Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (5)

4. Иисус е добрият Пастир

Всички вече сте изпитали в живота си колко безкрайно самотен може да бъде човек и колко празен е животът. Изведнъж чувствате: „Нещо ми липсва! Но какво?“. Аз искам да ви го кажа: липсва ви живият Спасител!

Току-що ви разказах, че Иисус умира на кръста, за да плати нашата вина. Забележете израза: „На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир“. После Го полагат в гроб, в един скален гроб. Затискат входа на гроба с тежка каменна плоча. И за по-сигурно римският управител запечатва гроба и поставя стража — римски легионери. Представям си тези забележителни момчета пред гроба — момчета, водили битки по всички краища на земята: в Галия (днешна Франция), в Германия, в Азия и Африка. Мъже, покрити с белези. Та значи на третия ден, в сутрешния здрач, те стоят там с щит в едната ръка, с копие в другата и шлем на главата. Един римски легионер стои на пост! На него може да се разчита. И изведнъж става светло като ден. Библията разказва: „И ангел от небето отвали камъка“. И Иисус излиза от гроба! Това е толкова поразително, че тези корави военни мъже падат в несвяст. Няколко часа по-късно Иисус среща едно бедно момиче. Библията разказва, че в него били живели седем демона, които Иисус изгонил. Това момиче плаче. Тогава Иисус приближава към нея. А момичето не припада, напротив — радва се, когато познава възкръсналия Господ Иисус, и казва: „Учителю!“. Тя е утешена, защото знае: „Иисус, добрият пастир, е жив и е при мен!“.

Та виждате ли защо искам да имам Иисус: аз имам нужда от някого, чиято ръка да мога да държа! Животът ме е блъскал в тъмни ровове. Бил съм затварян заради вярата си в нацистки затвори. Имаше моменти, когато си мислех: „Още една стъпка и вече започва мрачното царство на безумието, откъдето връщане назад няма“. И тогава идваше Иисус! И всичко се оправяше! Само така мога да ви го засвидетелствам.

В затвора преживях една вечер, когато направо пъкълът се беше развихрил. С един транзитен транспорт бяха докарали хора, които трябваше да бъдат настанени в концентрационен лагер, хора, които вече нямаха никаква надежда. Една част от тях бяха криминални, други бяха невинни хора, евреи. Тази съботна вечер ги бе обхванало отчаяние. Изведнъж всичко като че ли се взриви. Не можете да си представите това. Една сграда с много килии, препълнени с отчаяние, където всичко крещи и блъска по стени и врати. Пазачите се изнервиха и започнаха да стрелят с пистолети в тавана, търчаха насам-натам, пребиваха хора. А аз стоя в килията си и мисля: „Така ще бъде в пъкъла“. Това е трудно да се опише. И в това положение изведнъж ми хрумва: "Иисус! Та Той е тук! И тогава казах тихо, съвсем тихо в килията си: „Иисусе, Иисусе, Иисусе!!!“. След три минути настана тишина. Разбирате ли, аз Го повиках. Никой човек не можеше да чуе това, само Той — но демоните бяха принудени да избягат! И тогава с всички сили запях на глас — нещо, което беше строго забранено: „Иисусе, моя радост, моя сърдечна почивка, моя красота! Колко е тъжно сърцето ми и как жадувам за Теб!“. Всички затворници чуваха тази песен. А пазачите не казаха нито дума. „Бурите ще бушуват и светът ще се тресе, но, Иисусе, Ти стоиш до мен.“ Приятели, там усетих какво значи да имаш жив Спасител!

Всички ние ще трябва един ден — това го казах вече — да минем през едно голямо изпитание, през неволята на смъртта. Веднъж някой ми подхвърли: „Вие, пасторите, все плашите хората със смъртта!“. А аз му отговорих: „С това няма защо да ги плашим, от нея и без това всички се страхуваме!“. И е прекрасно там, на прага на смъртта, да мога да държа ръката на добрия Пастир! Казват ми, и това е вярно: „Днешният човек по-малко се страхува от смъртта, отколкото от живота. Животът е ужасен, по-лош от смъртта“. Да, и това го има, приятели. Прекрасно е в такъв живот да имаш Спасител!

Ще ви разкажа още една история, която често съм разказвал. Тя е невероятна, но истинска. В Есен се запознах с един индустриалец, един такъв с приповдигнато настроение, знаете: „Господин пасторе, мило е, че занимавате децата с доброто. Ето ви една банкнота от сто марки за вашата работа“. А аз му казвам: „Добре, а що се отнася лично до вас?“. „Не, не, господин пасторе, знаете ли, аз имам друг мироглед!“ Разбирате ли, добър човек, но толкова далеч от Бога, колкото Луната от Сириус. Един ден имах венчавка. Това често е малко тъжно в огромната празна църква. Та идват младоженците с още около десет души. Стоят като изгубени в грамадната църква. И моят познат индустриалец се оказа кум. Съжалих го, бедния човек, с много елегантен фрак, с цилиндър в ръка. Той не знаеше как да се държи в църквата. Личеше си, че се пита: „Трябва ли сега да коленича? Сега да се прекръстя ли? Какво се прави сега?“. Та аз му помогнах малко. Взех му цилиндъра и го оставих настрана. След това беше изпята една песен. Разбира се, той нямаше понятие, но също пееше. Можете ли да си представите този господин? Един мъж, който така добре подхожда на днешния свят! И тогава се случи нещо необикновено. Булката помагаше в неделното училище и около тридесет малки момиченца бяха на сватбата и запяха от галерията. Със сладките си гласчета пееха най-простичката детска песничка, която може би знаеха:

„Ти като овчар води ни на зелени пасища,

вечер нежно прибери ни в Твойте обиталища.

О, Иисусе, о Иисусе, ний сме Твои агънца“.

Тогава си помислих: „Какво става с този човек? Лошо ли му е?“. Той се отпусна, разтрепери се и зарови лице в ръцете си. Казах си: „Нещо му стана! Трябва да извикам лекар!“. И тогава видях: човекът плачеше без никакви задръжки.

„Ти си нам водител драгий, пътят е на теб познат.

Твоят жезъл ще ни води, със любов си ти богат.“

Пееха, а той, големият индустриалец, стоеше и плачеше!

Изведнъж разбрах какво се бе случило в празната църква. На човека му бе станало ясно: „Дечицата имат нещо, което аз нямам — един добър Пастир. А аз съм един самотен, изгубен човек“.

Вие, мъже и жени, млади и стари, не можете да постигнете в живота си нищо по-голямо от това, да кажете като тези малки дечица: „Радвам се, че съм от стадото на Иисус Христос, и че имам един добър Пастир“. Не можете да постигнете повече! Погрижете се да можете да кажете това!

Защо ни е Иисус? Накрая искам да кажа и това: