Бойд Морисън
Ноевият ковчег (38)

37

Локи изтича отвън в коридора и оттам на балкона. Вече бяха започнали да се струпват пътници, чули изстрелите. Възрастна жена си подаде главата от съседната каюта. Когато видя оръжието в ръката му, ахна от страх.

— Повикайте полицията — каза й Локи. — Тук има ранен агент от ФБР.

Старицата се скри и затръшна вратата. Без съмнение полицията вече бързаше насам, а може би и охраната на кораба. Но Локи трябваше да направи всичко, за да не позволи на Перес да избяга или по-лошо, да предупреди Улрик, че Локи е оцелял след опита да го убие. Защото ако го предупредеше, Улрик щеше да скрие устройството.

Локи огледа надолу, през перилата, от двете страни на коридора. От Перес нямаше и следа. Сигурно беше избягал по стълбите. Видя го да слиза два етажа по-надолу, в атриума, търсейки изгубеното си оръжие. Локи бързо се огледа наоколо и съзря пистолета долу. На Перес също нямаше да му отнеме много време да го намери.

Деветмилиметровите куршуми не бяха пробили бронираната жилетка на Перес, но със сигурност му бяха нанесли някаква травма. Локи го видя да прави гримаса от болка, когато се опита да затича. От попаденията най-вероятно бяха останали масивни отоци и синини по гърдите му, можеше дори да има и счупени ребра. Щом Перес се добереше до оръжието си, предимството на Локи щеше да изчезне. Перес никога нямаше да го остави да слезе от кораба жив. Трябваше да намери начин да стигне до оръжието първи.

Но стълбите щяха да го забавят. Пред един от ресторантите отгоре беше опънат навес, за да създава впечатлението за кафене на открито. Навесът беше само на четири метра и половина под Локи.

След като прогони от съзнанието си мисълта колко е неуместна идеята, той прибра пистолета в кобура и прескочи парапета. Очакваше платнището на навеса да омекоти падането му, но материалът само привидно изглеждаше като плат… в действителност беше от метал. Ударът му изкара въздуха и той безпомощно се търколи отгоре.

Запъхтян, поемайки си въздух, Локи запълзя и взе пистолета точно преди Перес да стигне до него. Насочи пистолета към агента предател, но не можа да изрече нито дума, защото беше останал без въздух. Перес побягна към другия край на атриума.

Локи падна на колене. Перес продължи да тича по атриума на зигзаг. След партито тук-там още бяха останали празнуващи и Перес ги използваше като жив щит между него и Локи.

— Спри! — извика Локи и насочи пистолета към Перес. Надяваше се онзи да реагира на заплахата и да спре, но той продължи да тича, а и нямаше как Локи да го порази ефективно. Не и с бронираната жилетка, която агентът носеше на тялото си, и с толкова много хора наоколо.

Налагаше се да го догони и да го задържи. Локи се изправи на крака и се втурна след Перес. Щом си пое достатъчно въздух и нормализира дишането си, той успя да скъси дистанцията между себе си и Перес, който все още изпитваше силна болка от куршумите, забили се в бронежилетката. Докато стигнеха до другия край на атриума, Локи вече щеше да го е настигнал и повалил.

Перес погледна няколко пъти зад гърба си и видя бързо приближаващия се Локи. Очевидно разбра, че няма да може да му избяга, защото се насочи към платформата с наградите от томболата.

Перес скочи и се хвърли върху витрината, пръскайки стъкла във всички посоки. Грабна ключа с черния ключодържател и го пъхна в таблото на черния мотоциклет. Двигателят забръмча и Перес яхна мотоциклета. Сузукито се изстреля напред като ракета. Звукът от мощния четирицилиндров мотор изпълни атриума. Перес профуча из атриума, в посока към спираловидната рампа, виеща се около остъклените асансьори.

Локи също скочи на платформата и взе другия ключ. Членовете на персонала, които изтичаха да видят какво се е случило с витрината, забелязаха оръжието в ръката му и веднага се разбягаха напосоки. Локи пъхна пистолета в колана си и запали сузукито. Малко по-различно бе от собствения му мотоциклет, но беше почти толкова бързо. Машината изръмжа и той форсира двигателя, оставяйки зад себе си следа от задната гума.

