Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (14)

3. Същинската тема

Моята главна тема? Избавлението се постига чрез Иисус! Сега трябва да говоря за Иисус. Щом като мога да говоря за Иисус, значи съм дошъл до същинската си тема.

Спомням си, веднъж в Ню Йорк бях поканен да говоря в един негърски клуб. Знаете за расовите напрежения там. В този клуб, долу в салона, на малък пиедестал беше поставена мраморна фигура. Виждаше се, че не е фигура на черен. Почудих се защо цветнокожите бяха поставили там статуя на бял човек и запитах един черен джентълмен: „Приятелю, кой е този?“. И тогава се случи нещо, което никога няма да забравя: този човек се спря пред статуята и най-тържествено заяви: „Това е Ейбрахам Линкълн — моят освободител!“.

Представих си как много време преди да е бил роден този човек, президентът Линкълн в една ужасна война бе извоювал свободата на черните. Тогава този млад човек не е бил роден. Но това, че днес можеше да се движи свободно, той дължеше на това, което Ейбрахам Линкълн бе извоювал за него на кървавите бойни полета. Заизкачвах се нагоре по стълбите и видях, че човекът все още стоеше пред статуята, чувах го да шепне: „Ейбрахам Линкълн, моят освободител!“.

Така и аз бих искал да застана пред кръста на Иисус и да кажа: „Иисус, моят Освободител!“.

В Библията има едно изречение, в което се казва нещо забележително: „Законът на животворящия дух ме освободи в Христос Иисус от закона на греха и на смъртта“. Съществуват природни закони. Ако държа в ръката си една носна кърпичка и я пусна, тя пада надолу по закона за земното притегляне. Това не може да се промени. Но ако я прихвана с ръка, тя няма да падне на земята. Това означава, че ако по пътя на падането бъде приложена по-голяма сила, действието на закона за гравитацията ще бъде компенсирано. По своята природа ние сме подчинени на закона на греха и на смъртта. Ние всички падаме, плъзгаме се надолу към вечна гибел. И знаем това. Затова трябва да се намеси една по-голяма сила и да ни спре. Едва тогава ще спрем да пропадаме. Тази по-голяма сила ни дава Бог в лицето на Иисус Христос — за избавлението ни, за освобождението ни от закона на греха и смъртта. Разбирате ли — Иисус е отнел на дявола цялата му власт! И в силата на Светия Дух, която Иисус ни дарява, ние можем да живеем нов, свободен живот.

Странно, но светът не може да се отърве от този Иисус. Разбирате ли това? Веднъж един човек ми каза, че Иисус бил нещо като чуждо тяло в този свят. Да, Той наистина е такъв — едно чуждо тяло от небето. Кой е този Иисус? Тук трябва малко да спра, защото е важно да се запознаете с Иисус. Не съдете за Иисус по разни списания. Не позволявайте да ви объркват хора, които не познават Иисус наистина. Само Новият Завет дава истинска информация за това кой е Той. Въз основа на Библията Лутер Го е описал някога така: „Истински Бог, роден във вечността от Отца, а също и истински Човек, роден от девицата Мария“. Бог и Човек. Небето и земята се свързват в Него. Иисус е „истински Човек“!

Той е плакал на гроба на Лазар. Можел е и да се смее, когато е казвал на учениците Си: „Погледнете небесните птици. Те не сеят, не жънат, не събират в хамбари, а вашият Отец ги храни!“. Да, виждам го как се усмихва моят Спасител: „Тези нахални врабчета! Не се грижат за нищо и все пак се насищат и дебелеят!“. О, какъв чудесен Човек е Иисус!

Казва се, че Той проповядвал и след това нахранил 5000 души — без да се броят жените и децата. Ако ние на нашите християнски събрания не броим жените и децата, колко души биха останали? Какво е било това събрание при Иисус — 5000 души без жените и децата! И Той не е имал микрофон. Какъв чудесен глас трябва да е имал! О, Той е бил прекрасен Човек!

Една от най-великите сцени в Новия Завет е следната. Римският управител Пилат Понтийски нарежда да бият Иисус с бичове. Слагат на главата му корона от тръни. Главата Му е обляна в кръв. Гърбът Му е разкъсан. Лицето Му — оплюто. Човешка развалина! И така излиза навън. Пилат поглежда първо Него, а след това народа. И после посочва Иисус и казва развълнуван: „Вижте, човек!“. Лутер го е превел: „Вижте, какъв човек!“ Буквално обаче текстът е „Вижте, човек!“ С това Пилат иска да каже: „Виждал съм много двукраки, но това бяха гладни вълци, свирепи тигри, хитри лисици, суетни пауни, да — маймуни! Иисус обаче е човек!“. На Пилат може би му е станало ясно: Иисус е такъв човек, каквито ние би трябвало да бъдем! Наскоро някой ми каза: „Иисус е бил човек като нас“. А аз отвърнах: „Иисус е бил човек, но не точно каквито сме ние, а каквито би трябвало да бъдем!“. Иисус е бил човек, каквито ние би трябвало да бъдем, и такъв, какъвто Бог Си е представял човека. Когато някой ви каже, че Иисус е бил човек като нас, тогава го попитайте: „Ти като Иисус ли си?“.

