Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (20)

3. От смъртта към живота

„Внимание! Опасно за живота!“ Иска ми се още веднъж да разгледам с вас този израз, но в друг аспект. Аз предупреждавам: „Внимание! Опасно за живота! Стоп! Човече, обърни се към Бога! Потърси своя Спасител!“. Но изведнъж си помислих, че в опасност за живота може да се намира само някой, който е жив. Когато един автобус е паднал в пропаст и всички пътници са мъртви, те вече не са в смъртна опасност. Разбирате ли? И сега искам да кажа следното: вие сте застрашени никога да не стигнете до живота, да преминете през света мъртви и накрая мъртви да бъдете изхвърлени от него. Достатъчно ясно ли се изразявам? Смъртната опасност, която виждам при вас, е тази, че вие въобще пропускате живота. Библията казва съвсем ясно: „Който има Божия Син, има живота. Който няма Божия Син, няма живота“.

Наскоро срещнах една госпожица от Берлин, учителка по чужди езици. „Извинете! — казвам й. — Един пастор понякога може да бъде неучтив. На колко години сте, госпожице?“ Обикновено не се прави така. Една госпожица не се пита за възрастта й, но един стар пастор може да си го позволи от време на време. А тя отговаря, без да се замисли: „На осем“. „Момент! — смаях се аз. — На осем? Та вие сте учителка по три чужди езика и сте на осем години?“ Тогава тя се засмя и обясни: „Преди осем години намерих Христос. Тогава започнах истински да живея. Преди това бях мъртва“. Аз се зачудих: „Това е невероятно добре казано“. А тя ми цитира този текст: „Който има Божия Син, има живота; който няма Божия Син, няма живота“. И продължи така: „Вижте, преди нямах Спасителя, нямах и истински живот. Тогава само печелех пари и се забавлявах, но това не беше живот!“.

Това не е ли смело твърдение? Който не се предаде на Иисус със съзнателно, волево решение, въобще няма никакъв живот. Да, без Иисус нямаме и представа от живота. Само този, който има Божия Син, има живота.

Преди години идва при мен един младеж. Питам го: „Какво искаш?“. „И аз не знам — отговаря той. — Знам само едно — това, което имам, не е живот“. Изненадан питам: „Защо? Имаш добра работа като шлосер, печелиш много пари!“. „Но това не е никакъв живот! — отвръща той. — В понеделник шлосер, във вторник шлосер, в сряда шлосер, в четвъртък шлосер, в петък шлосер, в събота футболен мач, в неделя кино и момичета; в понеделник шлосер, във вторник шлосер, в сряда шлосер, в четвъртък шлосер, в петък шлосер, в събота футболен мач, в неделя кино и момичета. Та това не е живот!“ „Момче! — казвам му аз. — Тук имаш право. Доста далеч си стигнал, щом като си разбрал, че това не е живот. Ще ти кажа какво е живот. В моя живот имаше един огромен прелом. Тогава ме намери Иисус, който е умрял и възкръснал за мен. Той стана мой Спасител и ме примири с Бога. Когато разбрах това, аз Му дадох сърцето си. И знай — оттогава имам живота.“ Тогава и момчето го намери. Наскоро го срещнах във Фрайбург. „Е — питам го, — сега това живот ли е?“ „Да! — отговаря той сияещ. — Това е живот!“ Той сега е съвсем жив, ръководи един младежки кръжок и води други хора при Иисус. В Иисус той намери живота. Разбирате ли, животът ви е в опасност, в смисъл, че можете да пропуснете Живота, като само слушате за християнство, но не приемате своя Спасител!

Имам един приятел търговец. Наскоро беше поканен у един фабрикант. Този фабрикант има хубава вила с чудесен парк. Гостите били около стотина. В разгара на празника моят приятел срещнал домакина и му казал: „Човече, колко добре си живеете! Като цар сте! Такъв имот! Такава фабрика! Хубава жена! Очарователни деца!“. Тогава човекът отговорил: „Да, имате право. Добре съм“. И изведнъж станал много сериозен и казал: „Само не ме питайте какво ми е тук вътре“. И посочил сърцето си.

