Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (3)

2. Иисус е спасителната Божия любов

Трябва да ви обясня това. Преди известно време ме интервюира един журналист и по време на разговора ме запита: „Защо всъщност изнасяте такива беседи?“. Аз му отговорих: „Изнасям ги, защото се страхувам, че хората ще отидат в ада“. Той се усмихна и отговори: „Но ад въобще не съществува“. Тогава му казах: „Изчакайте! След сто години ще разберете кой е имал право, вие или Божието Слово. Кажете — запитах го аз, — страхували ли сте се някога от Бога?“. „Не — отговори той, — човек не се страхува от милостивия Бог.“ Тогава му казах: "Вие просто не разбирате. Даже и този, който има само смътна представа за Бога, трябва да разбере, че няма нищо по-страшно от Него — светия и справедлив Бог, Съдията на нашите грехове. Вие говорите за милостивия Бог. Библията не говори така. Библията казва по-скоро: „Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог“.

Страхували ли сте се някога от Бога? Ако не, значи вие въобще не сте започнали да виждате цялата действителност за светия Бог и за собствения си греховен живот. Но ако започнете да се страхувате от Бога, тогава ще се запитате: „Как мога да устоя пред Него?“.

Аз смятам, че най-голямата глупост на нашето време е, че човекът вече не се страхува от Божия гняв. Да, и когато един народ вече не взима насериозно живия Бог и Неговия гняв за греховете ни, това е знак за ужасно духовно затъпяване.

Професор Карл Хайм разказваше как при едно свое пътуване в Китай посетил и Пекин. Завели го на една планина, където на най-високото място имало олтар, наречен „небесен олтар“. Обяснили му, че в нощта на „помирението“ тази планина се изпълвала със стотици хиляди хора, носещи фенери. Тогава императорът се изкачвал горе (тогава Китай още бил управляван от императори) и носел помирителната жертва за своя народ. И професор Хайм продължи разказа си с думите: „Тези езичници са знаели нещо за Божия гняв и за това, че човекът се нуждае от помирение“.

А образованият средноевропеец си мисли, че може да говори за „милостивия Бог“, който би бил щастлив, ако види, че хората послушно си плащат църковния данък^[1]. По-добре би било за нас да започнем отново да се страхуваме от Бога. Защото ние всички грешим! Вие не? Разбира се, че да!

Ако отново се научим да се страхуваме от Бога, тогава ще попитаме: „А къде е спасението от Божия гняв? Къде е спасението?“. И тогава ще ни стане ясно: Иисус е спасителната Божия любов! „Бог желае да се спасят всички.“ Но Той не може да бъде несправедлив. Той не може да премълчи греха. И затова Той ни е дал Своя Син — за нашето спасение, за помирение с Него.

Елате с мен да посетим Ерусалим. Там, пред града, има един хълм. Виждаме хиляди хора. Над главите им се издигат три кръста. Човекът на левия кръст е като нас, един грешник. Този вдясно — също. Но този в средата? Погледнете Го, Човека с трънения венец, сина на живия Бог!

„Свята глава, от зло безчестие ранена,

с презрение венчана, кървава от тръни!“

Защо Той виси там? Този кръст е Божият олтар, а Иисус е Божият Агнец, който носи греха на света и ни примирява с Бога. Вижте, докато не намерите Иисус, вие ще останете под Божия гняв даже и да не забелязвате това, даже и да го отричате. И само онзи, който е дошъл при Иисус, е вече в мир с Бога. „На него дойде наказанието, докарващо нашия мир.“

Позволете ми да използвам един съвсем глупав пример: През Първата световна война бях артилерист. Имахме оръдия с предпазни щитове. Веднъж бяхме без пехота пред нас. И тогава ни нападнаха танкове. Куршумите удряха като град върху нашите предпазни щитове. Но те бяха толкова дебели, че зад тях бяхме в безопасност. И тогава неволно си помислих: само ако си подам ръката извън предпазния щит, тя ще бъде надупчена като решето, ще бъда загубен, кръвта ми ще изтече в страшни болки. Но зад щита съм в безопасност.

И вижте: Иисус стана за мен като онзи щит. Аз зная, че без Иисус съм изгубен пред Божия съд. Без Иисус нямам мир в душата си, каквото и да правя. Без Иисус не мога да умра без смъртен страх. Без Иисус ще витая във вечна гибел. Има вечна гибел, само я изчакайте! Но ако застана зад Иисусовия кръст, съм защитен като зад предпазния щит. Там ще зная: Той е моят помирител! Той е моят Спасител! Иисус е спасителната Божия любов!

Чуйте! „Бог иска всички хора да се спасят.“ Затова Той е дал Своя Син — за спасението им, за помирението им. Също и за вашето!

И сега не бива да се успокоявате, докато не получите този Божи мир, докато не бъдете спасени.

Защо ни е Иисус?