И Иисус е „истински Бог, роден във вечността от Отца“!

Сега бих желал с часове да ви разказвам за Него. За сцената, когато учениците попадат в буря в Генисаретското езеро. Лодката се пълни с вода. Мачтата се пречупва. „Това, разбира се, не може да уплаши опитен моряк!“ — мислят си те, защото между тях има и опитни моряци. Но все пак учениците се уплашват, настъпва истинска паника и те викат: „Къде е Иисус? О, Той спи в каютата!“. Спускат се към каютата, а отзад вълните ги заливат. Раздрусват Го: „Господи! Потъваме!“. И тогава виждам Иисус как отива на палубата. В бурята! Ние все искаме да затворим Иисус в тихи църкви. А той отива сред бурята. Знаете ли как изглежда това? Като че ли бурята ще го отнесе. Но Той протяга ръка и извиква величествено и властно във вилнеещия хаос: „Замълчи! Утихни!“ — и в същия миг вълните стихват и облаците се разкъсват! Когато разказвах тази история на моите деца, синът ми каза: „И тогава гръмотевицата се счупила!“. „Да — потвърдих аз, — гръмотевицата се счупила!“ Слънцето изгрява. Учениците падат на колене. Що за човек е Той? Той не е „човек като нас“! Тогава те най-после намират отговора: „Това е Бог, станал Човек!“.

Но те разбрали това докрай едва след Великден, когато Иисус излязъл от гроба. Приятели, не ви разказвам приказки. Не бих се осмелил да застана тук, ако не знаех, че това е истината, че в Иисус, Възкръсналия, живият Бог е дошъл при нас.

Но най-много обичам да Го гледам на кръста. Там Той е наистина „Бог и Човек“ в едно. Бих искал да го обрисувам пред очите ви — Него, коронясан, но с подигравателна корона. Силните ръце са приковани с гвоздеи. Той обронва глава и издъхва.

„Ранен и в кръв потънал, и с тръни на глава,

за присмех Той е станал на хорската мълва.

Що друго Му остава, освен срам и позор?

Тъй хулен и без слава е мил на моя взор“.

Погледнете този Иисус, спрете се пред Него и запитайте: „Защо виси на кръста?“. Питайте, докато намерите отговора: там Той плаща цената за моето избавление от властта на тъмнината! Там Той ме избавя от властта на дявола. Накратко това може да се каже така: чрез кръста на Иисус вие можете едновременно да видите, да знаете, да вярвате и да кажете: „Тук ще бъда откупен от властта на тъмнината, за да стана свободно Божие дете“. Не трябва повече да се оставяте дяволът да ви преследва. Чрез този кръст можете да кажете: „Властта на дявола свърши. Иисус е по-силният. Този, който е разпънат на него, ме е откупил, за да бъда свободно Божие дете!“.

Стига сте се занимавали с глупавите проблеми на нашето време! Започнете най-после да навлизате в реалността! Ние трябва и можем да станем свободни Божии деца! Бог е създал всички условия за това чрез Иисус, който е бил прикован на кръста и е възкръснал от мъртвите — за нас!

Зная, че когато се говори за Бога, на човек му става неудобно. Защо е така? Вижте, ние всички сме в положението на блудния син, за когото се говори в Библията. Този, който напуснал дома си и баща си. Но далеч от бащиния дом бил много нещастен. Много искал да се върне у дома си, но го било страх, не се наемал да го направи. Защо? Защото между него и баща му стояли толкова много неща.

Има хора, които не се обръщат към Бога, защото дълбоко в сърцето си мислят: „Толкова много неща стоят между мен и Бога, че ние просто не можем да бъдем заедно“. И в това имат пълно право! Те, разбира се, се намират под властта на тъмнината и не могат да общуват с Бога. Да, но как мислите? Ако Иисус иска да ни спаси от властта на тъмнината и да ни направи Божии деца, тогава Той сигурно ще премахне това, което стои между нас и Бога! И Той е направил това на кръста! При Него можем да намерим прошка за вината си. Точно така — разпънатият Спасител дава опрощение на греховете! Това има предвид и апостол Павел, когато казва: „Бог ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя любим Син“. По природа ние сме подвластни на дявола. Но Иисус, Божият Син, ни избавя, като ни подарява опрощение на греховете.

И затова, приятели, Бог ни е дал времето, за да можем да приемем избавлението в лицето на Иисус.