Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (59)

2. Всичко може да се промени

Приятели, не зная дали Църквата е виновна за това, че хората считат християнството за скучна работа. Това, че Бог е изпратил Своя Син Иисус на света като единствен шанс за нас, е най-вълнуващото послание на всички времена! Този Иисус изрича нечуваните думи: „Ето, Аз правя всичко да стане ново!“. Той и само Той може да променя хората!

Виждал съм пияници, които са били освободени от този порок. Себични стари жени, които са измъчвали сума ти народ около себе си със своя егоизъм, изведнъж са се преобразявали и са започвали да разбират другите. Мъже, оплетени в нечисти отношения, са се освобождавали от тях. Иисус променя човека! Иисус идва и ето, всичко става ново! Това не е приказка. Бих могъл да ви разкажа многобройни примери.

И затова ние, които добре знаем, че мостът на живота ни не е съвсем наред, се нуждаем от този Спасител. Нуждаем се от Господ Иисус — не от християнство, а от Христос! Разбирате ли, не се нуждаем от религия, от догми, от църковност, а от живия Спасител! И Той е тук! Можете още днес да Го призовете и да Му разкажете цялата си неволя. Това е чудесната новина, която имам за вас.

Позволете ми да илюстрирам мисълта си. Преди известно време бях за една седмица в Мюнхен. Една от красотите на Мюнхен е огромният парк в центъра на града, Английската градина. Тъй като моят хотел се намираше наблизо, всяка сутрин ходех там. На входа се минава по едно дървено мостче над една рекичка. Вляво от него водата се спуска по една стръмна стена. И един ден забелязах как в долния край на стената по водата танцува едно парче дърво. И тъй като имах време, постоях и го наблюдавах как се въртеше в кръг. На моменти изглеждаше, че ще излезе от кръга и ще тръгне нататък по течението, но водовъртежът отново го улавяше. Когато отидох на следния ден, дръвцето още си беше там. Изглеждаше, сякаш се опитва да влезе в течението, но водовъртежът пак го поемаше. Можете ли да си представите това? До него течеше буен поток, а то постоянно се въртеше в кръг!

Така е и в живота на повечето хора. Всичко се върти във все същия стар кръг — същите грехове, същите потребности, същото безбожие, същото отчаяние в душата. Все същото ежедневие, все един и същи кръг! А точно до нас блика буен поток, жива река, която извира от Божия Син, от Иисус. Този Иисус е умрял на кръста за нас. Дори и нищо друго да не разбирате, повярвайте — щом Бог е оставил Своя Син да умре така ужасно на кръста, то това трябва да означава нещо! Погледнете мислено към Него: „И мен, там Той изкупва и мен!“. Това трябва да означава нещо! Не можете просто да го отминете! Трябва да се постараете да разберете защо! И после, на третия ден, Бог Го възкресява от гроба. От този Иисус извира поток на спасение! Но ние сме като дръвцето в Английската градина — въртим се в кръг все на едно място. В Английската градина си помислих, че трябва някой само малко да го побутне, и дръвцето ще тръгне по течението. Но не можех да стигна до него, понеже не ми се искаше да падна във водата. Ние обаче не сме парчета дърво. Тази една крачка навън от вечния стар кръговрат, крачката в потока на спасението, който извира от Божия Син, можем и трябва да направим сами. Е, накрая виждаме, че все пак Бог ни е привлякъл! Но сега ви казвам: стъпката в потока на спасението трябва да я направите сами! И има хора, които много ясно усещат, че Бог привлича сърцето им, за да направят крачката от вечния стар кръговрат към потока на спасението, който извира от Иисус.