Бойд Морисън
Ноевият ковчег (39)

38

След като Локи не откри Дилара в каютата, той излезе да я търси отвън, но когато пътниците разпознаха в него участника в преследването с мотоциклетите, го задържа охраната на кораба. После го арестува полицията и той прекара два часа в участъка, в стаята за разпити, трескаво обяснявайки на служителите на реда какво се беше случило. Полицаите обаче не останаха много убедени в думите му.

Локи вече си представяше как ще го обвинят в нападение и убийство на агент от ФБР, да не говорим за създалата се на кораба бъркотия, когато се отвори вратата и в стаята влезе агент Тина Харис — все още малко замаяна.

— Оставете ни насаме — каза тя и детективите излязоха.

— Добре ли сте? — попита я Локи.

— Имам само силно главоболие. Благодаря за помощта ви. Спасихте ми живота.

Локи се изненада.

— Как разбрахте?

— Току-що говорих с Вашингтон. Не знаеха, че с Перес сме дошли в Маями. Той ми беше началник, а аз си мислех, че изпълнявам заповеди, когато пристигнах тук. Ако беше заминал сам, без мен, щеше да предизвика твърде много подозрения. Мислех, че преследваме вас, но когато влязохме в каютата, той извади пистолет и го насочи към мен. Завърза ме. Единственото, което тогава ми мина през ума, беше, че възнамерява да се позабавлява с мен, преди да ме хвърли в морето.

— Предполагам, че и мен искаше да изхвърли зад борда. Не ме застреля само заради шума, който щеше да вдигне. Чухте ли разговора ни?

— Само малка част. Бях доста замаяна. Щом ме завърза и ми запуши устата, ме халоса с пистолета по главата. Тъкмо се свестих, когато вие влязохте. Какво, по дяволите, става?

Локи й разказа за Улрик и за устройството, което по всяка вероятност беше скрито в апартамента му.

— Щом Перес е бил на борда, нямаше ли и той да се зарази от това биооръжие? — попита Харис.

— Сигурен съм, че Улрик не му е казал за тази малка подробност. Просто целта му е била с негова помощ да се отърве от мен и вас. Перес не е знаел, че ще бъде пожертван в името на едно по-светло и добро бъдеще, родило се в болните фантазии на Улрик. И вероятно не искаше да повярва в моята теория, когато му я споделих.

— Как е могло да се случи подобно нещо? Та ние провеждаме пълна проверка на миналото на всеки агент. Ако е бил член на Светата църква на хидронастията, ние би трябвало да го знаем.

— Улрик трябва да има друг човек за връзка в Бюрото.

— В момента проверяваме тази възможност, но досието на Перес във ФБР е напълно чисто.

Тя зачете от една папка:

— Израснал в Далас, Тексас. Майка му умряла при раждането. Баща му е бил детектив, който бил ранен по време на работа и се уволнил от полицията. След това не се е занимавал с нищо сериозно, живеел е от пенсията за инвалидност. Перес е завършил гимназия с отличие и е бил приет да следва в „Йейл“ със стипендия. Завършил психология…

— Това трябва да е! — Локи погледна датата на завършване. — Улрик се фукаше, че също е учил в „Йейл“. А и двамата с него са на една и съща възраст. Сигурно са били приятели в колежа. Имаме само още няколко часа преди „Зора на Генезиса“ да отплава. Каквото и да е заложил Улрик в каютата, то е с монтиран часовников механизъм. Трябва да влезем там и да го открием, преди да се е активирало.

— Изпратила съм на кораба десет агенти от офиса ни в Маями.

Локи постави въпроса, който не му даваше мира, откакто откри каютата си празна:

— Има още един проблем — каза той със стиснати зъби. — Хванаха Карън.

Харис го погледна объркано.

— Коя е Карън?

Локи се изчерви. „Карън?“ Откъде му хрумна да го изрече?

— Исках да кажа Дилара. Дилара Кенър. Мисля, че е похитена от Улрик. Трябва да я намерим.

При мисълта, че Дилара е в ръцете на Улрик, го побиха ледени тръпки.

— Значи трябва възможно най-скоро да стигнем до каютата му.

— И аз ще дойда — твърдо отсече Локи.

Харис помълча, след което кимна.

— Добре, да вървим. Ще организирам плана по пътя.

— Без писмена заповед ли ще действате този път?

— В екстремни ситуации като сегашната не ни трябва писмена заповед.

Трийсет минути по-късно те нахлуха в апартамента на Улрик. Един от агентите от ФБР използва шперц, за да отвори вратата, и влезе вътре облечен като стюард. Двама мъже препречиха пътя му, но за тяхна изненада бяха набързо и безшумно обезвредени от останалите нахлули в каютата агенти. За голямо разочарование на Локи нито Улрик, нито Дилара бяха вътре.

Той огледа стаята и откри метално куфарче на едно бюро — точно според очакванията му. От куфарчето към дупка, пробита в стената, беше свързана някаква тръба. Локи отвори контролното табло до куфарчето и видя електронен дисплей, който отброяваше в обратен ред времето. Щеше да покаже 00:00:00 след около десет часа, т.е. три часа след като корабът отплаваше по график от пристанището. Куфарчето беше заключено с цифрова комбинация.

Локи накара един от двамата бодигардове да отвори куфарчето. Онзи му отвърна, че са му платили много пари, за да не допусне никой до стаята и особено до куфарчето, но че не знаел нито какво имало вътре, нито как да го отвори.

Куфарчето можеше да има вътре механизъм-капан. Ако Локи се опиташе да го отвори, можеше да се взриви бомба или пък устройството да се активира незабавно и да зарази всички в помещението. Затова той поиска да повикат екип за работа с опасни вещества, който да прибере устройството в специално обезопасен контейнер.

Членовете на екипа прибраха куфарчето заедно с тръбата и останалата част от механизма в пластмасовия контейнер. Сега, дори и да се задействаше, биооръжието щеше да е обезопасено и нямаше да може да навреди на никого.

— Трябва да го анализираме веднага — каза Локи на агент Харис. — Трябва да разберем с какво си имаме работа. А в страната има само няколко лаборатории, които са екипирани да се справят с опасни вещества от четвърто ниво.

Опасните вещества от четвърто ниво включваха най-смъртоносните биологични агенти, известни на човека, като вирусите „Ебола“ и „Марбург“. Освен върху проектирането на модерната лаборатория на Улрик, Локи се беше занимавал и с изграждането на лабораторен комплекс на Института на сухопътните сили за медицински изследвания върху инфекциозни заболявания (ИССМИИЗ) във Форт Дерик, Мериленд, когато военните решиха да подсилят защитата на комплекса срещу терористични атаки.

— Знам, че лабораторията в Маями няма да се справи.

— Най-близо се намират Центровете за контрол върху болестите в Атланта. Имам самолет на летището в Маями. Мога да стигна до там за два часа — каза Локи.

Агент Харис отвърна, че е съгласна, само при условие че и тя дойде, както и един от членовете на екипа за опасни вещества. Локи охотно се съгласи. Докато летяха към Маями, Харис щеше да се обади в Бюрото и да обяви официално общонационалното издирване на Улрик.