата му сметка на Каймановите острови наеха реактивния „Лиър Джет“, без да им задават излишни въпроси. Кътър знаеше откъде да ги снабди с перфектно изработени фалшиви паспорти.

Рано или късно Локи щеше да разбере, че са избягали, но Улрик имаше осем часа преднина, може би и повече. Щеше да е посетил Ноевия ковчег и да е духнал, преди Локи да разбере накъде е тръгнал. Но тогава вече Улрик щеше да е прибрал единствения образец на Аркон в света.

Той повъртя флаш паметта в ръката си и се усмихна на Светлана, която беше намръщена заради неприятните събития. Тя и Кътър приемаха временната пречка по-емоционално и от него. Улрик беше спокоен, защото и той като Кътър винаги разполагаше с резервен план. Американското правителство щеше да блокира негови банкови сметки, но едва ли знаеше с колко пари разполага. И тъй като все още притежаваше стотици милиони долари, щеше да преодолее дори и катастрофа с мащаби като тази от предната вечер.

Неговият нов рай щеше да е в Швейцария. Ролята на нов „Оазис“ щеше да изиграе швейцарската лаборатория, изградена под един средновековен замък, който беше купил под измислено име. Не беше толкова удобна като комплекса на Оркас Айлънд, но щеше да свърши работа. Веднъж сдобиеше ли се с агента на заразата, щеше да е въпрос само на седмици да синтезира новия Аркон-С. Докато правителството попаднеше отново на следите му, вече щеше да е много късно.

Единствената му задача сега беше да стигне до планината Арарат и до Ноевия ковчег. Знаеше къде се намира реликвата, благодарение на Хасад Арвади, но никога не беше ходил там. И досега не беше правил опити да отиде, защото Турция ревностно пазеше планината. Ако преди три години беше предприел експедиция дотам, щяха да бъдат зорко следени от властите и в крайна сметка щяха да привлекат нежелано внимание. Сега, след като плановете му бяха разкрити, той беше готов да рискува. С достатъчно пари за подкупи и с Кътър, и още двама бодигардове на разположение, Улрик беше убеден, че до двайсет и четири часа ще е влязъл в Ноевия ковчег. Оттам щеше да вземе образеца от заразата и да изчезне.

Улрик се забавляваше мислено, като планираше как ще си отмъсти за атаката срещу „Оазис“ и спъването на плановете му. Той беше търпелив човек и имаше визия за години напред, но това не означаваше, че не беше отмъстителен. През месеците, в които старият свят щеше да загине, за да даде път на Новия, той щеше да наеме най-добрите професионални убийци и Тайлър Локи щеше да си получи заслуженото.

В лабораторията на „Гордиън“ в Сиатъл Дилара внимателно издърпа свитъците от тръбата. В залата беше поставена голяма маса за изследвания, а влажността беше изкуствено занижена с двайсет и пет процента, за да се запази целостта на древния документ. На Локи студеният и сух въздух му напомняше на януарска вечер във Финикс. Грант и Майлс стояха отстрани и гледаха как Дилара разпъна свитъка с покритите си с гумени ръкавици длани.

Въпреки че нямаха много време, движенията на Дилара бяха бавни и отмерени. Тя беше решена на всяка цена да запази документа. Тъй като трябваше само да го преведат, Локи предложи да развият свитъка и да го фотографират. Щяха да вземат фотографиите със себе си и да запазят оригиналния свитък. Докато тя приготвяше свитъка, Локи настройваше фотоапарата с висока резолюция.

Основният въпрос беше колко време щеше да е необходимо на Дилара да дешифрира написаното. Приличаше на някаква древна разновидност на иврит.

— На колко години е тази хартия? — попита Локи.

На устните на Дилара се беше изписала полуусмивка. Тя страшно много се вълнуваше заради археологическото значение на находката.

— Не е хартия, а папирус. В Египет са използвали такъв. Без да се изследват въглеродните частици, не мога да преценя колко е стар, но предполагам, че е поне на три хиляди години. По-стар е и от Свитъците от Мъртво море.

Грант подсвирна впечатлен.

— Самият свитък представлява невероятно археологично откритие — добави тя. — По-значим от него би могъл да е само Ноевият ковчег.

— Дано да ни отведе към Ковчега. Аз съм готов.

— Само още няколко минути. Налага се да боравя с него, както се борави с експлозиви. Едно невнимателно движение и ще се превърне в прах.

След като Дилара най-после разви документа, Локи направи фотография на всяка негова част. Снимките се появиха директно на монитора в другия край на залата — петкратно увеличени изображения.

— Можеш ли да го преведеш? — попита Локи.

Дилара се вгледа в първата снимка.

— Мисля, че да. Написано е на пратанаитски иврит — езикът, на който е написан и Медният свитък от Свитъците от Мъртво море. Доста е необичаен и рядко срещан. Само няколко души в света владеят този език. Баща ми беше един от тях.

— И за наш късмет ти също си от тях. — Локи натисна бутона на интеркома. — Качи ли фотографиите, Ейдън?

Гласът на Ейдън прозвуча от високоговорителя:

— Абсолютно. Сега ги прехвърлям на лаптопа ти. Също така им правя морфологичен разбор. Ако доктор Кенър ни даде матрицата за превода, ще можем да автоматизираме процеса.

— Добре. Целта е да открием дали пише нещо за Ноевия ковчег.

— Боже мой! — възкликна Дилара, докато четеше.

— Какво?

— Тук пише много повече, не само за Ноевия ковчег. Това е версия на цялата книга за Битието. Сигурно е най-ранната версия на библейския документ, откривана някога на света. Пише как Бог е сътворил небесата и земята, Райската градина, Адам и Ева. Но е по-подробен от другите. Забележително!

— Извинявай, че ще те прекъсна, но нямаме много време. После, когато се върнем, ще можеш да четеш колкото си искаш. Можем ли да минем направо към онази част, където се говори за Ной?

— Да, знам. Извинявай. Следващата част… следващата част. Стоп!

Тя се приближи до екрана. Очите й така се ококориха, че сякаш щяха да изпаднат.

— Ето това е! — възкликна тя.

— Пише ли къде е Ковчегът?

— Не точно, но сега разбирам защо баща ми се беше заел да преведе наново Библията. Помниш ли, че беше заменил думите в някои глави с други думи? Например, от този ред тук може да се стигне до заключението, че Ковчегът се намира вътре в планината Арарат.

— И с какво ни помага това?

— Не знам. — Тя продължи да чете, после спря и на лицето й се изписа силно учудване. — А? Това е нещо ново.

— Моля те, престани — обади се Грант. — Направо ни изкарваш от нерви.

— Съжалявам. Тук има една част, която в Библията липсва. Говори се за някаква карта.

— Карта на местоположението на Ноевия ковчег ли? — попита Локи.

Дилара кимна.

— Също така се описват два амулета, които притежават такава магическа сила, че могат да унищожат света.

— Пасва на нашата версия. Поне сега вече знаем, че трябва да търсим амулет. Но как един амулет може да съдържа прионна зараза си остава загадка. Къде е картата?

— Става дума за някакъв град. Мога само да предположа как се произнася. Звучи като Ортиксисита. В този град има храм, който се нарича „Кхур Ферап“.

— Чувала ли си го?

— Звучи ми познато, но не мога точно да си спомня откъде. Ако бях взела книгите с мен…

— Ейдън, чу ли това? — произнесе Локи в микрофона на интеркома.

— Вече търся — донесе се отговорът на Ейдън. — Ще опитам всички възможни комбинации със заместване на гласните звуци и ще стесня фокуса до района на планината Арарат.

След няколко секунди Ейдън се обади отново:

— Намерих го. В Западна Армения има град, който се нарича Арташат. Бил е построен през 180 година преди Христа и първото му име е Артаксиасата. В покрайнините му има прочут манастир.

Дилара щракна с пръсти.

— Спомних си! „Хор Вирап“! Затворът, в който е бил заточен свети Григорий Просветител!

— Добра си, докторе, а имам и снимка на манастира — отвърна Ейдън. — Изпращам ви я.

Щом Локи видя изображението на „Хор Вирап“, у него се всели предчувствието, че точно там трябва да отидат.

— Ейдън, кажи им да приготвят самолета — инструктира го той. — Отиваме в Армения.

Локи продължи да гледа снимката и постепенно придоби увереност, че в крайна сметка ще открият Ноевия ковчег. Върху хълма, над зелените поля, се извисяваше постройка с дебели стени и централна кула. Тази крепост беше някогашният манастир „Хор Вирап“. А на хоризонта, на заден план, на фона на яркосиньото небе, се виждаше величествената снага на планината Арарат.