Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (9)

2. Кой може да даде отговор?

Кой въобще може да отговори на въпроса: „Защо живея?“? Кой? Църквата? Не! Свещеникът? Не! Та той е в същото положение като вас. Професорите? Философите? И те не могат да ни дадат отговор на въпроса защо живеем. Само един-единствен може да ни каже за какво живеем, а именно Онзи, който ни е призовал в живота, който ни е създал — Бог!

Позволете ми да използвам един съвсем глупав пример. Един ден влизам в една къща. Там седи един младеж и майстори нещо с жици и лампички. Питам го: „Човече, каква адска машина конструираш тук? Какво ще бъде това?“. Той ми обяснява всичко, но трябва да призная, че нищо не разбирам. И тогава си мисля: „Никой не може да се досети какво ще бъде това и само този, който го прави, може да каже какво ще стане и за какво ще служи“.

Така е и с нашия живот: само Онзи, който ни е създал, може да каже за какво ни е създал! Това означава, че на въпроса „за какво живея“ можем да получим отговор само по откровение. Бог трябва да ни го каже! Ако аз в момента не чета Библията, то този въпрос би трябвало да ме доведе до нея. Не бих могъл да издържа повече, ако не знаех за какво съм на този проклет свят. Изразът „проклет свят“ много силен ли ви се струва? Този израз е от Библията. Ако прекарате половин година заедно с някой пастор от големия град, тогава ще знаете какво искам да кажа: над този град тегне едно ужасно проклятие и аз не бих издържал да живея в него, ако не получех чрез откровение Божия отговор.

В Библията Бог отговаря на въпроса за смисъла на живота. И това показва колко страшно важна е за нас Библията. Познавам хора, които малко високомерно казват: „Ние пък не четем Библията!“. На това мога само да отговоря: „Мога да ви докажа, че вие досега не сте се замисляли над въпроса «за какво живея»“. Но глупостта е много широко разпространена болест и ако от нея болеше, светът щеше да е изпълнен с вопли и стенания. Искам да ви предам отговора на Библията само с едно изречение: Бог ни е създал, за да станем Негови деца!

Както един баща се радва синът му да прилича на него, така и Бог е създал човека „по Свое подобие“. Бог иска да станем Негови деца, които говорят с Него, и с които Той говори, които Го обичат, и които Той обича. Вие всъщност молите ли се? Колко огорчен би бил един баща, ако неговото дете с години не говори с него. А един човек, който не се моли, не говори със своя Небесен Баща! Вижте сега, Бог иска ние да сме Негови деца, които говорят с Него, които Той обича, и които Го обичат. Затова сме на този свят! Моля да ме разберете правилно: аз не говоря за Църквата, за религията и за всичко възможно, а говоря за живия Бог. Той ви е създал, за да бъдете Негови деца. Вие такива ли сте?

Сега трябва да мина една стъпка по-нататък: ние трябва да бъдем Божии деца, но по природа не сме. В началото на Библията се казва: „Бог създаде човека по Свой образ“. След това обаче Библията разказва за една ужасна катастрофа. Човекът е бил създаден напълно свободен и той се е опълчил против Бога! Той е ял от забранения плод, а това означава: „Аз искам да съм самостоятелен! Аз мога да живея без Бога!“. Разбирате ли, Адам никога не се е съмнявал, че Бог съществува, но той се е освободил от Него: „Аз ще си живея живота по собствен сценарий!“.

В тази връзка трябва да ви разкажа една случка. Наскоро един човек на улицата ме попита: „Пастор Буш, вие постоянно говорите за Бога. Аз обаче не Го виждам. Кажете ми, моля ви, как да намеря Бога?“. Отговорих му: "Слушайте добре! Представете си, че имам машина на времето, с която мога да се движа с хилядолетия напред и назад. Например стигам до началото на човечеството. Една вечер се разхождам в райската градина. Нали знаете историята за грехопадението? И така, зад един храст срещам Адам, първия човек. „Добър вечер, Адаме!“ — поздравявам го аз. „Добър вечер, пастор Буш“ — отговаря той. „Учудваш ли се, че ме виждаш тук? — питам аз и му обяснявам. — Поради недоглеждане при разместването на кулисите на световния театър аз попаднах тук, в райската градина.“ „Да — казва той, — а защо си толкова замислен?“ Тогава отговарям на Адам: „Знаеш ли, тъкмо мисля по един въпрос, който ми зададе един човек, а именно: как мога да намеря Бога?“. Адам се разсмива високо и ми обяснява: „Че това изобщо не е проблемът, как да намеря Бога! Та Той е тук! Бъдете честен, пастор Буш, вас ви интересува повече как да се отървете от Него. Това е трудното, да се освободи човек от Него!“.

Прав ли е Адам? Бог е тук! Ние можем да Го намерим! Но човек не може да се отърве от Него. Когато разглеждам духовната история от последните 300 години, си мисля какво ли не сме правили, за да се отървем от Бога! Но не сме се отървали. Приятели, вие всички вярвате, че Бог съществува, но не Му принадлежите. Вие правите, както правят повечето хора — замразявате въпроса за Бога. Човек не Го отрича, но и не Му принадлежи. Не е враг на Бога, но не Му е и приятел. И така човекът оставя нерешен най-големия проблем на своя живот.

В своя книга един швейцарски лекар твърди, че когато човек не решава големите въпроси на живота си, той получава душевна рана, травма. И продължава така: „Ние на Запад боледуваме от «Бог»“. Не Го отричаме, но не Му и принадлежим. Да, не Го искаме. Затова и боледуваме от „Бог“. И аз също мисля така.

Когато навсякъде чувам: „Модерният човек не се интересува от Бога“, мога само да отговоря: „Толкова по-зле за модерния човек! Ето — аз също съм такъв, но се интересувам от Него. И не се считам за антика. Но ако модерният човек не се интересува сериозно от своето спасение, това е много лошо!“. Искам да ви дам един прост пример. Представете си един чирак-готвач. Един ден неговият шеф заявява: „Той въобще не се интересува от готварство“. Питам го: „От какво се интересува тогава?“. „Само от музика и от момичета“ — отговаря шефът. „Аха — казвам аз, — значи трябва повече да се занимавате с момчето и отсега нататък да му говорите само за грамофонни плочи и за момичета.“ „Как ли пък не! — отвръща шефът. — Ако този дангалак не се интересува от готварство, той просто си е сбъркал професията!“

Разбирате ли, нашето призвание е да станем Божии деца. И ако днешният човек не се интересува от това, то той си е сбъркал професията като човек. Тогава няма смисъл да се говори с него за всички възможни и невъзможни неща, които може би го интересуват, а аз няма да спра да повтарям: „Вие започвате да ставате човек едва тогава, когато станете дете на живия Бог!“.