Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (47)

3. Хора, които не могат да вярват…

а) … защото не са религиозни

Към първата група спадат хората, които ми заявяват: „Не мога да вярвам, защото не съм религиозен. Вие сте религиозен, г-н пасторе, а пък аз не съм!“. На това винаги отговарям само така: „Аз също не съм религиозен“. Съвсем не ме интересуват неща като камбанен звън, тамянов дим и други подобни. Радвам се, че през последните години в Есен съм проповядвал в една зала, където имаше само един приличен хор.

Нямаше нито орган, нито камбани, и това никак не ми липсваше. Нямам нищо против тези неща, но не се нуждая от тях. Толкова съм религиозен!

Когато Иисус, Божият Син, е бил на земята, е имало много религиозни хора. Имало е книжници, свещеници, фарисеи — всички доста религиозни. По-либералните от тях били садукеите. Това са тези, които днес биха казали: „Аз търся Бога в природата“. По време на нацизма те казваха: „В нашите знамена пламти Бог!“. Винаги са били религиозни! И тези религиозни хора са разпънали на кръста Божия Син! Той не им е бил по вкуса. Освен това тогава е имало и съвсем нерелигиозни хора: уличници, черноборсаджии (Библията ги нарича „бирници“), занаятчии, погълнати от професията си, защото е трябвало всекидневно да се борят за насъщния, един богаташ — Закхей, който трупал все повече и повече пари. Те всички били съвсем нерелигиозни типове. И тъкмо те се обърнали към Иисус! Как станало така? Те разбрали: „Ние сме виновни пред Бога. В живота ни нищо не е наред. Ето един Спасител, който ни прави Божии деца!“. И повярвали в Него.

Господ Иисус не е дошъл, за да направи религиозните хора още по-религиозни, а за да спаси грешниците от смъртта и от ада и да ги направи Божии деца! И ако тук има хора, които казват: „Не мога да вярвам, защото не съм религиозен“, аз мога да им кажа: „Вие имате най-големите шансове да станете деца на Бога!“. Ние всички сме грешници, това добре го знаем, но: „Иисус умря за мен!“. И ще повторя още веднъж — Иисус не дойде, за да направи религиозните хора още по-религиозни, а за да направи от изгубените грешници деца на живия Бог!

б) … защото не искат да вярват

Втората група се състои от онези, които казват: „Аз не мога да вярвам!“, обаче в действителност, ако бяха съвсем честни, трябваше да кажат: „Аз не искам да вярвам“. Защото, ако биха повярвали, целият им живот би трябвало да се промени. А те не искат това. Те знаят, че нищо в живота им не е наред, но ако станат Божии деца, ще трябва да излязат на светло. Но не, това не им се иска. И после може би техните колеги ще ги гледат особено! А какво ще кажат роднините, ако те изведнъж станат християни? Не, по-добре не! И така, ако срещнете хора, които ви казват: „Аз не мога да вярвам!“, вслушайте се внимателно, дали те не искат да кажат по-скоро: „Аз въобще не искам да вярвам“.

В Библията има един покъртителен разказ: Иисус, Божият Син, стои на Елеонския хълм. Пред Него, в низината, разкошно огрян от слънцето, се е разстлал градът Ерусалим. Насреща се издига хълмът с чудния храм, за който даже и езичниците казват, че би трябвало да се причисли към чудесата на света. Всичко това е в краката Му. Но изведнъж Неговите ученици уплашени забелязват, че по лицето Му се стичат сълзи. Гледат Го учудено. Тогава Господ Иисус проронва думите: „Ерусалиме, Ерусалиме, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка събира пилците под крилете си, но не искахте! Сега сте предадени на Божия съд. Ето, вашият дом ви се оставя пуст“. Това са едни от най-потресаващите думи в Библията: „Но вие не искахте!“. Жителите на Ерусалим също са казвали: „Ние не можем да вярваме!“, но всъщност не са искали да вярват!

Вижте, който не иска да вярва, може да не вярва! В Църквата действително има всякакви принуди — но в Божието царство всичко е доброволно. Който иска да живее без Бога, може да го направи. Бог ни се предлага. Ние можем да Го отхвърлим. Искате да живеете без Бога? Можете! Искате да живеете без мир с Бога? Можете! Искате да живеете без Библията? Можете! Искате да престъпвате Божиите заповеди? Можете! Искате да блудствате, да пиете, да лъжете, да крадете? Можете! Който не иска този Спасител, когото Бог е изпратил, за да спасява грешниците, може да Го отхвърли. Който иска да отиде в ада, може да го направи. При Бога няма никаква принуда. Само нека ви е ясно, че ще трябва да понесете последиците от това. Чрез Иисус Бог ви предлага прошка на греховете и мир. Можете да кажете: „Нямам нужда от това! Не го искам!“. Тогава можете да си живеете така! Но не си мислете, че в последните 5 минути от живота си, на прага на смъртта, ще успеете да разберете и да приемете това, което Той ви е предлагал през целия ви живот. Вие можете да отхвърлите мира, който Бог ви предлага в Иисус, но тогава ще трябва да живеете през цялата вечност без мир с Бога. А това е адът!

Адът е мястото, където човек окончателно се отървава от Бога. Там никой повече няма да ви кани. Никой повече няма да ви вика. Там може би ще поискате да се молите, но вече няма да можете. Може би ще поискате да призовете името на Иисус, но няма да се сетите за него. Не е задължително да приемете посланието, което ви нося. Можете и да откажете да се обърнете към Иисус! Но трябва да сте наясно, че по такъв начин избирате ада! Имате пълната свобода!

