Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (55)

2. Увещаването не помага

Да, никакво увещаване не помага. Например не помагат никакви приказки за „добрия Дядо Господ“. Между нас и Бога има стена, има бездна. През войната, когато моята къща и половината Есен наоколо гореше, една жена се нахвърли върху мен с викове: „Как може вашият Бог да допуска това?“. Тогава отговорих: „Може! Може би Той е ваш враг?“. След грехопадението връзката между Бога и човека се е разпаднала. И това е дълбоката причина, поради която хората си действат на нервите. Ако имате някоя съседка, която ви лази по нервите, то това идва от грехопадението! Защото ние сме паднали хора, откъснати от Бога. И тук не помагат никакви увещания.

Наскоро бях на швейцарската граница. На граничния пункт бе закачен един хубав плакат. На него пишеше: „Заедно е по-добре“. Не можех да не си помисля: „Разбира се! Но този плакат не помага, ако някой ми ходи по нервите!“. Наскоро пък видях на един плакат надпис: „Бъдете мили един към друг!“. Американците окачват на всеки ъгъл плакати с надпис: „Кийп смайлинг!“ — „Усмихвай се!“. Но това всъщност не подобрява нещата. Прав ли съм? Не, увещаването не помага.

Спомням си как като млад богослов общувах с едно семейство, в което всички бяха скарани. Целият род живееше в едно село и всички бяха абсолютно изпокарани. С голямо въодушевление ги събрах една вечер всички заедно и се опитах да ги помиря. Цяла вечер приказвах, докато гласът ми прегракна. В 11 часа вече всички бяха единодушни, подадоха си ръце. Аз бях много щастлив и си казах: „Един ден ще станеш свестен пастор, добре започваш“. Радостен си отидох вкъщи и заспах дълбоко. На следната сутрин срещам една девойка от помирените и й казвам: „Колко хубаво беше снощи, нали?“. „Хубаво ли? — отговаря тя. — Не знаете ли какво стана?“ „Какво?“ — питам и побледнявам. Докато се разотивали, отново се изпокарали. И станало по-лошо отпреди. Вие се смеете? Аз тогава не се смях. Изведнъж осъзнах, че въпросът с грехопадението е страшно сериозен, че сме се отдалечили от Бога и от ближните си, и че никакво добро увещание няма да помогне.

Често хора ми пишат: „Драги г-н пастор, там и там имам роднини, които са скарани. Не бихте ли могли да ги посетите?“. Отхвърлям такива покани, защото зная, че и да отида да ги уговарям, това няма да помогне. Я си помислете за хората, които ви ходят по нервите. Бих могъл надълго и нашироко да ви увещавам, но няма да има полза. Това е ужасното. Естествено, смешно е, когато гледаме отстрани, какво се случва. Нека ви го опиша малко по-подробно. У едно семейство съм. Влиза 17-годишният им син, висок и кльощав, с дънки и прическа ала Бийтълс. Забелязвам как бащата кипва: „Погледнете го! — казва той. — Само го погледнете!“. Бащата е коректен и способен чиновник. Можете да си представите как всичко му се обръща, когато види този пройдоха. Или пък една мила майка, християнка, но малко „изостанала“. Дъщерята си черви устните. Майката казва: „Ах, как ми действа на нервите!“. Не е ли навсякъде така? Среща ме един мъж, който е оставил жена си, и аз му казвам: „Знаете ли, това е грях!“. „Г-н пастор, престанете! Тя ми лази по нервите само като я чуя как сърба супата!“

Смешно ли ви е това? На мен ми се струва ужасно! Казвате: „Това са дреболии!“. Дреболии? Това са резултатите от това, че след грехопадението светът е изпаднал от ръцете на Бога и че ние живеем в един пропаднал свят, като хора без Бог!

Ходенето по нервите може да бъде и много по-лошо. Познавам едно младо момиче, което е болно от множествена склероза и е парализирано от тази ужасна болест. Тя живее в малък апартамент, а до нея живее един буен младеж, който обича вечер да гледа телевизия, като надува звука докрай. И през тънката стена бедното болно момиче слуша всичко това — час след час, вечер след вечер. Помолила го: „Моля ви, намалете си малко звука на телезивора!“. Тогава оня тип го усилва още повече. Представете си, година след година, ден след ден, час след час — все така. Такива зверове сме ние, такива зверове! Можете ли да си представите как този човек действа на нервите на бедното момиче? Естествено и момичето му действа на нервите. Мълчалива борба през стената, която прави живота страшно тежък!

Когато бях съвсем млад пастор, имах 150 конфирманти. Започнах да ги посещавам един по един. Те живееха под наем. При първото ми посещение в дома имаше скандал, при второто — пак скандал, при третото — скандал. Един ден, когато имахме урок, помолих да станат онези, в чиито къщи няма скандали. Станаха трима или четирима души. „Леле — казвам аз, — при всички ли има скандали?!“ „Да.“ Попитах малкото, при които нямаше: „Защо при вас няма скандали?“. Тогава те отговориха: „Ние живеем сами“.

Това е положението. И как да се справяме, да бъдем весели, да успяваме, като непрекъснато ни късат нервите? Ако ни падне нещо на крака, ни боли. Но ако другите постоянно ни ходят по нервите, това е направо непоносимо.