Бойд Морисън
Ноевият ковчег (31)

30

Централна новина във вечерните новини във вторник беше „полуделият“ камион и репортажите за неговото преследване. В сряда сутринта се появиха и първите обвинения. Щетите, нанесени на квартал „Диър Вали“ на Финикс, бяха значителни, но ако не беше намесата на Локи и Грант, щяха да са катастрофални. С изключение на строителния склад, повечето от разрушенията бяха в „Аква свят“. Най-малко шейсет и пет коли на паркинга бяха напълно унищожени, а други петдесет — повредени. Общата стойност на щетите без съмнение щеше да достигне милиони. Цяло чудо беше, че единствените загинали бяха единият похитител и двамата заместник-шерифи. Няколко души в „Аква свят“ бяха леко ранени. Все пак на „Гордиън“ му предстоеше неизбежно да отговаря в съда по предявените срещу компанията искове.

Майлс Бенсън беше кацнал във Финикс в сряда сутринта, за да огледа със собствените си очи щетите. Щяха да обвинят „Гордиън“, че не е осигурила надеждна охрана на „Либхер“-а и че е позволила на злосторниците да използват самосвала като гигантски таран. Като мениджър на компанията, отговорност носеше и Майлс. Работниците от „Гордиън“, с помощта на кранове и под надзора на Грант, вече разглобяваха камиона за превозването му обратно в ЦИТ.

— Дори не можахте да хванете този тип! — ядоса се Майлс, гледайки как свалят от „Либхер“-а товарния кош. — Как, по дяволите, се случи това?

След последните събития Локи се беше върнал в ЦИТ, за да оцени щетите и да разследва как натрапниците бяха успели да проникнат в комплекса. Сега задачата му беше още по-трудна: да отговаря на въпросите на шефа си. От ремонтните работи във въздуха се вдигаше прах. Локи се изкашля, но по-скоро от разочарование, че беше направил пропуск.

— Ето какво знаем до момента — отвърна Локи. — Проверихме всички хора, които са влезли в ЦИТ вчера, освен двамата следователи от НБСТ. Служители от шерифския отдел на Марикопа проведоха акция и нахлуха в хотелската им стая. Истинските следователи бяха там — и двамата мъртви. Застреляни и сложени във ваната, сред пликове с лед. На вратата им беше поставен знак „Моля, не безпокойте“.

— Какво са взели?

— Сравнихме наличните останки в хангара с инвентарния списък от „Джи-Таг“. Задигнали са зелено на цвят куфарче. Не е било отваряно от екипа ни и затова не знаем какво е имало вътре.

— Защо им е да привличат толкова внимание към себе си?

— Навярно не са предполагали, че самолетът ще се върне на територията на Щатите. Очаквали са да падне в морето. Това е най-логичното обяснение защо са предприели толкова рискован и набързо скалъпен план, за да вземат нещо от останките. Били са сигурни, че няма да го открием, когато самолетът се разбие в океана.

— Някакви следи?

— Съдебният лекар още вади парчета от тухли от трупа на единия от нападателите. Свидетелите от басейна са видели как другият е скочил в дълбокия край на басейна, когато камионът е минавал покрай тях. Измъкнал се е в суматохата. Проверяваме дали някоя кола от паркинга е била открадната, но това ще отнеме време предвид всичките онези сплескани коли. Разполагаме с видеозапис от охранителната камера на входа на ЦИТ. Задействал съм Ейдън Макена да се опита да идентифицира двамата.

— Положили са доста усилия, за да не отворим това куфарче — каза Майлс. — А сега ще трябва да плащаме и за щетите.

Огромният товарен кош на самосвала с глух тътен легна върху откритото ремарке. Локи видя, че от коша още стърчи парче от телената мрежа на оградата на ЦИТ.

— Аз бих се притеснявал повече за тяхната крайна цел — каза той. — Майлс, знам, че са построили някъде огромен бункер. Планират да го използват като Ноев ковчег. Всичко това е само прелюдия към нещо по-голямо и драматично, а „Зора на Генезиса“ определено играе някаква роля в плановете им.

— За тестване на биологичното оръжие ли? — Майлс беше крайно саркастичен.

Локи кимна.

— Би могло. Може би са извършили тестване в лабораторни условия и искат да видят какво ще е действието му в неконтролирана среда. „Зора на Генезиса“ или ще послужи за поредното им тестване, или ще бъде крайната цел на техния план. Които и да са те.

— Значи според теб идва краят на света, а? — с ирония изрече Майлс.

— Никой не харчи четиристотин милиона долара за строителството на бункер, ако не е сигурен, че наистина ще му потрябва. А в този случай си мисля, че те очакват да им потрябва.

— Твоята нова приятелка, доктор Кенър, разгада ли каква е връзката с Ноевия ковчег?

— Тя е в ЦИТ и работи върху тази задача. Убедена е, че баща й е открил истинския Ноев ковчег. И че не е само метафора за бункера „Оазис“. Смята, че ако го открием, ще можем да подредим всички парчета от мозайката. Само ще добавя, че аз самият не съм такъв оптимист.

— Значи не вярваш. — Беше констатация, не въпрос.

— Хайде стига, Майлс. Дървен кораб дълъг сто и двайсет метра, оцелял след шест хилядолетия и сега да е част от пъкления план на някой луд за изтребването на милиарди хора. Познаваш ме. Аз съм практик и реалист. Ще повярвам, когато го видя със собствените си очи.

— Ще си призная, че и аз съм настроен скептично относно ентусиазма на Дилара Кенър и откритието на баща й… Е, понякога обаче предпочитам да послушам интуицията си. Нейната вяра до известна степен отслабва съмненията ми.

— А големият дървен кораб, който досега би трябвало да е изгнил хиляди пъти?

— Може би скептичният ти разум те тласка в грешна посока. Трябва да се запиташ как Ноевият ковчег би оцелял шест хиляди години. Ако си отговориш, може и да го откриеш. И да намериш злосторниците и виновниците за тази ужасна бъркотия. Сега вече имам сериозен интерес в разрешаването на проблема. Ако не открием истинските виновници, „Гордиън“ ще трябва да плаща с години за щетите, причинени от „Либхер“-а.

— Ами „Зора на Генезиса“? Лайнерът ще отплава на първия си круиз след два дена.

— Отсега нататък ти отговаряш за всичко. Разчитам на теб да се погрижиш другата седмица светът да си е още тук и да е същият. Аз ще те хвърля обратно до ЦИТ. Имам да се срещам с десетина адвокати и застрахователни посредници.

Докато вървеше след Майлс към специално оборудвания микробус, на Локи му се прииска и неговите проблеми да бяха така обикновени и житейски, като да разговаря с адвокати за предстоящи съдебни дела. Вместо това обаче в следващия ден трябваше да намери начин да открие Ноевия ковчег — археологическа ценност, която беше скрита някъде още от началото на човешката история. В същото време трябваше да предотврати и смъртта на буквално всички живи представители на човешкия род.

Нито повече, нито по-малко.