„Но вие не искахте!“ — казал Иисус на жителите на Ерусалим. Той не ги принудил. Но това, което те сами избрали, било ужасно.

в) … защото са преживели толкова много

Третата група хора, които казват: „Аз не мога да вярвам!“, винаги свързват с тези думи една странна фраза. Никога не съм чувал това от жени. Това го казват мъже. Фразата е: „Господин пастор! Аз съм преживял толкова много, че не мога вече да вярвам!“. Аз питам: „Какво сте преживели? Аз също не съм имал скучен живот“. „Ами…, аз съм преживял толкова много, че вече не мога да вярвам!“ Това е една фраза, която витае като призрак сред мъжете. В такъв случай аз обикновено им се надсмивам и им казвам: „Вярвате ли на разписанието на влаковете? Вярвате ли на информацията, която ще ви даде полицаят?“. „Да!“ "Тогава не казвайте: „Аз вече не вярвам на нищо“, а казвайте: „Аз вече не вярвам на нищо, освен на разписанието на влаковете и на това, което казва полицията“. И така може да се продължи, нали разбирате. После им казвам: „Вижте, в моя живот, пълен с грях, поквара и заблуда, дойде Иисус и аз разбрах — Той е Син на живия Бог, изпратен от Бога. И тогава Му предадох живота си — на Този, който е направил толкова много за мен. И ако вие наистина не можете да вярвате на никого и на нищо, то поне на Този, който е дал живота Си за вас, на Него можете да вярвате. На това, което Той казва, спокойно можете да вярвате! Та вие вярвате на толкова много неща, а само на Този, на когото човек напълно може да се довери — и за което никой още не е съжалявал — казвате «не!». Това е смешно! А казвате, че сте преживели толкова много! Явно още не сте преживели достатъчно!“.

г) … защото се препъват в нещо

Четвъртата група хора, които не могат да вярват, са малко по-сложен тип. Те твърдят, че не могат да вярват, защото ги възмущава Църквата или нещо в учението на Църквата. Пред мен седи една студентка и ми заявява: „Аз следвам биология“. Казвам й: „Хубаво, госпожице. И какво?“. Тогава тя отговаря: „Господин пастор, слушах една ваша беседа. Усещам, че вие притежавате нещо, което и аз бих желала да имам, но не мога да вярвам. Знаете ли, всички тези догми и църковни институции — не мога да ги приема. Струва ми се, че трябва да преглътна стиска слама“. Тогава се засмях и отвърнах: „Госпожице, няма нужда да преглъщате сламата! Чували ли сте някога за Иисус?“. „Да“ — казва тя. „Какво бихте казали, ако аз сега заявя, че Иисус е лъжец?“ „Не, не мисля така!“ „Вярвате ли, че Иисус е говорил истината?“ „Да“ — казва тя. „Госпожице, познавате ли някой човек, на когото бихте могли да кажете: «Вярвам, че ти никога не си излъгал?».“ „Не — казва тя, — това не бих казала на никого.“ „Вижте, госпожице — казвам аз, — та вие вече вярвате. Вие заявихте, че вярвате на Иисус! Това е нечувано. Така се започва. Той говори истината. Библията казва: «Това е вечен живот: да познаят Иисус Христос, когото Ти си изпратил». Няма защо да спорите за догмите и институциите на Църквата. През мъглата на света някой идва към вас. Вие все по-ясно виждате белезите от гвоздеите и от трънения венец, които говорят за това, че Той е поел върху Себе Си вашата вина и ви обича, както никой досега не ви е обичал. Нека ви се отворят очите за Иисус и тогава ще кажете: «Спасител мой, Господ мой, Бог мой!». Да вярваш, не означава да преглъщаш догми като стиска слама. Да вярваш, означава да познаеш Иисус Христос!“

„Ха — казва един, — аз не мога да вярвам, защото свещениците, пасторите…“ И се започват разни истории. Един ходел по жени. Друг избягал с касата. Навсякъде нещо става с пасторите. „Затова вече не мога да вярвам.“ И тогава аз се засрамвам, защото познавам себе си. Аз още не съм избягал с касата, но ако хората ме познаваха по-добре, и мен нямаше да приемат сериозно. Какво може да отговори човек на такива приказки? Сега внимавайте: никъде в Библията не пише: „Вярвай в пастора и ще бъдеш спасен“. В Библията пише: „Вярвай в Господ Иисус Христос и ще бъдеш спасен“. Един пастор е — да, зная, има и други — но ако той поне в известна степен си гледа работата, той е пътепоказател към Иисус! Не е голям дефект, ако един пътепоказател е малко изкривен или ръждясал от дъжда. Важното е да се вижда накъде сочи. И аз не бих слушал някой пастор, ако той не показва пътя към Иисус, към разпънатия и възкръсналия Син Божи. Но не бих седнал да се ядосвам на пътепоказателя, а ще го подмина и ще продължа по пътя право към целта. А тази цел е Иисус, източникът на всяка благодат. Искате ли в съдния ден да застанете пред живия Бог и да кажете: „Господи, аз не приех Твоето спасение, не приех Твоята прошка за греховете, защото пасторът не струваше“. Искате ли така да застанете пред Бога? Това ми прилича на момчето, което казало: „Така му се пада на татко, да ми измръзнат ръцете. Защо не ми купи ръкавици?!“.

Не, приятели, не е вярно, когато някой казва: „Аз не мога да вярвам!“. Има едни много внушителни думи на Иисус: „Който иска да изпълнява Божията воля, той ще познае дали Моето учение е от Бога, или не“. Въпросът е дали искам да се подчиня и да върша в живота си малкото, което съм разбрал за Бога. Тогава ще тръгна напред.