Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (12)

1. Един странен факт

Всъщност защо нямаме време? Първо искам да ви обърна внимание върху факти, с които просто не мога да се справя и които никой човек не може да обясни.

Вижте сега, ако преди сто години един търговец от Щутгарт е искал да направи сделка с хора от Есен, той е трябвало да пътува с пощенската кола 5 дни на отиване и 5 дни на връщане. Това значи 10 дни път и може би два дни преговори за сключване на сделката. За целта е отивал половин месец. А днес търговецът провежда само един телефонен разговор, без да ангажира даже и пощата — и така си спестява 12 дни. Като погледна днешните търговци обаче, нито един от тях няма излишни 12 дни. Напротив! Всеки казва: „Нямам време!“. Как става така?

Когато като дете отивах при баба и дядо в Швабските Алпи, от Елберфелд до Урах, това беше нещо като околосветско пътешествие. А днес има един влак, с който това разстояние се взима за около 5 часа. Значи на хората би трябвало да им остава много време. Преди човек е работил 60 и повече часа седмично. Сега хората работят по 40 часа седмично. И никой няма излишно време! Как става така?

Или пък днес целият ни живот е насочен към това, всичко да се опростява. Майка ми всеки ден четеше по четири глави от Библията и имаше време да се помоли за всички, които обичаше. А тогава нямаше електрически перални и кухненски машини. Тя трябваше да се грижи за осем деца. Нямаше найлоново бельо, а чорапите трябваше и да се кърпят. И тя имаше време през деня да прочете четири глави от Библията! Вие имате ли време за това? Не, разбира се, вие нямате време. Как става така?

Всичко е устроено така, че да се спестява време. Можете ли да си го обясните? Това е нещо, което човек просто не може да разбере. Има само едно сериозно обяснение — него хората просто не искат да чуят, но аз не зная друго. И то е, че зад всичко стои някой, който ни кара да бързаме! Има някой, който се грижи човекът да няма време. Някой, който като звероукротител в цирка плющи с камшика и му поддържа темпото. Точно това казва и Библията. Да, има го! И това е дяволът. Сега обаче сме изправени пред въпроса: „Има ли дявол?“. Аз ви казвам: „Да, има!“. Има една „власт на тъмнината“.

Наскоро един човек ми заяви в разговор, че бил „приключил с християнството“. Тогава му отвърнах: „Каква заблуда! Дяволът има власт над вас. Той ви довършва!“. На това той се усмихна и каза: „Дявол ли? Че има ли такъв?“.

В тази връзка Библията разказва една случка: Иисус е отведен от дявола на една висока планина, от която се вижда надалеч. Дяволът дръпва завесите и Иисус мислено вижда цялото богатство на света и неговата красота. И дяволът Му казва: „На теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам. И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде твое“. Това е едно от местата в Библията, които силно ме смущават, защото тук Господ Иисус не противоречи на дявола. Той признава, че дяволът има власт над света.

И аз ви казвам: човек трябва да е сляп и глупав, за да не разбере, че има „власт на тъмнината“! Как можете иначе да си обясните света? Ще отбележа само няколко неща. Мисля например за многото хора, които са пристрастени към нещо. Една нощ дойде при мен директорът на едно предприятие, пиян като казак, но главата му беше сравнително бистра и казва: „Помогнете ми, не мога иначе, трябва да пия! Баща ми беше пияница. Той ми го е предал по наследство. Просто трябва да пия, принуден съм!“. Колко много хора в дъното на душата си стенат: „Аз съм принуден!“. Че кой ги командва тогава? Погледнете цялата мизерия на нашия свят, за да разберете, че има една „власт на тъмнината“, както казва Библията!

Или помислете за сексуалната разпуснатост в днешно време. Ето например един господин. Той има прекрасно семейство и очарователна жена. И внезапно става плячка на една чиновничка от своето предприятие. Отивам при него и му казвам: „Драги господине, вие разрушавате живота си, разрушавате семейството си, ще станете за смях на децата си!“. Още го виждам седнал пред мен, големия мениджър: „Господин пастор, не мога да се откъсна от това момиче, не мога!“. Кой не чувства тук нещо от „властта на тъмнината“?

Известният английски писател Съмърсет Моъм е написал една дебела книга със заглавие „За крепостничеството на човека“. Как хората стават послушни един на друг. Как нашите родители бяха послушни на Хитлер! Бях повярвал, че две по две е равно на двадесет. Бях го повярвал, защото го бе казал фюрерът. Е, тук вече ще почувствате „властта на тъмнината“ и че има дявол!

Големият немски поет Гьоте е написал великата драма „Фауст“. Тъй като всички вие сте образовани хора, предполагам, че я познавате. Във „Фауст“ има едно момиче — Маргарита. Тя е едно чисто дете, което бива прелъстено. Брат й иска да защити честта й. Сбива се с нейните съблазнители и при това сбиване го убиват. За да може прелъстителят да влезе при нея, Маргарита дава на майка си приспивателно, от което майката умира. И когато се ражда детето, Маргарита го убива така, както хората и днес убиват децата още в майчината утроба. Какъв огромен грях извършват те! Накрая момичето стига дотам — майка й, брат й, детето й са убити! А тя изрича потресаващите слова: „Но все пак всичко, което ме доведе дотук, беше, о, Боже, толкова добро, толкова мило!“. Гьоте съвсем не е бил глупав. Във „Фауст“ той разказва как цялата тази история е режисирана от дявола.

Като пастор в големия град постоянно срещам такива съдби. И когато някой дойде при мен и каже: „Дявол не съществува, няма дявол!“, мога само да запитам: „Вие от кое затънтено селце идвате?“ — макар че вероятно и там всичко става по дяволски. Ах, приятели, съществуването на дявола си личи и от това, че даже истински християни могат да бъдат ужасно слепи за собствените си грешки. Например една вярваща жена е себелюбива до крайност. Тя тормози снаха си без мярка, но не го забелязва. Една вярваща жена! Вие, които вярвате, помолете се на Бога да ви освободи от властта на тъмнината!

Вижте, човек въобще не може да обясни света, ако не разбере, че има дявол, власт на тъмнината, власт, която работи съвсем целенасочено, и която постоянно ни подтиква към нещо. Затова нямаме време. Дяволът нарежда всичко така, че да не ни остане никакво време да мислим, да можем да помислим, че от тази власт на тъмнината има избавление! И сега, като второ, трябва да ви кажа за това спасение следното: