Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (65)

3. Има Един, който имаше всички основания да каже „без мен!“, но не го каза

Този „Един“ е Господ Иисус. Той наистина е имал всички основания да каже „без мен!“, но не го е казал. Слава на Бога, че не го е казал!

Позволете ми в тази връзка да ви разкажа една история. Един датски писател на име Якобсен е написал една покъртителна новела: „Чумата в Бергамо“. Бергамо е едно италианско градче близо до Равена. Разположено е в планината и до него води само един скалист път. В това градче, пише Якобсен, в Средните векове избухва чума. Ужас! Ден и нощ камбаната бие на умряло. Хората се молят на Бога, викат за помощ, но всичко е напразно — чумата върлува още по-страшно. Тогава всичко им става безразлично. Казват: „Бог е мъртъв!“. Изтърколват буретата от избите и започва страхотно пиене. Мъртвопияни, те се прегръщат и съвокупяват безразборно. Започва същинска вакханалия, оргия на отчаянието. Дни наред. Всичко е безразлично. Всички задръжки са паднали. Често посред танца някой пада мъртъв, с почерняло лице. Оставят го да лежи. Оргията продължава. „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем!“ Един ден се стъписват. Чуват хорова песен. Изтичват до градските порти и какво да видят: по каменистия път нагоре към града се задава шествие от каещи се, които пеят монотонно: „Господи, помилуй нам!“. Начело върви млад монах, който носи тежък дървен кръст. Шествието минава през градските порти, а жителите на Бергамо стоят и се смеят: „Вие сте идиоти! Тук Бог е мъртъв! Стига с глупавите литании! Бог е мъртъв! Елате да ядем и пием, защото утре ще умрем!“. А отпред върви монахът с големия дървен кръст. Вратите на църквата са отворени. Там и без това никой вече не влиза. И така, шествието влиза там. Монахът подпира своя кръст на една колона. След него със смях и вой нахлува подивялата, разюздана тълпа от обречени на смърт. Един обезумял месарски калфа с окървавена престилка се качва на олтара, размахва един златен потир и изревава: „Пийте! Тук Бог е мъртъв!“. Тогава бледият монах застава на амвона и прави знак с ръка. Става тихо. И в тишината той казва: „Искам да ви разкажа нещо. Когато Божият Син увиснал на кръста с прободени от гвоздеите ръце, народът също започнал да Му се подиграва, да Го хули и да Му се присмива. И даже и двамата престъпници отляво и отдясно също Го хулели. И тогава Божият Син си помислил: «За тези ли хора трябва да умирам? За тези ли, чиито сърца хич не ги е грижа за Моята смърт? За това ли мръсно човечество, което от нищо не се трогва, трябва да изгубя живота Си?». Тогава Божият Син си казал: «Без Мен! Без Мен!». И с божествената Си сила откъснал гвоздеите от дървото, слязъл от кръста, дръпнал си дрехата от войниците, така че заровете им се търколили надолу по Голготския хълм, наметнал се с нея и, възнасяйки се към небето, казал: «Без Мен!». И кръстът останал празен! Така че сега за вас няма никакво избавление, никакво изцеление, никакво спасение. Сега остават само смъртта и адът!“. Така им говори монахът. Цари мъртва тишина. Месарският калфа отдавна е скочил от олтара. Той е застанал под амвона, а потирът се е търколил от ръката му. „Няма никакво избавление, никакво спасение…“ И тогава изведнъж този подивял месарски калфа прави три крачки напред, протяга ръка към монаха и извиква: „Ей ти, качи отново Спасителя на кръста! Качи отново Спасителя на кръста!“.

Приятели, монахът не разказал вярно това събитие. Най-трогателното е, че Божият Син не е казал: „Без мен!“. Той и досега страда, въпреки че хората казват: „Работата, удоволствията и всичко в този свят ни е по-важно от нашето спасение“.

Този Спасител, който следва всеки от нас до този час, има всички основания да каже: „Без мен! Правете каквото щете!“. Ако аз бях Иисус, нямаше да имам нищо против да загине целият свят. Но Иисус, Божият Син, Спасителят, Той не казва „без мен!“. Той върви подир нас! Колко дълго още ще трябва да върви след вас? Кога най-после ще разберете, че Иисус иска да Му принадлежите? Кога ще ви се отворят очите, за да кажете: „Спасител мой! Изкупител мой!“.

Последната точка ще ви разкажа съвсем накратко.