Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (69)

2. Библията говори за кристално ясна сигурност

Сега вероятно удивени ще запитате: „Как така, пастор Буш, наистина ли християнската вяра има нещо общо със сигурността? Не е ли при християнството точно това номерът, че хората нищо не знаят, а трябва всичко да вярват?“. Наскоро отново чух от един мъж хубавата фраза, която съм чувал толкова често в живота си: „Знаете ли, това, че две и две са четири, го знам, но в християнството не можем да знаем нищо, а трябва само да вярваме“. Значи имаме представата, че по отношение на християнските истини човек трябва да си прибере разума в куфара или да си го закачи в гардероба и да вярва на несигурното. Така си мислят повечето от нас.

Или пък, застава един пред мен и казва: „Добре, пастор Буш, самите вие, християните, не сте единни. Има католици, православни, протестанти и много други. А при протестантите има лютерани, баптисти и разни други. Кой тогава има право?“. Струва ми се, че и самите „християни“ поначало смятат, че християнската вяра е най-несигурната и най-неопределената религия на света. Това обаче е една гигантска глупост.

Вижте сега, какво е християнството, разбираме само от Новия Завет. А там всеки ред е пропит от кристална сигурност. Повярвайте ми! Смешно е, че християните живеят в такава неяснота. Но това не се дължи на християнството. Не! Целият Нов Завет е изпълнен с една лъчезарна яснота. Искам да ви кажа накратко. Съвсем определено можем да кажем, че има един жив Бог! Не висша сила, не провидение, не съдба, не Дядо Господ, а Бог — Отец на Иисус Христос. Откъде знаем това, питате вие? Той ни се е открил в Иисус! Това е сто процента сигурно и ние го знаем. Отворете Библията където искате, там не се теоретизират религиозни въпроси, а се свидетелства ясно, че Бог е жив! И Той ни се е открил чрез Иисус! А човек, който живее без Бога, живее накриво, погрешно, неадекватно.

Съвсем определено и сигурно е и това, че този Бог, който може да унищожи човечеството, и който може да ни осъди, ме обича горещо. Това не е предположение, а е казано в Посланието към римляните, глава 8: „Понеже съм уверен — уверен! — че нито смърт, нито живот… могат да ни отлъчат от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ“. Божията любов идва при нас в лицето на Иисус! Ние не предполагаме това, ние го знаем. Къде е Божията любов? Той ни я показва в Иисус. Учениците на Иисус пеят:

Аз се прекланям пред силата на любовта,

която се разкри в Иисус…

Вие познавате ли я? Имате ли бегла представа за нея?

Хората от Библията съвсем определено са били сигурни, че принадлежат на Бога. В 49-ти псалм Давид казва: „Бог ще изкупи душата ми от силата на ада, защото ме е приел“. Не казва: „Надявам се някога да се спася“, а: „зная, че Той ме е приел“. Или: „Бог ни спаси от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя любим Син“. Последователите на Иисус са променили своето съществувание чрез Него и те знаят това. Или: „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот“. „Ние знаем!“ Можете ли и вие да кажете това? Или: „Неговият Дух свидетелства на моя дух, че съм Божие дете“. Пише: „съм“!

Библията е изпълнена с голяма сигурност. Откъде е взел нашият народ тази безсмислена максима: „Зная, че две и две правят четири, но при християнството човек не може нищо да знае, а трябва да вярва“? Аз зная, че две и две е четири, но с много по-голяма сигурност зная, че има един жив Бог! Зная, че две и две е четири, но с много по-голяма сигурност зная, че Бог, в лицето на Иисус, ни обича! И хората, които са се обърнали към живия Бог, казват: „Ние знаем, че две и две правят четири, но с още по-голяма сигурност знаем, че сме станали Божии деца!“.

Питам ви: къде в днешния християнски свят може да се намери такава блестяща сигурност? Къде? По това си личи, че ние сме се отдалечили от Библията и трябва да се върнем обратно към нея. Престанете с това „почти християнство“! Не си струва да сте горе-долу християнин или християнка. Само библейското християнство си струва наистина! Заслужава си! Да бъда сигурен, че Бог е жив, че ме обича горещо и че мога да Му принадлежа, това наистина си струва! Другото не си струва!

Същата лъчезарна сигурност звучи и в християнските песни. Искам да ви цитирам няколко:

Аз зная и непоколебимо вярвам,

и искам да го кажа пред света:

Бог, който сътвори Вселената

е мой Приятел и Баща…

Аз винаги карах моите конфирманти да декламират наизуст: „Аз зная и непоколебимо вярвам“. И на конфирмационния изпит те така силно викнаха, че всички родители се сепнаха и вдигнаха поглед. Исках и те да разберат това. Християнството не е блуждаене в мъгла, а истинското християнство е една съвсем здраво обоснована сигурност! Или:

Когато всичко се руши и отминава,

оставаш само Ти непоклатим…

Или:

Но аз знам в кого съм повярвал,

и съм уверен, че Той е силен

да пази туй, що съм Му връчил,

до последний славен ден!

Позволете ми сега да кажа това още веднъж по друг начин. Да бъдете християнин означава по принцип да знаете, че Бог е жив и Неговото откриване в Иисус е истина — даже и ако целият свят го отхвърля. Означава да знаете, че Иисус е умрял, за да ни помири с Бога, че е възкръснал, за да спаси грешниците — даже ако никой от тях не се интересува от това. Освен това обаче да бъдете християнин означава лично за себе си да приемете и да повярвате, че Бог е жив, че се е открил в Иисус, че е умрял и е възкръснал.

И ако 10 000 професори обяснят на един вярващ младеж, че Иисус не е възкръснал, то той може да им засвидетелства: „Уважаеми 10 000 професори! Аз зная, че моят Спасител е жив!“. И даже и целият свят да противоречи, вярата казва: „Аз зная в кого съм повярвал!“. И да ме засипете с научни доводи, ще ви отговоря: „Аз зная по-добре!“. И ако ще целият свят да се съмнява, аз ще кажа: „Аз съм уверен!“. Приятели, такава е сигурността на християнската вяра, която намираме в Библията.