Когато вървя по улиците, често си мисля, че ако хората бяха честни, щяха всички да се изправят и да извикат: „Не ме питай как изглежда тук вътре, в сърцето ми!“. Там няма мир. Мислите им ги обвиняват. Там има вина.

Вижте, има само Един, който може да ни излекува. Помислете само, Бог вижда нашата нищета! Но ние сами не можем да отидем при Него. Затова Бог в Своята голяма любов е дошъл при нас в лицето на Иисус! Дъхът ми спира от вълнение при посланието, което имам да ви съобщя: „Бог толкова възлюби света…“. Аз не бих го обичал този свят, пълен с мръсотия, злоба и глупост. Но Бог го обича! Хората не разбират това. „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Иисус, така че всички, които приемат тази любов, да не погинат, но да имат Живота.“ Кажете ми какво повече може да направи Бог за вас от това, че е оставил Сина Си да умре, за да имате вие Живота?

Искам да завърша с една хубава история. След една проповед при прочутия проповедник Чарлз Спърджън дошъл един млад човек и казал: „Господин проповедник, вие имате право, аз също трябва да приема Човека от Голгота и да стана Божие дете. Някой ден ще се обърна“. „Някой ден?“ — попитал Спърджън. „Да, по-нататък!“ „По-нататък? А защо не сега?“ Тогава младият човек обяснил с известно притеснение: „Искам да се спася и затова някога ще се обърна към Христос, но преди това искам да опитам все пак и нещичко от живота“. Тогава Спърджън се разсмял и казал: "Млади човече, вие сте твърде скромен. Да искате все пак нещичко от живота ми се струва много малко. Аз не искам нещичко от живота, а целия Живот! В моята Библия пише (отворил я и прочел): Иисус казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и то живот изобилен!“.

Знаете ли, към края на такава беседа ме обхваща едно тревожно чувство, защото си мисля: „Може би не обясни на хората, както трябва“. Затова, мога ли още веднъж, съвсем накратко, да повторя? Бог е оставил Иисус да умре на кръста за нас, изгубените и прокълнати грешници, за да можем ние тук — тук и днес! — да имаме живота. Когато сутрин се събуждам, пея от радост, защото съм дете на Бога, защото в Него имам живота! Чуйте: Иисус дойде, за да имаме още тук вечен живот, да бъдем защитени пред Божия съд. Така човек може да извърви пътя си с радост.

Позволете да използвам една малка илюстрация. Ноемврийска вечер. Вали дъжд и сняг едновременно. Духа вятър. Студено е. По улицата вървят двама мъже. Единият ходи без палто, с вдигната яка на сакото. Все му е едно колко е мокър. Той може да ходи както и да е, безразлично му е, защото няма родина. Така вървят повечето хора през този свят. Те нямат цел. Накъде така? Тъжно е да нямаш цел! Безбожният философ Ницше казва в едно свое стихотворение:

„Враните летят със бръснещ полет към града,

скоро и снегът ще завали.

Тежко на този, който няма кът,

който няма си родина!“

И вие ли нямате вечна родина?

А после по пътя се задава другият човек. За него бурята е същата, мръсотията е същата, дъждът е същият, снегът е същият. Но той си подсвирква и крачи с бодра стъпка. Защо? Защото отвъд виелицата вижда светлините на своята Родина. Там той си е у дома. Там е топло. Пътят не му тежи! Така вървят през света хората, които принадлежат на Иисус, и в Него имат живота — и тук, и за вечността.

Бог е казал на Ной: „Влез в ковчега“. Така и аз ви моля, намерете някое тихо място. Иисус е близко! Вие можете да говорите с Него! Открийте Му сърцето си. Някой ме запита: „Имате ли приемни часове?“. Аз отговорих: „Защо да имам? Хората не трябва да говорят с мен. Те трябва да говорят направо с Иисус!“. Направете и вие така!