Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (8)

1. Повърхностни и прибързани отговори

Приятели, има страшно много повърхностни и прибързани отговори на въпроса за какво живея. Веднъж, преди много години, получих всички тези повърхностни и прибързани отговори накуп. Беше през 1936 година, значи през времето на Хитлер. Студенти от Мюнстер ме бяха помолили да говоря пред тях на тема: „Какъв е смисълът на моя живот?“. И веднага ми заявиха, че не желаят да слушат лекция, а да поговорят с мен на тази тема. „Добре — казах аз, — нека започнем: какъв е смисълът на моя живот? За какво живея?“

Тъй като разговорът, както казах, се водеше по времето на Третия райх, веднага, разбира се, стана един и заяви: „Аз съм тук заради своя народ. Това е като лист и дърво. Отделният лист не означава нищо, дървото е всичко. Аз съм тук заради своя народ!“. На това аз отговорих: „Добре, но за какво е дървото? За какво е народът?“. Настана тишина. Той също не знаеше това. Разбирате ли, с това не беше даден отговор на поставения въпрос. Той само беше изместен. Тогава им казах: „Мили хора, не бива да давате отговори, при които въпросът се измества“.

„И тъй, какъв е смисълът на моя живот? Защо живея?“ — запитах отново. Тогава друг заяви: „Аз съм на този свят, за да изпълнявам дълга си!“. „Човече — казах му, — та тъкмо това е въпросът! Какъв е моят дълг? Аз считам за свой дълг да ви проповядвам Божието Слово. Матилда Лудендорф счита за свой дълг да отрича Бога. Какво тогава е дълг?“ Веднъж един високопоставен чиновник ми каза: „Господин пасторе, поверително ви казвам, че по цял ден подписвам документи, но даже и всичките да изгорят, светът пак ще продължи да съществува. Аз страдам от това, че всъщност върша безсмислена работа“. Какво означава дългът? Хиляди есесовци по време на Третия райх избиха стотици хиляди хора. И когато ги изправят пред съда, те твърдят: „Ние изпълнявахме своя дълг. Така ни беше заповядано“. Вярвате ли, че дългът на един човек е да убива други хора? Аз не мога да повярвам в това. И така, казах на студентите: „Точно в това е въпросът — какво е мой дълг? Кой може да ми каже това? Ето че пак блокирахме“.

Сега вече младите хора се замислиха повече. Тогава един стана и заяви гордо: „Аз произлизам от стар благороднически род. Мога да проследя предците си до 16 поколения назад. Дълго родословно дърво! Не е ли съдържанието и задачата на живота ми да продължа достойно тази поредица?“. На това можах да отговоря само така: „Човече! Ако не се знае за какво са живели тези 16 поколения, тогава не си струва към тях да се прибави и едно 17-то!“.

Разбирате ли: има толкова много повърхностни и прибързани отговори. У нас по вестниците често могат да се видят некролози с един ужасен текст: „Само труд беше твоят живот. Ти не помисли никога за себе си, стремеше се да работиш за близките си и това бе най-висшият ти дълг“. Срещали ли сте го и вие? Всеки път, когато го чета, ми се вдига кръвното. Мисля си: „Та това е некролог за кон!“. Не е ли така? Един кон трябва да работи. Но аз не вярвам, че един човек идва на този свят само за да постига нещо. Това би било жалко.

Ако само в това е смисълът на нашия живот, то по-добре би било, когато станем на 10 години, да се самоубиваме. „Само труд беше твоят живот!“ Та това е отчайващо! Не, това също не е смисълът на нашия живот.

Тогава един от студентите ми заяви: „Вижте, аз искам да стана лекар. И ако мога да спасявам човешки живот, това не е ли един красив смисъл на живота?“. Тогава аз му отвърнах: „Добре, но ако не знаете за какво живее човекът, няма никакъв смисъл да му спасявате живота. По-добре му сложете една инжекция, за да умре“. Моля, разберете ме правилно: аз ни най-малко не твърдя, че на хората трябва да се прави инжекция за умъртвяване. Аз имам предвид, че това все пак не е окончателният отговор на нашия въпрос за смисъла на живота.

Изтръпнах, като се замислих — та това бяха студенти! Дори и образованият човек в днешно време живее, без да знае защо изобщо е на този свят.

Мога ли между другото да отбележа също, че може би малко ще се ядосате на начина, по който ви говоря? Аз мога да употребявам и разни засукани изречения с много чужди думи, но тогава сигурно след половин час ще сте заспали. И тъй като аз ужасно се страхувам от това, по-добре е да говоря така, както хората си говорят на улицата. Ясно ли е? Благодаря!

Вижте, след като човек премисли всичко това, което само набелязах, ще дойде и отговорът, който получих тогава и от студентите в Мюнстер: „Животът въобще няма никакъв дълбок смисъл. Това, че съм роден, е чиста случайност. Зад този факт не стои никаква цел. Затова най-добре е да правим едно: да се наслаждаваме колкото може повече на живота“. Може би най-голямото изкушение, пред което човек може да се изправи, е внезапно да му дойде на ум: „Моят живот е безсмислен. Той няма никаква цел. Ако родителите ми не се бяха оженили, аз нямаше да бъда заченат и роден. Чиста случайност е, че съм тук. Животът ми по принцип е напълно безсмислен“. Който има труден живот, в такъв момент е много близо до самоубийство. „Защо трябва да продължавам да живея? Ако всичко е случайно и безсмислено, по-добре е да се сложи край!“ Знаете ли, че броят на самоубийствата в Германия е по-голям от този на загиналите в транспортни произшествия? Знаете ли, че около 50% от самоубийците са млади хора, под 30 години? Това е ужасяващата демонстрация на нашето време — ние не виждаме вече смисъл в живота!

Често съм говорил с хора, които ми заявяваха: „Животът е безсмислен и аз ще го захвърля — или в наслаждения и удоволствия, или ще се самоубия“. Тогава съм запитвал: „Но ако той все пак има някакъв смисъл? Ако все пак има смисъл, а вие живеете така, като че няма? Как бихте застанали в края му?“.

В Библията има един текст, който дълбоко засяга всеки. Той е следният: „На човека е определено веднъж да умре, а после — Божи съд“. Вижте, трябва да се знае този текст, за да се запитаме съвсем сериозно: „За какво живея аз?“. Как ще умрем и как ще се явим пред Божия съд, ако сме пропуснали смисъла на живота си? Ясен ли е въпросът? Тогава минавам крачка напред.