Йежи Кошински
Стъпки (6)

Когато бях войник, в казармата бе много разпространена една игра — двайсетина души сядаха около маса и за половия орган на всеки бе завързана дълга връв. Участниците в играта бяха известни като „Рицарите на кръглата маса“. Един от тях, когото наричахме крал Артур, държеше в ръка всички конци, без да знае кой е завързан на другия край.

През определени интервали крал Артур избираше някоя връв и я изтегляше сантиметър по сантиметър върху издълбаните на плота на масата деления. Войниците наблюдаваха много внимателно лицата си, уверени, че един от тях трябва да усеща силна болка. Жертвата правеше всичко възможно да запази нормално изражение и поза и да скрие, че изпитва болка. Говореше се, че няколко души, които бяха обрязани, не могат да участват тъй успешно в играта, както необрязаните, чиито членове бяха защитени от кожата, покриваща главичките им. Обзалагаха се колко деления ще измине връвта, преди жертвата да извика. Някои войници се осакатяваха за цял живот, издържайки до края на играта, само за да спечелят паричната награда.

Помня случая, когато войниците откриха, че крал Артур се бе наговорил с един от тях и бе завързал края на връвта за крака му. Естествено, войникът бе в състояние да издържи на болката много по-дълго от другите и по този начин двамата с крал Артур бяха успели да спечелят големи парични суми. Измамените рицари тайно избраха подходящото, според тях, наказание. Виновните бяха издебнати, хванати изотзад и с нахлузени на главите куртки закарани в гората. Там ги съблякоха и завързаха за дървета. Рицарите се изреждаха, като всеки от тях мачкаше между два камъка половите органи на жертвите, докато плътта им се превърна в неузнаваема каша.