Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jessus — unser Schicksal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус наша съдба

Преводач: Димитър Цицелков

Година на превод: 1992

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-46-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10491

История

  1. — Добавяне

Кога ще свърши светът?

Преди известно време разговарях с един бизнесмен. Той ме потупа по рамото и ми каза: „Г-н пастор, хубаво е, че напътствате младежите към доброто!“. На това му отговорих: „Ако трябва да бъда съвсем честен, трябва да ви кажа, че не очаквам особено много от това. В Библията е казано, че човешкото сърце е зло още от младини. И съм убеден, че тук напътствията не помагат особено. Аз бих желал нещо съвсем друго“. „И какво именно?“ „Много бих искал тези младежи да станат собственост на Господ Иисус, т.е. Божии деца — и тук, и за през вечността!“ — обяснявам му аз. „О-о! — възразява той. — Какво говорите, г-н пасторе, та ние все пак искаме да си останем здраво стъпили на земята!“ Това звучи добре, нали? „Да си останем здраво стъпили на земята!“ Тогава се изсмях силно и го попитах: „На коя земя всъщност искате да останете, драги г-н директоре? Още ли не сте забелязали, че земята под краката ни отдавна се клати?“.

Мисля, че не е необходимо да бъдеш директор в промишлеността, за да забележиш, че земята под краката ни е станала много несигурна. Съвременните хора са обхванати от страх: всички искат сигурност, но всеки усеща, че никъде я няма. Един си открива банкова сметка в Швейцария, друг вече си строи бункер в Боливия. Все някъде би трябвало да има сигурност! Но ние всички чувстваме, че в крайна сметка сигурност няма! И естествено е, че в наше време масово се повдига въпросът: „Как ще продължи да съществува този свят?“. Да, това направо е един от характерните белези на нашето време, че ние се питаме: „Кога ще свърши светът?“.

Преди няколко години се появи пиесата „Физиците“ от известния швейцарски писател Дюренмат. Тази пиеса завършва със следната мрачна прогноза на един от физиците: един ден човечеството ще започне да хвърля атомни бомби и ще се самоунищожи, и това не може да бъде предотвратено. След това се казва буквално така: „И тогава радиоактивната Земя завинаги ще остане да се върти безсмислено някъде във Вселената“. Човек сякаш вижда с очите си как мъртвата и опустошена Земя се върти безсмислено в космическото пространство. Струва си да се замислим, щом като един модерен писател говори така сурово за края на света. Но аз не вярвам, че радиоактивната Земя ще се върти някъде из космическото пространство. Ако можех да кажа това на писателя Дюренмат, той би ме попитал: „Защо не вярвате? Не е ли ясно, че това неизбежно предстои?“. Тогава бих му обяснил: „Защото в Библията пише друго. Господ Иисус е казал, че човешкият род няма да загине. Значи няма да свърши, както вие мислите, макар и това да изглежда съвсем логично“.

Разбира се, при прогнозите за бъдещето главният въпрос е на кого всъщност ще решим да вярваме.

Има два несъстоятелни метода за поглед в бъдещето:

Единият е този, който Гьобелс така прекрасно владееше. Той се състои в това: просто си измисляме нещо за бъдещето. Още го чувам да казва: „След 5 години германските градове ще бъдат по-хубави от всякога!“. Методът значи се състои в това да проектирам своите собствени желания върху мъглата, която обвива бъдещето. Майстори на този метод са така наречените „Свидетели на Йехова“. По-възрастните от нас все още си спомнят, че през 1925 г. на всеки ъгъл висяха плакати с надпис: „Милиони от живеещите днес хора няма да умрат!“. Този лозунг произхождаше от „Сериозните изследователи на Библията“. След това измряха толкова, колкото никога преди в историята на човечеството. Значи хората просто си бяха измислили нещо хубаво за бъдещето. По-късно те промениха името си на „Свидетели на Йехова“ и сега вероятно ще си измислят нещо друго.

Другият несъстоятелен метод е да се ползваме от съветите на ясновидци. Аз не разбирам нищо от тези неща, а и не искам нищо да разбирам от ясновидство, спиритизъм, хороскопи, гледане на карти, на махало или на каквото и да е. Нека ви кажа защо не искам да зная нищо за тези неща. В моята Библия се казва няколко пъти горе-долу следното: „Така казва Господ: човекът, който се отнесе към врачовете, запитвачите на духове, астролозите и други такива, неговата душа ще бъде изтребена от Моя народ“. И тъй като държа извънредно много да принадлежа към Божия народ и да бъда спасен, се пазя от забъркване в такива неща. И ако вие сте участвали в нещо подобно, моля ви, в името на спасението на душата ви: усамотете се някъде, призовете името на Иисус, признайте Му този си грях и Го помолете за прошка!

Аз съм взел решение да вярвам на Божието Слово в Библията. Защото, първо, то е убедително и носи печата на истината. И второ, хората, които са писали Библията, казват: „Така говори Господ!“. Значи има един верен път за узнаване на бъдещето — Библията ни го известява.

Когато последната война достигна до връхната си точка, получих от Гестапо забрана да говоря на публични места. Вече нямах право да пътувам и да изнасям беседи. Беше ми позволено да говоря само в Есен. И въпреки че всяка вечер провеждах библейски час в някое подземие на загиващия от бомбите град, пак имах много време. Използвах го, за да изуча добре Откровението на Йоан, последната книга на Библията. Тогава ми стана ясно, че тази книга е страшно актуална! И реших да разпространя поне малко от онова, което научих от нея.

А сега искам да ви покажа какво казва Библията съвсем конкретно за бъдещето.