Перес тръгна нагоре по спираловидната рампа. Локи също зави натам. Занемелите пътници в асансьорите наблюдаваха как мъж в смокинг се беше устремил към тях, яхнал мотор. Той се заизкачва по рампата, стараейки се да проследи на кой етаж ще излезе Перес.

Двамата се гониха нагоре по рампата със скорост четирийсет километра в час, докато не стигнаха самия връх. Перес се изстреля по коридора и оттам към балкона на левия борд. Пътниците, които до този момент се бяха наредили по парапетите, за да гледат зрелищното преследване, се развикаха и разбягаха по каютите си, когато Перес премина покрай тях и се насочи към кърмата на кораба. Локи го следваше на по-малко от десет метра.

Когато стигна до края на балкона, Перес влетя в една от вратите, търсейки изход и начин да слезе от кораба. От плановете на „Зора на Генезиса“, които Локи беше детайлно изучил, той знаеше, че откъм кърмата имаше трап, свързващ кораба с брега, но той беше две палуби по-надолу. Перес беше в капан.

От удара с вратата мотоциклетът на Перес се заклати неконтролируемо и той забави скорост — достатъчно, че Локи да го настигне. Намираха се на кърмовата палуба на дългия почти половин километър плавателен съд. Перес си възвърна равновесието и те продължиха да се надпреварват, един до друг, към задната част на кораба. Перес се движеше отляво на Локи, заобикаляйки шезлонгите по пътя си. Дори се опита да ритне мотора на Локи, за да го събори, но не можеше да го стигне.

Локи не погледна скоростомера, но предположи, че се движеха с поне петдесет-шейсет километра в час, а до края на палубата не оставаше много. Ако можеше да накара Перес да намали и да обърне, щеше да се блъсне в него и да го събори.

Продължиха да карат напред, успоредно един до друг. Подът на палубата изведнъж стана зелен и Локи забеляза, че бяха нагазили на игрище за мини голф. В края на игрището се показаха перилата на кърмата и висок три метра балон във формата на клоун, рекламиращ игрището за деца.

Перес беше насочил цялото си внимание към Локи и затова не видя бързо приближаващите се перила, за разлика от Локи, който рязко стисна спирачките и се плъзна по изкуственото тревно покритие. Въпреки това Локи осъзна, че и така нямаше да може да се спре навреме.

Стори единственото възможно нещо в случая. Събори мотоциклета, насочи го към балона-клоун и се сви на кълбо, за да предпази главата си.

Когато беше навел мотоциклета към земята, скоростта беше паднала до по-малко от трийсет километра в час. Тялото му се разтърси от удара в балона, но тутакси отскочи. Балонът намали силата на инерцията, в резултат на което, удряйки се в перилото, се отърва само със синина на хълбока. С изключение на няколко протърквания и натъртвания, той беше невредим.

Перес нямаше този късмет. Вместо да наведе мотора, той се опита да спре само със спирачките. Разстоянието не беше достатъчно за спирачния път и той се блъсна в перилата, излетя от седалката на мотора и се скри зад перилата.

Отдолу отекнаха викове. Локи изтича и погледна над парапета. Кърмовата част на тази палуба в действителност не беше кърмата на целия кораб. Вместо да падне във водата, Перес се беше ударил в долната палуба. Тялото му лежеше до сузукито, а вратът му бе изкривен под необичаен ъгъл.

Едва сега Локи се сети, че Перес беше настоял Дилара да остане в каютата им. В разгара на преследването Локи беше забравил за нея. Защо Перес би го направил? Освен ако…

Локи се впусна в бесен бяг към каютата и минути по-късно влетя вътре с изваден пистолет.

— Дилара! — извика тревожно. — Дилара!

Никакъв отговор. Провери двете стаи, но от нея нямаше и помен.

И когато надникна в банята, разбра защо. Някой я беше похитил.

Там, на пода на банята, лежеше медальонът на баща й.