Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (73)

1. Християнският живот има една твърде важна частна страна

За да ви изясня този въпрос, искам да ви разкажа една история. Веднъж някой ми каза, че съм бил „разказвач на истории“. Аз отвърнах: „Това не е срамно. Винаги много ме е страх, че хората могат да заспят в църквата. Но когато между другото разказвам и разни случки, не заспиват! Освен това целият ни живот се състои от случки, а не от теории“.

В Равенсберг през миналия век живял големият проповедник Йохан Хайнрих Фолкенинг. Чрез проповедите на Фолкенинг областта около Билефелд била направо преобразена. Една вечер Фолкенинг бил повикан при един богат селянин. Той имал голяма ферма и бил порядъчен и работлив човек. Но от дъното на душата си мразел проповеди. Знаете ли, той не се признавал за грешник. Нямал никаква нужда от разпънат на кръст Спасител. Казвал: „Аз постъпвам честно и не се боя от никого!“. И тъй, Фолкенинг бил повикан при него, защото селянинът бил болен, на смъртно легло. Искал последно причастие. И Фолкенинг отива при него. Той бил много едър човек с особено блестящи очи. Та значи, пристъпва той към леглото на селянина, мълчаливо и продължително се вглежда в него и после казва: „Хинрих, много се безпокоя за вас. Така, както досега вървяхте, не се отива в небето, а направо в ада“. Казва това, обръща се и си отива. Богатият селянин побеснява: „И това ми било свещеник! Това ли е християнска любов?“. Настъпила нощта. Тежко болният лежи буден. В съвестта му непрекъснато се впива мисълта: „Така не се отива на небето, а направо в ада. Ами ако това е истина?“. И почва да се сеща за всевъзможни грехове. Той не почитал Бога. В някои случаи доста хитро изигравал другите. През следващите нощи вече го обхваща истински страх. Става ужасно неспокоен. Изведнъж разбира, че в живота му има много грехове, и че изобщо не е дете на Бога. Сега вече сериозно иска да се покае. След три дни отново праща жена си при Фолкенинг: „Жено, доведи Фолкенинг!“. Било късно вечерта. Фолкенинг идва веднага. Силно обезпокоен, селянинът му казва: „Пасторе, вярвам, че трябва да се покая пред Бога“. „Да — заявява Фолкенинг, — бавният ход е присъщ на възрастните! Викат Бога само когато са в нужда, но покаянието в беда е умряла работа. Това трябва да стане съвсем иначе.“ Казва това, обръща се и си отива. Сега вече селянинът е разярен до крайност. Вие също бихте се вбесили от такъв свещеник, нали? По-добре би било, ако той си поговореше приятелски с богатия селянин. Освен това изглежда, че човекът скоро ще умре. Но Фолкенинг бил човек, който отговарял пред Бога и знаел какво казва. След още три дни селянинът вече изпаднал в отчаяние. Разбрал: „Аз ще умра! А къде са в моя живот любовта, радостта, мирът, търпението, другарството, добротата, верността, кротостта и себеобузданието?“. През целия си живот той бил презирал Спасителя, който е умрял за него. Той Го прогонил, прогонил Този, който с любов стоял пред него. И той вече се вижда на ръба на ада — един напълно отчаян човек. „Жено — моли той, — доведи пастора!“ Тя отговаря: „Не ща вече! Той не ти помага!“. „Жено, доведи го! Аз отивам в ада!“ Тогава жената отива. Когато Фолкенинг идва, намира един човек, който вече е разбрал следното: „Не се заблуждавайте, Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне!“. Фолкенинг дръпва един стол към леглото, сяда и пита: „Ще се ходи в ада, а?“. „Да, ще се ходи в ада.“ Тогава Фолкенинг казва: „Хинрих, нека да отидем на Голгота! Иисус умря и за теб!“. И сега му разказва най-мило и приятелски за това как Иисус спасява грешниците. Но за да стане това, трябва да сме станали грешници и в своите собствени очи. Значи първо трябва да престанем с това: „Аз постъпвам честно и не се боя от никого“. Първо трябва да застанем в светлината на истината. Тогава Иисус може да спасява. Изведнъж селянинът разбира: „Иисус е умрял за мен на кръста! Той плаща за моите грехове! Само Той може да ми дари праведността, която важи пред Бога!“. И за пръв път селянинът се моли истински: „Боже, смили се над мен, грешника! Господи Иисусе, спаси ме от ръба на ада!“. Фолкенинг тихо си отива. Той оставя един човек, който призовава Иисус. Спокоен е, защото в Библията е написано три пъти: „Който призове името на Иисус, ще бъде спасен“. Когато на следния ден отново отива, намира един човек, който е в мир с Бога. „Как е, Хинрих?“ И Хинрих му отговаря: „Той ме прие — по милост!“. Чудото е станало!

Виждате ли, така един горд селянин преживял своето новорождение. И сега внимавайте добре: идва през нощта един учен мъж при Господ Иисус и казва: „Господи Иисусе, искам да обсъдим с Теб някои религиозни въпроси!“. Господ Иисус му отговаря така: „Няма какво да обсъждаме! Човек трябва да се роди отново, иначе не може да влезе в Божието царство!“. „Но как? — пита човекът. — Аз не мога пак да стана бебе и да вляза още веднъж в утробата на майка си, за да се родя отново.“ Но Иисус настоява: „Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство!“. Това е частната страна на християнството: човек влиза в живота през тясната порта, той се ражда отново чрез едно велико чудо от Бога.

Това, което ви казвам, не са маловажни богословски тънкости. Става въпрос за вашето вечно спасение. Запомнете това от мен, защото може да стане така, че в момента на вашата смърт да няма някой Фолкенинг, който да дойде при вас. За да се новородя, трябва най-после да призная пред Бога, че съм грешник, и че сърцето ми е зло. За да се новородя, трябва да закопнея за Иисус — единствения Спасител на света. За да се новородя, трябва искрено да изповядам пред Спасителя: „Аз съгреших пред небето и пред Теб!“. За да се новородя, трябва да повярвам: „Неговата кръв ме очиства от всеки грях. Той плаща за мен и ми дарява праведността, която важи пред Бога“. За да се новородя, трябва ясно и решително да се предам на Иисус. И тогава Светият Дух ми казва: „Сега си приет!“. Библията нарича това „запечатване“. Без новорождението няма да влезете в Божието царство! Който е станал Божие дете, знае това. Драги приятели, ако се давя и някой ме измъкне от водата, ще зная, че съм спасен едва когато отново стъпя на земята и мога да дишам свободно.

Виждате ли, това е частната страна на християнството. Това всеки трябва да го преживее сам за себе си, за да може да влезе от смъртта в живота. Ах, това е истинско чудо — когато погледна назад и си помисля как съм станал притежание на Господ Иисус! Аз живеех далеч от Бога и във всевъзможни грехове. Но в един момент в живота ми дойде Иисус. Сега Му принадлежа и искам да живея един живот, в който да предупреждавам хората за вечната гибел и да ги викам при Иисус. Моля ви, не се успокоявайте, докато не достигнете новорождението, и докато не се убедите, че принадлежите на Иисус, и че Той ви принадлежи!

Но новорождението не е край, а начало. От него започва и продължава нататък личният християнски живот.

След като се обърнах към Бога — искам да ви засвидетелствам това — аз вече знаех: „Сега трябва непременно да чувам всеки ден гласа на своя Приятел!“. И така, започнах да чета Библията. Днес хората си мислят, че само пасторите четат Библията. Близо до дома ми в Есен има един парк. Обичам да ходя там сутрин, да се разхождам и да си чета Библията. Хората, които живеят наоколо, са ме виждали и неотдавна един ми каза: „Наблюдавам ви винаги, когато си четете молитвеника“. Молитвеници четат католическите свещеници. Той просто не можеше да си представи, че мога да чета и някоя друга книга, която може да чете всеки обикновен човек. Всеки може да чете Библията!

Когато сме на лагер през ваканцията с моите момчета от Есен, се събираме още преди закуска за един „тих“ четвърт час. Първо изпяваме една утринна песен като „Утринен блясък на вечността“ и прочитаме библейския стих за деня. Накрая им задавам един текст от Библията. Всеки си сяда в някое тихо ъгълче и самостоятелно си го чете. Тези, които вече са поставили началото с Иисус, които са тръгнали в нов живот във вярата, правят това и вкъщи, защото не могат да живеят, без да чуват гласа на добрия Пастир, без да си говорят с Него. Сега ви моля: освежете частната страна на християнския си живот, като започнете да четете Новия Завет! Един тих четвърт час сутрин или вечер!

И когато затворите отново своя Нов Завет, съберете ръце и кажете: „Господи Иисусе, сега трябва да поговоря с Теб. Днес имам толкова много задачи. Помогни ми да се справя! Предпази ме от моите любими грехове! Дай ми и любов към другите! Дай ми Светия Дух!“. Молете се! Говорете с Иисус! Той е тук! Той ви чува! Разговорът на един християнин с неговия Спасител също спада към частната страна на християнския живот.

Напоследък казах на един господин, който беше повярвал в Иисус: „Вие се нуждаете всеки ден от един тих четвърт час с Иисус!“. На това той отговори: „Че аз не съм пастор, само те имат време за това. Но аз! Аз имам толкова много работа!“. Отговорих му: „Слушайте, вие никога не я свършвате, нали?“. „Никога“ — призна той. „Виждате ли — казвам аз, — това е така, защото не отделяте време за тихия четвърт час. Ако свикнете сутрин да говорите с Иисус, последователно да четете по няколко стиха от Евангелието и след това да се помолите, ще видите как ще си свършвате работата с лекота. Да, и колкото повече работа имате, толкова повече се нуждаете от този тих четвърт час. Може би по-късно той ще се превърне в половин час, в който ще казвате на вашия Спасител нещата, които ви вълнуват най-много. Но изведнъж всичко ще тръгне по-добре. Говоря ви от опит. Понякога и с мен е така: ставам сутрин от леглото и телефонът вече звъни. След това идва вестникът. После пак звъни телефонът. След това идва някой да ме посети. Но през целия ден съм в напрежение. Нищо не върви както трябва. Тогава изведнъж ми идва на ум: «Ама аз още не съм говорил с Иисус! И Той също не ми е проговорил! Ето защо нищо не е, както трябва!».“

Разбирате ли, личното време с Иисус спада към съвсем частната страна на християнския живот.

Освен това към частната страна на християнския живот спада и това, че вярващият всеки ден разпъва на кръста своите плът и кръв. През живота си съм говорил с много хора и всъщност те всички имаха от какво да се оплачат. Жените се оплакваха от мъжете си. Мъжете се оплакваха от жените си. Родителите се оплакваха от децата си. Децата се оплакваха от родителите си. Опитайте следното: ако с показалеца си посоча някого и кажа: „Този е виновен за това, че не съм щастлив!“, винаги три пръста едновременно сочат към самия мен! Повярвайте ми, когато вече си имате този тих четвърт час, Иисус ще ви разкрие, че дължите цялото си нещастие на самия себе си. Вашият брак не върви, защото не живеете като пред Бога. Търговията ви не върви, защото не ходите в Неговия път. Християните трябва да се научат всеки ден да приковават на кръста своята природа.

Ще да ви разкажа нещо много лично. Току-що прекарах 8 дни ваканция с 50 сътрудници от моята есенска младежка група. Беше прекрасно. Бяхме толкова щастливи заедно, че просто не мога да го изкажа. Всичко беше така благословено. И въпреки това от време на време имаше трудности. Но преди да отпразнуваме Господната трапеза последната вечер, стана така, че съвсем спонтанно всеки отиде при другия, за да каже: „Прости ми това и това!“. Аз трябваше да отида при трима от тях и да кажа: „Моля те, прости ми, че наскоро ти се скарах!“. Тогава един от тях отговори: „Да, но вие имахте право!“. „Въпреки това, прости ми!“ — помолих го аз. Разбирате ли, трудно ми беше да се унижа пред едно 20-годишно момче, но нямах мир, докато не го направих.

Когато имате това тихо време с Иисус, ще се научите ежедневно да разпъвате на кръст собствената си природа. И тогава всичко около вас ще стане хубаво! Това спада към съвсем частната страна на християнския живот. И ако вие нямате всичко това в живота си, моля ви, престанете да се наричате християнин!

Знаете ли, често пъти вървя по улиците и си мисля следното: всички хора, които ме срещат, са християни, почти всички си плащат църковния данък. Ако сега спра някого и го попитам: „Извинявайте, вие християнин ли сте?“, ще получа леко възмутен отговор: „Разбира се! Да не съм мохамеданин!“. Но ако продължа да питам така: „Послушайте, а случвало ли ви се е да не можете да заспите от радост, че сте християнин?“, тогава сигурно ще ми отвърнат: „Вие луд ли сте?“. Така си е — християнство без радост от християнството! Най-много да протестират, когато трябва да си платят църковния данък, но от радост няма и следа! Обаче от момента, в който преживеете новорождението, ще разберете какво означават думите: „Радвайте се в Господа всякога, и пак ви казвам: Радвайте се!“.

Приятели, неотдавна прочетох на моите момчета един прекрасен текст от Библията: „На вас, които се боите от името Ми, ще изгрее слънцето на правдата — това е Иисус — с изцеление в крилете си“. Колко хубаво! И знаете ли как продължава по-нататък? Така: „И ще излезете и ще се разиграете като телета от обора“. Чудесно казано! Аз рядко срещам християни, които „скачат като телета от обора“ от радост за своя Спасител. На какво се дължи това, че не можем така да се радваме? Причината е, че ние въобще не сме истински християни! Пак си мисля за моята мила майка. В нея можеше да се види малко от тази неудържима радост в Господа. Мисля си и за много други, които съм опознал като радостни християни. А когато и аз постепенно остарявам, бих желал все повече да чувствам тази радост от Господа. Да, но човек трябва да живее истински християнски живот, а не да е само мъничко християнин.

И така, това е едната страна на християнския живот. И на въпроса: „Личен въпрос ли е християнството?“, отговорът е: „Да, християнството е във висша степен личен въпрос“.

Но сега идва и другата страна на монетата. Истинското, живо християнство има и една твърде обществена страна, която е видима за околните.