Йежи Кошински
Стъпки (28)

Помня, че непосредствено след края на войната обичах да ловя пеперуди. Част от града бе напълно изравнена от бомбардировките и обезлюдена. Котешките шайки водеха истинска война срещу гладуващите плъхове из руините и във вонящите ями, задръстени от безформени предмети, представлявали някога кухненски съдове. Тук-там, сред гниещи дървета и чакъл, в пепелищата на изтърбушените къщи, плевели и цветя напрягаха сили да се измъкнат от купищата плесенясали тухли и глина, и избуяваха в изненадващи зелени островчета. Пеперудите, като непокорни късчета от дъгата, се рееха високо над почернелите стени. Ние с приятелите ми ги ловяхме с дузини в саморъчно направените сакове. Пеперудите бяха по-лесни за хващане от бездомните котки, птиците и освирепелите от глад плъхове.

Веднъж пъхнахме няколко пеперуди в голям стъклен буркан и го захлупихме върху разнебитена стара маса. Оставихме достатъчно широка пролука, за да влиза въздух, но и достатъчно тясно, за да не позволява на пеперудите да отлетят. Внимателно изтрихме буркана отвън. Отначало, все още не осъзнали, че са в затвор, пеперудите опитваха да прелетят през стъклото. При сблъсъка със стените на буркана те трепкаха с крила и наподобяваха току-що откъснати цветя, които внезапно, сякаш със замах на вълшебната пръчка на магьосник, се разделяха със своите стебла и започваха да живеят свой собствен живот. Ала невидимата преграда ги спираше — сякаш въздухът около тях изведнъж се бе втвърдил.

Напълнихме почти докрай буркана с пеперуди и оставихме запалена кибритена клечка под пролуката. Синкавият дим лъкатушеше бързо нагоре, към пулсиращите вътре цветове. В началото изглеждаше, че всяка кибритена клечка добавяше не смърт, а живот на множеството игриви венчелистчета, защото пеперудите летяха все по-бързо и по-бързо и се сблъскваха една в друга, оронвайки цветния прашец от крилата. Всеки път, когато пушекът замъгляваше стъклото, пеперудите повтаряха френетичната си въртележка. Обзалагахме се кои от тях ще устоят най-дълго на дима или още колко кибритени клечки ще издържи всяка от тях. Букетът под стъклото избледняваше все повече и когато последното венчелистче падна върху купчинката мъртви телца, ние вдигнахме буркана, за да открием палитра от безжизнени цветчета. Ветрецът издуха дима — някои от мъртвите телца потрепваха, като че бяха готови отново да полетят.