Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (24)

3. Направете решителната крачка!

Най-добре пак да ви разправя една история, за да ви стане ясно какво имам предвид.

Беше в началото на нацисткия райх, когато пак ми се случи да си имам работа с един от високопоставените тогава хора. Със страх и трепет пристъпих към него, тъй като тогава пасторите за нищо ги нямаха. За мое изумление обаче човекът не само не ме изхвърли веднага, а дори любезно ме изслуша. Когато свършихме, му казах: "Слушайте, рядко ми се е случвало някой да се отнесе така любезно с мен. Искам да ви благодаря за това! И понеже бяхте така мил с мен, искам да ви направя един голям подарък! Искам да ви кажа моята новина: „Бог така възлюби света, че даде Своя Син, за да не погинат тези, които Му се доверят, а да имат вечен живот“. Тогава той ме погледна и заяви: „Няма нужда да продължавате. Родителите ми са набожни хора. Зная вашата новина още от младостта си. Но…“. Той сложи на масата бял лист хартия, взе молив, начерта една линия през средата на листа и продължи: „Вижте, господин пасторе, аз зная всичко и зная, че ако искам да го имам, трябва да премина една граница, както я нарисувах тук — трябва да прекрача чертата. Аз се намирам плътно до тази граница — и той посочи линията, — но трябва да се осмеля да направя решаващата крачка през нея“. И след това каза някак смутено: „Но моето обществено положение не ми позволява това!“. Тръгнах си много натъжен. Той отдавна беше умрял. Неговото обществено положение нямаше да го спаси във вечността! Но той беше разбрал: „Ако искам да отида в Божието царство, трябва да прекрача границата!“.

Имате ли смелостта да направите това? О, струва си да го направите! Иисус ви очаква с отворени обятия! Направете решителната стъпка през границата — хвърлете се в прегръдките на Иисус!